English Български
Follow Us
Subscribe
Search : [ ]
|

ЕНП си отмъщава за назначението на Московиси

Published on , , Twitter: @euinside
Last change on

Новата/стара гъвкавост на Пакта за стабилност и растеж (ПСР) на ЕС вече е факт. Тя беше приложена от новата ЕК при представянето на мнението й за бюджетните планове на страните-членки на еврозоната. Според анализа на проектобюджетите на 16 страни от еврозоната (без Гърция и Кипър, които са под специално наблюдение), само на пет плановете са изцяло съобразени с правилата за бюджетния дефицит и публичния дълг. Това са Германия, Ирландия, Люксембург, Холандия и Словакия. Бюджетните планове на Естония, Латвия, Словения и Финландия са горе-долу в рамките на допустимото. За седем държави има риск от несъобразяване с ПСР: Белгия, Испания, Франция, Италия, Малта, Австрия и Португалия. Само три от тях обаче получават глътка въздух до март 2015 година да коригират бюджетите си. Това е и новината, която предизвика остри реакции в Европарламента, най-вече от страна на групата на Европейската народна партия.

При представянето на анализа на 28 ноември еврокомисарят по икономическите и финансовите въпроси Пиер Московиси (Франция, СиД) обясни, че решение по бюджетите на Италия, Франция и Белгия ще бъде взето през март, тъй като се очаква дотогава да има по-ясна картина дали правителствата им изпълняват ангажиментите си за реформи. Това, което отличава тези три страни от останалите четири в рисковата група е, че са поели ангажимент на най-високо ниво да извършат очакваните от тях реформи в конкретни срокове. Правителствата им изпратиха писма, с които се ангажират официално за това. Прави силно впечатление обаче разликата между ситуацията на Италия и Белгия и тази във Франция. 

Според ЕК, Белгия е постигнала известен напредък по отношение на изпълнението на част от конкретните национални препоръки тази година и призовава белгийските власти да направят още. ЕК дава на Белгия време до началото на март да се коригира в съответствие с писмото [на английски език], изпратено от премиера Шарл Мишел, министъра на финансите Йохан ван Овертвелд и министъра на бюджета Ерве Жамар. В писмото си тримата уверяват, че правителството е напълно наясно, че "бюджетни усилия без силни структурни реформи провокират съвсем реален риск да няма устойчив икономически растеж" и се ангажира да поддържа стегнати публични финанси и да ускори работата по структурните реформи. 

За Италия Комисията също е на мнение, че е отбелязан известен напредък, но е нужно много повече, особено по отношение на публичния дълг, който е неустойчиво висок. Италия също изпрати писмо-уверение [на английски език], съставено от министъра на финансите Пиер Карло Падоан. В него той акцентира върху две важни тези, които (без да се посочва изрично) изискват активирането на съществуващите възможности за отклонение от заложените цели според ПСР. Става дума за икономическите обстоятелства, а именно това, че италианската икономика е в рецесия вече трета година поред, като перспективите за 2015 година не са особено обнадеждаващи. Втората теза е, че италианското правителство е в процес на провеждане на наистина радикални реформи в много сфери. Именно тази теза беше в основата на искането на премиера Матео Ренци за повече гъвкавост при прилагането на правилата за фискална дисциплина. 

В писмото си г-н Падоан посочва, че в момента тече труден процес на одобрение на реформата на пазара на труда (за която ЕК настояваше във всичките си досегашни конкретни препоръки към Италия), подобряване на публичната администрация, реформа на съдебната система и борбата с корупцията, подобряване на достъпа до капитал и опростяване на регулацията, опростяване на данъчната система, реформа на образователната система. Към писмото на Пиер Карло Падоан е приложен график с подробно изложени следващите стъпки. Реформата на пазара на труда предизвика остра реакция от страна на синдикатите в Италия, които веднага насрочиха дата за общонационална стачка за началото на декември. Премиерът Ренци беше категоричен обаче, че това няма да го откаже от реформите. "Страната е разделена на две: на онези, които се примиряват и онези, които се движат напред", каза той преди две седмици. 

В интервю за The Financial Times наскоро г-н Падоан заяви, че щом има протести срещу реформите, значи те ще имат последици, тоест - правилни са. Той добави, че правителството е "твърдо решено" да прокара новия закон, така че да влезе в сила от началото на следващата година. 

Ситуацията с Франция обаче е по-различна, което отбеляза и еврокомисарят Московиси. Тя не е част от превантивното крило на ПСР, а от по-тежкото - коригиращото. Според оценката на ЕК, Франция е постигнала "ограничен напредък", което е различна лексика в сравнение с "известен напредък", каквато е използвана при Италия и Белгия. Въпреки това обаче, тъй като и Франция е изпратила писмо [на френски език], подписано от премиера Мануел Валс, Комисията реши да даде на френското правителство още време (до март) да коригира плановете си съобразно с договорените цели. Франция вече веднъж получи отсрочка за корекция на бюджетните си цели при предишната Комисия и то по времето, когато министър на финансите беше Пиер Московиси, еврокомисарят на икономическите и финансовите работи. 

Проблемите, с които се сблъскват Италия и Белгия определено са по-различни в сравнение с Франция. Правителството на Белгия беше сформирано в началото на октомври "само" пет месеца след изборите (на фона на предишния път, когато преговорите по съставяне на правителство отнеха 18 месеца). Това е сериозен аргумент в полза на "повече гъвкавост", така че да се даде шанс на новото правителство да навлезе в мандата си и да предостави по-пълноценна програма за реформи. На Белгия най-големият проблем е публичния дълг, който надвишава 100% от БВП. Италия също е в позиция, която заслужава да й се даде възможност да се види ефекта от започнатите реформи, още повече че министър Падоан посочва в своето писмо до ЕК, че паралелно с изпълнението на конкретните национални препоръки на ЕК, тече и сериозна политическа реформа на изборното законодателство, на Сената.

Според него, тези реформи ще улеснят и ускорят законодателния процес и съответно ще подсилят ефективността на правителствените действия. Огромният натиск на правителството за реформи вече си личи и по спадащия рейтинг на 39-годишния премиер Ренци. Освен това, процесът започна още в началото на мандата на италианското правителство (февруари 2014). При Франция ситуацията е коренно различна. До момента страната, под президентството на Франсоа Оланд, отказваше категорично да се съобразява с препоръките на ЕК и дори заявяваше собствени визии за реформа. Нито една от тях обаче не сработи. 

Прилага ли се двоен стандарт спрямо Франция?

Евродепутатите от групата на Европейската народна партия (ЕНП), но и от други политически групи, атакуваха остро Пиер Московиси по време на редовния диалог в икономическата комисия на ЕП на 2 декември в Брюксел. ЕНП не бяха никак доволни от назначаването на г-н Московиси на точно този пост, именно заради лошата история на Франция в съобразяването с единодушно договорени правила. Неговата кандидатура обаче беше одобрена в пакет с останалите проблемни кандидатури благодарение на сключената "голяма сделка" между ЕНП и групата на Социалистите и демократите в ЕП за одобряването на състава на Комисията. По време на изслушването на г-н Московиси обаче беше видно, че това съвсем не означава спокоен мандат. Евродепутатът Маркус Фербер (ЕНП, Германия), заместник-председател на икономическата комисия отбеляза, че ЕК не е посочила конкретен краен срок през март. Казва се само "в началото на март", когато ще бъде взето окончателното решение по бюджетните планове на Франция, Италия и Белгия.

Той подчерта, че правилата на играта трябва да се спазват. Изглежда, че критериите се разхлабват и че 2014 година се оказва много трудна за спазване на правилата. Защо, попита той. Г-н Московиси се опита да обясни това с късното формиране на новата Комисия през ноември, когато е твърде късно за започване на диалога със страните-членки на еврозоната. Според европейското законодателство, те трябва да предоставят бюджетните си планове до 15 октомври всяка година, а Комисията се задължава да се произнесе с анализ по тях до две седмици след това. Тогавашният еврокомисар на икономическите и финансовите въпроси Юрки Катайнен, а сега заместник-председател на ЕК с ресор заетост и инвестиции, представи само "предварителен" анализ като заяви, че подробният анализ ще бъде представен от новата Комисия. Нещо повече, тъй като това предизвика силни реакции, беше заявено, че това не означава, че всички бюджетни планове са в синхрон с фискалните правила. 

Естер де Ланге (ЕНП, Холандия), докладчик в сянка по икономическото управление на ЕС, беше дори още по-остра в критиките си като припомни свое официално запитване до ЕК, илюстрирано с "Фермата" на Оруел. Според нея, от отговорите на Московиси е станало ясно, че някои животни са по-равни от други в Комисията. Видно е, че се прилагат различни правила спрямо отделните държави и то в полза на по-големите. Какво й е трудното на 2014 година, та се получи този проблем с прилагането на правилата, попита г-жа Де Ланге. Пиер Московиси категорично заяви, че няма различен подход, а просто недостатъчно информация. Санкциите трябва да се налагат само въз основа на обективна информация, каквато няма за тези страни. 

Това обаче не успя да убеди евродепутатите от групата на ЕНП. Дариуш Росати (ЕНП, Полша) заяви, че се създава впечатление, че Комисията прилага двойни стандарти и попита какви критерии се използват. Достатъчно ли е страните-членки просто да предоставят недостатъчно информация, за да получат отсрочка, попита той. Еврокомисарят се опита да обясни, че не е дадена отсрочка на трите страни, а само допълнително време за прецизиране на информацията. Той увери, че Комисията няма да се поколебае да вземе необходимите мерки. На няколко пъти Московиси се опита да атакува Юрки Катайнен за създалата се ситуация, но обеща, че догодина диалогът със страните-членки ще започне още от септември. Това означава много преди крайния срок за предоставяне на бюджетните планове за следващата година (15 октомври). 

Към критиките се включи и шведският евродепутат Гунар Хьокмар, също от ЕНП, който директно попита Пиер Московиси как разглежда бюджетния дефицит. Дали като възможност за стимул на икономиката или като вреден за икономиката. Защото, коментира той, ако дефицитите се разглеждат като стимули, тогава страните с най-големи бюджетни дупки би трябвало да са най-динамично растящите. Той попита още дали Московиси споделя виждането, че прекалено дългото неналагане на санкции по тази процедура (тя е в сила едва от миналата година) всъщност не уронва доверието в Пакта за стабилност и растеж. 

Френският еврокомисар отново се наложи да уверява, че е привърженик на строгата фискална дисциплина, точно както по време на изслушването му в началото на октомври. "Искрено вярвам, че дефицитите и дълга не са решение за икономиката. Те са враг", каза той на 2 декември пред икономическата комисия на ЕП. Що се отнася до санкциите, според него, ако се правят реформи и те подобряват конкурентоспособността на икономиката, това е условие да се избягват санкции. Ако е необходимо обаче, ще се прилагат санкции, когато диалогът не е довел до необходимите усилия и реформи. 

Силви Гулар (АЛДЕ, Франция) поиска да знае какво е правното основание за отлагането на решението за трите страни. Пиер Московиси отговори, че решението е взето от него и заместник-председателя Валдис Домбровскис, като Колежът е бил само информиран за това. Той отново посочи, че е имало нужда от повече сигурност какви точно мерки се предприемат от въпросните страни, преди да се вземе решение за санкции. Евродепутатите от ЕНП, но и други групи останаха недоволни от отговорите, още повече че според Пиер Московиси Комисията всъщност била най-строга към Италия, Франция и Белгия. Не стана ясно как точно се проявява тази строгост, след като и трите получават още време, докато бъде взето решение дали бюджетите им са съобразени с фискалните правила или не.

Комисията на Юнкер обеща, че ще представи свое виждане за условията, при които ще се прилага гъвкавостта, заложена в Пакта за стабилност и растеж. Пиер Московиси отново увери евродепутатите, че не става дума за "нова гъвкавост", а за вече съществуващата. Проблемът обаче е, че тя вече беше прилагана веднъж за Франция, но без резултат. Вторият проблем е, че Франция е включена в една група със страни, които имат силни аргументи да искат гъвкавост - те правят реформи. Вярно е, че френското правителство вече е притиснато до стената и обяви амбициозна програма за реформи, но направи това, след като се появи реална опасност през октомври бюдежтният й план да бъде отхвърлен. Само ден преди Юрки Катайнен да представи предварителния анализ, премиерът Мануел Валс представи официално програмата за реформи. 

Недоверието към Франция доколко истински са намеренията й за реформи провокира евродепутати да припомнят, че именно Франция (заедно с Германия) първа наруши фискалните правила през 2005-а година, но вместо да бъде санкционирана, получи "гъвкавост", а след това дойде кризата. Нещо, което наскоро припомни и литовската президентка Далия Грибаускайте. Март трябва да е наистина крайният срок, защото все пак е възможно под натиск Франция да успее да стартира дългоотлаганите тежки реформи. Ако това стане, приложената априори гъвкавост няма да е напразна. Това обаче ще продължи да е крайно несправедливо спрямо останалите, които преглътнаха тежки реформи, платиха и все още плащат твърде висока цена, но не им бе предоставен лукса на гъвкавостта. Такъв случай е Ирландия, която положи огромно реформаторско усилие и в момента е сред петте страни-членки на еврозоната с безупречен бюджетен план. Дори Италия сложи край на десетилетия влачене по корем и започна радикални реформи. 

С какво Франция е по-различна? Та тя дори загуби ролята си на равностойна част от френско-германския двигател на ЕС и в момента е само ремарке. В есенната икономическа прогноза, която ЕК представи на 4 ноември, много ясно се вижда какви са перспективите пред трите страни. За Белгия ЕК казва: "Насрещни ветрове пред възстановяването"; за Италия: "Подобряващото се външно търсене ще поведе плахо възстановяване", а за Франция: "Слаб растеж, ниска инфлация и растящ дефицит". Какво ли ще е времето през март?

comments
If you have a comment, please post it here.
Name:  
login not required