euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

С наближаването на датата 1 юли, за когато е планирано присъединяването на Хърватия към ЕС, предизвикателствата пред влизането на 28-ата членка в Съюза стават все по-ясни. И те съвсем не са пряко свързани с изпълнението на останалите ангажименти, които Европейската комисия очерта през октомври и с които Хърватия засега върви по план. Става дума за вътрешни и външни предизвикателства, които застрашават пълноценното възползване от присъединяването. Това са нерешените двустранни проблеми със Словения; серията от избори, които ще се проведат точно преди 1 юли (местни, за Европарламент); и икономическото положение в страната.

Десетте задачи

На първо място от десетте задачи, които Комисията постави на Хърватия като условие за успешно членство, е приватизацията на корабостроителниците. Проблем, който стои в отношенията на Хърватия с ЕС от много години и който застана вече и между данъкоплатците и правителството. Една от причините Зареб да не успее да постигне заложените си цели за намаляване на бюджетния дефицит през 2012 г. беше именно дългът на корабостроителниците, който се оказа, че предишното правителство е укривал, както кабинетът сам обяснява. Според отчета на правителството проблемът с приватизацията на сплитския корабостроител Бродосплит ще бъде решен до края на февруари. Окончателните промени в договора за приватизация и програмата за преструктуриране са внесени в Европейската комисия за одобрение на 31 януари. В случай че ЕК се произнесе положително, договорът ще бъде подписан.

Според хърватското седмично списание Actual обаче, Бродосплит е най-големият проблем. Съгласно договореностите между Хърватия и ЕС Загреб трябва да завърши приватизацията или ликвидацията на корабостроителниците до присъединяването на 1 юли. Ако не направи това, те ще трябва да връщат всички държавни помощи, които са получавали досега, възлизащи на над 15 милиарда куни. Бродосплит години наред е била най-големият износител, с който са били свързани стотици по-малки фирми с хиляди работници. В момента работещите в корабостроителницата са 3500 души, според списанието, а броят на безработните във втория по големина град в Хърватия е около 20 хиляди. Actual пише, че държавните разходи само по преструктурирането на предприятието през следващите пет години ще бъдат милиард и половина куни.

Голям проблем за хазната е и корабостроителницата "3 май", за която все още няма сигурен купувач. Крайният срок, който правителството си поставя за решаването му е първото тримесечие на тази година. В края на миналата година (4 декември) потенциален инвеститор изпрати писмо за намерение, но все още се очаква официалната оферта. До момента инвеститорът е провел задълбочено проучване на състоянието на корабостроителницата в Риека и е приел проект на програма за преструктуриране. През януари са започнати неофициални консултации с ЕК по тази програма и предварителните разговори с потенциалния купувач. По време на заседанието на правителството на 6 февруари министърът на икономиката Иван Върдоляк обяви, че инвеститорът е предложил да купи над милион акции от предприятието на цена от 1 куна на акция, което прави 83.3% от основния капитал.

В рамките на първото тримесечие да се реши въпросът и с третата корабостроителница - Бродотрогир - планира кабинетът. В момента са в ход консултации и размяна на информация с ЕК, след което се очаква официалното приемане на програмата за преструктуриране на предприятието, за което също има купувач, е записано в отчета за февруари.

Втората задача на Брюксел беше Хърватия да увеличи ефективността на съдебната система и да намали броя на нерешените дела, която Загреб отчита като изпълнена. Приключена е и третата задача, която се отнася до осигуряване на необходимото законодателство за прилагането на съдебните решения и намаляването на броя на решените дела, които все още не са влезли в сила. В отчета се посочва, че през септември 2012 г. е имало общо 113 378 нерешени дела, които през декември вече са спаднали до 95 483 дела или намаление от 15.78 на сто.

Създаването на комисия за решаване на конфликт на интереси е четвъртата задача, която правителството отчита като изпълнена. На 25 януари бяха назначени председател и членове на Комисията. За председател беше избрана Далия Орешкович. Конфликтът на интереси присъстваше в предложението на румънския евродепутат от Monica Macovei за поправки към доклада за напредъка на Хърватия на докладчика Libor Roucek. С предложението си бившата правосъдна министърка на Румъния поиска създаването на следприсъединителен механизъм за Хърватия, който да наблюдава именно решаването на конфликтите на интереси. Докладът ще бъде гласуван във външната комисия на Европарламента на 19 февруари.

Много важна задача, под номер пет, също се отчита като изпълнена и това е нов закон за правото на достъп до информация. Окончателният текст от закона беше одобрен от кабинета на заседанието му на 6 февруари. Министърът на държавната администрация Арсен Баук каза при представянето на текста, че законът ще бъде добро средство за борба с корупцията. Премиерът Зоран Миланович обаче го коригира като посочи, че става дума за прозрачност, не непременно за борба с корупцията. Става дума за прозрачност и за правото на гражданите да имат достъп до информация за работата на публичните служби и онези, които са на власт. "Става дума за цивилизационен тренд за отворена администрация. Най-конкурентните и богати страни имат най-отворени администрации. Най-вече северните страни", добави г-н Миланович като припомни, че промените няма да настъпят за една нощ.

И шестата задача в отчета е изпълнена, която се отнасяше до прилагането на полицейския закон. Все още в изпълнение е довършването на изграждането на граничните контролно-пропускателни пунктове Клек и Затон Доли, както и Неумския коридор. Последният е особено чувствителен въпрос, защото засяга пряко Босна и Херцеговина. Министрите на външните работи на двете страни проведоха успешно тристранна среща в Брюксел миналата седмица, по време на която беше предложено преминаването на стоки и животни да продължи по специална процедура и по европейските стандарти за качество. Това ще осигури достъпа на Босна и Херцеговина до хърватското пристанище Плоче, което й е единствен излаз до открито море и морска търговия.

Изпълнени са и останалите три задачи: назначаването на гранични полицаи, приемане на стратегия за миграцията и увеличаване на административния капацитет за превод на хърватски език на европейското законодателство.

Двустранните спорове със Словения

Както е видно и от самите задачи, и от изпълнението им риск за членството на Хърватия от тях не произтича. За разлика от България и Румъния през 2006 г., независимо от единичните призиви за следприсъединително наблюдение, Хърватия е много по-подготвена за членство. Големият риск произтича от нерешените постюгославски проблеми със северната съседка Словения. Любляна постави като условие още в самото начало решаването на спора със старите спестявания във вече несъществуващата Люблянска банка, за да започне процедурата по ратификация на договора за присъединяване на Хърватия. През лятото миналата година правителствата на двете страни излъчиха двама финансови експерти, които да намерят експертно решение на проблема. До края на годината обаче решение не беше намерено.

Тогава започна и политическата криза в Словения, която заплашва с предсрочни избори. Такъв развой на събитията би застрашило сериозно ратификационния процес. Пред опасността от подобен сценарий хърватското правителство започна да смекчава позицията си и да заявява готовност на отстъпки, ако и Словения направи това. Словенците също заявиха политическа воля да намерят решение. Тъй като на 22 февруари предстои основният коалиционен партньор в правителството - партията на пенсионерите на външния министър Карл Ерявец - да се оттегли, премиерът Янез Янша обяви през уикенда, че е назначил свой член на кабинета си за главен преговарящ по въпроса с Люблянска банка. Според него преговорите са вече на финалната права и минават на по-високо равнище.

През октомври в интервю за този сайт първият вицепремиер и министър на външните и европейските въпроси изрази надежда, че проблемът няма да достигне ниво премиери. Вече няма да се работи на ниво външни министри, а на равнище пълномощници на премиерите, е казал Янша в събота, цитиран от хърватски медии. На 10 март предстои той да се срещне с хърватския си колега Зоран Миланович. Все още няма никаква информация какви варианти съдържа споразумението като г-жа Пусич отказа дори и на депутатите в хърватския Събор да разкрие подробности.

От изявленията й след Съвета по външни отношения в Брюксел на 18 февруари става ясно, че Хърватия е в неведение как ще се развият събитията оттук-нататък. Г-жа Пусич не можа да каже дали и кога ще се срещне с назначения от Янез Янша държавен секретар, нито да потвърди възможностите за среща на премиерите на 10 март, а още по-малко и шансовете процедурата по ратификацията да завърши до края на следващия месец, каквито надежди имаше по време на разговорите й с Карл Ерявец. И двете страни признаха наскоро, че проблемът помежду им е политически.

В коментар [на хърватски език] за хърватското онлайн издание tportal Вук Перишич пише, че разликата в генезиса на хърватско-словенския конфликт и на ЕС може да се обобщи като разлика между идеята на абсолютния суверенитет и императива, че всички спорове може да се решават рационално и ако е необходимо, на цената на някои отстъпки от националния суверенитет. Суверенитетът на държавите се разглежда от политическите елити в двете страни като свещен и на този олтар те са готови да жертват човешки права и дори животи. Европа, оказва се обаче, не е марша Радецки, а по-скоро Деветата симфония на Бетовен с малко Imagine на Джон Ленън вътре, пише журналистът.

Изглежда, че под натиска на времето и двете страни принудително ще приложат най-впечатляващата европейска философия - тази на компромиса. Случаят с Люблянска банка показа много ясно, че има ситуации, при които никой не печели или никой не губи. Въпрос на гледна точка. Колкото повече приближава 1 юли 2013 г. обаче, толкова политиците в Словения осъзнават, че този път прекалиха и опънаха тетивата прекалено много, а в Хърватия си дават сметка, че цената на миналото не си струва цената на бъдещето. Това, което следващите дни и седмици ще покажат е дали двете страни не осъзнаха всичко това прекалено късно. Засега изглежда, че Словения ще успее да ратифицира договора навреме преди правителството й да се срути окончателно. Поуките за ЕС обаче остават сериозни. Хърватия се зарича, че не иска да бъде Словения за следващите кандидати за европейско членство от бивша Югославия. Важно е ЕС да не допусне това обещание да се провери на практика.

Избори

През май в страната ще се проведат местни избори, битката за които започна още в края на декември. Вътрешнопартийните боричкания отнемат доста енергия, особено за партиите в управляващата коалиция "Кукурику", но тепърва предстоят и междупартийните битки за гласоподаватели. Въпреки че остават още 2 месеца до гласуването, кампанията на практика вече е в ход и се отразява видимо върху реформаторските усилия на кабинета, които по мои наблюдения приключиха преди края на годината, когато "Кукурику" навърши една година от управлението. Тежката икономическа ситуация, скоростното увеличение на безработицата и дълга, понижаването на кредитния рейтинг от две от големите агенции за кредитен рейтинг, а също и недоволството на хората стана причина кабинетът да намали темпото на реформите и да заложи на сигурно.

Това е и най-голямото предизвикателство, защото то ще има тежки последици не само в краткосрочен план, но и в дългосрочен. Икономическите проблеми на множество страни в ЕС и еврозоната показват ясно, че нереформираните и нереформиращите се държави рано или късно стигат до външна помощ, а това води до дори още по-болезнени реформи от първоначално планираните. Кабинетът на Зоран Миланович имаше силен старт, действията на министъра на финансите Славко Линич предизвикваха възхищение и одобрение както в страната, така и в ЕС. Той обаче изглежда все по-изолиран. По време на специалната пресконференция на 1 февруари, на която коментира решението на Moody's да свали кредитния рейтинг на Хърватия до ниво "боклук", Славко Линич прехвърли отговорността върху кабинета като заяви, че правителството оттук-нататък ще решава за по-нататъшни съкращения на разходите.

Едва беше приет бюджетът за 2013 г., когато се заговори, че той ще бъде актуализиран. Според г-н Линич в Хърватия твърде бавно се променят данъчните политики. Всичко това показва, че оттук-нататък правителството ще действа под натиска на предстоящите избори и социалното недоволство. Отделно от местните избори предстои да се проведат и частични избори за членове на Европейския парламент. Финансовото усилие ще бъде изключително голямо на фона на твърде слабите резултати, които ще произтекат, защото редовните избори за Европейския парламент са през 2014 година. Това означава, че избраните през тази година представители на Хърватия ще имат мандат от само една година. Означава също, че страната ще трябва да похарчи същата сума пари за още едно гласуване след само година.

Цената на изборите предизвика и разговор за това дали да не бъдат организирани избори 2 в 1 - местни избори и за членове на ЕП в един ден. Премиерът Зоран Миланович обаче смята, че ако се състоят в един ден, съществува риск европейските теми изобщо да не бъдат обсъждани. Когато и както и да се проведат изборите, ще са още една дупка, през която да изтича политическа енергия.

Това правителство беше лъч надежда, че преходът в Хърватия е завършил и е настъпил моментът за истински реформи, които да прехвърлят страната на следващото ниво - от равнището на държавното и институционално изграждане и политическия примитивизъм до нивото на икономическото преструктуриране, раздялата с държавната собственост и отварянето на властта към пълна прозрачност. Засега изглежда, че само отварянето към пълна прозрачност ще оцелее. Всичко останало е на път да продължи постарому. Както каза в интервю за този сайт хърватският икономически анализатор Зоран Аралица, най-голямото предизвикателство за Хърватия след присъединяването към ЕС ще бъде раздялата със соцманталитета. Всички улики водят към потвърждение на този извод.