English Български
Follow Us
Subscribe
Search : [ ]
|

Юнкер хвърли ръкавица към страните-членки с инвестиционния план

Published on , , Страсбург, Twitter: @AdelinaMarini
Last change on

Новият шеф на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер дръпна бика за рогата като отправи няколко предизвикателства - към Европарламента, към страните-членки и към бизнеса. На 26 ноември той представи дългоочаквания инвестиционен план [на английски език], превърнал се в централен за новата Комисия. И тъй като съществуваше риск планът да бъде както една от основните причини за одобрението за Комисията му, така и причина за упадъка му, Юнкер приложи интелигентна тактика. Вместо да следва традиционния модел на представяне на мащабни идеи и предложения първо пред журналисти в Брюксел, той отиде с цялата си Комисия в Страсбург и в средата на една натоварена и необичайна пленарна сесия представи плана си. От трибуната на Европарламента, само ден след като към евродепутатите се обърна папа Франциск със сериозен акцент върху икономиката, Жан-Клод Юнкер хвърли ръкавица и към страните-членки. 

Първоначално той беше обещал да представи плана си преди Коледа, но, както каза той пред евродепутатите, "тази година Коледа дойде по-рано". Причината е, че Юнкер иска страните-членки да обсъдят плана на заключителната си среща на върха на 18 и 19 декември в Брюксел. Шефът на ЕК избра да представи плана точно два дена преди Комисията да постави началото на новия Европейски семестър, част от който са и конкретните препоръки за страните-членки какви структурни реформи са им необходими, а също и анализа на проектобюджетите на страните от еврозоната за следващата година. По този начин той ясно разпредели ролите, за да може планът му да бъде успешен. 

Структурните реформи от вас, инвестициите от нас

В момента Съюзът е изправен пред странен парадокс. От една страна лихвите са рекордно ниски, ЕЦБ се погрижи да има достатъчно ликвидност, но въпреки това икономиката крета едва-едва, а инвестициите продължават да стоят на същото ниско ниво, както от началото на кризата. Причината за този парадокс е в страните-членки, които се опитват да запазят национален контрол върху свръхинтегрирана и глобализирана икономика. Някои правят структурни реформи и привличат инвестиции, други ги отлагат във времето или ги правят на парче, като ефектът е липса на инвестиционен интерес. Затова Юнкер каза в Страсбург миналата седмица: "[...] географските ограничения няма да послужат на никого. Когато Франция расте, това е добре за Италия. Когато Южна Европа расте, това е добре за Германия. Ние сме във всичко това заедно. Нашите съдби са свързани. Трябва да стоим рамо до рамо". 

Това може да стане, ако ЕС стъпи здраво на три стълба: структурни реформи, фискална дисциплина и инвестиции. Планът "Юнкер" посочва много ясно, че страните-членки и регионалните власти имат ключова роля за извършването на структурни реформи, за фискална отговорност, за осигуряване на регулаторна сигурност и за стимулиране на инвестициите в подкрепа на заетостта и растежа. Онези, които имат фискална възможност за маневри, трябва да инвестират повече. Това са страните с ниски нива на бюджетен дефицит и публичен дълг. Страните с по-ограничено фискално пространство трябва да подреждат приоритетите си по-добре, инвестициите и разходите си, да се възползват повече от еврофондовете и да създават благоприятна за инвестиции среда. Според ЕК, много може да бъде постигнато на национално и регионално ниво.

Комисията се ангажира да насочва и следи напредъка в рамките на Европейския семестър. Въпреки че ЕК ще обере всички негативи от евентуален провал на плана, всъщност топката е в страните-членки. Защо? Защото данните на ЕК показват, че много от тях имат проблеми, които никой наднационален план не може да реши вместо тях. От началото на последното десетилетие нивото на инвестициите в най-мощната икономика на ЕС - Германия - е значително по-ниско от останалите в еврозоната, макар че през последните години това се променя. Това е в противоречие с добрите условия, като здравите корпоративни баланси и ниските лихвени равнища. Според ЕК, упорито ниските нива на инвестиции от страна на компаниите и правителството може да навредят на икономическия растеж на Германия в дългосрочен план. А това вече е факт, заради геополитическата ситуация. Комисията препоръчва подобряване на бизнес-средата и образованието. Подходящи за инвестиции сфери, според ЕК, са транспортната инфраструктура и инвестициите на общинско ниво. 

Ирландия, която преживя силен шок от спукването на строителния и банков балон, е един от малкото шампиони по привличане на инвестиции в ЕС. Независимо от спадовете, които настъпиха заради кризата, потоците от инвестиции се запазиха, основно заради способността на страната да привлича чуждестранни инвестиции. Дори и по време на спасителната програма, Ирландия успя да запази привлекателността си за преки чуждестранни инвестиции. За първата половина на 2014 година инвестициите в страната са се увеличили с 11.3% на годишна база. Най-привлекателните за инвестиции сектори са фармацевтиката, информационно-комуникационния сектор, финансовите услуги. Според ЕК, строителният сектор в Ирландия също крие потенциал за инвестиции, въпреки че страната преживя строителен балон, който създаде висока безработица. 

Латвия също е интересен пример в ЕС, защото от една страна е от малкото бързо-растящи икономики в ЕС, но в същото време отчита загуба на инвестиции. Това се дължи на геополитическото напрежение, според ЕК. Най-голямото предизвикателство за страната са ниското ниво на публични инвестиции в сектори, в които липсват стимули за частни инвестиции. Латвия е жадна за инвестиции в транспортната и енергийната инфраструктура. Тя се нуждае от инвестиции в електрически и газови мрежи, които да подобрят сигурността на доставките и връзките й с пазарите в ЕС, смята Комисията. 

България, която някога беше магнит за преки чуждестранни инвестиции, е в доста лоша ситуация, според ЕК. Като дял на инвестициите в брутния вътрешен продукт България е на нивото на други подобни на нея икономики в ЕС, но търпи значителен спад от 2009-а година насам. Това се дължи на продължаващото връщане на дългове и ниските очаквания за печалби. Несигурността в банковия сектор, постоянните слабости на бизнес-средата, високият брой необслужвани кредити са част от причините за липсата на инвестиционен интерес. Същевременно ЕК посочва, че България има значителни инвестиционни нужди. Страната е най-малко енергийно-ефективната икономика в ЕС по отношение на индустрията, транспорта и домакинствата. Липсват й също пътища, железопътни линии, енергийни интерконектори. Нужни са инвестиции за изграждането на газови мрежи за подобряване на сигурността на доставките и свързаността с ЕС. Подобряването на бизнес-средата, системата за обществени поръчки и пазара на енергия са част от конкретните препоръки на ЕК тази година.

На този фон прави впечатление доброто представяне на съседна Румъния. Нивото на инвестиции, подкрепено и от еврофондовете, е 25% от БВП, което е доста по-високо от средното за ЕС 18% от БВП. Това е отражение на развитието на производствения капацитет на Румъния и високия дял на публични инвестиции. Страната обаче може и по-добре, ако реши проблема с лошите банкови баланси и високото ниво на необслужваните кредити, които затрудняват ръста на кредитирането в частния сектор. ЕК препоръчва също по-стабилна данъчна политика и по-добра бизнес-среда. 

Планът

В допълнение към това, което трябва да свършат страните-членки с помощта на Комисията, в инвестиционния план се предлага още създаването на нов фонд - Европейски фонд за стратегически инвестиции. Основната му цел ще бъде да финансира по-високо рискови дългосрочни проекти като поема "първата загуба" и така стимулира частните инвестиции. Като за начало ЕК предлага да вложи във фонда 16 милиарда евро под формата на гаранции в допълнение на 5 милиарда евро, които Европейската инвестиционна банка ще сложи на масата, тъй като тя ще е тази, която ще набира средствата. На базата на досегашния опит на банката, Комисията е изчислила, че вложените 21 милиарда евро  (16 + 5) може да акумулират общо 315 милиарда евро инвестиции. С други думи - за всяко евро публични пари ЕК очаква 15 евро инвестиции. 

Осем милиарда от 16-те гаранции ЕК предлага да се вземат от три нови пера в общия бюджет на ЕС за периода 2014-2020 година. От средството "Свързана Европа" ЕК предлага да се пренасочат 3.3 милиарда евро, от програмата за финансиране на проекти в подкрепа на научноразвойната дейност "Хоризонт 2020" се предлага да се вземат 2.7 милиарда евро и от бюджетни резерви още два милиарда евро. Комисията твърди, че това са пари, за които все още няма проекти и че отново може да бъдат използвани за проектите, за които и иначе биха били използвани. Тези три пера са едно от нововъведенията в многогодишния бюджет на ЕС, за който Комисията на Барозу многократно повтаряше, че е всъщност инструментът за инвестиции в ЕС. Комисията на Юнкер обаче иска да заложи на нов подход - вместо субсидии и грантове, европейската икономика да се пренастрои постепенно към заеми и гаранции. Както казва Юнкер - да върнем Европа отново на работа. 

ЕК предлага фондът да бъде създаден максимално бързо със специален регламент, който ще е готов още през януари, за да може да бъде одобрен амбициозно до юни 2015 година, когато и да започне работа. Предвиденият срок на действие е три години, но ако е успешен, животът му може да бъде удължен. Дали ще успее да генерира 315 милиарда евро инвестиции, които се равняват на 2% от общия БВП на ЕС за следващите три години, зависи от това как ще бъде изпълнен планът. Сумата може да бъде още по-голяма, ако страните-членки се включат със собствен принос. Това означава да платят допълнителни вноски от тези, които вече внасят в многогодишния бюджет.

Комисията е оставила отворен въпроса как да стане това, но предлага страните, които решат да се включат финансово във фонда, да получат "по-благоприятно" отношение по процедурата за свръхдефицит и прекомерен дълг. Това означава, че ако страна-членка предостави средства във фонда, но това се отрази на бюджетния й дефицит или дълга, ЕК няма да вземе тези средства предвид. Това беше едно от исканията на италианския премиер Матео Ренци - парите за инвестиции да не бъдат калкулирани в бюджетния дефицит или дълга. Това обаче е в противоречие с твърдението, че с инвестиционния план се избягва трупането на нов дълг. Друг вариант за участие на страните-членки е чрез банките им за развитие. Тъй като обаче те имат различен статут в отделните страни-членки, това тепърва предстои да се обсъди и засега няма ясен отговор как точно ще се осъществява. Въпреки това, тяхната роля е силно застъпена в плана "Юнкер". 

Фондът ще има собствена управленска структура, която ще се управлява от управителен съвет от експерти. Конкретните проекти ще се одобряват от специален независим инвестиционен комитет, но Европейската комисия си запазва водещата роля в подбора на проектите, защото целта на фонда е да подкрепя стратегически инвестиции, които са от европейско значение. Става дума основно за транспортна инфраструктура, широколентов интернет и енергийни мрежи. Важни сфери са още образованието, изследователската дейност, енергийната ефективност и възобновяемата енергия. ЕК особено държи на наднационалността на проектите и се обявява категорично против "изпълняване на желания на страните-членки". Няма да има тематични или географски подход в одобрението на проектите, за да се гарантира, че ще се подбират само онези, които ще имат реална стойност. 

Точно това е едно от най-големите предизвикателства пред успешността на плана, защото някои страни-членки, които са особено зависими от еврофондовете като основен източник на инвестиции, може да се почувстват лишени и да откажат да подкрепят фонда. Това е в най-лошия случай. В по-добрия, може да откажат само да участват с допълнителни средства. Каквото и да решат обаче, ЕК препоръчва страните-членки да заделят определен процент от парите им по вече одобрените партньорски споразумения за ключови инвестиционни сфери. Така например 50% да се заделят за подкрепа на малките и средните предприятия, 20% за намаляване на въглеродния диоксид в атмосферата, 10% за информационни и комуникационни технологии, още 10% за устойчив транспорт, 5% в подкрепа на развойна дейност и иновации и други пет на сто за околната среда. 

За по-доброто отсяване на качеството на проектите ЕК предлага да създаде специална работна група, което се подкрепя и от Съвета. Въпросът е дали тази подкрепа няма да е само на думи. Експертите на ЕК казват, че един от проблемите в ЕС е, че има достатъчно голям брой добри проекти, за които обаче инвеститорите нямат представа или пък не са в състояние да оценят, поради сложността им, евентуалната им възвръщаемост. Затова ЕК ще направи списък на проектите, които са добри за инвестиции на базата на няколко прости и познати икономически критерии. Те все още предстои да бъдат публикувани. 

Нищо не е възможно без единния пазар

Колкото и хубав да е планът обаче, той не може да постигне целите си, ако не бъде доизграден единният пазар, за което призоваха и изказалите се евродепутати по време на дебата след представянето на плана на 26 ноември в Страсбург. Според ЕК, единният пазар е най-голямата структурна реформа на Европа. Този план се нуждае от либерализация и обединение на пазарите ни, каза лидерът на групата на либералите в ЕП Ги Верхофстад. Ако продължим да имаме 28 отделни цифрови регулатора, забравете за вашия широколентов интернет, каза той. Нужно е да се доизгради пазара на услуги, цифровия пазар и енергийния пазар. В противен случай планът няма да успее. 

На същото мнение е и заместник-председателят на ЕК Юрки Катайнен, отговарящ именно за инвестиционния план, според когото единният пазар се нуждае от задълбочаване в сферата на услугите и обществените поръчки. Той заяви, че ще работи с всички комисари за довършване на енергийния, цифровия и транспортния пазар, а също и на новата идея за създаване на капиталов съюз. "Единният пазар е най-важната част от нашата работа, която може наистина да промени Европа завинаги", каза г-н Катайнен. Проблемът е обаче, че за доизграждането на единния пазар се говори от години, но мерките, които предприемат страните-членки са крайно недостатъчни. Нещо повече, заради кризата, се забелязва обратния процес - на ограничаване на определени пазари. 

И Юрки Катайнен, и шефът му Жан-Клод Юнкер подчертаха неколкократно, че инвестиционният план не е магическа пръчка, която ще промени за една нощ Европа. Този план е само част от обща стратегия. Другите два елемента са много по-важни - структурните реформи и фискалната дисциплина. Парите сами за себе си няма да решат нашите проблеми. Инвеститорите се завръщат Европа, но не навсякъде. Завръщат се в Португалия, в Ирландия. Защо? Защото тези страни се ангажираха със структурни реформи и предприеха необходимите стъпки да трансформират обществата си, каза лидерът на най-голямата политическа група в ЕП - ЕНП - Манфред Вебер (Германия). Съдебните процедури са толкова дълги в Италия, че инвеститорите се отказват. Ситуацията е не по-малко сложна във Франция, а дори и в Германия, добави той. А според ЕК, в Словения липсата на инвестиции се дължи основно на високата задлъжнялост на корпоративния сектор и значителната намеса на държавата в икономиката. Същевременно Словения има високообразована трудова сила и икономиката й е базирана на знанието. 

Ги Верхофщад също подчерта, че инвестиционният план не може да бъде разглеждан отделно от структурните реформи. Той дори предложи да се включи условност. Какъв е смисълът да се финансират проекти в страни, които не полагат никакви усилия за структурни реформи? За мен условността трябва да е на масата още в началото на следващата година, добави бившият белгийски премиер и беше бурно аплодиран в залата. Групата на Верхофщад излезе със собствен инвестиционен план, в който се предвижда издаването на фючърсни инвестиционни облигации, данъчни облекчения за домакинствата и малките и средните предприятия и отваряне на пазарите. "Някои ще кажат, че се нуждаем от още дълг. Не, не се нуждаем. Националните бюджети вече са прекалено обтегнати. ЕС работи въз основа на балансирани бюджети и обилна ликвидност, която позволява на Европа да расте без да създава нов дълг. Не можем да предадем децата и внуците ни, и да пишем още чекове, които ще трябва те да плащат", каза пред евродепутатите Жан-Клод Юнкер. 

Филип Ламберц (Белгия) от групата на Зелените и Европейския свободен алианс предупреди обаче, че трябва много да се внимава инвестиционният фонд да не се превърне в средство за финансиране на казино-икономиката. В момента Европейската централна банка инжектира един милиард в икономиката, но само 5% от него отиват в реалната икономика, а останалите 95% - в балонестата икономика, каза той и призова да се влага в енергийна сигурност. "Не можем да си позволим да изхвърляме един милиард на Владимир Путин и неговите енергийни системи", заключи белгийският евродепутат. 

Засега планът се приема положително от страните-членки, като предстои Франция и Германия да излязат с конкретни предложения в средата на декември. Шефът на Европейската централна банка Марио Драги също подкрепи плана, като заяви, че той може да възстанови икономическия растеж, но предупреди, че на този етап това е единствената инициатива, с която ЕС разполага. Г-н Драги също за пореден път подчерта, че ключът е в структурните реформи. Според него, структурните реформи вече имат също толкова силен преливащ ефект, както бюджетните планове и вече имат доминираща роля за осигуряването на икономически растеж. И все пак, ние не сме тук, за да казваме на правителствата какво да правят, каза той. 

Планът на Юнкер ще бъде обсъден от министрите на финансите на ЕС на 8 декември. Той ще бъде съществена част от разговорите и на лидерите на страните-членки на 18 и 19 декември. Не е толкова важно дали те ще го подкрепят, защото засега има всички данни, че това ще стане. По-важното е дали ще работят за него. Основания за съмнения дава опита с прилагането на правилата на реформираното икономическо управление. ЕС и страните-членки в частност прекараха много безсънни нощи, за да реформират икономическото управление на ЕС в надпревара на живот и смърт с финансовите пазари, които чакаха настървено и най-малката грешка или грешно послание, за да "захапят" поредната страна, издърпвайки поредна тухла от общата валута.

В мига, в който започна да стихва пазарният натиск и да се появява растеж на хоризонта обаче, някои страни-членки започнаха да правят всичко възможно да отлагат реформите. Най-добър пример за това е Франция, която заедно с Италия и Белгия получи време до март да коригира бюджета си съобразно с правилата за фискална дисциплина. В добавка към неохотно реформиращите се страни е и ръста на антиевропейските политически партии в ЕС. Според Open Europe, британски реформаторски настроен аналитичен център, уязвимите правителства в Европа стават все повече. Испания, Гърция, Дания, Италия, Великобритания и Холандия страдат от сериозно нарастване на влиянието на антиевропейските партии. Към тази група трябва да добавим и Франция. Най-новата жертва е Швеция, където антиимиграционната партия Шведски демократи е в състояние да предизвика предсрочни избори, тъй като отказа да подкрепи бюджета на съвсем новото правителство на премиера Щефан Льофвен. 

По време на краткия дебат по плана на Юнкер антиевропейските групи и евродепутати се концентрираха основно върху атакуване на еврото, вместо да говорят по същество. Патрик О'Флин (Великобритания) от групата Европа на свобода и пряка демокрация на Найджъл Фараж говори за вредата от еврото и за "имперските амбиции" на ЕС, които ограбвали хората от шанса да постигнат мечтите си. Независимият белгийски евродепутат Геролф Анеманс заяви, че предложеният пакет е абсолютен фарс, който рециклира и слага нови етикети на нещо старо. Става дума за пари от игра на монопол, добави той. Европейските консерватори и реформисти, съставени в по-голямата си част от консерваторите на Дейвид Камерън отново заеха неутрална позиция, поставяйки повече въпроси, отколкото да дебатират по същество. Лидерът на групата Сид Камал попита как точно ще се гарантира, че ще се правят реформи и защо страните извън еврозоната са по-привлекателни за инвестиции, отколкото еврозоната. Той заяви, че подкрепата на групата му за проекта зависи от отговора на въпроса защо частният сектор не инвестира.

Топката в момента е в ръцете на страните-членки. Те могат да дадат шанс на инвестиционния план не като го одобрят на срещата си след две седмици, а като се захванат с реални реформи. Тези реформи могат да ги спасят и от набезите на популистките евроскептични партии. Марио Драги успокои тази седмица, че не става дума за загуба на национален суверенитет, а за споделяне на национален суверенитет на наднационално ниво. Европа наистина има последен шанс, защото ако не успее да се обедини в името на просперитета, то съществуването й ще загуби смисъл. "Това е предизвикателство за цяло поколение", предупреди Жан-Клод Юнкер и добави "Парите няма да паднат от небето. Нямаме машина за пачатане на пари. Ще трябва да привличаме пари и да ги накараме да работят за нас. Днес създаваме архитектурата, която ще направи това възможно", посочи председателят на ЕК. Ръкавицата е хвърлена. Европейският съвет е на ход. 

comments
If you have a comment, please post it here.
Name:  
login not required
gallery
Марио Драги
newsletter


You can unsubscribe here from our newsletter

follow us
Абонирайте се за мен в YouTube
partners Citizen-E
Open Montenegro
One Europe
euinside