English Български
Следвай ни
Абонамент
Търсене : [ ]
|

ЕК: спазвайте поетите ангажименти и продължете реформите!

публикувано на , , София

Реформите трябва да продължат, а поетите политически ангажименти - да се спазват. Това е посланието на Европейската комисия от приключилата двудневна мисия у нас. Целта й беше да проучи изготвянето на Националната програма за реформи на България в изпълнение на стратегията „Европа 2020”. Това е първата подобна мисия след като комисията обяви плановете си за засилване на икономическото управление на Съюза. Тя съвпадна с неочакваното решение на премиера Бойко Борисов за увеличаване на пенсионните осигуровки с три процентни пункта и отлагане на реформите в системата.

Затова не е чудно, че основното послание на Комисията е именно в тази посока. „Ключовите реформи за постигане на фискална консолидация следва да са в сферата на здравеопазването, пенсионната система и администрацията”, пише в съобщение на финансовото министерство за резултатите от мисията.

Препоръчваме на правителството да се придържа към фискалната политика за постигане на целта за бюджетен дефицит под 3%”, каза Йост Кулман - ръководител на отдела в Генерална дирекция „Икономически и финансови въпроси" в ЕК, отговарящ за България. Той е акцентирал на „необходимостта от ясна комуникация на всички реформи и спазване на вече поети политически ангажименти”, за да се „съхрани доверието на пазарите и да се осигури предвидимост и прозрачност на бизнес средата”.

Факт е, че въпреки сравнително добрите си показатели за дълга и дефицита, пазарите нареждат България сред най-рисковите страни - след Гърция, Латвия, Румъния и Унгария. За това е необходим „силен политически сигнал за готовността на правителството за връщане на страната към устойчив икономически растеж.”

Предизвикателствата пред България в това отношение са особено големи, с оглед на строгите механизми, предложени от Европейската комисия за фискален и макроикономически надзор. И докато България винаги е изразявала подкрепа за процедурата на европейския семестър (бюджетното наблюдение), оказва се, че не е толкова въодушевена от процедурата за макроикономическо наблюдение.

Комисията предвижда всички страни да бъдат оценявани според таблица с определени индикатори, съобразени с националните особености. За всеки показател ще бъде определена гранична стойност, чието преминаване да сигнализира за възникващи дисбаланси в различни сектори на икономиката. На базата на тази оценка Комисията ще съставя списък на страните-членки, изложени на риск от дисбаланси и ще дава препоръки. Ако страните не предприемат коригиращи действия в определен срок, ще стартира процедура по прекомерен дисбаланс, по аналогия с процедулата по свръхдефицит.

Според официалното съобщение на МФ, обаче, пред представителите на Комисията българската страна е изразила загриженост относно логиката на определяне на праговете за всички държави-членки на ЕС, липсата на кохерентност (съгласуваност) при разглеждането им, както и от неотчитането на различните начални позиции на държавите- членки. София предлага „въвеждане на различни индикатори за държавите-членки в еврозоната и извън нея”, както и въвеждане на прагове по държави за по-пълното отчитане на националните особености на икономиките.

С други думи, българската позиция е, че не може по едни и същи показатели и гранични стойности да се сравняват и оценяват икономиките на Германия и България, да речем. В предложението на Комисията, което тепърва предстои да бъде обсъждано от Съвета и Парламента, обаче се обяснява, че показателите не бива да се тълкуват механично, а на базата на задълбочен икономически анализ. Например, дефицит по текущата сметка от 3% може да е приемлив за страна, която е в процес на икономическо изравняване и има силни инвестиционни нужди, но не за и по-напреднала държава с бързо застаряващо население.

Тоест презумпцията за отчитане на националните особености съществува, още повече, че поради спецификите на третираните проблеми, е предвиден дълъг процес на обсъждане със страните–членки, попаднали в рисковия списък, преди задействането на наказателната процедура. Тъй като от прилагането на мерките до практическия им ефект има дълъг път, процедурата за прекомерен дисбаланс няма да влиза в сила веднага, а страните-членки ще имат време за отстраняване на дисбалансите, обяснява Комисията.

коментари
charlyb
8 октомври 2010 14:03
Ако действително трябва да се отчитат "националните особености" ,по отношение на нас, българите (в частност икономиката ни), критериите за оценка трябва да са жестоки. Съмнявам се, че бат'Бойковите хора точно това са имали предвид, изразявайки загрижеността си за спецификата на критериите...
Ако имате коментар, може да го напишете тук.
Име:  
Полето 'Име' не е задължително. Ако го оставите празно, вашия коментар ще бъде създаден с автор: 'anonymous'. Можете да се регистрирате на нашия сайт и тогава коментарите ви ще бъдат наименовани автоматично с името на вашия потребител.