English Български
Follow Us
Subscribe
Search : [ ]
|

ЕК с изключително дълбок анализ на хърватската икономика

Published on , , Загреб, Twitter: @AdelinaMarini
Last change on

Първите конкретни препоръки за Хърватия от присъединяването на страната към ЕС преди близо година предоставят безпощаден анализ на икономическата ситуация в най-младата членка и са много по-конкретни от останалите. Препоръките са общо осем и са съпроводени с крайни срокове за изпълнение. Анализът на ЕК, както и наскоро приключилата мисия [на английски език] на Международния валутен фонд в Загреб, показват, че времето за протакане отдавна е изтекло и оттук-нататък всякакво прехвърляне на отговорността и политически боричкания само ще влошат перспективите на страната за излизане от кризата. В оценката на МВФ се казва, че "Хърватия остава блокирана в необичайно проточила се рецесия". Ключът е в думата "необичайно". Това, което правителството трябва да направи, е да разработи цялостна стратегия за фискална корекция в средносрочен план, за да намали несигурността, смятат от МВФ. 

Европейската комисия е доста по-остра и конкретна в своя анализ [на английски език]. Според Брюксел националната програма за реформи на хърватското правителство използва различна методология от стандартите на Европейската система за национално и регионално счетоводство (ESA), като по този начин се получава разминаване и се затруднява сравнението между прогнозите на кабинета и пролетната прогноза на Комисията за 2014 година. Освен това в програмата липсват достатъчно подробности за мерките на правителството за консолидация през 2015 и 2016 година и по-специално по отношение на разходната част. Сред критиките са и наскоро променените фискални правила, които ЕК очаква да бъдат подобрени и особено по отношение на ефективността на фискалната рамка, тъй като в нея липсват механизми за превенция и като цяло е слабо съобразяването с правилото за публичния дълг. 

Създаването на комисия за фискална политика се приветства, но е необходимо тя да бъде подсилена по отношение на бюджетното планиране и контрола, както и да бъде осигурена независимостта й от всички бюджетни власти. Общата оценка на ЕК е, че Хърватия провежда структурни реформи, но те са много по-плахи от необходимото за излизане от рецесията и за намаляване на изключително бързо растящата безработица. И докато Комисията признава, че има обективни фактори за това, от анализа й прозира, че вината за продължителността на кризата е в управлението и културата. 

Комисията прави опит за наистина задълбочен анализ, като посочва като сериозни проблеми липсата на прозрачност в управлението и лошата бизнес-среда. Настоящата регулаторна рамка за правене на бизнес в Хърватия налага високо бреме върху бизнеса в добавка към липсата на правна сигурност, непрозрачно взимане на решения, особено на местно ниво, както и многобройните парафискални такси. Отговорностите на публичната администрация са силно фрагментирани на регионално и местно ниво и е налице сложна система за подялба на компетенциите между министерства и агенции на централно ниво, което усложнява взимането на бизнес-решения и прави административните процедури много дълги. Липсва достатъчно контрол върху публичните субсидии и гаранции. 

Предприятията, които са държавна собственост или с държавен контрол демонстрират слабо управление, а прилагането на новата стратегия за управление на публичните активи и предприятия се сблъсква със закъснения. В момента няма процедура за конкурентен подбор на членове в надзорните съвети на предприятията, както и ръководствата им. Назначенията не се публикуват. Отчита се, че са предприети мерки за подобряване на антикорупционната рамка, но се отбелязва, че са необходими още усилия за предотвратяване на корупцията на всички нива на управлението. Комисията очевидно е натрупала достатъчно опит от мониторинга точно в тази сфера на България и Румъния по Механизма за сътрудничество и проверка, а и от наблюдението на икономиките на ЕС в рамките на Европейския семестър, защото вече съвсем директно казва какво липсва.

В хърватските усилия за борба с корупцията липсват ефективни механизми за удостоверяване на конфликт на интереси и разкриване на собствеността на държавните служители, както и конкретни предпазни механизми за държавните предприятия. Комисията за разкриване на конфликт на интереси разчита основно на компетентността и проактивността на други власти. Отчита се напредък в осигуряването на прозрачност в процедурите за обществени поръчки, но невинаги се използват инструментите за оценка на риска. Тези проблеми са доста по-подробно разгледани в първия по рода си доклад на ЕК за корупцията в страните-членки, за който euinside писа подробно. 

Комисията смята още, че въпреки многобройните реформи за подобряване на ефективността на съдебната система, съдебните процедури по граждански, търговски и административни дела продължават да са необосновано дълги, особено на първа инстанция. Неразгледаните дела са се увеличили през 2013 и броят им е много висок, особено по отношение на гражданските и търговските процедури. Силно впечатление в анализа на ЕК прави частта за банковия сектор в страната. По този показател оценката на Комисията се различава от виждането на МВФ. Фондът като цяло приветства консервативната политика на Хърватската национална банка (HNB), но препоръчва на банката да продължи да трупа чуждестранни резерви. Докато ЕК смята, че този консерватизъм е допринесъл за известна устойчивост на банките, но икономиката навлиза в шеста поредна година на рецесия и увеличаване на броя на необслужваните кредити, което създава риск за качеството на банковите активи.

Комисията обръща внимание на това, че четири от най-големите хърватски банки ще бъдат подложени на стрес-тестовете и тестове за качество на активите на ЕЦБ тази година, защото са чуждестранна собственост. Точно по тази причина на хърватските власти се препоръчва да извършат сходна процедура и с останалите банки, особено средните и по-малките, които е възможно да имат по-ниски нива на капитала и по-ниско качество на активите, което е основно условие за финансова стабилност. 

На фона на този анализ ЕК отправя много специфични препоръки. Първата е адаптиране на програмата за реформи по стандартите ESA и изискванията на Пакта за стабилност и растеж. До март догодина трябва да се направи подробен преглед на разходите. До октомври тази година трябва да бъде подсилена независимостта на Комисията за фискална политика. Също до края на тази година от хърватските власти се очаква да представят план за действие за подобряване на данъчната събираемост. Втората препоръка е до март 2015 да бъде прието законодателство за ускоряване на планираното изравняване на задължителната пенсионна възраст за мъжете и жените, да се намали ранното пенсиониране и да се увеличи ефективността на здравния сектор. Впрочем здравната реформа, най-критикувана в Хърватия, получава най-добрата оценка от Брюксел и към нея няма никакви критики освен очакването да бъде реализирана на практика.

Препоръка номер три е продължаване на реформата на пазара на труда като тук също има конкретен срок. До март 2015 година трябва да е готова втората фаза на закона за труда, а още до края на годината трябва да бъдат начертани планове за намаляване на необявения труд. Също до края на 2014 година се очаква от Загреб да преразгледа системите за данъчни облекчения и да се представи план за действие за подобряване на включването повторно на неактивните и безработни хора. Отново до март догодина трябва да се предприемат мерки за подобряване на бизнес-средата и особено за значително намаляване на административните изисквания и парафискалното облагане.

До октомври тази година трябва да е готов подробен план за управление на публичната собственост, който да гарантира, че държавните предприятия се управляват по прозрачен и отчетен начин. Специално внимание в този план трябва да се обърне на подсилването на изискванията за компетентност за членовете на управлението и надзорните съвети на компаниите, както и да бъдат публикувани всички назначения. Макар  Брюксел да е изключително конкретен в препоръките си, той не казва директно, че това всъщност означава да се сложи край на политическите назначения в компаниите държавна собственост или под държавен контрол. 

Седмата препоръка е до края на годината да бъде подсилена ролята на търговските съдилища по отношение на надзора им върху прозрачността и законността на прилагането на процедурата за предфалитни споразумения, а осмата препоръчва на Хърватия да се включи към прегледа на качеството на активите на ЕЦБ тази година като подложи на подобен анализ и банките, които са извън Механизма за банков надзор като се фокусира върху средните и по-малките банки. 

Първите специфични национални препоръки за Хърватия показват повече от ясно, че новият член на ЕС има сериозни проблеми. Те намират своето обяснение в прехода на страната от планова икономика, следвоенно възстановяване към демокрация и пазарна икономика. Много ще бъде важно обаче как политическият елит в страната ще прочете този анализ. Първите симптоми не са добри. Първата реакция на премиера Миланович беше, че оценката на Брюксел е много добра. В момента обществото е изцяло фокусирано върху скандала между премиера Миланович и бившия му министър на финансите Славко Линич. Безспорно е важно да се изчистят всякакви съмнения в почтеността и доброто функциониране на правителството, но не по-малко важно е да започнат истински и отворени дебати за състоянието на хърватската икономика, за да може да бъде начертан пътят напред. Път, по който да бъде постигнато наистина национално съгласие, за каквото има немалко призиви. 

Дано Хърватия покаже зрялост и успее да приеме оценката на Брюксел безпристрастно. Навлезе ли в битка с ЕК за това доколко се меси във вътрешните работи на суверенна държава, това ще означава да загуби битката да излезе от кризата. 

comments
If you have a comment, please post it here.
Name:  
login not required