English Български
Follow Us
Subscribe
Search : [ ]
|

Дълговата криза като движеща сила - урок от Белгия

Published on , , София

За първи път от над 30 години начело на белгийското правителство ще застане франкофон, след като точещите се от юни миналата година преговори между шестте партии от фламандския и франкофонския блок най-накрая се увенчаха със споразумение за новия кабинет.

Преговарящите страни постигнаха компромис по програмата на бъдещото правителство на 30 ноември и сега остава да си разпределят министерските кресла. Партиите, които участват в преговорите - три фламандски и три валонски, ще съставят политически разнородна коалиция, обединяваща социалисти, християндемократи и либерали. Новото правителство няма да включва фламандските националисти N-VA на Барт Де Вевер, които са първа политическа сила във Фландрия.

Шестте партии от новата управляваща коалиция ще проведат конгреси през уикенда, за да потвърдят споразумението от 180 страници, след което се очаква новото правителство да получи вот на доверие в парламента и да положи клетва другата седмица. Това трябва да сложи окончателно край на продължаващата повече от 530 дни сага и да поуспокои инвеститорите.

Натискът на финансовите пазари

В крайна сметка дълговата криза накара политиците от двете общности да ускорят преговорите и да постигнат споразумение за разпределението на властта.

Решението на Standard & Poor's от 25 ноември да свали кредитния рейтинг на страната от AA+на AA оказа допълнителен натиск върху преговарящите, които набързо изгладиха разногласията си по бюджетните въпроси. Според договореностите, бюджет 2012 си поставя за цел да намали дефицита до 2.8% от БВП от 3.6% през 2011, вмествайки се в изискванията на Европейската комисия (ЕК), а дългосрочната фискална рамка предвижда балансиран бюджет през 2015. Бюджетът предвижда редица рестриктивни мерки, които засягат чувствителни теми като пенсионната реформа и намаляване на обезщетенията за базработица. Отговорът на синдикатите не закъсня и те свикаха за петък, 2 декември, голяма демонстрация в Брюксел, на която се очаква да присъстват хиляди техни членове.

Мерките обаче са неизбежни, ако страната иска да избегне сценарий, подобен на гръцкия, ирландския и потругалския, като се има предвид факта, че държавният дълг на Белгия е сред най-високите в еврозоната и ще достигне 97% от БВП тази година. Решението на S&P да свали рейтинга на Белгия показа, че дълговата криза вече пълзи от периферията към ядрото на еврозоната.

Преговорите за новия федерален кабинет на страната, която би световните рекорди по липса на правителство в продължение на цели 18 месеца, води лидерът на валонските социалисти Елио Ди Рупо.

Кой е Елио Ди Рупо?

60-годишният политик ще бъде не само първият премиер-франкофон на Белгия от повече от три десетилетия и първият социалист начело на белгийско правителство от 1974 година, но и един от малкото ръководители, които заявяват открито хомосексуалността си . Семейството му е от италиански произход, защитил е докторат по химия и от 1999 година е начело на Социалистическата партия. Той има голям опит в политиката като депутат, сенатор, евродепутат, министър. Папийонката е негова запазена марка. В страна, където лингвистичните спорове са не по-малко важни от политическите и икономическите и където 60% от населението говори фламандски, назначаването на премиер-франкофон би могло да бъде минус, но Ди Рупо обеща да подобри познанията си по езика.

Елио Ди Рупо се очаква да поеме кормилото на Белгия в труден за Европа и за страната икономически момент. Жертвите, които ще трябва да платят белгийците са немалки и е интересно да се види как премиер-социалист ще се справи с орязването на социалните придобивки и дали ще успее да удържи на социалния натиск и да проведе нужните реформи. Премиерите-социалисти на Гърция и Испания не успяха.

comments
If you have a comment, please post it here.
Name:  
login not required