English Български
Follow Us
Subscribe
Search : [ ]
|

Къде ще бъде Кипър през 2025?

Published on , , София

Усещането за deja vu започва да се засилва все повече с приближаването на юнския Европейски съвет, когато се очаква лидерите на ЕС да вземат отново важни стратегически решения за бъдещето на съюза. Ако си спомняте, миналия октомври в навечерието на октомврийския съвет и с опасността от гръцки фалит се говореше за Европа на две и повече скорости, за разпадане на еврозоната, за това колко дни всъщност й остават и т.н. Тогава срещата донякъде отговори на очакванията, но всъщност големите новини за по-задълбочена интеграция дойдоха по-късно - през декември с решението за нов договор (фискалния пакт). Сега отново се пророкува колко време живот му остава на еврото, но ситуацията ще се усложни допълнително заради предстоящото от 1 юли кипърско председателство. Досега в кризисните моменти начело на Съвета на Европейския съюз стояха стабилни държави или поне такива, които не добавят нови към вече съществуващите финансово-икономически проблеми.

В разгара на кризата председателстваха страни като Испания (много преди тя да се превърне в част от проблема) и Швеция, следвани от дебютите на централноевропейските страни Унгария и Полша. В момента начело на съюза е Дания, която може да се възприеме като напълно неутрална към основните проблеми, защото се ползва с привилегията да не е член на еврозоната и да се присъедини, когато сметне за добре. От 1 юли обаче руля поема за първи път Кипър.

Четвърти спасителен план?

Големият въпрос в навечерието на председателския дебют на разделения остров е дали Никозия ще бъде четвъртата страна, която ще падне жертва на кризата в еврозоната и на Гърция в частност. Както пише вестник The Wall Street Journal, шансовете страната да прибегне до спасителния фонд на еврозоната расте с часове, тъй като заради ситуацията в Гърция на кипърското правителство му се наложи да спасява втората си по големина банка. Заемната цена на 10-годишните кипърски облигации се върти около 14%, дългът й се оценява от рейтинговите агенции на "боклук" (junk), пише още вестникът, което означава, че няма инвеститор, който би се съгласил при каквито и да е условия да заеме пари на Кипър.

Според правителствените прогнози икономиката ще порасне с 0.8% тази година, но вижданията на Международния валутен фонд са за 1.2% свиване на икономиката. The Wall Street Journal припомня, че миналата година страната договори двустранен заем от Русия на стойност 2.5 млрд. евро, а в момента е в преговори с Китай за нов двустранен заем, чиято стойност не се знае на този етап. Правителството уверява, че прави всичко възможно да избегне искането на заем от спасителния фонд, тъй като е предприело мерки и продължава да обмисля планове за рязане на разходите.

Затова и съвсем очаквано кризата в еврозоната беше една от основните теми от разговорите на президента на Европейския съвет Херман Ван Ромпой в Никозия миналата седмица. Той обаче използва много внимателно думите си с оглед на това, че, както той сам каза, предстои първото бойно кръщение на Кипър като председател и то в момент, когато кризата в еврозоната се разгаря с нова сила. Точно сега съюзът няма нужда от проблеми и на самия си връх - европейското председателство. Г-н Ван Ромпой обясни, че Кипър разполага с всички налични ресурси да се справи с временните трудности: проспериращо и космополитно общество и наскоро откритите природни ресурси (природен газ в морето около острова). Нещо повече, Кипър е доказал, че умее да се реформира - от изцяло аграрна държава в миналото сега страната е международен финансов център.

Основната цел, каза още той пред кипърския парламент, е фискалния пакт, който Кипър подписа, но все още не е ратифицирал. В комбинация с увеличаване на приходите, намаляване на разходите и структурните промени това би било достатъчно условие за справяне с предизвикателството. Без да звучи менторски и да отправя директни препоръки, а по-скоро говорейки общо Херман Ван Ромпой продължи като заяви, че стабилната икономика изисква високо данъчно изпълнение, солиден финансов сектор, гъвкав пазар на труда и устойчива система за социална защита. "Изборът как да постигнете това е ваш, но това трябва да се направи", предупреди европейският президент и напомни, че "залозите са високи - за вас като съседи с тесни връзки към финансовата система [на Гърция], но също и за всички нас в еврозоната".

Още през октомври Международният валутен фонд предупреди страната, че трябва да следи много внимателно ситуацията в банковия сектор заради голямата експозиция на банковата система към Гърция. Предизвикателство пред кипърските власти е и влошаването на публичните финанси.

Кипърският въпрос

Отпускането на четвърти спасителен заем в еврозоната от страна, която председателства ЕС може да не се окаже толкова значителен проблем, предвид факта, че председателството трае само половин година. Много по-голям проблем може да се окаже обаче вкарването на допълнителни грижи в европейския дневен ред, като например излишно напрежение с Турция. Анкара вече предупреди, че ще откаже да работи с кипърското председателство на ЕС, ако не бъде намерено решение на патовата ситуация, в която се намират Турция, Кипър и ЕС по отношение на прилагането на допълнителния протокол от Анкара за митническия съюз. Неприлагането на този протокол от страна на Турция е причина преговорите за присъединяване на страната да са блокирани от Кипър и още няколко страни-членки. Анкара отказва да предприеме първата крачка, тъй като смята, че ЕС трябва да покаже готовност да продължи преговорите, а не да използва Кипърския въпрос, за да отложи намирането на решение на всъщност основния въпрос - има ли Турция място като пълноправен член в ЕС?

Реакцията на Брюксел беше незабавна и категорична - никой не може да бойкотира европейска институция каквато е председателството, защото това е именно европейска институция, независимо от кого се оглавява на ротационен принцип. Тази позиция беше потвърдена отново и от президента Херман Ван Ромпой, който заяви в Никозия: "Председателството е основна част от нашия съюз, базирана на Договора за ЕС и трябва да бъде уважавано от всички". Речта на Ван Ромпой пред кипърския парламент впрочем беше изключително ясно послание както към Турция, така и към Кипър, чийто тон напомняше бащинско говорене. Г-н Ван Ромпой съобщи пред кипърските депутати, че президентът Кристофияс му е показал прозореца, през който архиепископ Макариос е избягал през 1974 г. от нападение на президентския дворец, което е ключов момент в историята на страната.

Архиепископ Макариос е първият президент на независим Кипър след отхвърлянето на британския колониализъм. При гръцкия преврат и турското окупация на северната част на острова през 1974 г. обаче той бяга от страната. "В живота на страните, както и в живота на хората има изолирани моменти като това бягство, които понякога променят курса на дадена страна. Като момента, когато Лех Валенса в полското пристанище Гданск през лятото на 1980 г. реши да се съпротивлява и превърна местна стачка в борба за свобода. Или когато френският министър Робер Шуман и германският канцлер Конрад Аденаур си стиснаха ръцете над основополагащия договор на ЕС през 1951 г., циментирайки помирението между страните им", каза Ромпой.

Предстоящото председателство на Съвета не е важно само за правителството и администрацията, продължи Херман Ван Ромпой, а е момент, когато "всички граждани на Кипър - ще подчертая ВСИЧКИ граждани на този остров - почувстват по-силно страната си като член на европейския клуб". Той продължи речта си в същия дух като обясни, че десетилетни проблеми не може да се решат като по чудо, но за сметка на това зависят от конкретни действия. Те не се "случват", а се правят. "Като бивш премиер на страна със собствени сложни напрежения между отделните общности [Белгия] знам за какво говоря. Затова призовавам и двете страни да положат усилия да разчистят пътя към решение, което да доведе до обединен Кипър. [...] Знам, преодоляването на ситуацията беше трудно през 1974, беше трудно през 2000, но ако нищо не се промени, ще бъде все толкова трудно и през 2025 г. Никой не бива да е затворник на миналото. Можете да изберете различно бъдеще", бяха думите на президента на Европейския съвет.

Макар че само тези думи бяха достатъчно сили, за да придадат плътност на посланието, Херман Ван Ромпой не се задоволи с тях и продължи да говори на депутатите като на малки деца, които са скарани, защото не могат да си поделят играчките. "Историческото помирение между Франция и Германия след много войни стъпи на идеята за подялба на въглища; стоманата и въглищата -продукти, които подхранват войната - са в основата на европейския проект. [...] Виждам тук силен паралел. И просто питам като външен човек, не може ли огромните находища на природен газ, открити в кипърски води да се превърнат в стимул за преодоляване на ситуацията? Точно както Франция и Германия направиха преди 60 години с въглищата?"

Въпреки че думите на Херман Ван Ромпой са наистина впечатляващи и вълнуващи, все пак сравнението с Франция и Гемания трудно може да издържи изпитанието на ситуацията. Франция и Германия са сходни като размер и население страни, със сравнима големина на икономиката, които делят обща земя. Кипър е джудже на фона на огромния си северен съсед Турция. Нещо повече, гръцката част на острова има грях спрямо Турция, тъй като отхвърли през 2004-а година на референдум плана за обединение на острова, който имаше за цел да вкара Кипър в ЕС обединен. Турците често се позовават на резултата от този референдум, когато обясняват нежеланието си да приложат изцяло протокола от Анкара.

Дали газът ще се превърне във "въглищата и стоманата" за решаването на Кипърския въпрос е трудно да се прогнозира. Ясно е обаче, че кипърският дебют ще внесе допълнително шум в и без друго твърде напрегнатия европейски дискурс. Не случайно Херман Ван Ромпой обясни, че подготовката не е всичко в европейското председателство, тъй като на Кипър в крайна сметка му предстои бойното кръщение. Това означава, че Кипър ще трябва да покаже през втората половина на годината може ли да мисли в европейски интерес или само в свой. Изпитание, което за не малко нови страни-членки се оказа голяма лъжица. За Кипър обаче то е с двойно по-голяма тежест, защото засяга отношенията на съюза с голям и стратегически партньор - Турция.

comments
If you have a comment, please post it here.
Name:  
login not required