English Български
Follow Us
Subscribe
Search : [ ]
|

Девет реформи, които няма да променят Хърватия

Published on , , Загреб, Twitter: @AdelinaMarini
Last change on

На последното си за годината заседание хърватското правителство одобри план с девет нови и дългосрочни реформи, чиято основна цел е намаляване на разходите и увеличаване на ефективността им. Представянето им идва броени дни, след като Европейската комисия препоръча започването на процедура по прекомерен дефицит срещу Загреб. Два факта обаче навеждат на мисълта доколко всъщност сериозни са усилията на правителството на премиера Зоран Миланович да осъществи истински, дълбоки и всеобхватни реформи в страната, която вече пета година страда от рецесия, основно заради липсата на смели стъпки за преструктуриране на хърватската икономика. Първият факт, който буди съмнение, е това, че планът беше представен от вицепремиера Миланка Опачич, която е и министър на социалната политика и младите, вместо това да направи министър-председателят. Вторият е, че срещу реформите няма конкретни числа.

Пресконференцията на г-жа Опачич се състоя час и половина преди следколедното заседание на кабинета. Много повече тежест щяха да имат мерките, ако бяха представени лично от министър-председателя. Освен това, на въпроса конкретно с колко се очаква да се намалят бюджетните разходи с новите мерки, г-жа Опачич обяви и голямата новина, че това ще стане ясно в началото на януари, когато министърът на финансите Славко Линич се очаква да представи и първата за 2014 година актуализация на хърватския бюджет. Упражнение, което се оказа едно от най-честите за това правителство, откакто е на власт. Тогава ще стане ясно и коя мярка колко точно пари може да спести.

Имаше и още нещо, което създаде усещане за прибързаност и спешност - начинът, по който Миланка Опачич отговори на въпроса на този сайт дали предложените реформи са тези, които Хърватия трябва да представи на ЕК до 30 април в рамките на процедурата по свръхдефицит. Някак издишаха и аргументите й защо чак сега, две години от началото на мандата, се тръгва към подобни реформи. Според нея не е било възможно да започнат реформи без системите да са консолидирани. Трябвало е те първо да бъдат подготвени и едва тогава да започнат реформите, защото в противен случай ефектът ще е унищожителен. И макар заложените срокове срещу всяка от деветте мерки да съвпадат със сроковете, които ЕК даде на Загреб за нормализиране на бюджетния дефицит и дълга, Миланка Опачич не отговори категорично дали това са мерките, с които ще се постигне това.

Тя обясни, че те са израз на "нашето съзнание, че имаме нужда от промяна и тези реформи са ни необходими". Ще послужат и да се покаже на ЕС в каква посока ще движи Хърватия и какво планира да прави. А плановете включват следните девет точки:

1. интегриране на съпътстващите услуги или иначе казано интеграция на електронните системи за счетоводство, деловодство и други финансови услуги в публичния сектор

2. изнасяне на услуги (outsourcing)

3. обединяване на обществените поръчки

4. създаване на едно гише за събиране на такси;

5. реформа на социалното договаряне;

6. намаляване на бюджетните разходи за сметка на еврофондовете

7. голям план за болниците, който включва сливане на заведения

8. преструктуриране на училищната система, което предвижда закриване на училища с малък брой деца

9. реорганизация на правосъдната система с цел ускоряване на правораздаването.

Някои от тези реформи са краткосрочни - до края на 2014 година или дългосрочни - до 2016 г. Във всички случаи обаче ще са болезнени и ще предизвикат много сериозни главоболия за правителството. Макар да са сравнително подробно обяснени в презентацията [на хърватски език] на Миланка Опачич, представените девет мерки не дават достатъчно ясна представа какво точно ще се направи, колко ще струва като пари и работни места, и дали ще се търси по-широка подкрепа за тях, за да се гарантира, че и следващи правителства ще продължат тези реформи. Най-вероятно пакетът ще добие плътност през пролетта, когато се очаква да започнат преговорите с ЕК за това как точно да се стигне до намаляване на бюджетния дефицит и овладяване на главоломното нарастване на публичния дълг, който се очаква да достигне до европейския таван от 60% от брутния вътрешен продукт именно през 2014 година.

Планът с деветте реформи беше първа точка от дневния ред на кабинета на 27 декември, а втора беше приемането на окончателния текст на законопроекта за изменение на фискалното правило на Хърватия. С него на практика се въвеждат някои от основните критерии, заложени в Европейския семестър и се променя досегашното фискално правило, което предвиждаше дефицитът в бюджета да намалява с 1 процентен пункт годишно. Това, според министъра на финансите Славко Линич, не е възможно при наличието на петгодишна рецесия. Вместо това се въвеждат правилата от Пакта за стабилност и растеж дефицитът да е 3% от БВП, дългът не повече от 60%, а структурният дефицит да бъде 0.5% от брутния вътрешен продукт.

На този етап предложените девет реформи обезсърчават. По много от тях тепърва ще се правят анализи, ще се провеждат обществени дискусии и дебати. Това означава, че не е изключено правителството да прекара и последните две години от мандата си в подготовка за реформи, а самите реформи да ги остави за следващите, които ще дойдат на власт. А при положение, че не се търси наистина широка подкрепа поне за най-болезнените мерки, това може да обрече иначе добрите идеи да си останат само на хартия.

comments
anonymous
1 януари 2014 20:14
Най-вероятно тези реформи няма да променят кой знае колко нещата в положителна посока в Хърватия. Но ако ги разгледаме по точки и на прима виста съпоставим случилото се в България през последните 6-7 години - изводите са си направо ужасни!
По т. 1 – няколко правителства поред само говореха за интегриране на електронните системи и накрая се получи нещо като недоносче. На думи има интеграция. На дело – почти не! И май така ще си продължава. По т. 2 – има няколко фирми, които го правят. Навярно 300-400 служители са добре платени, но ползата за икономиката каква е? По т. 3 – това е един от най-корумпираните сектори в България. По т. 4 – подобно на точка първа – създаде се уж обслужване на едно гише, ама който и да иде да си свърши някаква работа в държавната администрация след ½ час започва да ругае. Много правителства обещаваха създаването на електронно правителство. Е сега има такова, но я си свършете работа през този сайт. Вярно, сега може да си подадете някои от декларациите по електронен път, но после пак се налага да ходите до офисите на НАП за уточняване и доработка. По т. 5 – достатъчно е да си спомним колко хора месеци наред не са получавали заплати навсякъде из България! По т. 6 – сегашното правителство намали уж бюджета на повечето министерства, но ползата за гражданите не е видна. Още повече пък ако погледнем финансирането на парламента и обменянето на уж старите автомобили с нови. Да не говорим за заплатите и привилегиите на депутатите или пък за отклоняването на пари от еврофондове в лични сметки. По т. 7 – в България проблемът с повечето болници си е направо ужасяващ. Цялото здравеопазване се нуждае от спешна реформа, но главно в полза на пациентите. Да не говорим какво ни чака, след като повечето лекари изчезнат от страната! По т. 8 – куп училища бяха затворени поради липса на деца и какво от това. Образованието ни е на най-ниското равнище от когато и да било. Децата продължават да намаляват, но пък продължават да напълняват! Питам се кой и как ще работи в бъдеще за икономиката на страната. По т. 9 - това е една от най-болезнените теми в България. Корупция, корупция и пак корупция – правосъдие (правораздаване) на практика няма! Има раздаване на подкупи.
Дано на хърватите да не се случи същото. Силно се надявам. Накрая щастлива и спорна на всички нова 2014, а на хърватите - да се поучат от простотиите в България и да не ги повтарят, че ще го закъсат много повече от сега!!
If you have a comment, please post it here.
Name:  
login not required