English Български
Follow Us
Subscribe
Search : [ ]
|

Хърватия реформира съдебната си система и без мониторинг

Published on , , Загреб
Last change on

Винаги, когато чета докладите на ЕК по Механизма за сътрудничество и проверка (МСП) в областта на правосъдието, се сещам за филиите със сладко в Софийския районен съд, които сварих служителките да мажат пред загасените си компютри един следобед преди няколко години. Тогава водех дело срещу КАТ, което беше толкова абсурдно, колкото и самото решение на катаджиите, но подробностите не са толкова важни, въпреки че още е пред очите ми картината - обновен интериор на парче в старата сграда до националното радио. Залата, в която трябваше да отида, беше оборудвана с компютри на всяко бюро. Всички до един загасени. Жена на възраст над средната си мажеше филии със сладко пред компютъра, докато й се молех да ми извади каквото ми трябваше.

Вместо да включи компютъра обаче, тя започна да рови из купчина червени папки. Извади една и ми я връчи със заповеден тон да си търся в нея каквото ми трябва. Меко казано побеснях, първо заради отношението, второ заради сумите, които си представях, че са платени за тези компютри, а също за заплатата и бонусите, които служителката с филиите със сладко получава всяка година. И това е в столицата на България, която влезе в ЕС под условие, че ще довърши (не тепърва да започва!) съдебната си реформа. Само че няколко години по-късно филиите победиха и от доклада на ЕК от 2014 година става ясно, че българските власти изцяло са се отказали да работят по договорените в Механизма цели

Междувременно ЕС прие през лятото на 2013 28-ата си членка. Без механизъм и с видимо създадени навици за реформи. Въпреки че още в самото начало на членството си Загреб стресира ЕС като се опита да осуети екстрадирането на бившия шеф в югославските и после хърватски тайни служби Йосип Перкович в Германия, за да отговаря за убийството на Стьепан Джурекович, Хърватия прави приятно впечатление на страна, която няма нужда да бъде принуждавана да реформира съдебната си система. Ежедневие са новините от USKOK - хърватската специална прокуратура за борба с корупцията и организираната престъпност - или от Комисията за конфликт на интереси. Десетгодишната присъда на бившия премиер Иво Санадер се оказа, че не е само за да замаже очите на Брюксел да приеме Хърватия без българо-румънския механизъм, а е практика, която изглежда е пуснала корени на бивша югославска земя. 

Неспираща борба с корупцията и конфликта на интереси

До момента е разбита практика за търговия с изпити в икономическите факултети на университетите в Загреб и други хърватски градове. Операция "Хипократ" беше доведена до повдигане на обвинение на над 300 лекари, заподозрени в корупция с участието на фармацевтична компания. На прицел на двете ключови за прехода към демократично общество и справедлива пазарна икономика институции са и текущи политици, не само бивши, каквито притеснения има у неправителствени организации и евродепутати, като румънската Моника Маковей. Съвсем наскоро Комисията за конфликт на интереси отсъди кмета на Вуковар Желько Сабо да плати 5000 куни глоба (около 1300 лв) на две вноски в рамките на два месеца за това, че членува в надзорния съвет на компанията "Борово", както и че не се е отписал от фирмата си Veki Va. Като държавен служител той няма право да участва в управителни съвети на компании или в частни фирми, независимо че Комисията за конфликт на интереси установи, че фирмата на вуковарския кмет няма дейност от години. Законът обаче е закон. И дори плача, който Сабо демонстрира по време на публичното му изслушване в присъствието на медиите, не помогна.

С 9000 куни (2300 лв) е глобен и депутатът Милорад Пуповац, който е от партията на сръбското малцинство в страната за това, че не е излязъл от надзорния съвет на банка Tesla. Най-голямата риба в мрежата на Комисията обаче е заместникът на може би най-силния министър в кабинета на премиера Зоран Миланович - министъра на финансите Славко Линич. През последните седмици най-медийно отразяваният скандал е свързан с Бранко Шегон, заместник-министър на финансите. В момента Комисията за конфликт на интереси проверява дали помощникът на Линич е в конфликт на интереси заради участието си във фирма, която е получила заем от държавната Хърватска банка за възстановяване и развитие. По подобие на българската Банка за развитие, хърватската също отпуска много по-изгодни кредити за частни компании. Само че Шегон има във фирмата, която е получила солиден кредит, Facta Vera ООД, участие от 0.5%. 

Комисията предстои да се произнесе до десетина дена за това дали г-н Шегон е в конфликт, но скандалът разклати сериозно доверието в правителството, а призивите за оставката на министър Линич зачестяват. 

Мащабна съдебна реформа

Към тези примери, които съвсем не изчерпват дейностите на USKOK и Комисията за конфликт на интереси, трябва да добавим и огласената в средата на януари съдебна реформа, чиято цел е да направи системата по-ефективна, по-бърза и да съкрати разходите на гражданите и бизнеса. Предвижда се това, което изисква ЕК от България през Механизма, а именно да се осигури равномерното натоварване на съдилищата, тъй като в момента има съдилища, които са претоварени, а други, които почти не работят. Споменава се и още нещо, което сме чели в българския доклад за осигуряване на правосъдие "в разумен срок". Анализът на хърватското министерство на правосъдието показва, че в момента има слаба възможност за специализация на съдиите, което правителството на Бойко Борисов преди няколко години изтълкува в доклада на ЕК като поръчение за създаване на специализирани съдилища. Освен това някои съдебни постъпки са прекалено дълготрайни, а ресурсите не се използват достатъчно ефективно.

В момента в Хърватия има 208 правосъдни тела, от които 67 общински съдилища, 61 наказателни и 33 общински държавни обвинения. Министърът на правосъдието Орсат Мильенич предлага с реформата правосъдните тела да станат 95, общинските съдилища да бъдат намалени на 18, а наказателните съдилища и общинските държавни обвинения да бъдат съкратени до по 15. Презентацията на министъра е доста подробна и показва задълбочен анализ на сегашната ситуация в съдебната система на Хърватия. Амбицията на министъра е реформата да бъде завършена в края на тази година. 

Полицейските шефове започват да работят наравно с подчинените си

Отделно от това, една от много интересните новини от последните дни е, че в малките хърватски общини стартира пилотна програма, която ще изкара на улицата и полицейските шефове. Става дума за малки полицейски управления, които се водят трета категория. За да се увеличи ефективността на полицията на терен и за намаляване на разходите, с оглед на започналата вече срещу Хърватия процедура по свръхдефицит, полицейските началници също ще дават смени по улиците и ще работят както и подчинените си. Вместо да седят на топло по офисите си, полицейските началници ще се занимават с оперативна работа на терен. Това е доста симпатичен пример за България, която е сред страните с най-много полицаи на глава от населението, голяма част от които зачислени в администрацията, тоест полиция на бюро. 

На фона на българските мъки по Механизма, не мога да не отбележа за пореден път, че Хърватия започва тези реформи без да бъде принуждавана от никого. Освен може би от лошата ситуация на съдебната система, наследена от югославския комунистически период. Друга причина е изключително тежкото състояние на публичните финанси в страната, която отбелязва бюджетен дефицит от над 5 на сто от брутния вътрешен продукт, а държавният дълг ще прескочи максимума, позволен от Пакта за стабилност и растеж на ЕС, от 60 на сто от БВП. Предстои болезнено рязане на разходи и единствено ефективността в администрацията може да помогне за постигането на реален успех. Дали Хърватия ще успее, е още рано да се каже, защото, както сам министър Мильенич призна, се очаква съпротива от страна на системата. 

Поуката от опита за реформа е, че акцентът върху главите, свързани с изграждането на правова държава по време на преговорите за членство в ЕС дава резултат. В крайна сметка в Загреб очевидно са разбрали, че реформите са необходими не за да се харесат на Брюксел, а защото са необходими за просперитета и благоденствието на обществото. Дано правителството да има силите и куража да довърши тази реформа, а също и да започне другите в останалите важни сфери на хърватската държава като икономиката, пазара на труда, образователната, здравната и пенсионната система. Колкото по-бързо започнат тези реформи, колкото и да са болезнени те, ще доведат до предотвратяване на изтичането на млади хърватски мозъци от Хърватия за ужас на страни като Великобритания, Холандия или Германия. Хърватия има преходен период от най-малко три години да предотврати истерия от хърватско нашествие в Лондон, а хърватското правителство има две години до края на мандата си да бъде запомнено с началото на исторически реформи или като поредното, пропиляло хърватския потенциал заради няколко гласа повече. 

comments
BlueWater
11 март 2014 21:19
Благодаря ви за много добрата i информативна статия.
If you have a comment, please post it here.
Name:  
login not required