English Български
Follow Us
Subscribe
Search : [ ]
|

Византийски номера заплашват оцеляването на еврозоната

Published on , , София
Last change on

new 16:00 В съвместно изявление президентите на Европейския съвет и Европейската комисия Херман Ван Ромпой и Жозе Мануел Барозу припомниха договореностите от 26 октомври с уточнението: "Ние сме убедени, че това споразумение е най-доброто за Гърция." По повод намерението на Атина да проведе референдум за спасителния план, двамата лидери отбелязват: "Имаме пълно доверие, че Гърция ще спази ангажиментите, поети по отношение на еврозоната и международната общност". Те са провели телефонен разговор с гръцкия премиер Георгиос Папандреу и са във връзка със страните от еврозоната, която ще продължат да поддържат и в рамките на срещата на върха на Г20 в Кан, която започва в четвъртък.

Историята досега:

Гръцкият премиер Георгиос Папандреу изненадващо обяви, че ще подложи решенията на еврозоната за втория гръцки заем на референдум. Новината стана факт късно снощи и все още няма официална реакция от страна на ЕС или страните-членки. The Financial Times обаче цитира източник от Брюксел, който определя изказването на Папандреу като "гръм от ясно небе". Слухове за референдум се появиха и преди време, но тогава бяха опровергани от гръцкото правителство.

Решението буди недоумение на фона на неодобрението на гърците към втория спасителен заем. Социологическо проучване от последните дни показа, че около 60 процента от гърците имат отрицателно отношение към споразумението. Според решенията на еврозоната от 26 октомври, до 2014-а година Гърция ще получи още 130 милиарда евро и опрощаване на 50% от дълга. От своя страна, гърците се ангажират с допълнителни бюджетни ограничения, съкращения в публичния сектор и намаляване на пенсиите. Програмата трябва да бъде договорена окончателно до края на годината, за да влезе в сила от началото на следващата. Не е ясно, обаче, как това ще стане, защото се очаква референдумът да се проведе през януари 2012-а, за когато е насрочена и сделката по опрощаване на половината от гръцкия дълг от частните кредитори.

Георгиос Папандреу съобщи още, че ще поиска вот на доверие от парламента, който ще бъде гласуван до края на седмицата. Очаква се да го спечели, макар на няколко пъти вече негови съпартийци да гласуваха против предлаганите от правителството мерки, което им струваше изключване от партийните редици.

Коментарите в Гърция, цитирани от медиите, са объркани и противоречиви. Политици и анализатори коментират, че не е ясно какво иска да постигне Папандреу с референдума, нито какво ще се случи, ако спасителният план бъде отхвърлен. На фона на постоянните стачки и насилието по улиците на Атина опасенията от негативен резултат от допитването са твърде реалистични. The Financial Times цитира икономическия консултант Сони Капур, според когото „с безотговорна опозиция, която обещава на гръцките избиратели луната, е много трудно да се предвиди как референдумът може да бъде спечелен”. „Решението е добро за демокрацията, но вероятно ще влоши кризата на еврото като повиши несигурността в тази много деликатна обстановка”, смята анализаторът.

От друга страна стои и въпросът доколко референдума е конституционно допустим, защото гръцката конституция забранява допитвания до народа по икономически проблеми, а само по въпроси от изключителна национална важност. И дори ако спасителният план се приеме за такъв, не е ясно какъв резултат трябва да бъде постигнат, за да бъде валидно решението на народа. Според гръцкото законодателство за въпроси от национална важност минималната избирателна активност трябва да бъде 40%, а за „сериозни социални въпроси” - 50%. За последен път гърците са гласували на референдум, когато отхвърлиха монархията през 1974 година.

Вероятно Георгиос Папандреу е бил подложен на вътрешнопартиен натиск за референдума, както беше и при назначаването на Евангелос Венизелос за финансов министър. Красноречив е фактът, че Папандреу е направил изявлението за референдума пред депутати-социалисти. The Financial Times пише, че премиерът е обявил намерението си да насрочи референдум и да поиска вот на доверие, след като е отхвърлил искането на свои съпартийци за предсрочни избори. Според социологическите проучвания, обаче, ако изборите се проведат сега нито една от двете големи партии (ПАСОК и Нова демокрация) няма да спечели мнозинство, което означава коалиционно правителство или нови избори.

Подобен сценарий имаше в другите две страни със спасителен заем Ирландия и Португалия, но и в двете страни предизборно беше постигнато споразумение с основните партии, че който и да поеме властта, ще изпълнява договорените ангажименти с ЕС и МВФ. Това, обаче, едва ли е възможно да стане в Гърция, предвид поведението на политическата класа. Евентуален негативен резултат от референдума ще обезсмисли напълно усилията на ЕС да постигне компромис по всички спорни въпроси, свързани с гръцката програма - участието на частния сектор, увеличаването на спасителния фонд и рекапитализацията на банките. А спасяването на Гърция ще се окаже наистина невъзможна мисия.

Дори и да се стигне до референдум, изборът на гърците няма да е просто за и против спасителния заем или за и против съкращенията и намаляването на собствените им пенсиите. Гърците трябва да изберат дали да платят дълга си към всички европейци, които финансираха косвено охолния им живот преди и спасяването им сега. Крайно време е европейското бъдеще да спре да бъде заложник на византийските номера.

comments
Любомир Топалов
1 ноември 2011 15:41
"Византийски номера" е вероятно твърде ефимерно казано за прозиращото желание за изнудване. Но трябва да се отбележи също така и разминаването в информациите дали финансовото министерство и Венизелос като главен преговарящ с ЕС за спасителния фонд са били уведомени или допитани относно референдума от Папандреу. Все повече започва да ми се струва, че вътрешни боричкания за руля на държавата са една от причините за тази бомба. Ето сега Европа, която навярно може да бъде кредитирана с "откриването" на Гърция, или поне на мита за връзката между древна и съвременна Гърция (еленофили като Байрон да речем) стигна до момента, в който зависи от вътрешно-политическата патаклама кой да ръководи елинистичната бащина дружина. 
Между другото, на Project Syndicate има публикуван интересен коментар от Йошка Фишер... Наивен в решенията на проблема, но пък прагматичен в определянето му. 
If you have a comment, please post it here.
Name:  
login not required