English Български
Follow Us
Subscribe
Search : [ ]
|

Растеж за Гърция, но на висока цена

Published on , , София

На 18 април Европейската комисия излезе със съобщение, посветено на мерките за насърчаване на растежа на гръцката икономика. Всъщност, в него няма нищо ново - то обобщава основните области, където са необходими реформи, записани в меморандума за разбирателство по втория спасителен заем за Гърция, с фокус върху краткосрочните мерки, които трябва да бъдат предприети до края на 2012 г. и обяснява отново начините, по които ЕС помага на страната за постигането на тези цели. Та, ако се питате каква е целта на съобщението, след като в него няма нищо ново, както се питах аз, докато четях, отговорът е: целта е да се акцентира на тази част от икономическата програма, договорена между Гърция и Тройката, която е посветена на растежа.

По този начин ЕК обръща фокуса от бюджетната дисциплина към растежа и така отговаря на критиките към спасителната програма, че е насочена предимно към бюджетните ограничения. Освен това чрез съобщението си до Европейския парламент, Съвета, Европейската централна банка, Комитета на регионите, Икономическия и социален комитет и Европейската централна банка ЕК осигурява подкрепа за действията си и легитимира програмата, критикувана, че е изработена от Тройката в условия на непрозрачност и недостатъчна демократична легитимност. Че подходът е успешен, доказват реакциите на основните политически групи в ЕП, които изразиха одобрение и подкрепа за действията на Комисията. Единствено гръцкият депутат от АЛДЕ Theodoros Skylakakis признава: „За съжаление усилията на Комисията, макар и с добри намерения, не дават в резултат нищо съществено ново за Гърция.”

Съобщението на ЕК припомня, че общата стойност на финансовата подкрепа на ЕС за Гърция, включително спасителните заеми, отписването на дълга от частния сектор и европейските фондове, възлиза на 380 милиарда евро. Това е безпрецедентна подкрепа, равняваща се на 177% от гръцкия БВП (американският план „Маршал” за следвоенна реконструкция се равнява на 2.1% от БВП на страните, към които е насочен), на 3% от европейския БВП, а разделена на глава от населението сумата означава 33 600 евро за всеки гръцки гражданин.

Комисията подчертава, че мерките за реформи, записани във втората икономическа програма целят възстановяването на растежа и потенциала за създаване на работни места на гръцката икономика като се прекратят „правилата, разрушаващи ценностите и възможностите за корупция и бюрокрация”. Като подчертава, че програмата трябва да бъде изпълнена изцяло Комисията откроява три сфери, в които гръцките власти трябва да предприемат мерки до края на 2012: връщане на контрола върху публичните финанси; рекапитализация на банките и осигуряване на финансиране за реалната икономика; подобряване на бизнес средата и пазара на труда. Няма да влизам в подробности, защото euinside писа подробно за всички необходими мерки както в контекста на одобряването на втория спасителен заем, така и по повод доклада на работната група за Гърция. Важните неща обаче са:

От Гърция се очакват допълнителни бюджетни съкращения в размер на 5.5% от БВП, за да запълни фискалните дупки за 2013 и 2014 г. и да успее да сведе дълга си до 117% от БВП до 2020 г. На заседанието си от 13 март финансовите министри от ЕС коригираха фискалните цели за Гърция в светлината на сделката с частните кредитори и договарянето на втория заем. Гърция трябва да намали дефицита си до 7.3% от БВП през 2012, 4.7% през 2013 и 2.2% през 2014 г.

Банковата рекапитализация трябва да приключи до септември 2012 г., е записано в съобщението, което също не е новина. Във втория спасителен заем са предвидени 50 милиарда евро за рекапитализация на гръцките банки. В меморандума за разбирателство е разписан подробен график за оценяване жизнеспособността на гръцките банки (до края на април 2012) и възможност за набиране на пазарен капитал или искане на държавна помощ до края на третото тримесечие на годината. Не всички ще оцелеят, но това няма да предизвика сътресения, обясни вицепрезидентът на ЕЦБ Витор Констанцио на последния брифинг на институцията на 4 април.

„Всичко ще стане по организиран начин и според плановете, които бяха одобрени съвместно с Тройката. Така че, няма да има изненади. Това е много важно, защото в прилагането на тези планове за преструктуриране ще се случат няколко неща. Някои банки, върху които сделката с частните инвеститори имаше голямо отражение, защото са имали много гръцки облигации и т.н., може да се наложи да бъдат преструктурирани, което значи слети с други, раздробени и т.н. И докато този план се прилага, някои от тях може временно да загубят достъп до нормалните монетарни операции. Те ще получат спешна ликвидна помощ и ще бъдат 'спасени' според плана. Целият план ще бъде приложен по един организиран начин без да се създава никаква турбуленция в Гърция в резултат на този процес. Този процес беше проучен в детайли в подготовката за втората програма.”

Възстановяването на банковата система е жизненоважно, за да се осигури финансиране за реалната икономика, подчертава ЕК. В следващите 8 месеца гръцките банки и администрацията трябва да ускорят изплащането на 4 милиарда евро европейски средства, осигурени за финансирането на малките и средни предприятия (МСП). Промяната в европейските правила, според която средствата от ЕС могат да се използват за оборотен капитал, трябва да бъде заложена и в гръцкото законодателство. ЕИБ ще предостави заеми на МСП, гарантирани от специален фонд на стойност 160 милиона евро тази година, 400 милиона евро през 2013 г. и 440 милиона евро до 2015 г. В допълнение тази година ЕИБ ще предостави допълнителни 440 милиона евро за МСП, гарантирани от гръцкото правителство.

Що се отнася до структурните реформи, насърчаващи растежа (точно така са формулирани и в меморандума), на първо място ЕК откроява възстановяване на ценовата конкурентоспособност, т.е. коригирането на заплатите спрямо производителността. До юли 2012 трябва да бъде представен график за цялостен ремонт на колективното договаряне на заплатите. Гръцките власти трябва да приложат мерки за намаляване на тежестта на социалните осигуровки в цената на труда по бюджетно неутрален начин, т.е. без това да се отрази на приходите в бюджета.

В съобщението са изброени основните мерки по отношение реформата на публичната администрация; данъчната реформа (с акцент върху по-добрата събираемост); реформата на здравната и пенсионната система; реформата в съдебната система (с цел изчистването на изостанали дела и особено данъчните дела); улесняване на износа чрез намаляване на бюрократичната тежест; стимулиране на нови инвестиции чрез съкращаване на сроковете и цената за стартиране на нов бизнес; модернизиране на обществените поръчки (12% от гръцкия БВП) с цел намаляване на сроковете и повишаване на ефективността; насърчаване на конкуренцията и освобождаване на цените като се премахнат защитените сектори и професии, които в момента получават гарантиран висок приход като поддържат високи цени; изпълнение на приватизационната програма на стойност 50 милиарда евро, която сериозно изостава заради липсата на необходимата законодателна база.

Сякаш за успокоение именно на евродепутатите, в съобщението на ЕК е добавена кратка част за „спряване със социалното отражение на кризата”, която включва съставяне и прилагане до края на годината на план за действие за насърчаване на младежката заетост и по-ефективно използване на средствата от Европейския социален фонд. По отношение на подкрепата от ЕС съобщението цитира данни, които вече бяха публикувани във втория доклад на работната група за Гърция, за който euinside писа подробно. Акцент отново са приоритетните 181 големи инфраструктурни проекта на обща стойност 11.5 милиарда евро, които според ЕК и гръцките власти имат най-голям потенциал да стимулират растежа и заетостта.

Комисията също така припомня, че миналия октомври е предложила създаването на инструмент за споделяне на риска в подкрепа на големи инфраструктурни проекти в секторите транспорт, енергетика и околна среда. Инструментът ще бъде управляван от ЕИБ и ЕК и в него ще се прехвърлят част от разпределените в държавите-членки финансови средства, които ще бъдат използвани за гарантиране на кредити и гаранции, предоставени от ЕИБ или други финансови институции. Очаква се политическо съгласие по инструмента да бъде постигнато през май 2012. ЕП прие законодателен доклад за инструмента като по време на дебатите българският евродепутат от ЕНП/ГЕРБ Илиана Иванова постави въпроса инструментът да бъде достъпен за всички страни-членки, за да бъдат поощрени и страните, които спазват бюджетна дисциплина.

И макар всички да са доволни от "новия подход" на ЕК към Гърция, уловката е, че предложените мерки в крайна сметка трябва да бъдат изпълнени от гръцкото правителство. Както предупредиха представителите на Тройката по време на изслушването им в Европейския парламент, рискът втората спасителна програма да не бъде изпълнена, както стана с първата, е много голям. А месец преди предстоящите на 6 май гръцки избори, звучат особено актуално думите на еврокомисаря по икономическите въпроси Оли Рен: „В крайна сметка самите гърци са тези, които трябва да предпримат действия да реформират страната си и да понесат отговорността за това” .

comments
Левскар2
22 април 2012 08:49
Само един простичък въпрос: "А ако не го направят?". Интересно дали някой в ЕС има готов отговор? И какво ще следва?
If you have a comment, please post it here.
Name:  
login not required
gallery
newsletter


You can unsubscribe here from our newsletter

follow us
Абонирайте се за мен в YouTube
partners Citizen-E
Open Montenegro
One Europe
euinside