English Български
Follow Us
Subscribe
Search : [ ]
|

Ще пристане ли Хърватия на Газпром за "Южен поток"?

Published on , , Загреб

"Хърватия се намира под огромен натиск от руската компания "Газпром" и Кремъл да подпише нов междудържавен и акционерски договор, с който да се регулират отношенията и правата около изграждането на газопровода 'Южен поток'! И то преди Хърватия да влезе в ЕС". Така започва водещата статия в неделния брой (12 август) на хърватския всекидневник "Ютарни лист", който се позовава на правителствени документи, в които се разглежда подробно настоящата хърватска позиция около изграждането на "Южен поток". Според вестника причината за натиска е несигурността, че Унгария няма да подпише промени в междудържавния договор с "Газпром" заради ЕС.

В момента се работи по маршрута Русия-България-Сърбия-Унгария-Австрия, но "Газпром" работи и по два резервни варианта, които са: Русия-България-Сърбия-Хърватия-Словения-Австрия и Русия-България-Сърбия-Хърватия-Италия. Хърватия е взета предвид от Москва като алтернатива още 2010 г., когато правителството на Ядранка Косор сключва споразумение [на хърватски език] с Руската федерация за сътрудничество за изграждането на газопровод. В споразумението не се споменава името на "Южен поток" изрично, но четенето на договора трудно може да остави съмнение, че става дума за друг проект. В договора е записано, че двете страни подкрепят изграждането на нова газопроводна система за транзит и доставка на газ в страни от Европа. В допълнителните разпоредби, които уточняват кои термини как да бъдат тълкувани е записано, че "под газопроводна система трябва да се разбира нова газопроводна система от Руската федерация през Черно море и през териториите на трети страни за транзит и доставка на природен газ в европейските страни".

С подписания през 2010 г. договор Хърватия и Русия се договарят до 30 декември 2010 да бъдат изготвени проучвания за съответсвие, а до 24 месеца след приключване на проучванията да бъде взето решение за изграждането на газопровода.

Хърватия и ЕС

"Ютарни лист" твърди, че Европейската комисия е против и разглежда всички междуправителствени договори с Газпром и Русия в разрез с европейското законодателство. Според източниците на вестника Хърватия трябва да бъде изключително предпазлива, тъй като е под мониторинга на ЕС преди членството и трябва да представя всички свои междудържавни договори с ЕС. Нещо повече, твърди изданието, допускането на руснаците може да попречи на планираното за 1 юли 2013 г. членство на Хърватия в съюза. Нищо подобно обаче не може да се очаква от Европейската комисия, тъй като за нея строителството на инфраструктурни проекти е национален въпрос. Като член на Европейската енергийна общност обаче, Хърватия е длъжна да спазва правилата на втория и впоследствие като член на ЕС - на третия енергиен пакет, както и всички останали страни-членки.

Един от ключовите елементи от третия енергиен пакет, който влезе в сила през 2009 г. е идеята за отделяне на производството от разпространението. Елемент, който Русия смята за насочен конкретно към нея и по тази причина превръща третия енергиен пакет в една от основните теми на срещите на върха ЕС-Русия. Развързването на производството от енергийната мрежа и доставките цели осигуряване на конкурентност, повишаване на сигурността на доставките, разнообразяването им и прозрачност при формирането на цените. Затова основна идея на третия енергиен проект е доставчикът да не е същия като производителя, нито пък мрежата да е негова собственост.

В договора, подписан между Москва и Загреб през 2010 г. е записано, че двете страни се договарят да създадат съвместна компания, дяловете в които да бъдат разпределени 50 на 50. Записано е също, че съвместното дружество ще бъде собственик както на газопровода, така и на цялата недвижима собственост, свързана с дейността на дружеството. Записано е изрично също, че имуществото на дружеството "не подлежи на експроприация, национализация, нито каквито и да било други мерки, които може да доведат до експроприация или национализация".

От хърватското правителство съобщиха официално, че Хърватия няма да сключва никакви споразумения, които биха били в разрез с европейското законодателство, но без да отговорят на въпросите дали това означава, че все пак договор с Русия ще бъде сключен за "Южен поток" и дали се водят преговори с руската страна. На въпросите на euinside беше отговорено само с "Хърватия не е подложена на натиск". Пред "Ютарни лист" вицепремиерът Невен Мимица заявява [на хърватски език], че "и дума не може да става правителството да направи нещо, което би застрашило членството на Хърватия в ЕС".

Хърватската газова ситуация

Хърватия, за разлика от България, не е изцяло зависима от външни доставки на природен газ, тъй като има собствено производство. Тенденциите обаче са страната да става все по-зависима от внос на енергия. От проекта [на английски език] на национална енергийна стратегия за периода 2010-2020 г. става ясно, че в момента Хърватия внася около 50% от енергийните си нужди, като балансът е разпределен така: петролът и петролните продукти заемат 50% от вноса, а природният газ 25 на сто. Хърватия си дава сметка в своята стратегия, че 60 на сто от резервите на природен газ в света са разпределени в само три държави - Русия, Иран и Катар, което означава, че ще трябва да допълва собственото си производство с внос от тези страни. Оценките на хърватската газова компания Плинакро показват [хърватски език], че през 2003 г. страната е произвеждала 59% от потреблението на природен газ и е внасяла 41 на сто. През 2030 г. обаче ситуацията ще се промени драматично - 13% собствено производство срещу 87 процента внос.

"Що се отнася до доставките на петрол и природен газ, международна политическа активност и проактивна икономическа политика ще бъдат насочени към използването на геополитическата позиция на Хърватия и превръщането й в регионален енергиен разпределителен център", е записано в стратегията.

Строителството на "Южен поток" се очаква да започне в края на годината като строежът на участъка под дъното на Черно море се очаква да започне още през септември. "Ютарни лист" пише в каре обаче, че слабата точка на проекта е България. Изданието твърди, че заради натиск от Европейския съюз страната се е отказала от три енергийни проекта с потенциалното участие на Русия (вероятно се визират проектите за строеж на втора атомна електроцентрала "Белене" и проектът за петролопровод "Бургас-Александруполис"). През ноември се очаква София да вземе окончателно решение за участието си в "Южен поток", пише "Ютарни" и допълва, че е възможно да се откаже и от него заради натиск от Брюксел.

Въпреки опасенията на Хърватия и на други страни от ЕС, че е възможно да имат проблеми със съюза заради трасето, което се явява алтернатива на планирания, но нестигнал до никъде европейски проект "Набуко", това едва ли ще бъде така като се има предвид, че много страни-членки, начело с Германия, пренебрегват общия енергиен интерес на съюза и работят за задоволяване на собствените си енергийни нужди. Така се получи със северното крило на "Южен поток" - "Северен поток", работата по който започна през 2010 г. И все пак, независимо от неспособността на ЕС да създаде собствена единна енергийна политика, малките страни, особено тези, които сравнително доскоро са били в съветската зона на влияние, трябва да бъдат особено предпазливи, когато сключват сделка с Русия и то Путинова Русия.

comments
If you have a comment, please post it here.
Name:  
login not required