English Български
Follow Us
Subscribe
Search : [ ]
|

Мадридският компромис отпуши създаването на Европейската дипломатическа служба

Published on , , София

Испанското председателство на ЕС приключи с много нерешени въпроси, но с един голям пробив - Мадридският компромис за Европейската служба за външни действия (ЕСВД). Създаването на Службата - една от най-съществените последици от влизането в сила на Лисабонския договор, беше белязано от продължителни спорове и обвинения в опити за постигане на по-голямо влияние в Службата между различните европейски институции, от една страна, между институциите и страните членки, от друга и между самите членки - от трета.

Историята

Когато през март тази година новият европейски върховен представител за външната политика и сигурността Катрин Аштън представи първото си предложение за новата структура, евродепутатите го определиха като "неприемливо". Причините: заложеното в проекта управление на Службата от генерален секретариат няма необходимата "политическа легитимност", не се отчита ролята на Европейския парламент и има изкуствено разделяне на компетенциите по отношение на развитието между Службата и Комисията.

Както обясни брюкселски дипломат за euinside, евродепутатите настояваха за гаранции, че Службата ще бъде изградена според общностния подход (неизменна теза на парламента по всички спорни въпроси напоследък), че бъдещите дипломати от страните-членки ще са лоялни към Европейската служба, а не към собствените си страни, че баронеса Аштън ще носи политическа отговорност пред Парламента, а той от своя страна ще има освен политически, също и бюджетен контрол върху ЕСВД.

Компромисът

Всички тези опасения са намерили отговор в Мадридския компромис, постигнат на 21 юни между баронеса Катрин Аштън, Комисията и Парламента, представен от трима евродепутати: Елмар Брок (ЕНП, Германия), Ги Верхофстад (АЛДЕ, Белгия), Роберто Гуалтиери (Група на Социалистите и демократите, Италия). Елмар Брок представи пред колегите си в парламента доклад, който те подкрепиха и така дадоха карт бланш конкретната работа по създаване на службата да започне. След лятната ваканция ще бъдат гласувани и промените във финансовата регулация, подбора на служителите и бюджета за 2010 година.

Докато решаваме конкретните въпроси, не бива да забравяме най-важното - причината за създаването на Службата, каза баронеса Аштън пред евродепутатите: „Европейският съюз и страните-членки имат впечатляващ набор от инструменти, ресурси, връзки и експертиза, които ще помогнат за изграждането на по-добър, по-стабилен свят. Сега трябва да съберем всичко това на едно място”.

Тя подчерта, че постигнатото споразумение е напълно в духа на общностния подход. По изричното настояване на евродепутатите, поне 60 процента от персонала на ЕСВД ще бъдат постоянно наети европейски служители. Минимум една трета ще бъдат представителите от дипломатическите служби на страните-членки със статут на временни дипломати с мандат от 8 години, с възможност за удължаване до 10 години. Аштън се ангажира да осигури подходящ географски и полов баланс при назначаването им.

Всички български евродепутати са единни в позицията си, че новите страни-членки трябва да настояват да получат възможност за справедливо представяне в Службата, защото са ощетени, спрямо по-старите членки, в сегашните европейски институции. За целта, обаче, трябва да представят възможно най-добрите кандидатури. ЕСВД ще бъде със седалище в Брюксел и ще се състои от централна администрация и 136-те бивши делегации на Комисията, които вече ще бъдат с ранг посолства на Европейския съюз.

Администрацията ще бъде организирана в генерални дирекции, включващи както географски бюра за всички страни и региони в света, така и мултиратерални отдели. Парламентът успя да се наложи да получи право на събеседване с кандидатите за специални представители на ЕС и ръководители на делегации в страни, които смята за стратегически важни, преди да заемат постовете си.

Парламентът извоюва и правото си на политически и бюджетен контрол над Службата. По отношение на политическата отговорност на Върховния представител, още след срещата в Мадрид Катрин Аштън представи политическа декларация, в която са очертани отговорностите й пред парламента. Включително въпросът кой ще я замества, особено болезнен за евродепутатите, които твърдяха, че заместниците й трябва да са политически лица, а не чиновници от генералния секретариат. В последна сметка, това ще са комисарите по развитието, разширяването и хуманитарната помощ и по думите на Аштън „от време на време и член на Съвета по външни отношения от ротационното председателство или от Тройката”.

Оперативният бюджет на ЕСВД ще бъде отговорност на Комисията. Тя, обаче, ще изпраща на парламента пълни данни за него, включително плановете за създаване на делегации на съюза, както и разходите за външни действия по страни и по мисии. Парламентарните комисии по външни отношения и бюджет ще имат повече надзорни права по отношение на мисиите по общата външна политика и политиката на сигурност (ОВППС), финансирани от европейския бюджет.

В ръцете на Комисията остават и парите по политиките на развитие и добросъседство. Страните-членки настояваха Службата да има повече правомощия да разпределя тези средства, но евродепутатите бяха против. Според първоначалното предложение на Аштън от март, всички идеи, свързани с Европейския инструмент за добросъседство и партньорство трябва да се подготвят под прекия надзор и ръководство на комисаря по добросъседството, а тези, свързани с Европейския фонд за развитие и инструмента за сътрудничество - на комисаря по развитието. Комисията има последната дума за разпределянето на средствата.

"Не се стремим да ръководим външната политика на ЕС, но искаме да я следим и да виждаме разумни бюджетни решения", коментира депутатът Елмар Брок. Той изрази общото очакване, че „Европейската служба за външни действия (ЕСВД) ще позволи на Европа да се превърне в глобален играч, а не само платец”.

"Позволете да ви дам един съвет", обърна се лидерът на либералите и демократите Ги Верхофстад към Катрин Аштън, "развивайте службата като общностна институция. Само там, където прилагаме общностния метод, имаме постижения като тези в областта на вътрешния пазар".

Социалистът Роберто Гуалтиери изрази удовлетворението си, че с постигнатото споразумение ЕСВД подлежи на демократичен контрол. В същия дух се изказа и българският евродепутат от групата на социалистите и демократите Ивайло Калфин: "Ясната отговорност и дизайна на цялата бюджетна процедура ни дават увереност, че външната политика на ЕС ще бъде създавана и изпълнявана достатъчно ефективно от всички ангажирани институции, при ясни правила за отчетност".

Какво следва

Всички, обаче, са единодушни за едно - постигантият компромис е добро начало, но тепърва предстои още много работа, за да заработи службата ефективно. Защото проблемите тепърва ще дойдат, с решаването на конкретните проблеми. Сега Катрин Аштън трябва да постави някои тежки въпроси, коментира Андрю Дъф от групата на АЛДЕ, например „Защо 5 държави от ЕС все още отказват да признаят независимостта на Косово? Защо се допуска Гърция да блокира създаването на Македония като държава (международно признатото й име в момента е Бивша Югославска Република Македония, заради спора с Гърция за името „Македония”)? Защо все още има студена война между Турция и Кипър?”

Дори само тези примери показват каква чувствителна област е външната политика и колко трудно ще бъде 27 страни да заговорят ако не в един глас, то поне не в какофония. И ако Кисинджър питаше на кого да се обади, когато иска да говори с Европа, представяте ли си колко е трудно 27 страни да се разберат един да говори от името на всички, ако искат да се обадят на когото и да е по света?

comments
If you have a comment, please post it here.
Name:  
login not required