Кое може да е по-лошо от тежка финансова и икономическа криза? Дълготрайната криза. А какви може да са причините за нея? Колкото и да ви сърби да изброявате в продължение на минимум страница, причината е само една - лошо образование.
Главозамайващата некомпетентност, а понякога и неграмотност на най-високо управленско ниво, в цялата държавна администрация, институти, фирми, университети и училища е първопричината за криза, която тепърва предстои. Как можем да разчитаме да се построи един път, да речем, ако инженерите, които ще го правят са некомпетентни и нямат елементарна представа от най-новите технологии за строеж на пътища, за съдържание на асфалтовата смес, за температурни разлики, влага, локален климат?
Или пък, как да разчитаме да си оптимизираме и облекчим работата във фирмата с нов програмен продукт, когато наемаме компютърна фирма, в която работят незавършили или току-що завършили студенти, които се опитват да приложат на практика заучените в университета схеми и накрая правят продукт, който дори и те не могат да ползват? Как да отстоим националните ни интереси, когато за външен министър ни се предлага човек, който не знае къде е Сомалия например?
Или пък как да разчитаме, че интересите ни са защитени, когато в 
парламента депутатите са на възраст, на която трябва да са още в университета или да трупат първите си години стаж и нямат идея как се чете закон или що е то закон изобщо?
Вероятно ще изпусна да изброя много други важни неща, но всъщност идеята е една - без смислено образование, произвеждащо хора, които умеят и обичат да мислят, да анализират, обсъждат, да търсят аргументи, доказателства, да се стремят към новото и непознатото, държавата ни ще затъва все повече и повече в криза, за чийто размер дори не можем да се досетим. Или казано с икономически термини, докато не започнем да произвеждаме конкурентоспособност сме загубени.
Разбира се, че образованието се прави с пари. Преди всичко обаче то се прави с национално съгласие - на какво е важно да научим децата ни (бъдещите данъкоплатци). След това се прави с трудна и тежка реформа, която вероятно ще остави много хора на улицата, но пък ще гарантира, че в необозримото бъдеще може и да имаме напредък.
Нашето образование страда от тежка комплексарщина - търсейки баланса между възрожденски традиции и псевдосоциална стабилност, виреещи в пазарна конюнктура с високотехнологичен уклон. Тази смес сама по себе си е взривоопасна. Без да навлизам в подробности какви произведения трябва да изучават децата ни в часовете по литература, ще кажа само, че това са подробности.
Много по-важно за онези, които ще правят бъдещите учебници е да знаят, че литературата е преди всичко дискусия. Това е писмен начин за обсъждане на даден проблем. От тази гледна точка, литературата трябва да се занимава с това да кара децата да говорят, да обсъждат, да спорят, да се ровят в други книги, за да дават аргументи в своя защита. Да не се съгласяват или пък да обожават, без да бъдат наказвани за това, че например не разбират Вазов, но за сметка на това намират нещо в Екзюпери и без да бъдат карани да зубрят и да разпознават цитати. Или казано по-кратко - да бъдат карани да разсъждават.
Литературата сама по себе си няма да направи чудеса. Тя може само да 
направи децата ни по-будни, стремящи се към книгите и към отстояване на личното мнение и позиция.
Друг важен предмет е математиката, която в момента е в състояние да откаже от училището и най-будните деца. Математиката трябва да накара децата да мислят логично и да търсят различни решения на даден проблем. Което означава, че трябва да се обръща повече внимание на решенията и по-малко на набиването на теория в главата. И най-вече да се избяга от порочната практика в главите на децата да се набиват схеми. Математиката не е хартиен шаблон, който детето да наложи върху задачата и да види дали ще пасне.
По същия начин трябва да бъде поставена логиката и в това, което ще учат децата в часовете по химия, биология, физика. Тези предмети трябва да им разкрият света, а не да го направят неразбираем за тях. Те трябва вместо да зубрят малоумно написани уроци и обяснения, да излизат навън, да изследват, да правят важни смеси и да виждат причината и следствието.
В крайна сметка, ако се замислим, онези велики учени, които са направили толкова много, за да се опитат да обяснят света, надали са учили висше в някой голям и престижен университет. Те просто са съзерцавали живота около тях и са стигали сами до "прозрението", че Земята, например, се върти около Слънцето.
Това съзерцание трябва да се стимулира у децата, а не как да се справят с купища безумни задачи, тестове и други, с извинение, малоумни решения в образователната система.
Големият проблем на горното обаче е кой? Откъде да се намерят учители, които вместо да карат децата да зубрят и да нямат собствено мнение, да ги поощряват, да не се отнасят с презрение към различните, да не ги наказват, че са намерили друго решение, за което те не са се сетили сами и така са злепоставени.
Нямам отговор на този въпрос. Но, както споменах по-горе, цялостното преобръщане на философията в образователната система трябва да стане след национален консенсус. И това преобръщане трябва да стане още от първи клас, да мине през гимназиите и да завърши в университетите.
Втрисам се от начина, по който се "ходи на лекции" във висшите ни училища. Защо да ми губят времето да стоя в зле отоплена зала и да слушам крайно отегчен от живота преподавател да ми чете от лекции с пожълтели страници или да драска по талашитена дъска с тебешир, от който навсякъде се стеле гипсов прах? Не е ли по-добре да се договори списък с книги, които трябва да се прочетат и след това да бъдат разнищени в часовете?
Факт е, че образованието е консервативна сфера, която трудно се променя. Не по-малък факт е обаче, че светът около нас се променя с динамика, каквато не сме познавали допреди 20 години. Но не динамиката на промените е проблемът. Драмата е в пълния отказ на обществото ни да я проумее. Защото, докато ние още поставяме катаджии из храстите, хората в развития свят получават уведомление по пощата си, че вече са глобени за нарушение на правилата за движение.
И, докато ние още създаваме заетост чрез ръчно метене на улиците, в развития свят използват машини. И, докато ние се редим на опашки, за да си платим данъците, хората правят това само с няколко движения по компютърната клавиатура. И именно в това се изразява прословутия термин конкурентоспособност - да намериш решение на проблем, което е най-евтино, търсено и може да влезе в употреба незабавно.
Останалото оставям на Вас....
http://avaart.net/
Проблемите идват главно заради безхаберие и кражби и по малко заради незнание!
Та въпросът ми към Вас , които сте написали тези добри коментари. Мислите ли, че и другите мислят като Вас и не бута ли някой в ръцете ни ралото.
А ако има такива които не осъзнават че водата им е метър над главата, е тях глобализацията ще ги отнесе ...
Чел съм много автори, които виждат проблеми, но не даватрешения. Трябва това, трябва онова . . . и толкоз. Прави ли ви впечатление, честатията горе пропуска двата най-важни елемента, от които зависи качеството ивъобще смисъла на обучението (както обичам да наричам образованието).
1. Даването на знание е стока – в този смисъл трябва да е не„даване” на знания, а продаване на знания. Конкуренцията ще повиши качеството ище намали цената. Не може да търсите решенията на проблемите на място на коетоте се произвеждат – в системата. Улесняване и освобождаване (в момента тякатегорично не е свободна) на частната образователна инициатива е по-бързиявариант за повишаване на качеството от това да се превъзпитават учителите,което впрочем никога няма да стане.
Точно в такава посока са насочени реформите на новотоправителство в UK.Консерваторът Дейвид Камерън предлага тотална децентрализация в образователнатасистема на кралството и възможност учители и родители (заедно или поотделно) даправят сдружения, домашни училища или частни училища с цел подобряване накрайния резултат. Това се нарича бърз и реален отговор на реален проблем.
Авторът твърди, че реформа в българското образование, щеостави много учители без работа! Ако тези преподаватели са качествени, да идатна „свободния” пазар (трябва преди това да стане такъв), който трябва да енаистина свободен в областта на образованието и да продават образование. Пазарнатастойност на учителския труд ще по-добрана свободния пазар отколкото в училищата. Всъщност от частни уроци се печелиповече от колкото ако сте на държавна хранилка.
При сегашната оскъдност на добри учители, тези, коитонаистина могат, лесно ще продават на добра цена стоката, която предлагат. Аз судоволствие пазаря от такива хора знания за децата си. Въпросът е, че малкоучители гледат на това, което имат и могат, като нещо от което се нуждае не системата,а хората, които са готови да си го купят. Малко учители са свикнали да гледатна образованието като стока и затова не осъзнават нуждата да търсят пазар занего.
2. Ролята на родителите! Никъде в статията не прочетох каквае ролята на родителите!? Те като че ли нямат никакво отношение към обучениетона децата си. Това е удобно и за съжаление господстващо мислене средродителите. Безотговорността започва от дома. Дори и не си помислям, че засъществуването на сегашната неработеща образователна система вина не носятсемействата. Точно обратното, не държавата, не учителите, а родителите сапървостепенните виновници за положението. Те са тези, който трябва да търсят ида намират решения, без да прехвърлят отговорността за собствените си деца, нанякой друг.
Много родители в България са се опомнили и отдавна неразчитат на държавата да дава това, което не и е работа да дава – обучениe. Някъде по горе, прочетохмнение от Явор Русинов, който сочи, че у нас има наченки на домашнообразование. Наченки имаше преди 8 години, когато започнахме с жена ми даобучаваме първото си дете вкъщи. Вече има повече семейства, за които дори несъм чувал че хомскулват (обучават децата си вкъщи) от тези които познавам.Скоро ще се регистрира и асоциацията на тези семейства, а конференциите,неформалните срещи, както и постоянните контакти, са редовни.
Ето, докато хората пишат за проблемите, други хора, вече гирешават активно.
Поздрави
Естествено, съм поставил линк към източника. Хареса ми простотата с която показвате връзката между предметите и очакваните (или криво разбрани) резултати. Всъщност, осъзнатия проблем е наполовина решение.
Поздрави,
Явор Русинов
Образованието НЕ е това което ще ни спаси. Не ти трябва образование за да разбереш че в света които живеем хората никога не са спряли да се раделят на плебеи и патриций. Разликата е че от падането на РИМ това просто не се изрича на глас и пред публика. Всекидневния живот на милиарди хора се уповава върху социална структура която е почти прозрачна. С факта обаче че повечето от тях през живота си не са отделили 48 часа за да идентифицират определящите елементи в живота си и да ги анализират ДОРИ само с информацията и опита КОЙТО ВЕЧЕ ИМАТ!. Дори леко бавно развиващ се въобще необразован глупак може да стигне до елементарни изводи само с наблюдения и малко разсъждения. Да но първия приоритет на пвочето хора е да са "НОРМАЛНИ", това кой го дефинира - ТЕЛЕВИЗОРА. Кои притежава телевизорите и това което се излъчва по тях? - Патрициите. Кой плаща за бъда изгидгат еди кой си политик на власт - Пак същите. Каква е действителната роля на данъкоплатеца - Да го доят да му стрижат вълната и да го оставят да пасе трева.
Образованието официално е отговорност на политиката. А политиката си е политика. Пък вие си чакаите НОВИ политици да ви ОПРАВЯТ. Че те сега ви ОПРАВЯТ идеално и всеки ден... Какво повече искате?
Колкото и да сменяш директора и персонала на една каторга тя пак си остава КАТОРГА.
Като теглиш чертата - ХОРАТА НЕ ИСКАТ ДА СА ДОБРЕ. Те искат да си тънят в фашкиите които си тънат в момента. По-лесно им е да търсят утеха и решение на дъното на бутилки от винпрома от колкото да повярват че спасението е вътре в тях самите и никъде другаде. Ако в политиката някога влезе честен, кадърен и непреклонен човек той рано или късно трябва да излезе по телевизията и да заяви -"Назначен съм да управлявам една шайка безотговорни мърльовци която има наглоста да се нарича народ, вие нещастници мижави не сте склонни да си мръднете пръста за собственото си благополучие. Аз ли да ви чистя лаината срани с поколения на държавна заплата от 900 до 2000 лева? Я си е..те май..та - подавам си оставката!"
Не трябва образование - трябва ВНИМАНИЕ и СЪЗНАНИЕ. Образованието е ПОВТАРЯНЕ на заучени фрази от нейзвестни и/или съмнителни източници. На мен такова образование не ми трябва.
rzmorpher @ abv . bg
Че са коне с капаци са такива.
-"дисциплината" учи само и единствено на ПОДЧИНЕНИЕ.
Едно е да учиш хората на постоянство друго е да ги учиш на дисциплина.
И живота ми да зависи от това няма да дам децата си някой да ги учи да козируват на душевни пенсионери които на свободния пазар никой няма да иска и да ги погледне. Такива имат място само по държавните служби защото служат и изпълняват когато им говори началника.
Жалкото е че след толкова коментари наченките на съзнание са минимални. Все се търсят лекове за симптомите и никой не гледа първоизточника.
rzmorpher @ abv . bg
Аделина написа: „. . . не съм съгласна, че знанието е стока. Знанието е фундамент.”
Под знание имам предвид образование. Навярно ще е същото завас, но грешите. Образованието е стока и още как. За лаконичност, ще цитирам БожидарМаринов (цитата е взет от: http://de-zorata.de/sites/oshte-info/oshte.info/democracy/01authors/marinov2/marinov40.htm)
„Според икономическата наука „пазарна стока” (или „икономическа стока”) евсеки материален предмет или нематериална услуга, които отговарят на следнитечетири условия:
Първо, стоката трябва да е резултат от съзнателначовешка дейност. Въздухът може и да е полезен за хората, но той не е стока,защото си съществува и без да има хора, които да го произвеждат.
Второ, стоката трябва да е оскъдна стока,тоест, трябва да има цена, при която търсенето надвишава предлагането.Например, някой може да се заеме да произвежда и предлага откъснати мишиопашки, но дори на нулева цена няма да има търсене за тях.
Трето, стоката трябва да е предназначена за употребаот други хора. Ако си сготвя вечеря сам за себе си, тя няма да е пазарна стока.Но когато готвачът в ресторанта приготвя вечеря за клиентите, тя е стока.
Четвърто, стоката трябва да бъде представена на пазараза размяна срещу други стоки. Супата от благотворителните кухни не е стока,защото благотворителните кухни не изискват нещо в замяна. (Разбира се, в замянаблагодетелите получават удовлетворение за благотворителността, но то не може дасе оцени от икономическа гледна точка, а и удовлетворението на благодетеля не епродукт на съзнателната дейност на потребителите на кухните.)
Образованието изпълнява всички тези условия. То е резултат от съзнателначовешка дейност (макар че някои хора, които добре познават българскатаобразователна система, имат съмнения относно това). То е стока, която се търси- ако свалим цената, ще има много желаещи да получат образование. То сепредлага от едни хора - „професионалисти” - на други хора. И накрая, онезихора, които го предлагат, очакват да получат нещо в замяна на своя труд -заплати, командировки, привилегии.
Това е очевидно за всеки. Освен за учителския профсъюз.”
Докато не разберете, че нямабезплатни обеди, няма как да очаквате промяна. Образованието определено е стокаи ако не разбирате това от краткия но пълноценен коментар на г-н Маринов, щетрябва да почетете още – доста. Клишетата по повод образованието не вършат работа.Учителите и сега продават уменията си, за да купуват пари с които пък съответнопазарят други необходими стоки. Образованието е СТОКА, важна стока, наистина,но все пак СТОКА.
Добре, съгласявам се с целите настатията. Въобще не съм бил не съгласен с целите, просто провокирам размисли,които би трябвало да произвеждат мислене независимо от матрицата и конюнктуратана образованието в българската действителност.
Разбира се, че нямам нищо против дасте не съгласна с мен или който и да е било – ваше право е. Това не означава,че аз ще се лиша от същото право и ще приема, че образованието не е стока.Аргумента, които използвате за това твърдение е наистина нелеп.
Както ясно се вижда от статията ви,грижата на държавата за образованието води до катастрофа след катастрофа. Вънот матрицата и конюнктурата наобразованието в българската действителност, други правителства по света (тукще е нужно да изброявам безкрайно), отдавна се изтеглят внимателно ицеленасочено от образованието, точно защото то е пазарна стока.
Как ли са се образовали плеядаблестящи учени, художници, музиканти и дори велики владетели, преди прусите-социалистида внедрят държавната образователна система и то чак през XVIII в. Темата е наистина дълга, новярвам на думите ви, че ще нищите въпросите свързани с образованието и в други статии.
Що се отнася до притеснението ви,относно хората напускащи системата, не бойте се! Не знам, кои хора точно иматепредвид, но защо се притеснявате за тях при положение, че добре виждатепроблемите в същата система – прочетете пак статията си. Понеже аз съм един от „лошите”родители, които без емоции и съжаления към системата съм предпазил децата си отнея, ви уверявам, че резултатите от това са впечатляващи за външнитенаблюдатели и очаквани за мен.
Нова пенсионна система ще севъведе, това е неизбежно. Разликата е, че аз виждам ползата от нея, беззначение на това, кой друг работи или не работи. Простете за „наглостта” ми, ноаз съм и от ония последователни в светогледа си реконструкционисти, които несмятат, че социалната дейност е държавна привилегия, следователно пенсионнитефондове, не трябва да са държавни.
Ако, както твърдите, учителите непродават стока, защо получават пари за работата си?! Само не стоките сабезплатни. Много учители работят на свободния (в България често наричан черен)пазар, където определят цената на своята услуга, според пазарното търсене.
Проблема не е в това, чеобразованието е стока, а в неразбирането ви, защо държавата не желае да сеоттегли от монопола си върху тази стока? След промените, държавата освободи многосвери в обществените взаимоотношения – пазар, слово, религиозна свобода и т.н.но образованието се души в прегръдката й.
Правилно виждате, че образованиетое ценно, но не правилно констатирате мотивите, заради които държавата го стисказа гушата. Контрола, върху бъдещите данъкоплатци, които оплаквате, не е нещо,което се изпуска лесно. Освен това, образованието не е неутрално, то формирахарактери и не дава единствено знания. Дори и познанието не е неутрално. Въпреки,че поста ми стана твърде философски, се надявам, че следите мисълта ми и ще япродължите . . .(поне за себе си).
Напълно съм съгласен с вас за едно:образованието носи след себе си последствия. Normal 0 21 false false false MicrosoftInternetExplorer4
Неискам да подценявам и образованието в България- незнам как е от 2 години насам- но докато бяхме в България дъщеря ми имаше много добри постижения - тук в Америка много се трогнаха,че тя има такива познания по английски които децата тук като хорориум от часове невзимат до края на средното си образование.
Така че според мен ние имаме добри учители амбициозни, но нямаме среда - по скоро липсват млади хора които да искат да бъдат научени. Младото поколение не е амбициозно и това отразява разпада който е в България
Не ме разсмивай, първо отговорността беше в учителите, после в потитиците след това родителите сега е в децата я натресохте.
Браво! Ей деца ОПРАВЕТЕ ОБРАЗОВАТЕЛНАТА СИСТЕМА!
Дечицата като се родят в България им отнема от 25 до 50 години да разберат на кой свят се намират защото в повечето случай няма кой да им обясни елементарните неща в живота. Докато подрастват и ги захранваме с Български абсурди се чудят това фантазия или реалност е.
А като толкова ви харесва България къде сте ми хукнали в Хамерика да ми живеете...
Насилилих се да изчета и останалите словоизлияния.
Празни приказки....
Каквото държавата иска - това получава.
А нашата държава прилича на кална локва, в която поповите лъжички се натискат една други,за да се доберат до повърхността за глътка въздух.
Всеки си мисли че има Панацея или Спасител:"образованието е виновно!" "администрацията е виновна!" "хората са виновни!" "турците са виновни!" "комунизмът е виновен!" и се почва - "този ще ни оправи,онзи ще ни оправи..."
Както каза Човекът без средно образование - те си ни оправят и сега.
Хората искат да им е добре.Но не са готови да го заслужат.Всеки гледа само себе си и си мисли,че светът се простира до прага му.