English Български
Follow Us
Subscribe
Search : [ ]
|

Бъдещето на Европа зависи от знанието

Published on , , София

Преди близо две години написах статия, която озаглавих "Образованието, глупако!", перифраза на популярната в САЩ реплика от времето на Бил Клинтън "Икономиката, глупако!" Сега отново ми се иска да използвам това заглавие, защото за пореден път се налага извода, че без добро образование икономиките ни са обречени. Добрата новина е, че темата е заложена като водеща в текущата 10-годишна икономическа стратегия на ЕС Европа 2020, но лошата е, че на проблема започна да се обръща внимание цели 2 години след представянето на стратегията. А резултатите от прилагането й в частта, която засяга образованието и квалификацията са притеснителни и навеждат на мисълта, че целите в Европа 2020 няма да бъдат изпълнени.

Целите

Една от основните цели на стратегията Европа 2020, очертана при представянето й от председателя Барозу в началото на 2010 година, беше ЕС да избегне едно "загубено десетилетие" заради кризата, ниския икономически растеж и високата безработица. Затова и сред петте цели, които си поставя документът има две пряко свързани с образователните политики: 3% от европейския БВП да се инвестира в научна и развойна дейност; делът на ранно отпадащите от училище деца да спадне под 10%, а 40% от младежите в ЕС да имат завършено средно или висше образование. Има и трета, изключително важна цел и тя е 75% заетост на населението между 20 и 64 години.

Според доклада на ЕК от декември 2011 г., дори и преди кризата разходите за образование в някои страни-членки са били доста ниски - близо или под 4% от БВП, докато средното за ЕС е почти 5% от БВП. За разлика от САЩ, където разходите за образование са 5.3% от брутния вътрешен продукт на страната. Разходите за научна и развойна дейност обаче са доста ниски в много страни-членки и контрастират с данните за северните държави, които са напълно съизмерими и с техните икономически постижения - повечето скандинавски страни и Германия харчат над 3% от брутния си вътрешен продукт за научна и развойна дейност, докато много други страни, сред които и България отделят символични суми.

Що се отнася до другия важен показател, върху който ще акцентирам в следващите редове - това е младежката безработица, която се очерта като основен проблем през последната година. Броят на младите хора в Европейския съюз, които са без работа или заети в образователната система на възраст между 15 и 24 години е нараснал от 15.5% през 2008 г. на 20.9% през 2010, като тези данни съвсем не изглеждат стряскащо така осреднени. Много по-фрапиращи са данните на национално ниво. Така например, младежката безработица в Ирландия е скочила от 9 на сто през 2007 до 29 на сто сега. Това е умопомрачителен скок, който представлява огромен проблем за страната, която го обяснява със спукването на строителния балон, оставил всички тези млади хора на улицата без работа и образование.

Друго стряскащо число е това на броя на отпаданалите от училище младежи, които са безработни - повече от половината (53%). В доклада се казва съвсем ясно, че на фона на тези данни постигането на целта на стратегията Европа 2020 делът на 18-24-годишните, които са напуснали училище предсрочно да бъде сведен до под 10% до 2020 става особено критично. "Ако настоящите тенденции продължат, тази цел няма да бъде достигната". През 2010 средната стойност на ранно отпадналите от училище в ЕС е била 14.1%. По-големият проблем обаче е, че много страни-членки не базират политиките си на достатъчно съвременни данни и анализи за причините на ранното отпадане. Няколко са страните, които събират системно данни, които следят и анализират - Естония, Унгария, Италия, Люксембург, Холандия и Великобритания.

И още една тъжна констатация във връзка с ранно отпадащите деца - превенцията и ранната намеса са ключът за решаване на проблема, "но страните-членки отделят твърде малко внимание на превенцията". Страните-членки като цяло бяха предимно фокусирани върху мерките за съкращаване на разходите и едва от месец насам на европейско ниво активно се заговори за придружаването на тези мерки от план за растеж и заетост. Планът е налице, доколкото може една общоевропейска икономическа стратегия да е конкретна. Остава само да се види как ще се прилага и за сметка на какво.

Младежката безработица означава социално изключване

На 10 февруари се състоя едно много интересно заседание на министрите на образованието, културата и спорта на ЕС, по време на което по решение на датското председателство на съвета беше взето решение всяка страна-членка да представи мерките и стратегиите, които прилага, за да се справи с младежката безработица и с ранното напускане на училище, тъй като двете неща са пряко свързани. Това, което се очерта много ясно по време на дискусията беше, че повечето северни страни споделяха своя опит, базиран като цяло на германската система за двойно обучение (едновременно посещаване на училище и чиракуване в частна фирма), докато много от новите страни-членки наблягаха на нуждата от повече мобилност в рамките на ЕС както за студенти и ученици, така и за хора, които желаят да получат допълнителна професионална квалификация.

По време на дебатите се чуха няколко много откровени изказвания на представителите на страни, изпитващи в момента сериозни икономически проблеми. Така например думите "младежката безработица означава социално изключване" са на гръцкия заместник постоянен представител в ЕС. Събитията в Гърция през последните месеци дават сериозни основания за страх от "загубено десетилетие". Гърция е и страната с много висока младежка безработица.

Всъщност проблемът е много по-дълбок от това просто да откликнем на статистическите данни за младежката и общата безработица. И този проблем върви ръка за ръка с текущите проблеми, които целият ЕС изпитва, докато се старае да намери решение на дълговата криза в еврозоната, на липсата на конкурентоспособност на голяма част от икономиките в съюза, на застаряващото население и силния натиск върху социалните системи на страните-членки. И решаването на този проблем изисква не просто дългосрочни действия и усилия, но и общ европейски подход. В момента общообразователните политики са изцяло в националните компетенции на страните-членки. Нивото на взаимообвързаност на икономиките ни обаче показва, че по никакъв начин тези проблеми не могат да се решават самосиндикално.

Вероятно нямате никакво съмнение, че германският модел, изложен по време на заседанието на Съвета по образование на 10 февруари от г-н Хелге Браун, парламентарен държавен секретар на федералния министър на образованието и изследователската дейност, беше изтъкван за пример като най-ефективен. Повечето изказали се министри бяха единодушни, че германският модел е повече от успешен. Включително и министър Желько Йованович от Хърватия, която в момента има статут само на наблюдател в Съветите на ЕС, но тъй като това беше публично обсъждане, той също получи думата.

Какво представлява германският модел?

Става дума за двойна система, която комбинира професионалното обучение с общото образование. Целта, която на този етап е успешно постигната е в края на учебния процес младият човек да има желание и да е готов да започне работа. Статистиката е повече от впечатляваща: 60% от германските младежи участват в тези програми, затова и нивото на младежка безработица в Германия е 8.1%, което е доста под средното за ЕС. Важно е да се отбележи обаче, че частните фирми откликват масово и участват в програмата, независимо, че те сами плащат за обучението на младежите. Тя дава възможност на младежите да прекарват по 3-4 дена на работа в компания и по 1-2 дена в училище. В зависимост от вида работа обучението трае между две и три години, а 57% от участниците в програмата се реализират след това професионално. Програмата покрива 350 професии, като предстои разширяване.

Tази система се оказа, че работи много добре още в Дания, Холандия, Финландия и други северни държави, но трудно може да се реализира навсякъде. Изключително силно и откровено изказване в този смисъл направи ирландският министър на образованието Рори Куин. Той изтъкна няколко много силни аргумента, които заслужават специално внимание не само в случая на Ирландия. "Аз съм голям почитател на германската система, но тя не се превежда ефективно в страни, които имат предимно селско и селскостопанско минало", каза г-н Куин. По думите му проблемът е много по-дълбок, тъй като трябва да се отчетат и други често пренебрегвани от стратезите фактори като например това, че ако образованието не е на почит в семейството, то няма да е на почит и сред децата, които с неохота ходят на училище. Затова, според него, в подхода към адаптирането на образователните ни системи трябва да се включат и семействата - "Ако усилията ни не засегнат и семействата на децата толкова колкото и класните стаи, няма да има смисъл", допълни Рори Куин.

Той допринесе изключително много за разведряването на атмосферата в залата като подхвърли и нещо, което на пръв поглед звучи смешно и наистина развесели скованите министри, но всъщност е много сериозен проблем. Младите момчета, каза той, често отпадат от образователната система, защото им е скучно. Те не ходят и в библиотеките, където преобладаващата литература "отключва предимно женската романтика в нас". Много често тези младежи имат нужда от елементарна грамотност, което може да се постигне с предлагането на повече спортна литература, която обаче да може да предизвика интереса у момчетата и същевременно да увеличи грамотността им. Това отваря друга много голяма тема, а именно с осъвременяването на учебното съдържание и адаптирането му към нуждите на децата, които са родени и живеят в 21-ви век.

Оказа се, че този проблем съществува не само в Ирландия, както каза председателстващата заседанието Кристине Анторини, министър на децата и образованието на Дания. "Ние имаме същия проблем с романтичната литература, но отскоро имаме литературна награда за момчета", каза тя.

Представителят на Словакия пък посочи, че германската система е неприложима в страната му, тъй като фирмите не искат да приемат студенти, а и самите студенти често напускат фирмата, след като си получат обучението. Словашкият министър на образованието посочи, че основният проблем е с наличието на точна информация за миналите, настоящите и бъдещите нужди на бизнеса. По-важното обаче е информацията да е на общностно ниво, тъй като това ще подпомогне конкуренцията между училищата. "Нашата училищна система се нуждае от информация от други страни, тъй като ние подготвяме нашето младо поколение да работи на целия пазар".

Словения е един от добрите примери за успешно прилагаща нови практики нова страна-членка, въпреки че нивото на младежката безработица постоянно расте от 2000 година насам. Проблемът на словенските младежи е, че трудно се ориентират професионално. Според германския министър на образованието, този проблем е лесно преодолим, ако професионалното обучение навлезе максимално рано в училищното образование. Наблюдава се и още един проблем, добре описан и за САЩ - броят на студентите в научните дисциплини постоянно спада за сметка на увеличаващия се интерес към литературата и изкуствата. Словенският представител също посочи, че от особено значение е добиването на международен опит.

България е сред страните с много сериозни проблеми, тъй като нивото на младежката безработица е 24%. Петя Евтимова, заместник министър на образованието обясни, че е приет Национален план по заетостта за 2012 г., в който се включва и инициативата "Работа за младите хора в България". През януари е започната програма, финансирана с 50 млн. евро от Европейския социален фонд за чиракуване и частни практики, която се очаква да покрие 120,000 ученици и студенти в следващите 2 години.

Добре, че Дания председателства съвета

В ЕС се повтаря вече от много години, че светлото бъдеще на Европа зависи от това дали тя ще успее да изгради икономика на знанието. Това беше залегнало и в предишната 10-годишна икономическа стратегия на съюза, а сега, макар и с други думи фигурира и в текущата Европа 2020. Видно е обаче, освен че икономиките на страните-членки са в различни еволюционни стадии по купища причини, но и образователните им системи са твърде разнообразни и произвеждат различни резултати. Затова е хубаво, че в момента на кормилото на съвета е Дания - страна със силни традиции в бързото адаптиране към променящия се свят. Трябва веднага да се отбележи обаче, че нищо от това, което постига Дания не става без пари. И когато се обсъжда размерът на данъците, е хубаво да се има предвид едно конкурентно предимство каква финансова възвръщаемост има за сметка на друго.

Както пише в книгата си "Светът е плосък" Томас Фридмън, идеалната страна в един дълбоко глобализиран (плосък) свят е с малко природни ресурси, тъй като страните с малко ресурси като цяло се стремят да копаят дълбоко в себе си. Те се опитват да изкарат енергията, предприемчивостта, творческата мисъл и интелигентността на своите хора. Дания прави именно това. Как? Като осигурява достъп на своите младежи до висше образование и възможности да получат и опит навън. Това е основното, впрочем, което може да се извлече като голяма поука от датския опит. От 2007 г. насам университетите в страната са намалени от 25 на 8 и още 3 изследователски института. Това специално го подчертавам във връзка с новата мода в България всякакви висши училища да никнат като гъби в гъсто и не толкова гъсто населени райони.

Освен това е важно да се отбележи как се финансират тези университети - основно блоково финансиране и външни приходи. Първото се предоставя от държавата и се разпределя за всеки университет през бюджета. За останалото се грижат самите университети. Студентите не плащат такси за редовните програми и нещо повече - получават месечни държавни грантове, които са на разположение от мига, в който датското дете навърши 18 години. Стойността на тези грантове е от 6,000 евро до 16,000 евро. Това, което мен лично ме изуми беше, че държавните образователни грантове може да бъдат предоставени и за учене в чужбина. Датското правителство предоставя грантове и за студенти от чужбина - от ЕС и извън него.

Всички представители на Съвета по образование на 10 февруари бяха единодушни, че е изключително полезна обмяната на мнения и добри практики. Още по-полезно е обаче всички да сме наясно какви са резултатите от инвестициите ни в образование. Добър пример в такива изчисления са британците. Техният представител на заседанието например посочи, че по програмата за чиракуване, която е изключително успешна във Великобритания, всеки инвестиран от правителството паунд получава 18 паунда възвръщаемост.

comments
Златина Коева
26 февруари 2012 21:01
Българските професионални гимназии, макар и далечно, наподобяваха дуалния модел в Германия. Но вече са почти на изчезване. Окончателно ще ги довърши прехвърлянето им към общините според новия проектозакон. Същевременно бизнесът непрекъснато се оплаква, че няма специалисти, вместо да инвестира в такива училища например, които да му подготвят нужните кадри.
If you have a comment, please post it here.
Name:  
login not required
gallery
newsletter


You can unsubscribe here from our newsletter

follow us
Абонирайте се за мен в YouTube
partners Citizen-E
Open Montenegro
One Europe
euinside