English Български
Follow Us
Subscribe
Search : [ ]
|

Ирландия върна независимостта си. Колко независима е тя обаче?

Published on , , Загреб, Twitter: @AdelinaMarini
Last change on

2013 започна не много добре за Тройката - онази страшната, която The Irish Independent описа като "мъже в черно" и която ненавиждат в Атина, Лисабон, а също и в Страсбург. Тройката представители на Европейската централна банка, Европейската комисия и Международния валутен фонд, които се обединиха спешно в усилие да се справят с фалиращите една след друга страни от еврозоната. Процес, започнал от Гърция и вдъхновил забележителните промени, които икономическото управление на ЕС и еврозоната в частност претърпяха. Миналата зима МВФ си "призна", че не всичко е било съвсем по правилата на фонда при взимането на решение за участие в спасителния план за Гърция, което създаде сериозно напрежение между Вашингтон и Брюксел. 

Годината обаче по всичко личи, че ще завърши добре. Ирландия официално е свободна от 15 декември, когато напусна коригиращата си програма и то без да очаква допълнителна помощ за следболнично лечение. Програмата и на Португалия върви по план, а европейската икономика за първи път излиза от рецесията и перспективите изглеждат обнадеждаващи. Все още ситуацията около Гърция е колеблива, но като цяло и там нещата вървят в положителна посока. 

Да не забравяме откъде тръгнахме

Тройката е една от най-мразените временни конструкции на Европейския съюз в Страсбург, където евродепутатите постоянно отправяха остри критики срещу политиките, които експертите на ЕК, ЕЦБ и МВФ чертаеха за спасяването на закъсалите страни от зоната на общата валута. Една от причините е, че тези политики не се съгласуват с Европарламента и че се взимат по напълно непрозрачен и демократично нелегитимен начин. След много усилия Европарламентът все пак успя да извоюва изслушвания на представители на Тройката, но това не подобри ни най-малко лошия образ, който тя има сред евродепутатите. Затова и на последното изслушване за тази година на шефа на ЕЦБ в икономическата комисия на Европейския парламент не мина без искане за оценка на работата за Тройката. Една от влиятелните евродепутатки в комисията, португалката от групата на Социалистите и демократите Elisa Ferreira, припомни, че Тройката винаги е била много силен защитник на политиката на рязане на разходи, проостерианска. 

Тя обаче зададе и един фундаментален въпрос. Накъде след Тройката? Марио Драги доста сдържано защити мерките, които Тройката е предприемала, като припомни все пак каква е била изходната позиция - драматична несигурност, липса на достъп до пазарите, високи лихви, огромни планини от дълг, потиснат растеж. Напредъкът на всички страни от оздравителния процес е безспорен и това не бива да се забравя, каза още г-н Драги в защита на остеризма и призова правителствата да не заличават постигнатия напредък. Най-големият урок от кризата, по неговите думи, е че устойчив икономически растеж е невъзможен на базата на постоянно създаване на дълг. Затова и ключът е в структурните реформи. Все още, обаче, не се осъзнава достатъчно добре, че националните решения имат последствия и за други страни. Това е друг урок от кризата, а именно, че кризата прелива отвъд границите. Точно това неосъзнаване на взаимосвързаността в ЕС и особено в еврозоната е една от най-важните причини за липсата на доверие в ЕС, обясни Марио Драги.

Ключът е решителност за извършване на реформите. И в този смисъл ирландският пример е доста добър, но историята там съвсем не е приключила, предупреди шефът на ЕЦБ. И данните от последния преглед [на английски език] на Тройката показват, че истинският оздравителен процес за Ирландия тепърва предстои. За 2013 г. фискалният дефицит се очаква да бъде 7.4% от брутния вътрешен продукт, което е с 0.1 процентен пункт под заложения в коригиращата програма таван. Страната обаче има огромен дълг, който през тази година ще бъде 124% от БВП. Това означава, че страната ще продължи за се нуждае от фискална консолидация, намаляване на задлъжнялостта на публичния сектор и да възстанови кредитирането. Тук обаче се появява друг сериозен проблем. Банковата система е източник на притеснение, както каза Марио Драги, а в анализа [на английски език] на Тройката се посочва, че банките продължават да са натоварени с нискодоходни ипотеки, а делът на необслужваните кредити е 26.6%. 

Еврогрупата и Съветът на министрите на финансите (Екофин) приеха решението на Ирландия да не поиска допълнителна помощ за преходния период след излизането от спасителната програма, но е очевидно, че страната ще трябва да продължи усилията си да намалява дълга, да овладява дефицита, като същевременно стимулира растежа, който засега е под очакванията. За 2013 г. беше прогнозиран умерен ръст от 0.3%, а за догодина се очаква 1.7%. Шефката на МВФ Кристин Лагард обаче смята, че нивата на растежа и производството са доста под това, което могат да бъдат и то не само за Ирландия. Налице е голяма дупка между действителните и прогнозните нива на растежа и тя по всяка вероятност ще си остане голяма в близко бъдеще, каза г-жа Лагард в Брюксел на 10 декември. 

На този етап бъдещето на Ирландия до голяма степен е в нейни собствени ръце, но за разлика от 2010 г., когато тя "загуби своя суверенитет", ситуацията днес е много по-различна. Дъблин вече няма да се налага да се съобразява с Тройката, но ще трябва да изпълнява препоръките на Европейската комисия като част от Европейския семестър. Заради размера на дълга и на бюджетния дефицит страната трябва да бъде включена в процедурите по прекомерен дефицит и дълг. Освен това тя ще бъде наблюдавана и в рамките на процедурата по макроикономическите дисбаланси. Отделно от това правителството в Дъблин одобри 7-годишна стратегия [на английски език] за икономически растеж, в която основни точки са запазване на фискалната дисциплина, като същевременно обаче се смени фокуса и се премине от затягане на коланите към растеж. В плана си правителството залага цел до 2020 дългът да падне до 90% от БВП, а от 2018 г. бюджетът да бъде балансиран.

За Португалия може би ще има следболнична програма

Ситуацията в Португалия също върви добре, но Марио Драги отказа да се ангажира с прогноза кога страната ще бъде готова да излезе от своята програма. До началото на годината Лисабон и Дъблин вървяха в пакет и се очакваше заедно да се завърнат на международните финансови пазари, но Португалия загуби търпение и направи няколко грешки, които дадоха лош сигнал на пазарите. Една от тях, която и Марио Драги даде за пример по време на изслушването му в икономическата комисия на 16 декември в Брюксел, беше, че конституционните съдии в страната се разбунтуваха срещу опитите да им се орежат коледните надбавки. Анализът [на английски език] на Тройката за изпълнението на португалската коригираща програма е доста предпазлив като се посочва, че не са много различията с констатацията от предходната им мисия.

Посочва се изрично, че "продължаващите усилия за структурни реформи трябва да бъдат в центъра на една достоверна стратегия за устойчив растеж". Това създава усещане, че тези усилия все още не са централни или пък че има опасност да спрат да бъдат. Публичният дълг на Португалия също продължава да е висок, но намалява засега устойчиво. Промъква се в анализа обаче известно съмнение дали португалските власти ще запазят решителността си в прилагането на програмата. Стойността на португалската коригираща програма е 78 милиарда евро, като 52 милиарда се отпускат от ЕС, а МВФ участва с 26 милиарда. Марио Драги също беше предпазлив по отношение на Португалия като посочи, че засега има ясни сигнали, че ситуацията се подобрява, но е твърде рано да се прогнозира кога страната ще е готова да излезе от програмата. Нещо повече, ще бъде необходимо да се подготви програма за преходния период след изхода, каза още централният банкер на ЕС.

Рискове и пред Испания

Ситуацията в Испания също се подобрява, но там също има много рискове. Все пак испанският е много по-различен случай от всички останали, тъй като страната направи всичко възможно да избегне Тройката и успя да постигне споразумение за рекапитализация на банковия сектор. Според анализа [на английски език] на МВФ от началото на декември изпълнението на програмата върви добре и се очаква страната да излезе от програмата, когато тя изтече в края на януари. Въпреки отбелязания напредък обаче, все още има сериозни предизвикателства пред финансовия сектор, а именно, че заради продължаващата фискална консолидация и изплащане на дългове темпото на възстановяването може да се забави, което пък ще бъде проблем за печалбите на банките. Други проблеми може да се появят от предстоящите стрес тестове в ЕС, които ще предхождат влизането в сила на единния надзорен механизъм. 

Затова е много важно Испания да не намалява ни най-малко реформаторските си усилия и да се концентрира основно върху надзора на банките и подготовката им за предстоящите стрес-тестове. Това обаче, смята МВФ, трябва да върви ръка за ръка с амбициозни усилия на европейско ниво за изграждане на банковия съюз, чиято съдба се очаква да бъде решена тази седмица. 

Доверието, Санчо, е на върха на структурните реформи

Въпреки добрите вести, твърде рано е за шампанското. Ирландия може да се радва на "освобождението" си, но истинската независимост ще дойде, когато страната намали драстично дълговете си. Това важи и за останалите страни от коригиращите програми, а също и за онези, които са също с огромни нива дълг, но са успели да избегнат фалита. Според Марио Драги основният проблем е доверието. То е основата за какъвто и да е напредък по отношение на европейското управление. Най-добрият начин за възстановяване на доверието, каза той в отговор на френската либерална евродепутатка Sylvie Goulard, е като се следват договорените правила, като се споделя суверенитет и като се разбере, че националните политики могат да "преливат".

Не на последно място, каза още той, е да се предприемат правилните политики, които гарантират, че страните могат да си стоят сами на краката. Не може да има съюз от постоянни кредитори и постоянни длъжници. Поне веднъж в живота си някои страни трябва да опитат да са кредитори, посъветва още той. Това обаче едва ли ще им донесе победа на избори, да допълним ние със спомен към крилатата фраза на бившия премиер на Люксембург Жан-Клод Юнкер, че политиците много добре знаят какво трябва да направят, но не знаят как да спечелят изборите след това. 

comments
If you have a comment, please post it here.
Name:  
login not required