English Български
Следвай ни
Абонамент
Търсене : [ ]
|

Назрява конфликт в ЕС около инвестиционния план на Юнкер

публикувано на , , Twitter: @euinside
Последна промяна на:

Тази седмица (23 април) започват преговорите между Съвета и Парламента по инвестиционния план на Европейската комисия. Както обикновено се получава по най-важните евротеми обаче, и по този план се очертава силен сблъсък между двете институции. Това става ясно от разликите в преговорните им позиции. Съветът по икономическите и финансовите въпроси (ЕКОФИН) одобри своята [на английски език] в началото на март, а икономическата и бюджетната комисия на Европарламента гласуваха своята [на английски език] снощи (20 април). Въпреки че позициите им са доста близки в много отношения, конфликтът между тях засяга един от фундаментите на инвестиционния план - източникът му на финансиране. В позицията си от 10 март Съветът на министрите приема предложението на Европейската комисия бъдещият инвестиционен фонд, който ще предоставя гаранции за високорискови проекти, да се финансира с 8 милиарда евро от многогодишния бюджет на ЕС. По-специално пари ще се отнемат от програмата за финансиране на научни изследвания "Хоризонт 2020", от механизма за финансиране на инфраструктура "Свързване на Европа" и от неизползвани маржове в бюджета. 

Идеята на ЕК е тези осем милиарда евро да не бъдат изтеглени наведнъж от 7-годишния бюджет на ЕС (2014-2020 г.), а да се събират постепенно. Според Парламента, това трябва да става с одобрението на годишния бюджет на ЕС, с което ЕК не е особено съгласна. По време на обсъждането на плана в икономическата и бюджетната комисия на ЕП представител на ЕК разкритикува тази идея, тъй като в последните години се оказва изключително трудно да се открие излишък в бюджета. Ако трябва всяка година да се одобрява сумата за инвестиционния фонд, това ще създаде огромен риск, особено за кредитния рейтинг на ЕС, който ще предоставя гаранции без обаче да е ясно как тези гаранции ще бъдат финансирани. 

Съветът иска смяна на името

Като се изключи основната тема за финансирането на фонда, няма много големи различия между позициите на Съвета и Европарламента. Основните проблеми за Съвета, които изплуваха по време на публичното обсъждане на плана в началото на март, са два. Първият е как да се казва инвестиционната комисия. В първоначалното предложение на ЕК е предвидено да се създаде инвестиционна комисия, чиято роля ще бъде да посочва конкретни проекти и да решава кои да получат подкрепата на инвестиционния фонд без никакви географски и секторни квоти. Комисията да се състои от шест независими пазарни експерти и един управителен директор, който да отговаря за ежедневното управление на фонда. Шефът на Европейската инвестиционна банка, която е съосновател на инвестиционния фонд, предложи името на комисията да се смени от инвестиционна на гаранционна. Според Вернер Хойер, това се налага, тъй като инвеститорите не разбират добре какво точно прави една инвестиционна комисия.

Някои страни-членки се съгласиха, че името на комисията е подвеждащо. Те бяха Люксембург, Португалия и Малта. Това изненада заместник-председателя Юрки Катайнен, който отговаря за инвестициите в ЕК. Той каза, че за първи път чува за необходимостта от промяна на името. Полският министър на финансите Матеуш Шжурек беше против подобна промяна. "Имам проблем с крачка, при която инвестиционна/гаранционна комисия бива унищожена по принципни съображения. Не заради икономически причини, а заради правилата на ЕИБ", каза министърът. Макар да прие предложението, финансовият министър на Люксембург Пиер Граменя поиска да се изясни какви последици би имала такава промяна. За него обаче е по-добре комисията да се нарича гаранционна, тъй като така става ясно кой за какво носи отговорност. 

Втората тема, на която министрите обърнаха голямо внимание по време на публичното обсъждане беше риска от политизиране на подбора на проекти. Този риск е съвсем реален, ако се съди по начина, по който в много страни-членки се възприема този план - като допълнително крило на многогодишния бюджет, чиято функция е да инвестира в проекти, останали извън обхвата на евробюджета. Многомесечното турне на г-н Катайнен из столиците се концентрира именно върху това - да обясни, че двете неща са дълбоко различни. Германският финансов министър Волфганг Шойбле подчерта, че е изключително важно темата да не се политизира. Подборът на проектите трябва да си остане капиталов въпрос. Британският му колега Джордж Осбърн също предупреди, че проектите трябва да бъдат подбирани по много конкретен начин, вън от всякакъв политически натиск. 

Европарламентът не дава европейския бюджет

Много от евродепутатите, които участваха в дебатите по плана, също призоваха да се гарантира, че подборът на проектите няма да е политизиран. "Не бива да има подбор на проекти въз основа на политически цвят, а политическите насоки трябва да са ясни и да се спазват", каза съдокладчикът по инвестиционния план в Европарламента Жозе Мануел Фернандеш (ЕНП, Португалия). Според друг депутат, опасността от засилена политическа намеса в проектите е много голяма. Тази тема обаче не беше основна за парламентарния дебат. Много по-съществен въпрос се оказа риска, който евродепутатите видяха за многогодишната финансова рамка, каквото е пълното име на общия европейски бюджет. Пръв за това заговори вторият съдокладчик по това досие, социалиста Удо Булман (Германия). Бившият еврокомисар за бюджета в два поредни мандата Януш Левандовски (ЕНП, Полша) заяви, че от първото представяне на предложението на ЕК е изглеждало, че връзката с европейския бюджет не е съществена.

Тя обаче се оказа основна за Европейския парламент и залегна в основата на преговорната му позиция, одобрена снощи от двете комисии с 69 гласа "за", 13 "против" и 6 въздържали се. В позицията се казва, че Комисията трябва да намери алтернативни източници за финансиране на гаранционния фонд. "Изключително жалко е, че ЕК и националните правителства, обладани от тясната си логика, предлагат планът 'Юнкер' да се финансира за сметка на части от европейския бюджет, които са изконно европейски и транснационални. В момент, когато всички страни-членки признават нуждата от рестартиране на инвестициите в Европа, аз ги приканвам директно да предоставят гаранция", каза шефът на бюджетната комисия в Европарламента Жан Артуи (АЛДЕ, Франция). Той предложи страните-члеки да използват излишъците от бюджета за тази цел. До този момент 6 страни-членки са предложили да участват със собствени вноски във фонда - Германия, Франция, Испания, Италия, Люксембург и Полша. Германия, Франция, Италия и Полша ще участват с по 8 милиарда евро всяка, като Полша обяви участието си днес. Испания ще допринесе с 1.5 милиарда евро, а Люксембург с 80 милиона. 

"Нашата цел е да запазим колкото се може повече 'Хоризонт 2020' и 'Свързане на Европа'", добави съдокладчикът Фернандеш като добави, че по време на прегледа на многогодишната финансова рамка, предвиден за 2016-а година, трябва да се обсъди връщането на пари в бюджета в засегнатите пера. 

Позициите на Парламента обаче се припокриват по отношение на броя на членовете на инвестиционната комисия (или гаранционна) - осем. Първоначалното предложение на ЕК предвижда броят им да е шест. Освен това парламентът иска евентуални трети страни в инвестиционния фонд да нямат гарантирано членство в управителния съвет. Тази опция ЕК беше оставила отворена, като Юрки Катайнен спомена, че би могло да се мисли в зависимост от дяловото си участие трети страни, например инвестиционни фондове извън ЕС, да получават право на глас. Парламентът обаче е категорично против това. Съветът не е изразил конкретно мнение по въпроса, освен че допуска трети страни да могат да съфинансират проекти или през фонда, или през инвестиционни платформи. 

Амбицията на Комисията е инвестиционният план да бъде окончателно одобрен до юни, за да може да започне да функционира незабавно. Срещу това се обяви евродепутатът Бернд Луке (ЕКР, Германия), според когото бързането не е добра идея, особено когато се говори за толкова голям източник на финансиране - 315 милиарда евро, които ще бъдат използвани по различен от обичайния начин. Дали срокът ще бъде спазен обаче, ще зависи до голяма степен от готовността на страните за компромис, особено като се има предвид, че спорът засяга един от фундаментите на юнкеровото предложение.

Много е вероятно компромисът да залегне в прегледа на изпълнението на многогодишния бюджет на ЕС. Такъв преглед беше въведен за първи път при договарянето на сегашната финансова рамка по настояване на Европейския парламент, като основният аргумент беше, че 7 години са твърде дълъг период, за да се остави една рамка да бъде непокътната без да се съобразява с глобалните реалности. Парламентът посочи тогава примера с кризата в еврозоната, когато използването на пари от общия бюджет на ЕС е било изключително необходимо, но невъзможно. Прегледът ще бъде направен от заместник-председателката на ЕК Кристалина Георгиева, която отговаря да бюджета. 

България държи на географския принцип

Вицепремиерът Меглена Кунева е глас на малцинството в Съвета, който е против концепцията на Комисията проектите за финансиране да не се подбират на географски принцип. През март тя каза, че не бива да има проекти, които са концентрирани само в един географски район, а такава опасност има. Тя произтича от това, че по-опитните страни правят проекти с по-голяма добавена стойност, защото знаят как да пишат такива проекти. Затова, трябва да се съсредоточат политическите усилия да се запази баланса. По време на обсъждането в ЕКОФИН България, Унгария, Хърватия и Чехия внесоха специална декларация, с която поискаха да им се предоставя техническа помощ за писането на проекти. Г-жа Кунева смята, че има силни аргументи в защита на географския принцип.

Най-напред част от парите от инвестиционния фонд ще се взима от общия бюджет. "Тоест, променя се нещо, което генерално е разпределяно на принципа на кохезията и солидарността, нали така? Сега се променят правилата, при това се променят малко в движение. Значи, ако искаме да продължим да вярваме, че правилата в ЕС са завинаги и за всички, ние трябва да запазим този принцип", каза тя. Вицепремиерът изрази и друго притеснение, свързано с плана "Юнкер". Става дума за капиталовите пазари, които не са така добре развити, както в Германия например. Затова тя призова за буквално "просветителска" работа с бизнеса. Според нея, трябва да има проекти, които да са специално за територията на България. "Иначе ще излезе, че просто се редистрибутира нещо, което страните, които са с по-големи бюджетни вноски, вече са дали на ЕС. И без това фактът, че България е извън еврото, много променя нещата. Всъщност истинската помощ, която страните получават днес, я получават през членството си в Еврогрупата чрез така нареченото количествено облекчение", заключи Меглена Кунева. 

*В предишна версия на тази статия беше погрешно записано, че преговорите започват следващата седмица. Те започват тази, на 23 април

коментари
Атанас Шалапатов
24 април 2015 18:27
Политиците и т.н. висши държ.служители водят света към планетарни катастрофи ,и може да се избегнат ако се вземат мерки веднага и правилните - http://atanasio.blog.bg/drugi/2013/09/16/otvoreno-pismo.1148972
Готов съм да застана пред всички академии на науките ,експерти и NASA за да обясня подробно - https://www.facebook.com/atanas.shalapatov/posts/1431029987175231
,и съм описал основните стратегии – https://www.facebook.com/atanas.shalapatov/posts/1436573383287558
Идеята ми е да информирам повече хора а те още хора като геометрична прогресия за да има силно гражд.общество за да вземем мерки и следим ,и натискаме държ.власти да действат правилно за да избегнем катастрофите и за финансовата е най-лесно но трябва да се обясни подробно - https://www.facebook.com/atanas.shalapatov/posts/1442612112683685
Ако имате коментар, може да го напишете тук.
Име:  
Полето 'Име' не е задължително. Ако го оставите празно, вашия коментар ще бъде създаден с автор: 'anonymous'. Можете да се регистрирате на нашия сайт и тогава коментарите ви ще бъдат наименовани автоматично с името на вашия потребител.