English Български
Следвай ни
Абонамент
Търсене : [ ]
|

Ако Европа оцелее, ще има правна рамка за справяне с проблемни банки

публикувано на , , София

Надали можеше да има по-подходящо/неподходящо време за оповестяването на идеите на Европейската комисия за справяне с проблемни банки от разгаряща се с всеки изминал час банкова криза в Европа. Испания е пред поискване на спасителна помощ от ЕС заради невъзможността да се справи с болните си банки, които все още не могат да се съвземат от спукването на имотния балон преди 2 години. Кипърските банки също са приклекнали заради прекомерната си експозиция към Гърция и се заговори, че Кипър може да се окаже четвъртата страна в еврозоната, която да бъде спасявана (след Гърция, Португалия и Ирландия). Международните агенции за кредитен рейтинг понижиха рейтинга на няколко германски и австрийски банки. Светът нервничи, инвеститорите са притеснени, европейските политици са в безизходица, а гражданите в Европа вече са отчаяни от разрастващата се безработица, липсата на перспектива и разочарование от политическата класа.

Именно затова предложението на Комисията за директива за спасение на банките се очакваше с огромно нетърпение от всички. Еврокомисарят на вътрешния пазар Мишел Барние обаче побърза да уточни, че демокрацията изисква време, за да бъдат одобрени нужните текстове, така че да не се разчита на новите правила да спасят испанските банки. Ако всичко върви по план, директивата ще влезе в сила от 1 януари 2015 г. и ако разбира се дотогава Европа е оцеляла. Г-н Барние призна обаче, че предложенията е трябвало да бъдат осъществени още преди 10-15 години.

Проектодирективата е резултат от близо двугодишен консултационен процес. Точно преди две години (май 2010 г.) Комисията излезе със съобщение за създаването на специални ликвидационни фондове, които да подпомагат преструктурирането на болни банки без това да застраши финансовата система. На базата на тези задълбочени проучвания Комисията реши да предложи именно директива, тъй като това е тип европейско законодателство, което изисква хармонизация на европейските правни норми, а не директно прилагане на европейски разпоредби. Както се обяснява в предложението, това дава възможност на страните-членки да се съобразят с националните си специфики и да напаснат директивата спрямо собствените си особености.

Основната цел на предлаганото законодателство е да се избегне в бъдеще финансови институции да бъдат спасявани с пари на данъкоплатците. По данни на Комисията между октомври 2008 г. и октомври 2011 г. институцията е одобрила 4.5 трилиона евро, което се равнява на 37% от брутния вътрешен продукт на ЕС, държавна помощ за подкрепа на финансови институции. От тях 1.6 трилиона евро или 13% от БВП на ЕС са използвани през 2008-2010 г. Гаранциите и мерките за насърчаване на ликвидността са на стойност 1.2 трилиона евро или грубо около 9.8 процента от БВП. Остатъкът е похарчен за рекапитализация и други мерки на обща стойност 409 млрд. евро или 3.3%. Това са преките разходи. Непреките се оценяват на 0.7 трилиона евро през 2009 г., с колкото се е свил брутният вътрешен продукт на ЕС заради тежката рецесия, предизвикана от кризата във финансовия сектор.

В последно време гражданите се настроиха изключително войнствено срещу финансовия сектор заради загубата на работни места, спада на икономическата активност и в крайна сметка заради убеждението, че банките винаги успяват да се измъкнат за сметка на данъкоплатците. Усещането за това, че бедните спасяват богатите доведе до сериозни политически размествания в цяла Европа, увеличи силно кредита на доверие за националистите във все повече страни-членки, създаде движението Occupy (окупирай), което тръгна от Уол стрийт, но бързо се разпространи из развития свят.

Комисията обаче посочва, че "банките, както и другите доставчици на финансови услуги изпълняват множество критични функции за по-широката икономика - съхраняват депозити, управляват разплащателни системи, отпускат заеми и канализират капитал за инвестиции и иновации. Когато тези функции биват нарушени, последиците може да бъдат масивни: загуба на работни места, на спестявания, пенсии и инвестиции, хората да не могат да взимат заеми или да теглят пари". Същевременно се посочва, че загубите ще бъдат разпределяни между акционерите и кредиторите на закъсалата институция. След оценка на загубите те първо ще се разпределят изцяло между акционерите и след това към кредиторите. Допуска се обаче кредитори от един и същ клас да бъдат третирани различно, ако това е оправдано заради обществен интерес или за да се подсигури стабилността на финансовата система.

Трите освовни стълба на предложението

Превенция. Това означава всички големи банки да подготвят планове за възстановяване или както обясни икономистът Димитър Ашиков "живи завещания". Целта е всяка банка да може сама да подготви кои нейни функции може да бъдат закрити, преструктурирани или продадени без това да попречи на основната й задача - да продължи да работи за реалната икономика. Целта е в случай на криза тези планове вече да са готови, а не държавите тепърва да анализират всяка институция поотделно и да чертаят планове за спасяването й.

Ранна намеса. Тази опция ще се задейства тогава, когато капиталовите резерви на дадена банка паднат под определено ниво. Банката ще трябва да предприеме необходимите стъпки, за да възстанови финансовото си състояние, например чрез активирането на плана за възстановяване, да предприеме важни реформи или да преструктурира дълга си след договорка с кредиторите.

Ликвидация е третата възможност. Тази опция овластява отговорните национални власти, в която и да е страна-членка да поемат контрола върху провалилата се банка, ако предишните два инструмента (превенцията и ранната намеса) не са свършили работа. Сред мерките, които местните власти могат да предприемат са продажба на банката (цялата или отделни нейни части); раздробяване на нейни критични функции или лоши активи; превръщане на дълга в резултат на необезпечени кредитори в акции.

Ликвидацията всъщност е алтернатива на обичайните процедури за фалит и целта на този инструмент е именно да постигне резултати подобни на обикновените процедури по несъстоятелност като обаче се вземат предвид правилата на ЕС за отпускане на държавна помощ по отношение на компенсиране на загубите на акционерите или кредиторите като същевременно се следи за опазването на финансовата стабилност и ограничаване на бремето върху данъкоплатците.

Звучи като твърде сложна задача, затова е интересно как ще стане това като се има предвид, че Комисията е установила, че много национални правни системи в момента не предоставят необходимите права на властите за справяне с финансови институции по подходящ начин, запазвайки функциониращи онези услуги на банката, които са от значение за финансовата стабилност. Тъй като проектодирективата предоставя правната рамка, останалото се очаква, че ще бъде направено от страните-членки, на които са зададени конкретни параметри.

Проектодирективата се опитва да хармонизира националното законодателство по възстановяването и ликвидацията на кредитни институции и инвестиционни фирми, така че да се гарантира, че всички страни-членки имат еднакви инструменти и процедури за справяне със системни фалити. Значителните различия в националните приоцедури по обявяване в несъстоятелност може да доведат до неприемливи рискове за финансовата стабилност и да застрашат ефективното решение за презгранични групи, се казва в предложението, базирано очевидно изцяло на вече налични данни за резултатите от липсата на подходящи инструменти (текущата криза). Правната база, използвана за проектодирективата е член 114 от Договора за функционирането на Европейския съюз, който се отнася до сближаването на европейското законодателство в подкрепа на функционирането на вътрешния пазар.

От страните-членки се изисква да създадат финансови разпоредби, така че да гарантират ефективното прилагане от специални институции, натоварени със задачата да ликвидират проблемни банки, на съответните механизми. Освен това страните-членки трябва да осигурят и подходящите механизми за финансирането на тези разпоредби. По отношение на финансирането от страните се изисква да събират предварително вноски в специален ликвидационен фонд. За период не по-дълъг от 10 години от влизането в сила на директивата трябва да бъде достигнато ниво от най-малко 1% от количеството на депозитите във всички кредитни институции на територията на страната. Ако необходимите финансови средства се окажат недостатъчни, за да покрият загубите, цената или други разходи, произтичащи от прилагането на финансовите разпоредби, страните-членки може да прибегнат до извънредно набиране на средства от финансовите институции на тяхна територия до достигането на необходимото количество.

Директивата дава възможност на страните-членки да прибягват до набиране на финансиране за ликвидационния фонд през схемата за гарантиране на депозитите, като в този случай обаче вноската им към фонда ще бъде пропорционална на размера на задълженията на финансовата институция като се изключат собствените й фондове и депозити. На въпрос дали това не носи риск за депозитите комисар Барние обясни, че ако няма добра превенция, ще трябва да се предпазят депозитите. "Трябва да гарантираме, че банките имат подходящите капиталови изисквания. Гаранция от 100 000 евро на депозитор трябва да бъде до голяма степен приоритет. Всичко това ще бъде обект на надзорните власти в страните-членки".

Страните-членки трябва да одобрят и публикуват до 31 декември 2014 г. най-късно законите, правилниците и административните разпоредби, необходими за прилагане на директивата, за да може тя да влезе в сила от 1 януари 2015 година. До 1 юни 2018 година Комисията трябва да направи преглед на приложението на това законодателство и да прецени дали са нужни поправки. Големият въпрос обаче е ще е останало ли нещо за спасяване дотогава?

коментари
Ако имате коментар, може да го напишете тук.
Име:  
Полето 'Име' не е задължително. Ако го оставите празно, вашия коментар ще бъде създаден с автор: 'anonymous'. Можете да се регистрирате на нашия сайт и тогава коментарите ви ще бъдат наименовани автоматично с името на вашия потребител.