euinside

Cause and Effect in European Politics and Law

"Северен поток" пое към Германия под портрета на императрица Екатерина

Ралица Ковачева, April 11, 2010

В компресорната станция "Портовая" във Виборг тече трескав труд. На 9 април там започна заваряването на тръбите за подводната част на газопровода „Северен поток”, който след година ще свърже Русия и Германия. Тръбата с дължина 1 220 километра ще минава по дъното на Балтийско море. На територията на Русия голяма част от тръбите вече са построени.

В колоритни репортажи от тържествената церемония по повод строителството на газопровода, руските медии описват истинско стълпотворение от руски и европейски политици и бизнесмени.

На събитието присъстваше лично президентът на Русия Дмитрий Медведев. На място дойде еврокомисарят по енергетиката Гюнтер Йотингер, а германският канцлер Ангела Меркел направи видеообръщение: „За Европа това е инвестиция в енергийната сигурност, а за Русия - гарантирана продажба на 55 млрд. кубически метра газ годишно”. Предишният германски канцлер, а сега „глава” на проекта „Северен поток” Герхард Шрьодер определи компресорната станция „Портовая” като руската врата към Европа, която в този момент се отваря широко. Президентът Дмитрий Медведев съобщи тържествено, че още „през 2012 година тръбата ще позволи на Русия да обезпечи първите доставки за Западна Европа, заобикаляйки съседите”. И газоснабдявнето ще бъде не само надеждно, но и на „разумни, приемливи цени”. Защото „Северен поток е и нашата инвестиция в енергийната сигурност на Европа”, каза Медведев.

Символ на проекта, обаче, не са днешните политически лидери, а легендарната руска императрица Екатерина Първа, разказва журналистът от вестник "Комерсант" Наталия Гриб. Председателят на „Газпром” Алексей Милер подари на „Ермитажа” портрет на императрицата, рисуван през 1712 година от датския художник Андреас Мьолер, откупен от частен колекционер. Символичното значение на картината идва оттам, че Екатерина е изобразена в германския град Грайфсвалд - крайната точка на газопровода. Точно копие на платното украсява компресорната станция „Портовая”, където тръбите напускат Русия.

„Северен поток” наистина отваря сърцето на Европа за руския газ. Контролният пакет в проекта „Северен поток” принадлежи на "Газпром", германските BASF/Wintershall и E.ON Ruhrgas имат по 20%, холандската N.V. Nederlandse Gasunie - 9%. Очаква се скоро 9% от проекта да получи френската Gas de France Suez (по 4.5% от дела на германските концерни). Оператор на проекта е Nord Stream AG, начело на чийто борд е Герхард Шрьодер. Газопроводът ще се състои от две паралелни линии. Първата линия трябва да е готова до края на 2011, а втората до октомври 2012. Общият капацитет от 55 млрд. кубически метра годишно е достатъчен да задоволи нуждите от газ на 25 милиона домакинства. Заместник-председателят на Газпром Александър Медведев съобщи на журналистите, че до две седмици ще постъпи първият транш от финансирането в размер на близо 4 млрд. евро, предоствено от консорциум от 26 международни банки. Общата стойност на проекта е около 8 милиарда евро. Разликата ще бъде платена от самите акционери.

За разлика от „Северен поток”, южният му аналог има сериозни проблеми. Агенция Интерфакс цитира началника на департамента за външноикономическа дейност в „Газпром” Станислав Циганков, който отправя гневни упреци към италианската компания Eni, че блокира развитието на проекта. „От тяхна страна няма никаква конструктивност, никакви веществени доказателства, че се работи ... Да не говорим за плащанията от тяхна страна, за всичко ще платим сами”. Циганков отказа да коментира свързана ли е позицията на Eni за „Южен поток” с алтернативния проект - „Набуко”. Както знаете, неотдавна директорът на Eni Паоло Скарони предложи двете тръби да се обединят. По информация на Агенцията за газова информация (част от групата на Интерфакс), Скарони планира да посети Москва на 12 април, а „Газпром” планира да му постави конкретни въпроси, включително за „Южен поток”.

Коментирайки интереса на Румъния да участва в проекта, Циганков казва: „Румъния може да изиграе определена, възможно е дори съществена роля в проекта”. И пояснява, че в момента се разглежда възможността както за строителство на отклонение към Румъния, така и за преминаване на тръбата през територията на Румъния (а не на България). Според Циганков, всичко ще зависи от позицията на България.

Газопроводът „Южен поток”, който има за цел да заобиколи рисковите транзитьори, трябва да минава от Русия през България до Италия и Австрия. Планираният капацитет е 63 милиарда кубически метра годишно, а цената на проекта, според „Газпром”, е 8.6 милиарда евро. Русия вече подписа споразумения за реализацията на проекта с България, Сърбия, Унгария, Словения и Хърватия.

В същото време еврокомисарят по енергентиката Гюнтер Йотингер казва в интервю за Агенцията за газова информация, че Европейската комисия може да разгледа възможността да обяви „Южен поток” за част от трансевропейската енергийна система. Това, обаче, може да стане, когато проектът бъде напълно готов. Подобни индикации Йотингер даде и по време на посещението си в София в началото на март.

Засега „Южен поток” си остава чиста теория. Подобно на европейската му алтернатива -„Набуко”. Тръбите на „Северен поток”, обаче, вече се полагат под Балтийско море и чукат на вратата на Германия, под зоркия поглед на императрица Екатерина.