English Български
Follow Us
Subscribe
Search : [ ]
|

Драги: ЕЦБ не може да замести правителствата

Published on , , София

"Иди не знам къде и донеси не знам какво!" В духа на тази руска народна приказка прозвуча изявлението на Европейската централна банка, че "може да предприеме открити пазарни операции в размер адекватен за постигане на целта". На фона на очакването, че ЕЦБ ще излезе с гърди на амбразурата, за да защити еврото, новините от заседанието на управителния съвет на банката от 2 август изглеждат повече от постни. Пазарите бяха разочаровани и реагираха красноречиво - заемната цена на Испания и Италия отново се покачи.

Всъщност причината за "големите надежди" бяха амбициозните изявления на президента на ЕЦБ Марио Драги от миналата седмица или по-скоро - фриволните им интерпретации. В Лондон Марио Драги заяви, че "в рамките на мандата си, ЕЦБ е готова да направи каквото е необходимо, за да защити еврото. И повярвайте ми, това ще бъде достатъчно". А уточнението, че прекалено високите заемни цени за страните от еврозоната попадат в мандата на ЕЦБ, накара пазарите да вярват, че Драги има предвид възобновяване на програмата за изкупуване на дълг на затруднени страни или нещо още по-мащабно. В медиите се обсъждаха няколко сценария за възможна намеса на ЕЦБ: налагането на таван на разликата между заемната цена на Германия и тази на Италия и Испания, съвместна интервенция на пазарите на ЕЦБ и временния спасителен фонд за еврозоната ЕИФС (Европейски инструмент за финансова стабилност), както и даването на банков лиценз на постоянния спасителен фонд - Европейския механизъм за стабилност (ЕМС).

Не само пазарите се вдъхновиха от думите на Драги и в резултат натискът върху Испания и Италия леко отслабна, но и политиците. След срещата си с финландския премиер Юрки Катайнен в Хелзинки италианският премиер Марио Монти коментира, че даването на банков лиценз на ЕМС ще помогне и ще се случи "своевременно". Италианският премиер изглеждаше обнадежден от изказването на Драги и "особено впечатлен от яснотата", с която Драги е говорил за прекомерно големите разлики между лихвените нива. Освен спредовете (разликите) между правителствените облигации "трябва да избягваме още повече спредовете между манталитетите и между нациите", заяви Монти, за да се избегне еврото да стане "фактор за дезинтеграция" в Европа.

В крайна сметка обаче всички трябваше да се задоволят с вчерашното изявление на ЕЦБ, в което няма никакви конкретни ангажименти. В отговор на многобройните журналистически въпроси дали изказването му в Лондон не е подвело медиите и пазарите Драги обясни, че това как медиите интерпретират нещо си е тяхна работа: "Аз не мога да влияя върху това, което медиите пишат, както знаете много добре. И със сигурност не бихте искали да ви казвам какво да пишете". Драги посъветва всички отново да прочетат речта му в Лондон, където не става дума изобщо за програмата за изкупуване на облигации, нито за някакви определени срокове. Смисълът на тази реч беше, че еврото е необратимо, обясни той и подчерта, че позицията на ЕЦБ не е "отстъпление" от думите му в Лондон. Все пак Марио Драги призна, че изявлението на ЕЦБ, макар и доста уклончиво, е било подкрепено от всички членове на управителния съвет с едно изключение. Известно е, каза Драги, че "г-н Вайдман [Йенс Вайдман, управителят на германската централна банка] и Бундесбанк [...] имат своите резерви по отношение на програми, които предвиждат изкупуване на облигации."

Германия продължава да се съпротивлява на всякакви опити ЕЦБ да бъде въвлечена в мащабни операции за намаляване на доходността по дълговете на Испания и Италия. На тези, които настояват неограничената ликвидност на ЕЦБ да се използва в помощ на отделни страни с цел спасяване на еврото, Берлин противопоставя няколко идеологически, практически и морални аргумента. Освен класическия германски страх от инфлация, става дума за твърдата убеденост на германците, че ЕЦБ не трябва да нарушава забраната за директно подпомагане на държави, което става малко или много, когато се изкупува държавен дълг. А всеки, който иска помощ, трябва първо "да си напише домашното" - да проведе фискална консолидация и структурни реформи. В този смисъл пазарният натиск има дисциплинираща роля и Берлин смята, че елиминирането му ще увеличи моралния риск и ще намали стимулите за реформи.

Тази позиция е отразена и в изявлението на ЕЦБ от 2 август, в което се отчита вредното влияне на прекалено високите рискови премии върху цените на облигациите в няколко страни, но ясно се казва кой трябва да се погрижи за решаването на проблема: "За да създадат необходимите условия за изчезването на такива рискови премии, политиците в еврозоната трябва да продължат с фискалната консолидация, структурните реформи и изграждането на европейските институции с голяма решителност. Тъй като прилагането отнема време и финансовите пазари често се коригират чак след като успехът е ясно забележим, правителствата трябва да останат готови да активират ЕИФС/ЕМС на облигационния пазар, когато са налице изключителни обстоятелства на финансовите пазари и има рискове за финансовата стабилност - със строги и ефективни условия, съгласно установените насоки."

От своя страна Европейската централна банка в рамките на мандата си и при съблюдаване на независимостта си "може да предприеме открити пазарни операции" или да "обмисли да предприеме по-нататъшни нестандартни мерки по паричната политика", защото, както обясни Марио Драги, "ЕЦБ не може да замести правителствата, нито може да замести действията, които други институции трябва да предприемат от фискална страна". Изявлението на ЕЦБ е напълно в духа на решенията на лидерите на еврозоната от края на юни, когато те разрешиха използването на спасителните фондове за изкупуването на облигации, но при ясни и строги условия.

Относно бъдещите действия на ЕЦБ Марио Драги обеща да има яснота скоро, защото в момента се разработват конкретните детайли. Той каза само, че сегашната концепция се различава от предишната програма за пазарите на ценни книжа. При всички положения обаче, става дума за мерки на вторичните пазари, които попадат пряко в мандата на ЕЦБ и не нарушават забраната за финансиране на правителствата. В този смисъл няма как постоянният спасителен фонд (Европейския механизъм за стабилност) да получи достъп до финансиране от ЕЦБ и то не защото няма банков лиценз, стана ясно от думите на Марио Драги.

Той коментира, че е изненадан от огромното внимание, което пресата отделя на този въпрос след неговото изявление в Лондон. "В крайна сметка казвал съм поне два пъти, че настоящият дизайн на ЕМС не позволява това. Не зависи от нас да издадем банков лиценз - това е въпрос за правителствата", обясни Драги. Въпросът е, че, както ЕЦБ заяви още преди година, ЕМС не може да получи финансиране от централната банка, защото така ще се наруши забраната за финансиране на правителствата от ЕЦБ (чл. 123 от ДФЕС).

Всъщност очакванията за по-решителна намеса на ЕЦБ на пазарите, независимо под каква форма, са свързани с притесненията за ограничения финансов капацитет на спасителните фондове за еврозоната. Но както отдавна повтаря германският канцлер Ангела Меркел, колкото и големи да са фондовете, винаги ще има някой, който да твърди, че не са достатъчни. Затова очевидно последните решения на европейските политици, както и позицията на ЕЦБ следват досегашната линия - основното средство за справяне с кризата са фискалната консолидация, провеждането на реформи и насърчаването на икономическия растеж. Всякакви форми на наливане на пари в затруднените страни трябва да са по изключение и с единствената цел да се откупи време, докато реформите дадат резултат.

comments
If you have a comment, please post it here.
Name:  
login not required