English Български
Следвай ни
Абонамент
Търсене : [ ]
|

Едва ли ще има сделка за банковия съюз до края на годината

публикувано на , , София

Европейската комисия си е поставила амбициозната цел единният банков надзор в еврозоната да започне да функционира от 1 януари 2013 година. Това намерение беше заявено и от европейските лидери на срещата им на върха през юни тази година. За целта проектът на ЕК трябва да бъде одобрен от 27-те страни членки. Към момента обаче това изглежда почти невъзможно. Реакциите след първото обсъждане на предложението за единен надзорен механизъм (ЕНМ) в рамките на неформалния съвет на европейските финансовите министри в Никозия показаха, че различията в позициите са твърде големи, за да бъдат преодолени лесно.

Както euinside писа, предложението на ЕК предвижда единният банков надзор да обхване задължително всички банки в еврозоната, а страните извън зоната на общата валута да могат да се присъединят към него на доброволна основа. За да бъде защитен по-добре интереса на не-евро страните, ЕК предлага и изменения в работата на Европейския банков орган (ЕБО).

"Неприемливо"

беше най-използваната дума в коментарите на шведския финансов министър Андерс Борг. "Имаме две червени линии в тези преговори", каза Борг. Едната е, че Швеция няма да приеме парите на нейните данъкоплатци да бъдат използвани за подпомагане на банките в други държави. Втората е, че "няма да приемем система, която ще подкопае нашите собствени строги правила. За нас ще бъде много проблематично ЕЦБ да поеме надзора на нашите банки, това ще подкопае доверието на финансовата стабилност, която ние градим със строги капиталови изисквания", заяви Борг. А отгоре на всичко, страните извън еврозоната, които приемат надзора на ЕЦБ няма да имат право на глас - въпрос, по който остро е възразил и полският финансов министър Яцек Ростовски.

Позицията на Чехия по отношение на банковия съюз също е скептична. Дания даде знак, че може да обмисли присъединяването си, но не защото е твърде ентусиазирана, а защото в един момент "може да се окаже трудно за Дания да остане извън" единния надзор. Българският финансов министър Симеон Дянков, който също участва в неформалното заседание в Никозия, коментира пред БНР, че България принципно подкрепя идеята за банков съюз като "голяма и правилна стъпка за развитието на единния финансов пазар и въобще развитието на единния пазар не само на еврозоната", но в момента "има много детайли, които са още твърде сурови и противоречиви". Спорните моменти са свързани с темповете на въвеждане на единния надзор, неговия обхват, както и защитата на интересите на 10-те държави извън еврозоната, обясни Дянков. Според него "въвеждането на единния банков надзор няма да представлява проблем за банките в България, тъй като ¾ от сектора у нас се състои от големи банки, представени в Европа и те така или иначе ще попаднат в този механизъм". Министърът съобщи, че през декември финансовите министри на 10-те страни извън еврозоната ще се съберат в София, за да обсъдят създаването на единен банков надзор.

Еврокомисарят по вътрешния пазар и услугите Мишел Барние обясни, че проблемът с правото на глас на държавите-членки извън еврозоната идва от вътрешните правила на ЕЦБ, където става въпрос само за страните от еврозоната. "В следващите седмици ще продължим да работим по това как да подобрим участието в процедурите за гласуване на тези страни, които не са в еврозоната, но искат да се асоциират и следователно да бъдат включени в надзора", каза Барние. Що се отнася до гъвкавостта, за която говори Борг, т.е. възможността някои страни да имат различни капиталови изисквания, тя съществува в момента и ще продължи да съществува и при единния надзор, каза Барние.

Кой ще плаща сметката?

На срещата си министрите са обсъдили доклад на брюкселския мозъчен тръст Bruegel, озаглавен "Фискалните последици от банковия съюз". Според авторите на документа съображенията за запазване (завършване) на единния пазар отстъпват по тежест на нуждата "да се поправят слабостите на Икономическия и паричен съюз и да се гарантира стабилността на европейската валута". Т.е. каквито и съображения да имат страните извън еврозоната против банковия съюз, това не бива да е пречка пред създаването му. Въпреки това, авторите отчитат нуждата банковият съюз "да има прeдвид страните-членки, които възнамеряват да се присъединят към единната валута, като направи възможно те да участват, където е подходящо и да се подготвят за евентуално пълноправно членство".

Втората основна теза в документа е, че надеждните финансови резерви са от жизненоважно значение за банковия съюз. Според авторите единният банков надзор на европейско ниво задължително трябва да е съпроводен с европейски режим за преструктуриране на проблемни банки и европейски фонд, който да плаща за това. "Има неопровержима логика в централизирането на преструктурирането, след като надзорът е централизиран, но пълната централизация ще изисква значителни промени в националното законодателство по въпросите на несъстоятелността, труда и данъците." Според доклада предложението на ЕК за хармонизиране на националните рамки за банково преструктуриране не е достатъчно за банковия съюз. От друга страна, създаването на общ европейски финансов резерв ще увеличи моралния риск като позволи на националните власти да прехвърлят тежестта върху европейските данъкоплатци, затова е необходимо много по-високо ниво на централизация.

Що се отнася до това кой е най-подходящият кандидат за общ фискален резерв на банковия съюз, авторите анализират няколко варианта. Идеалният е общ европейски фонд, финансиран с банкова такса, но набирането на достатъчно финансиране ще отнеме твърде дълго време - между 10 и 20 години. Затова те препоръчват да се използва постоянният спасителен фонд за еврозоната - Европейският механизъм за стабилност. Причината е, че той вече е изграден като институция, разполага с ресурси и споразумения за споделяне на задълженията, както и със силни управленски механизми, които да му позволят да взима бързи решения в случай на нужда.

В този смисъл беше и решението на европейските лидери от юни, според което след влизането в сила на единния надзор спасителният фонд ще може да рекапитализира директно банки. Въпреки натиска на някои страни като Франция, Белгия, Италия и Испания това да се случи възможно най-скоро, германският финансов министър Волфганг Шойбле обаче продължава да е скептичен. Той предупреди, че е опасно да се създават очаквания, включително сред пазарните участници, които не могат да бъдат изпълнени. "Не виждам възможност за директна банкова рекапитализация от Европейския механизъм за стабилност от 1 януари", каза директно Шойбле.

Според анализаторите от Брюгел, общата схема за гарантиране на депозитите е въпрос от второстепенно значение от фискална гледна точка, тъй като тя не може да застрахова срещу заплахи за целостта на еврозоната. Но от политическа гледна точка въпросът, както и този за фонда за справяне с проблемни банки е взривоопасен, защото опира буквално до джоба на спестителите. Никой политик не е готов да обяви на гласоподавателите си, че с техните пари ще се гарантират спестяванията в останалите страни в еврозоната или ще се спасяват чужди банки. Очевидно Европейската комисия също не е готова. Очакването, че при представянето на предложението за единния надзор Брюксел ще набележи като следващи етапи в банковия съюз създаването на общи гаранции за депозитите и общ фонд за банково оздравяване не се оправдаха. Според The Financial Times – заради съпротивата на Германия.

В пътната карта за създаване на банков съюз, представена от ЕК на 12 септември изобщо не се говори за създаването на обща схема за гарантиране на депозитите. "След като бъде постигнато споразумение за съществуващите схеми за гарантиране на депозитите и за предложенията за възстановяване и оздравяване на банките, Комисията предвижда да предложи по-специално европейски оздравителен механизъм", пише в документа. Настоящите предложения за застраховането на депозитите и за банково оздравяване обаче запазват отговорността на национално ниво и целят само хармонизиране на правилата в отделните страни. А общ механизъм за оздравяване на банките не означава общ фонд.

От изказването на комисаря Барние в Кипър стана ясно, че едва ли ще бъде направен качествен скок в това отношение, поне засега. Не бих предложил гаранционният фонд на германските спестители да бъде част от общ фонд, който да подкрепя гаранционните фондове на други страни в Европа, каза Барние. "Искаме да засилим националните фондове които да защитават националните спестители", подчерта комисарят. Според него е възможно тези национални фондове да си отпускат заеми при ясни условия и петгодишен период за връщане.

Европейският парламент

е още една неизвестна в уравнението, от чието решаване ще зависи дали ще бъде постигнато споразумение за банковия съюз до края на годината. Проблемът е, че по отношение на единния надзор ЕП не е съзаконодател, а само ще бъде консултиран от Съвета. Парламентът обаче участва в приемането на другия регламент, съпътстващ този за единния надзор - за дейността на Европейския банков орган. Затова депутатите обявиха в специална резолюция, че ще разглеждат двата регламента като пакет и настояват да участват във всички решения за банковия съюз на равна нога със Съвета. А тъй като единният надзор не може да бъде приет без паралелните промени в работата на ЕБО, депутатите наистина могат да вгорчат живота на страните-членки. А те, от своя страна, имат да решават толкова проблеми помежду си, че времето до Коледа изглежда твърде кратко за постигане на сделка.

коментари
Ако имате коментар, може да го напишете тук.
Име:  
Полето 'Име' не е задължително. Ако го оставите празно, вашия коментар ще бъде създаден с автор: 'anonymous'. Можете да се регистрирате на нашия сайт и тогава коментарите ви ще бъдат наименовани автоматично с името на вашия потребител.
галерия
бюлетин


Тук можете да спрете абонамента си за нашия бюлетин

следвайте ни
Абонирайте се за мен в YouTube
партньори Citizen-E
Open Montenegro
One Europe
euinside