Ще има ли някога реформи в България?
Аделина Марини, June 11, 2014
Тазгодишните конкретни национални препоръки [на английски език] на ЕК показват една много ясна тенденция - страните, които имат най-голяма нужда от реформи, най-малко ги провеждат. България е една от тях. Икономическата комисия на Европейския парламент обобщи в отделен документ [на английски език] по много илюстративен начин именно (не)изпълнението. Както euinside прогнозира без особено затруднение, и тази година, както и предходната, в България няма никакъв напредък по набелязаните 7 конкретни препоръки. А те са ключови и изключително важни, за да може страната да се справи с няколко фундаментални проблема, чието решение не може да бъде положителният, но твърде слаб икономически растеж.
Най-големите предизвикателства пред България, според оценката [на английски език] на ЕК, са данъчната събираемост, качеството на данъчната администрация, размерът на сивата икономика, застаряващото население (най-силно застаряващото в ЕС), безработицата и то специално сред младите и ромите. България е сред страните, които са пред най-висок риск от бедност и социално изключване в ЕС. Публичната администрация е тромава, съдебната система не е независима, корупцията е повсеместна, енергийната зависимост прави икономиката на страната неконкурентоспособна.
През 2013 година правителството не е направило нищо, за да изпълни седемте препоръки на ЕК. Констатацията в анализа е, че в страната все още липсва всеобхватна стратегия за стимулиране на плащането на данъци, административните разходи за събиране на данъци и за плащане на данъци са високи. По отношение на пенсионната реформа, България не само не прави нищо, за да я довърши, но и направи крачка назад. Възстановени са допълнителните схеми за ранно пенсиониране, а планираното годишно увеличение на задължителната пенсионна възраст беше отложено. Няма напредък по отношение на изравняването на пенсионната възраст между мъжете и жените. "България има едно от най-бързо застаряващите населения в ЕС, което има отрицателни последици за пазара на труда, потенциала на икономиката за растеж и за финансирането на пенсионната система. Следователно, България трябва да продължи реформата на пенсионната система", се казва в доклада на Комисията, придружаващ новите-стари препоръки.
Безработицата застина на едно равнище през 2013 година, но броят на младите и дългосрочни безработни продължава да расте. "България е изправена пред най-високото съотношение на млади хора, които не са заети нито с работа, нито с образование или квалификация, което разкрива силно неизползване и ниско развитие на човешкия капитал", смята още ЕК. Продължава да няма ясни критерии за прозрачно определяне на минималната работна заплата, която беше значително увеличена през 2013 година и е възможно да има отрицателни последици върху заетостта. Затова ЕК смята, че трябва да се наблюдава отблизо.
Законът за образованието продължава да не е приет, като ключът е в израза "все още не е приет". И тази година, точно както и миналата, ЕК посочи, че България се нуждае от координирана стратегия за реформа на публичната администрация в посока увеличение на професионализма и независимостта си, както и по отношение на регулаторните агенции с въвеждане на меритокрацията (назначения по заслуги, а не по партиен или друг принцип). Липсват и ефективни структури за справяне с риска от корупция. Независимостта на съдебната система също продължава да е "голямо притеснение", което засяга бизнес-средата в България. В анализа се отчита, че са предприети известни стъпки в тази посока, но като цяло напредъкът е ограничен и крехък. Липсват и достатъчно убедителни санкции при установяване на конфликт на интереси.
Конкуренцията в сектора на електричеството и газа си остава ограничена, повтаря оценката си от предходните години ЕК. "Сферите, които повдигат сериозно притеснение по отношение на подобрението на функционирането на енергийните пазари, включват липсата на електрически и газови борси и отсъствието на прозрачен пазар на едро".
Да преговорим препоръките от миналата година
Тази година проблемите пред България са сбити в шест препоръки, вместо в седем. За съжаление ЕК не е толкова подробна, както в случая на Хърватия например, и не е поставила конкретни срокове с изключение на препоръка номер едно. В нея се посочва, че през 2015 г. трябва да бъде засилена бюджетната стратегия, така че да се постигне средносрочната цел и да се запази и за по-нататък. Трябва да се осигури и капацитет за новия фискален съвет, така че той да може да изпълнява пълноценно мандата си. Необходима е и всеобхватна данъчна стратегия за подсилване на данъчната събираемост, за справяне със сивата икономика и за намаляване на разходите към администрацията.
Втората препоръка е да се приеме дългосрочна стратегия за пенсионната система като се продължи с планираното по-рано увеличение на задължителната възраст за пенсиониране и за определяне на механизми, които да я обвързват с продължителността на живота в дългосрочен план. Освен това трябва да се предвиди и постепенното отпадане на възможностите за ранно пенсиониране и да се премине към изравняване на възрастта за мъжете и жените. Към тази препоръка е и подновеното очакване за осигуряването на ефективно здравеопазване и то в посока подобряване на прозрачността при финансирането на болниците, оптимизиране на болничната мрежа и развитие на извънболничната помощ.
Остава си и третата препоръка за преразглеждане на минималните осигурителни прагове, така че да се гарантира, че системата не държи нискоквалифицираните работници извън пазара на труда. От българското правителство, което и да е то, се очаква да определи след консултация със социалните партньори, прозрачни насоки за корекция на задължителната минимална работна заплата като се вземе в предвид какви последици има тя за заетостта и конкурентоспособността. За да се намали бедността, е необходимо допълнително подобряване на достъпа и ефективността на социалните услуги, както и на помощите за деца и възрастни хора.
И приемете най-накрая този закон за училищното образование!
Това е четвъртата препоръка, към която са и още съветите за реформа на висшето образование и квалификациите, създаване на партньорства между образователните институции и бизнеса, засилване на качеството на обученията и подобряване на достъпа до учене през целия живот. Голямо внимание трябва да се обърне на децата и по-специално тези от ромски произход, така че да не отпадат рано от училище. Уви, макар препоръката да е настоятелна, все пак е хубаво да се има предвид, че освен необходимостта от приемането най-сетне на закона за училищното образование, трябва да се гарантира също и че е качествен. Това обаче ЕК го е оставила на националните власти.
В петата препоръка отново се повтаря необходимостта от подобряване на бизнес-средата, особено по отношение на малките и средните предприятия чрез премахване на административните пречки, създаване на електронно управление, облекчаване на процедурите за фалит и прилагане на законодателството за закъснелите плащания. Подобряване на системата за обществени поръчки (отново и отново) чрез подсилване на административния капацитет и увеличаване на предварителните проверки, извършвани от Агенцията за обществени поръчки. На шесто място, но не по значение, е препоръката да 
започне реформа на енергийния сектор, така че да се засили конкуренцията, пазарната ефективност и прозрачността.
Фактът, че ЕК повтаря тези препоръки за пореден път е особено притеснителен и е препоръчително да се избягва успокоение с факта, че и други страни не изпълняват конкретните препоръки на ЕК, защото другите страни може да имат много сериозни проблеми, но България продължава да е най-бедната страна-членка на ЕС, с най-бързо застаряващо население и с най-висок риск от бедност и социално изключване. Препоръките, които четем вече трети пореден път са буквално обидни, защото показват две неща. Или правителства наред са неспособни да извършват реформи, или умишлено не ги извършват. Каквито и да са причините, реалността е тази - България е зле и нищоправенето съвсем не замразява ситуацията на определено ниво. Напротив, колкото повече нищо не се прави, толкова повече проблемите се задълбочават и ескалират.
Седмата препоръка
Така че, може съвсем спокойно тазгодишните конкретни препоръки към България да бъдат възприети като насочени към българските избиратели, които по всичко личи, че ще излязат отново пред урните тази година. А седмата липсваща препоръка е от euinside. Уважаеми избиратели, тези препоръки са и за вас. От вас зависи дали ще изберете още нищоправене или ще се спрете на хора, които показват категорично, че са наясно какво трябва да се направи и ви обясняват как. Водете се от тези препоръки в избора на народни представители и партии, не защото ЕК казва какво трябва да се направи, а защото това е единственият независим от всякакви задкулисни интереси анализ на състоянието на българската държава, общество и икономика. Докато мислите за насъщния днес, не забравяйте, че утре тези, които допринасят за този хляб може да са много по-малко заради емиграция, застаряване или принадлежност към малцинства, чийто достъп до образование и пазар на труда е изключен.
Не забравяйте също, че в сегашната ситуация изобщо не става дума за това дали обичаме Русия или не, дали ЕС е добър, а САЩ лоши. Става дума единствено и само за това, че България е сред малкото страни-членки, които плащат най-висока цена на енергоносителите си, а това е пречка за производителите и "изяжда" от дохода на най-бедните. Освен това България е с най-ниските доходи на глава от населението, но не защото не се е намерил още някой, който просто да вдигне заплатите, а защото не се е намерил някой, който да създаде условия заплатите да растат по естествен икономически-обусловен път. Труден е изборът, факт. Но още от същото ви обрича на още по-голяма бедност, корупция и загуба на възможности. Затова euinside ви препоръчва да бъдете взискателни. Към всичко и всички и най-вече към себе си. Все пак става дума за вашето бъдеще.