English Български
Follow Us
Subscribe
Search : [ ]
|

Синдикатите отново блокират реформите в Хърватия

Published on , , Загреб, Twitter: @AdelinaMarini
Last change on

Една от деветте ключови реформи, обявени от хърватското правителство с цел намаляване на бюджетния дефицит, след като страната беше вкарана в процедура по прекомерен бюджетен дефицит, няма да бъде осъществена. Под натиска на синдикатите правителството се отказа от първоначално замисления план да изнесе някои домакински дейности извън бюджета и ги предостави на частни фирми - така нареченият аутсорсинг (outsourcing). Това става само броени дни, след като Европейската комисия излезе с унищожителен анализ на състоянието на хърватската икономика и публичната администрация. Реформите, които бяха обявени в предпоследния ден от 2013 година, бяха провокирани именно от решението на ЕК да започне процедура по свръх дефицит срещу Хърватия. 

Изнасянето на услугите е в комплект с още няколко много важни реформи като мащабния план за реорганизация на болниците, преструктуриране на училищната система и реорганизация на съдебната система с цел ускоряване на правораздаването. Според хърватски медии аутсорсингът ще засегне над 20,000 работещи под държавна опека. Това са чистачи, перачи, готвачи, домакини и друг нискоквалифициран персонал, който получава заплата от държавния бюджет и чиито трудови договори подлежат на колективно договаряне. Наскоро законът за аутсорсинга беше внесен в парламента за разглеждане, което провокира 17 профсъюза да започнат събирането на подписи за провеждане на референдум срещу изнасянето на услуги. 

Само за 11 дена бяха събрани над 305 хиляди подписа, като за провеждането на референдума е необходимо да се съберат малко под 400 хиляди. Желько Стипич, който координира акцията по събирането на подписите, беше убеден обаче, че ще се съберат около 500 000 подписа. Ден след пресконференцията, на която беше обявен събраният брой подписи, правителството оповести "модела", избран за изнасяне на услугите - така нареченият spin off, който предвижда създаването на мега държавна компания, в която да бъдат прехвърлени всички тези услуги. Това означава прехвърляне от пусто в празно и по никакъв начин не облекчава държавния бюджет, нито пък прави администрацията по-ефективна. 

Дори и този вариант обаче се отхвърля от синдикатите. Желько Стипич заяви съвсем директно, че единственото, което се иска от правителството е да запази ситуацията такава каквато е. Тоест, никакви реформи. Синдикатите обаче не казват откъде да дойдат парите за издръжката на над 20 хиляди души, чиято дейност може да бъде поета от частни фирми. Те продължават да настояват за провеждането на референдум. Ако той се състои, това ще бъде третото всенародно допитване в последните две години след гласуването за членството на Хърватия в ЕС и за промени в Конституцията, които изрично да посочат, че бракът е съюз единствено и само между мъж и жена. 

В увода си към осемте конкретни препоръки Европейската комисия припомня, че на 21 юни 2013 година Съветът на ЕС е приветствал икономическата програма на Хърватия, като е подчертал, че от страната се очаква напредък в изпълнението на изискванията на Пакта за стабилност и растеж (който поставя граници на публичния дълг и бюджетния дефицит) и че Загреб трябва да започне сериозно усилие за консолидация на публичните финанси, като същевременно запази разходите, насочени към стимулиране на растежа. Дали запазването на нискоквалифицирани услуги под държавен покрив може да се причисли към стимулиращите растежа разходи е въпрос, на който трябва да отговорят 17-те синдиката, поискали референдума. 

На 20 декември 2013 година Европейският съвет прие приоритетите за осигуряване на финансова стабилност, фискална консолидация и действия за стимулиране на растежа. Тогава лидерите подчертаха нуждата да се преследва разнообразна и щадяща растежа фискална консолидация, възстановяване на нормалните условия за кредитиране на икономиката, стимулиране на растежа и конкурентоспособността, борба с безработицата и социалните последици от кризата. Не на последно място лидерите, сред тях и хърватският премиер, се договориха и за модернизиране на публичната администрация. Това са на практика петте насоки на ЕК за тази година от годишния преглед на растежа. 

Хърватските синдикати с основание се тревожат, че изнасянето на услугите ще доведе до загубата на няколко хиляди бюджетни работни места. От друга страна обаче ще даде възможност на частни фирми да се конкурират помежду си за изпълнението на тези услуги при предоставяне на възможно най-ниската цена. Това ще даде възможност и за раздвижване на пазара на труда, особено сред младите хора, които си търсят работа. Запазването на статуквото не е мисъл за бъдещето. Това е дърпане на страната надолу. Жалко е, че правителството отстъпва пред натиска на профсъюзите и се отказва от ключови реформи, които биха могли да осигурят по-добри перспективи пред хърватската икономика. 

comments
If you have a comment, please post it here.
Name:  
login not required