English Български
Follow Us
Subscribe
Search : [ ]
|

Хърватия е на важен кръстопът - болезнени реформи или затъване

Published on , , Загреб, Twitter: @AdelinaMarini
Last change on

Хърватия има срок до април 2014 година да реши какво ще прави със себе си в следващите десетилетия. Ако досега правителството на премиера Зоран Миланович твърдеше, че е напълно наясно със ситуацията, то решението Европейската комисия да започне процедура по свръхдефицит срещу Хърватия е катализаторът, който ще изисква от страната реални действия, а не само приказки. 30 април е крайният срок, докогато Хърватия трябва да предприеме ефективни действия за коригиране на прекомерния дефицит и да докладва подробно по стратегията си за бюджетна консолидация. От Загреб се очаква да обяви публично или да предприеме мерки, които ще доведат до ефективно намаляване на дефицита на 4.6% от БВП през 2014 г., 3.5% през 2015 г. и 2.7% през 2016 година. Тъй като хърватският публичен дълг е доближил критичните стойности от 60 на сто от брутния вътрешен продукт, правителството получава една допълнителна година, за да се справи с този проблем.

Така Хърватия има срок до 2016 г. да излезе от процедурата по свръхдефицит. Това обаче не е толкова просто, колкото изглежда. На първо място страната ще трябва да постигне трудния баланс между това да смали дупката в бюджета трайно и да не влоши, а дори и да подобри, тежката икономическа ситуация в страната. Хърватският министър на финансите Славко Линич предупреждаваше за това какво предстои месеци наред, но накрая беше принуден да вдигне рамене и да признае, че всичко е в ръцете на правителството, което вече одобри бюджета за 2014 година, прие икономически план още през септември за стимулиране на растежа, а в момента трескаво разпродава големи и задлъжнели държавни компании като застрахователната Croatia Osiguranje, Хърватски железопътни товарни превози, и се дават на концесия ключови обекти като летище Загреб и автомагистралите.

Проблемът обаче е, че тук не става дума просто за някакви мерки, които да доведат някой и друг инвеститор, който се чуди къде да похарчи парите си. Нито пък става дума за запазване на някое и друго работно място или пък откриването на нови. Става дума за дълбока промяна. Нещо повече, става дума за смяна на манталитета, както все по-често може да се прочете из хърватските медии.

У нас този процес е известен като смяна на чипа и е напълно провален. Хърватия трябва да предприеме тежки структурни реформи, което означава да обърне образователната, пенсионната и здравната система с хастара навън, за да ги извади от манталитета на колективната безотговорност. Другото нещо, което трябва да се промени, е да се заличи от колективното хърватско съзнание, че държавата е спасител от последна инстанция и че когато не се справим със заложените цели, държавата ще вземе поредния заем и ще оправи положението. За целта обаче е необходим наистина национален консенсус, каквито призиви има все по-често. "Радикално тежкото положение изисква и радикални мерки", написа в блога на риешкия всекидневник Novi list Дарко Паич. "Положението е такова, че не е неоправдано да се поиска правителството да инициира национално единство, макар че това е политически нереално в ситуация, при която упавляващите имат мнозинство в парламента".

Това е и причината да се искат предсрочни избори, коментира още той. По повод призива на един от влиятелните членове на опозиционната партия Хърватски демократичен съюз (HDZ), евродепутатът Давор Иво Щир, за трети национален консенсус по структурните реформи, които трябва да се направят в Хърватия, правителството отговори на запитване на euinside като посочи, че във всички случаи е добре да има национален консенсус за провеждането на реформи. Кабинетът обаче под национален консенсус разбира мнозинство в парламента. През първите две години от мандата на това правителство структурните реформи се провеждат. В отговора си от правителството дават пример с реформата на трудовото законодателство, закона за финансовите услуги или за потребителското кредитиране, които са одобрени единодушно от парламента. Това означава, че са подкрепяни и от депутатите от HDZ, пише още в отговора.

В коментара си Дарко Паич се съгласява, че парламентът е единственото логично място за формиране на консенсус за икономическите въпроси, но че депутатите по-скоро се занимават със себе си, отколкото с по-общи теми. Според Jutarnji list обаче, консенсус има. В петък HDZ представиха дългоочаквания си и смятан за химерен икономически план, който, според всекидневника, много наподобява плана на социалдемократите на Зоран Миланович. И двете най-големи хърватски партии искат на практика едно и също: фискална консолидация, реформи, инвестиции. Плановете и на двете политически сили обаче страдат от едни и същи недостатъци. Липсват им приоритети и разписване на срокове в спешен, кракосрочен и дългосрочен план. Не става ясно кое е цел и кое инструмент за постигане на целта. И двете партии искат да оздравят здравеопазването, да преобразят образованието, държавната администрация да стане по-ефективна, публичната собственост да започне да работи за развитието, да се премахне корупцията.

Това обаче, коментира Jutarnji, са обществени явления, които се коригират в рамките на поколения и столетия, "за които е нужно да се промени манталитета, да се покаже готовност за приемане на промените и други подобни".

ЕС ускорява еволюцията

В търсенето на националния консенсус ще се включи съвсем скоро още по-пълноценно и Европейският съюз. До момента той само показваше проблемите, но не набелязваше конкретни мерки, докато пролетта това ще се случи. Остава обаче Хърватия да спазва препоръките, защото в противен случай има опасност да осъмне като България - страна с близка до отличната фискална дисциплина, но слаб ръст, прелъстена и изоставена от инвеститорите, и увеличаваща се бедност. Докато чака правителството в Загреб да излезе с конкретни виждания за борба с прекомерния дефицит и задлъжнялостта, ЕС ще следи и за това как се прилага европейското законодателство в икономическата сфера. На миналоседмичното си заседание правителството одобри и изпрати в парламента ключов законопроект, който се отнася до финансовата стабилност. Той въвежда макронадзора на финансовата система и създава условия за работата на Европейския съвет за системен риск.

Законопроектът предвижда и създаването на финансов съвет, който да следи за системни рискове. Съветът ще се занимава с провеждането на макропруденциалната политика на Хърватия, ще идентифицира, оценява и разглежда системните рискове. Много важна част от задачите на Съвета ще бъде да издава на съответните органи предупреждения и препоръки за коригиране на появили се системни рискове. Те ще бъдат задължителни за всички органи. В случай на невъзможност да се приложат издадените насоки съответният орган трябва писмено да обясни защо това няма да е възможно. Според конкретния случай това обяснение ще може да се публикува като наказателна мярка. Съветът ще се състои от десет членове - четирима представители на Хърватската народна банка, двама на Агенцията за надзор на финансовите услуги, двама представители на Министерството на финансите и двама представители на Държавната агенция за застраховане на вложенията и за преструктуриране на банките.

Аналог на този закон в България е Законът за комисията за финансов надзор. За разлика от хърватския законопроект българският създава доста хлабава организация. Решенията й имат консултативна сила и нямат задължителен характер. За сметка на това шефът на комисията се избира от Народното събрание, което прави този орган поредната политическа институция, чрез която ще се прави политика, поставяйки под съмнение решенията й. Все пак трябва да се отбележи, че основната роля за опазване на макропруденциалната сигурност на България е на БНБ и особено на валутния борд. Фактът, че комисията за финансов надзор е силно политизирана институция обаче пречи да се идентифицират проблеми, като например струпването на прекалено голям държавен финансов ресурс в само една банка, което може да създаде сериозен системен риск.

Хърватският законопроект трябва да бъде одобрен до края на годината, тъй като е планирано да влезе в сила от 1 януари. Така че хърватската нова година ще започне с малко повече пруденциална сигурност за финансовата система, но с неяснота дали и как страната ще събира национално съгласие около бъдещите реформи. Реформи, които ще бъдат много болезнени и ще предизвикат нова вълна от протести и стачки. Както пише Дарко Паич, Хърватия е в дори по-тежко състояние от Гърция, тъй като страната поне е провела реформа на скъпия държавен сектор. Но пък има за пътеводна светлина Ирландия, която официално излезе от спасителната си програма и беше наречена от шефката на икономическата комисия в Европарламента Шарън Боулс (АЛДЕ, Великобритания) "новоосвободена страна".

Така че Хърватия ще трябва да реши дали ще се стреми към "освобождаване" или ще продължи да затъва, докато крещи, че ЕС е виновен. А консенсусът трябва да е по-дългосрочен от един мандат, защото в противен случай ще се стигне до българската ситуация, при която се започва една реформа, която след това се отменя от следващото правителство. Опитът с кризата в еврозоната впрочем показва, че реформите са гарантирани тогава, когато под тях подписа си сложат всички основни политически сили. Такова съгласие бе осигурено в Португалия, доста по-трудно в Гърция и то съвсем естествено се получи в Ирландия.

comments
If you have a comment, please post it here.
Name:  
login not required