English Български
Follow Us
Subscribe
Search : [ ]
|

Дали освен име Гърция ще стане и държава?

Published on , , София

В последната година Гърция беше най-популярната тема в европейските медии. Веднъж заради заради напрегнатите среднощни срещи на европейските лидери, друг път заради недоволството на европейските граждани, че трябва да плащат гръцките сметки, трети път заради протестите на самите гърци срещу рязането на заплати и пенсии.

Това, което липсваше, за да стане картината пълна, е какво се прави, за да излезе страната от порочния кръг на лошото управление и големите публични разходи, покривани с още по-големи дългове и това на фона на петгодишна рецесия в икономиката. Този въпрос стана още по-актуален, след като Гърция беше спасена от безразборен фалит за втори път за последните две години, а частните кредитори опростиха 100 милиарда от дълга й. Това беше глътката въздух, необходима на гръцките власти да започнат да потягат държавата си или направо да я изградят наново, както може да си помисли човек, докато чете доклада на работната група на Европейската комисия за Гърция.

Работната група започна работа миналия септември със задачата да осигури техническа помощ на гръцкото правителство. Тя се оглавява от германеца Хорст Райхенбах, досега вицепрезидент на Европейската банка за възстановяване и развитие. Състои се от 45 експерти от ЕК и страните-членки, 15 от които са постоянно базирани в Атина. Работната група оказва съдействие в няколко ключови области: бюджет и данъчно облагане; финансов сектор; кохезионни фондове и селско стопанство; бизнес среда, обществени поръчки и конкуренция; пазар на труда, публично здравеопазване, правосъдие и вътрешни работи; административна реформа, електронно правителство, статистика; гражданско общество и социални партньори. В различните области помагат експерти от различни страни-членки, според това къде имат най-голям опит и най-добри практики, но не е изненада, че в ключовите области доминират представителите на Франция и Германия.

Може би най-голям напредък е постигнат по отношение на усвояването на европейските фондове, показва докладът. Усвояемостта на средствата по кохезионната политика към края на 2011 г. е 35% (от общо 20,4 милиарда евро, предназначени за Гърция за текущия програмен период), което е малко над средното за ЕС на този етап от програмния период. В първите месеци на 2012 г. усвояемостта е надминала 40%, съобщи шефът на мисията Хорст Райхенбах. Причината за подобрената усвояемост е решението на ЕК да увеличи европейското съфинансиране до 95% като в резултат европейските средства за Гърция са достигнали 958 милиона евро. Съставен е списък от 181 приоритетни проекта, на които се падат 56% от парите за целия програмен период.

Най-важните проекти от гледна точка на техния размер и очакваното въздействие са петте концесии за 1400 километра магистрали на стойност 3,2 милиарда евро. Работата по четири от проектите е спряна заради икономическата криза, но според ЕК, ако бъдат завършени, проектите могат да осигурят 30 000 работни места и да стимулират инвестициите. В момента се провеждат преговори между гръцките власти и концесионерите, а в последствие ще бъдат включени и банките, за да се гарантира финансовата жизнеспособност на проектите, обясни Хорст Райхенбах. Очаква се преговорите да приключат до средата на годината.

Работната група се гордее и с първите „обещаващи резултати” по отношение събираемостта на данъците - при поставена цел от 400 милиона евро за 2011 г. са събрани близо 1 милиард евро. Просрочените събираеми данъчни задължения се оценяват на 8 милиарда евро. Според първия доклад на работната група от ноември 2011 година, обаче, общият размер на неплатените данъци е 60 милиарда евро. Притиснат от журналистическите въпроси, шефът на работната група с неохота обясни, че половината от тази сума няма как да бъде събрана заради банкрути или други причини. 30 милиарда евро все пак фигурират в гръцките данъчни архиви, но събирането им не е сигурно заради съдебни дела или други фактори. Така се стига до скромните 8 милиарда евро, които гръцките власти разчитат да успеят да съберат. Успоредно с данъчната реформа се провежда и реформа на съдебната система, точно с акцент върху затлачените данъчни дела.

Сериозно предизвикателство е реформата на публичната администрация, още повече, че се налага тя да бъде съкратена и същевременно да бъде укрепена. Шефството в тази област е поето от Франция, докато Германия се е заела с регионалното и местното управление и проблемите на децентрализацията. Целта е „повишаване на ефективността, надеждността и почтеността” на администрацията. Същевременно, трябва да се опрости процеса на взимане на решения и да се подобри координацята между отделните звена. Според доклада трябва да се намали броят и видовете ръководни постове и да се създаде ясна йерархична структура, което неизбежно напомня за популярния български израз „много вожд, малко индианец”.

Основен приоритет е провеждането на здравна реформа, защото за здравеопазване отиват 6% от гръцкия БВП и 11% от всички публични разходи (по данни от 2009 г.). Една от основните причини за огромните разходи е ценообразуването на лекарствата и свръхконсумацията на медикаменти - консумацията на антибиотици в Гърция, както и броят на лекарите на глава от населението са два пъти над средното за ЕС. Както става ясно от доклада, в момента се прекроява цялата система - от фондовете за здравно осигуряване до въвеждането на електронни рецепти. Германия пък специално се е заела с управлението на болниците.

Сред задачите на работната група е изпълнението на плана за действие на гръцкото правителство за миграцията и убежището. Гърция има сериозни проблеми с нелегалната имиграция, особено на границата си с Турция, заради което Австрия и Германия заплашиха да възстановят граничния си контрол. Работната група трябва да помогне на гръцките власти да усвоят 234 милиона евро европейски пари, заделени за справяне с проблема.

Като най-важна задача за Гърция, обаче, шефът на работната група определи подобряването на бизнес средата, за да се създадат условия за инвестиции и растеж, основан на износа. Според гръцко изследване, от началото на кризата досега 60 000 предприятия са затворили врати, а прогнозата е броят им да се удвои до края на тази година. Същевременно, броят на новостартиралите компании намалява. И това никак не е чудно, предвид примерите посочени в доклада. Митническият контрол в Гърция отнема средно 20 дни при 10 дни средно за ЕС. Износителите трябва да попълват и да предават ръчно огромен обем сложна документация, като междувременно си имат вземане-даване с 10 различни министерства и 30 агенции.

Затова фокусът трябва да падне върху намаляване на регулаторните и административни ограничения и улесняване на износа, опростяване и „професионализиране” на обществените поръчки, отпадане на регулаторните бариери в ключови бизнес сектори. Вече са направени първите стъпки в „освобождаването” на някои затворени професии.

Шефът на работната група прогнозира, че тя ще продължи работата си в Гърция и в следващите две години, но подчерта, че не е поставян краен срок. Той изрази увереност, че предстоящите парламентарни избори няма да попречат на работата и времето до изборите няма да се окаже загубено. Гръцките министри съзнават, че времето ги притиска и искат да подготвят добре почвата за следващото правителство, каза г-н Райхенбах. И ако този аргумент не прозвуча особено убедително, далеч по-голяма сигурност вдъхва уточнението: вторият гръцки пакет съдържа много строги срокове за прилагане на програмата и гърците знаят, че успехът на страната зависи от спазването на тези срокове.

comments
If you have a comment, please post it here.
Name:  
login not required