English Български
Follow Us
Subscribe
Search : [ ]
|

Кое е първичното добрата съдебна система или просперитетът? Това е въпросът в България

Published on , , Twitter: @euinside
Last change on

Условие ли е наличието на върховенство на закона, ефективна и ефикасна съдебна система, убедителна борба с корупцията за икономически просперитет? Че е условие е преобладаващото схващане в развития свят, споделяно от Съвета на Европа, Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, Европейския съюз, правителствата на най-богатите страни в света. Това схващане обаче не е особено разпространено в България, което стана ясно и на дискусията за резултатите от тазгодишното правосъдно табло на Европейската комисия, организирана от Институт "Отворено общество". euinside отбелязва с особено задоволство, че дискусията е провокирана от текста ни за подобна дискусия, проведена малко след публикацията на тазгодишното табло в Загреб, само че организирана не от неправителствена организация, а от представителството на ЕК в хърватската столица. 

В Хърватия също преобладава схващането, че работещата съдебна система и ефективната борба с корупцията са предварително условие за икономически просперитет. Не на това мнение обаче е шефът на правната комисия в Народното събрание Четин Казак, депутат от ДПС. По време на дискусията, състояла се в София на 29 април, той изрази съмнение, че ключовият мотив за отлива на инвестиции от българската икономика (значителен през последната година и половина) е "наличието на слабости в съдебната система, съществуващи административни и финансови тежести, инфраструктурен и кадрови ресурс". Не бива да забравяме, каза той, че от първостепенно значение за инвеститорите са големината на пазара, институционалната и макроикономическата среда.

Инвестициите, според него, са само един от факторите, определящи икономическия растеж и неговата динамика. А и все пак фирмите първо инвестират, а после им се налага да отидат в съда, за да разберат, че има нещо гнило в българската съдебна система, стана ясно от думите на г-н Казак. За разлика от него вицепремиерът и министър на правосъдието Зинаида Златанова, която преди да заеме този пост беше шеф на представителството на ЕК в София, направи съвсем директна връзка между ефективността на съдебната система и просперитета. От правосъдното табло [на английски език] става ясно, според нея, че държавите с най-напреднало икономическо развитие, тоест най-силните икономики в ЕС, са на първите места и по ефективност на съдебните системи. Това са Германия, Холандия, Дания, Австрия, Швеция, допълни министърът. 

Връзката, впрочем, се вижда с просто око. По макроикономическите показатели, за които говори г-н Казак, България е отличничка, но въпреки това има слаб икономически растеж и растяща безработица, както показват данните от Европейския семестър. Същевременно, страната е на опашката в правосъдното табло по инвестиции в съдебната система. Освен това страната от самото начало на своето членство е със специално наблюдение именно в сферата на правосъдието и борбата с корупцията, като ситуацията вместо да се подобрява, се влошава от година на година. В най-новия си доклад, публикуван в началото на тази година, например Комисията заявява съвсем директно, че българската съдебна система е политически зависима, което се потвърждава и от правосъдното табло, в което България е на предпоследно място в световната класация по критерия "усещане за независимост на съдебната система". На първо място е Финландия. 

Годишният одобрен бюджет за всички съдилища в България е 215 млн. евро. На глава от населението това прави по 29.46 евро, което е значително по-ниско от средното за ЕС (62.22 евро). България принадлежи на групата европейски държави, които имат най-ниско ниво на инвестиции в съдебната система. По данни от 2012 година броят на професионалните съдии в съдилищата в България е 2 239 души, което представлява 31 съдии на всеки сто хиляди души население. Средното за ЕС е 19 съдии. Годишната заплата на първоинстанционен съдия е 14 345 евро, което е 3.2 пъти по-високо от средната годишна заплата в страната, но е значително по-ниско от средното в ЕС от 45 578 евро. Брутната годишна заплата на съдия от Върховния съд или от Върховния апелативен съд е 28 019 евро, което е шест пъти над средната годишна заплата в България. Това показват данните [на английски език] на Комисията за оценка на ефективността на правосъдието към Съвета на Европа, съпътстващи правосъдното табло на Европейската комисия. 

Същевременно във Финландия, която е със съпоставим брой население (5.5 млн), бюджетът за съдебната система е 855 милиона евро, което е близо 4 пъти повече от инвестираното в България. Професионалните съдии в съдилищата във Финландия са 981 души, което прави по 18 съдии на сто хиляди души. Като се анализират индикаторите за ефективност на правораздаването обаче, излиза, че финландската съдебна система работи изключително ефективно. Това означава, че е осигурена адекватност между човешките ресурси и конкретните нужди, се казва в анализа на CEPEJ. Брутната годишна заплата на първоинстанционен съдия е 61 336 евро, което е многократно повече от заплатата на българските им колеги, но за сметка на това е само 1.6 пъти по-високо от средната заплата във Финландия. Съдиите от върховните съдилища получават 3.3 пъти по-високи заплати от средния финландец или 128 770 евро. 

Това, което не пише в доклада на CEPEJ обаче е, че българската съдебна система е изправена пред фалит, за което съобщи Българското национално радио на 19 юни. 

Горната съпоставка дава само част от картината, а именно как страната, която е на върха на всички класации по ефективност на държавата, свобода на медиите, чистота от корупция, прозрачност на управлението и т.н. инвестира в съдебната си система, което съвсем логично поставя и нея на върха на класациите. Посланикът на Холандия в България Том ван Орсхот даде и другата част от картината. Според статистиката на БНБ Холандия е най-големият инвеститор в България. Само че причините за това не са благоприятната бизнес- и правосъдна среда в България. И всъщност, посочи той, много по-важен показател е отговорът на въпроса защо много повече фирми не инвестират в България. Обяснението за феномена "високи холандски инвестиции" е, че бизнес-средата в Холандия привлича много компании, които през Холандия инвестират в България. 

Големите многонационални холандски компании като Shell, ING, Philips, TNT са в България по стратегически причини. Бизнесът им върви в България, но не е кой знае каква операция за тях, добави г-н ван Орсхот. Огромна част от холандските компании всъщност не са холандски. Много често те са регистрирани само с пощенски кутии в Холандия по различни причини. Инвестират в България през Холандия, заради независимостта на съдебната система, каза съвсем директно посланикът като напомни за пореден път, че страната му отдава огромно значение на върховенството на закона. Това ясно си личи и от продължаващата блокада от страна на Холандия и все по-голям брой страни-членки срещу влизането на България в шенгенското пространство, независимо че е изпълнила всички технически критерии. 

Затова и посланик Том ван Орсхот заяви, че предпочита да говори за Механизма за сътрудничество и проверка, а не за правосъдното табло, което като цяло е доста ясно. Колкото и пътни карти, планове за действие и стратегии да правите, всичко отново опира до това има ли прозрачност, отчетност, достоверност и почтеност в съдебната система. От изключителна важност е назначението на съдии и правните власти като цяло да се провеждат по напълно прозрачен начин. Хората и компаниите трябва да могат да се доверяват на съдиите безпрекословно. Това важи и за обществените поръчки. Те трябва да са напълно прозрачни. Изобщо, върховенството на закона е от първостепенно значение за икономическото развитие, заключи холандският посланик. 

С доста по-либерални виждания се оказа посланикът на Великобритания Джонатан Алън, според когото България се представя доста добре по много показатели, но това, което не се вижда в таблото е политическата несигурност. Протестите определено са дестабилизиращ фактор. Що се отнася до инвестициите, тази нестабилност не е проблем за компаниите, които вече работят в България, а за новодошлите на пазара. Като част от политическата нестабилност г-н Алън посочи факта, че всеки път когато се сменя кмет, областен управител или национален лидер, това предизвиква огромни сътресения за сключените договори. Много често всички договори, сключени от предшествениците им се обявяват за невалидни. Посланикът на Обединеното кралство каза също, че много негови колеги в София са съобщили, че поне една фирма от тяхната държава е преживяла отмяна на договор. Част от това естествено са и обществените поръчки, каза още той и даде пример не с коя да е, а с поръчката за изпълнителя на българския участък от "Южен поток". 

Конкурсът се състоя между Коледа и Нова година, което е много злощастен пример. Посланикът препоръча на депутатите да не бързат толкова много, когато пишат и предлагат законодателство. Той ги посъветва да правят предварително оценки на въздействието за последиците от законодателството, което предлагат. Любопитното беше, че след изказването на двамата посланици нямаше никакви въпроси от залата. Втората част на дискусията беше посветена изцяло на хората, работещи в системата. Някои изказвания бяха твърде сухи и от тях трудно може да се изведе извод, който да помогне да се формулира конкретна промяна, но имаше други, които бяха конкретни и точни. Калин Калпакчиев, член на Върховния съдебен съвет и активен блогър по темите от дневния ред на съдебната система, посочи проблема с липсата на статистики - вътрешни и външни - за подобаваща оценка на проблемите, които съдебната система има. Нещо, което е включено в годишната програма на ВСС. 

За сравнение Хърватия има доста такива статистики, които улесняват правителството и участниците в управлението на съдебната система при намирането на правилните решения. Красимир Влахов, заместник-председател на Върховния касационен съд пък посочи, че качеството в съдебната система би се повишило значително, ако се засили използването на информационни технологии. Той също така подчерта неколкократно, че проблемите на съдебната система не са само нейни лични и би трябвало да се решават от цялата държава. Ефективността на правосъдието изисква комплексен подход, ангажиращ и трите власти, каза още той. 

Адвокат Ели Христова, член на Върховния адвокатски съвет, посочи няколко проблема. Един от най-големите е предсказуемостта. Според нея адвокатите и техните клиенти често имат усещането, че не разбират по еднакъв начин закона, както съдиите. Друг проблем са разноските по определени дела, което има директни последици върху достъпа до правосъдие. Става дума за 4-те процента от стойността на иска като съдебна такса. На трето място тя посочи, че еврофондовете са насочени за обучение по европейско право към магистратите, докато голяма част от адвокатите нямат достъп до тях. 

Дискусията в София, организирана от институт "Отворено общество" и вдъхновена от организираната от представителството на ЕК среща в Загреб, показва ясно, че нуждата от подобни събития е огромна, особено на фона на проблемите, които България има. Няма никакво съмнение, че добрата съдебна система е основа за просперитет, защото тя гарантира инвестиции и добра среда за бизнеса, което пък гарантира развитие на икономиката, а то от своя страна води до увеличаване и на инвестициите в съдебната система, образованието, науката и т.н. Затова е изумително, че в България заинтересувани институции не се вдъхновяват сами след публикуването на мащабни изследвания на ЕК, за да обяснят пред обществеността защо все още проблемите не са решени. За сравнение, в Хърватия в началото на годината се проведоха две дискусии. Първата беше след публикуването на първия по рода си доклад за корупцията в страните-членки, а втората беше след публикуването на правосъдното табло. А Хърватия е чисто нов член на ЕС и то без механизъм за наблюдение. 

comments
If you have a comment, please post it here.
Name:  
login not required