English Български
Follow Us
Subscribe
Search : [ ]
|

Колко далеч сме готови да стигнем?

Published on , , София

Новият политически сезон в Европейския съюз започна ударно с поредица от срещи на високо равнище. Гръцкият премиер Антонис Самарас даде старт на дипломатическия маратон, последван от италианския си колега Марио Монти. Той се отби в Брюксел късно вечерта във вторник, 28 август, за разговор "на кафе" (според говорител на ЕК) с председателя на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу. А на другия ден пристигна в Берлин, за да се срещне с германския канцлер Ангела Меркел. Междувременно президентът на Европейския съвет Херман Ван Ромпой разговаря с испанския премиер Мариано Рахой в Мадрид. Идната седмица Ван Ромпой ще посети Берлин и Париж, Марио Монти ще гостува на френския президент Франсоа Оланд, а Ангела Меркел – на Мариано Рахой в Мадрид.

Засилената активност на европейските лидери е напълно обяснима, защото септември се очертава месец на важни събития: на 6 септември се очаква управителният съвет на ЕЦБ да внесе яснота относно очакваната нова програма за изкупуване на държавен дълг; на 12 септември се очаква ЕК да излезе с предложение за създаване на банков съюз в еврозоната; също на 12 септември германският конституционен съд ще се произнесе относно фискалния пакт и европейския механизъм за стабилност; до края на септември трябва да е готов докладът на Тройката относно изпълнението на втората гръцка спасителна програма, на базата на който да се прецени дали Гърция ще получи поредния транш по заема, както и отсрочката, за която настоява Атина.

Всички тези събития са свързани, зависят едно от друго и ще имат дългосрочни последици не само за решаването на настоящата криза, но и върху бъдещата архитектура на Икономическия и валутен съюз (ИВС) и на Европейския съюз като цяло. Тази нова архитектура, както пише в ‘доклада на четиримата президенти‘ (на Европейския съвет, Европейската комисия, Европейската централна банка и Еврогрупата), се гради на четири стълба: банков съюз, фискален съюз, икономически съюз и политически съюз. Амбицията е реформата на управлението на еврозоната да бъде проведена в рамките на десет години, като първият стълб - банковия съюз - трябва да бъде изграден възможно най-скоро. Причината е нуждата да се прекъсне порочният кръг между дълговата и банковата криза, както писа Европейската комисия.

За целта ЕЦБ ще получи надзорни правомощия над банките в еврозоната. Какви точно и над кои банки ще стане ясно от предложението на ЕК. Междувременно Франция и Германия създадоха работна група, която да подготви планове както за банковия, така и за бъдещия фискален съюз. Наличието на банков съюз е условие, за да може да се използват спасителните фондове на еврозоната за директна рекапитализация на банки, без да се минава през правителствата и така да се увеличава задлъжнялостта им. Всичко това обаче изправя европейските лидери пред трудни, дори непопулярни решения, някои от които изискват радикално преосмисляне на идеи и принципи. Например ролята на Европейската централна банка, включително връзката й със спасителните механизми на еврозоната - изключително чувствителен момент с оглед на ограниченията в мандата на банката и забраната да финансира правителства.

В последната година се засилиха призивите от страна на Европейския парламент, затруднените държави в еврозоната и новия френски президент-соцалист Франсоа Оланд ЕЦБ да се намеси решително за справяне с кризата. Често обаче не беше съвсем ясно какво точно се очаква да направи ЕЦБ. Банката инжектира евтини пари в банките и изкупуваше ограничени количества дълг на периферните държави, но това не донесе очакваното магическо решение на кризата и връщане на пазарното доверие. Което, както продължава да твърди Германия, може да бъде спечелено само с бюджетна дисциплина и реформи както в отделните страни, така и на европейско ниво.

Очакванията към ЕЦБ се увеличиха рязко в последните месеци, след като вниманието се измести от Гърция към Испания и Италия, както и в резултат на няколко колкото патетични, толкова и противоречиви изказвания на президента на банката Марио Драги. Това, което сега се очаква от ЕЦБ е да възобнови програмата си за изкупуване на държавен дълг в по-голям мащаб и при различни условия от преди, така че да облекчи лихвения натиск върху Испания и Италия. Една от обсъжданите в публичното пространство възможности е ЕЦБ да определи тавани за доходността по дълга на отделните страни, над които да се намесва на пазара. Успоредно с това отново е на дневен ред идеята постоянният спасителен фонд ЕМС (Европейски механизъм за стабилност) да получи банков лиценз и по този начин - достъп до неограничено финансиране от ЕЦБ. През юли германският Süddeutsche Zeitung съобщи, цитиран от Der Spiegel, че новият елемент в идеята е ЕМС да използва изкупените държавни облигации като обезпечение, срещу което да получава свежи пари от ЕЦБ с които да подпомага затруднените страни.

В началото на август президентът на ЕЦБ Марио Драги за пореден път отхвърли тази възможност с аргумента, че даването на банков лиценз на ЕМС би било в противоречие с европейските договори, защото така ще се наруши забраната за финансиране на правителствата от ЕЦБ (чл. 123 от ДФЕС). Същата позиция изрази и германският канцлер Ангела Меркел след срещата си с Марио Монти на 29 август. Италианският премиер обаче даде да се разбере, че има друго мнение по въпроса. Той каза, че темата не бива да се драматизира, а трябва да се разглежда като част от по-голямата картина на реформата на управлението на еврозоната, която може да мине през ревизия на договорите. "Някои неща не могат да бъдат постигнати при определени обстоятелства, но в бъдеще тези неща могат да бъдат постигнати при различни обстоятелства", каза Монти.

Факт е, че именно Германия настоява спешно да започне подготовката на нов европейски договор. Едва ли обаче именно от презумпцията на Монти за по-лесно спасяване на закъсали страни. Както обикновено, германският канцлер се въздържа да коментира действията на ЕЦБ, макар неколкократно да спомена за решенията, които се очакват на 6 септември. Ангела Меркел обаче даде да се разбере, че според нея начинът да се намалят лихвите е друг. Тя даде пример с успешния аукцион, проведен от Италия във вторник (28 август) и изрази увереност, че именно реформите на правителството на Марио Монти имат основната заслуга за това лихвите отново да тръгнат надолу. На 28 август Италия и Испания успяха да пласират краткосрочен и средносрочен дълг на много по-ниски лихви в сравнение с последните месеци. За разлика от Меркел, мнозина обясниха намалението именно с очакванията за бъдеща намеса на ЕЦБ.

Същевременно обаче канцлерът призна, че несигурността от други страни - Испания, където в момента се оценява банковата система и Гърция, за която се очаква докладът на Тройката - "със сигурност оказва влиание върху лихвените нива". Това, каза Меркел, ни окуражава да продължим да си сътрудничим за подобряване на еврозоната, защото "проблемите в различните страни трябва да бъдат решени бързо и едновременно". Тези думи са знак, че позицията на г-жа Меркел по отношение ролята на ЕЦБ е доста по-балансирана от тази на президента на Бундесбанк Йенс Вайдман, който е най-яростният противник на изкупуването на държавен дълг от ЕЦБ.

"За мен такава политика е твърде близо до финансиране на държавите чрез печатницата за пари. Централната банка не може да реши фундаментално проблемите по този начин", заяви Вайдман в интервю за списание Der Spiegel от 27 август. Йенс Вайдман нарече идеята ЕЦБ да определя лихвените нива за суверенните облигации "спорна" и смята, че не е единственият член на управителния съвет на банката, който не е съгласен с нея. Има опасност, дори и временна, тази мярка да се окаже "пристрастяваща като наркотик", коментира Вайдман. Подобно на канцлера Меркел той също смята, че "най-добрият начин да се намалят лихвените нива в дългосрочен план е решително да се изпълняват обещанията и ангажиментите". А координирани действия между правителствения спасителен фонд и централната банка "води до обвързване на фискалната и монетарната политика", предупреждава президентът на Бундесбанк.

Според него не става дума просто за сляпо придържане към някакви догми, а за спазване на демократичните принципи: "Когато централната банка на еврозоната изкупува суверенни облигации на отделни страни, тези облигации отиват в балансите на евросистемата. В крайна сметка данъкоплатците от всички други страни трябва да поемат отговорност за това. В демокрациите парламентите са тези, които трябва да решат за такава мащабна колективизация на риска, а не централните банки." Именно въпросът за споделянето на риска е един от най-спорните, както в търсенето на спешни решения на кризата, така и в обсъждането на дългосрочната визия за европейския проект. Дали става дума за изкупуване на дълг от ЕЦБ или за емитиране на общи еврооблигации, темата винаги провокира остри спорове и демонстрира ясно разделението север-юг в еврозоната. Защото всъщност, зад този въпрос стои основният: докъде изобщо трябва (може) да стигне европейската интеграция в икономически и политически план.

За да отговорим на този въпрос, не трябва да избираме между двете крайности: "или трябва да се върнем към миналото, или да вървим към Обединени европейски щати", пише президентът на ЕЦБ Марио Драги в статия, публикувана в германския вестник Die Zeit на 29 август. Според него общият надзор над националните бюджети и банките е задължителен, но "няма нужда от централизация на всички икономически политики", а само в определени области, за да бъде завършен Икономическият и паричен съюз. Паралелно с това ще се увеличава и политическата интеграция, свързана със споделянето на правомощия и по-голяма демократична легитимност.

"По-солидната политическа основа трябва да даде възможност за съгласие по един основен принцип: че нито е устойчиво, нито легитимно страните да преследват национални политики, които да причиняват икономически вреди на другите", пише Марио Драги. Ако премахнем думата "икономически", този принцип може да залегне в основата на бъдещия нов европейски договор. Парадоксално на пръв поглед, но повече от 60 години след създаването си и вече с 27 страни-членки Европейският съюз отново трябва да си припомни причината за съществуването си - да гарантира, че повече никой няма да вреди на другите. На фона на обичайната перспектива - кой какво печели от европейското членство - подобна смяна на ракурса би била отрезвяваща и в този смисъл - добро начало на преговорите за нов европейски договор.

comments
If you have a comment, please post it here.
Name:  
login not required