English Български
Follow Us
Subscribe
Search : [ ]
|

Евродепутати призовават за следприсъединително наблюдение на Хърватия

Published on , , Загреб, Twitter: @AdelinaMarini

На Хърватия да бъде наложен механизъм за наблюдение след присъединяването на страната, който да следи преследването на конфликт на интереси, корупцията и организираната престъпност, както и изпълнението на плана за реформа на съдебната система, предлага румънската евродепутатка Monica Luisa Macovei (ЕНП). Тя е един от вносителите на голямо количество поправки [на английски език] към проекторезолюцията [на английски език] на Европейския парламент върху доклада на Европейската комисия за напредъка на страната към европейско членство.

Monica Macovei стана изключително популярна около присъединяването на България и Румъния към ЕС с изключително смелите реформи, които предприе в борбата с корупцията и реформите в съдебната система. Тя беше министър на правосъдието, по времето когато Румъния се опитваше да изпълни изискванията за членство в ЕС. Г-жа Macovei стана популярна както в страната, така и в ЕС с елиминирането на остатъците от комунизма в съдебната система и с разформироването на тайните служби в министерството на правосъдието. Тя дори беше спрягана като възможна кандидатура за първия румънски еврокомисар.

Идеята си за постприсъединителен механизъм тя излага в изцяло нов текст към проекторезолюцията на докладчика на ЕП за Хърватия Libor Rouček (Социалисти и демократи, Чехия). Румънската представителка предлага още да се отбележи, че корупцията остава сериозен проблем в Хърватия и че престъпността, корупцията и лошото управление в страната са достигнали сумата от 11.3 милиарда евро между 2001 и 2010 г.

По време на преговорния процес на Хърватия имаше откъслечни призиви към страната да се приложи механизма, който ЕК въведе специално заради неподготвеността на България и Румъния, но той се оказа твърде неефективен, а и за Хърватия условията за членство бяха затегнати. На този етап никой не настоява официално за налагането на такъв механизъм. Макар да не призовават открито, някои страни-членки изразиха притеснения, че Хърватия може да се окаже провал като България и Румъния. Германия например изчаква последния доклад на ЕК, който ще излезе през пролетта, за да довърши ратификационния процес.

В проекторезолюцията се изтъква колко централен елемент от членството е независимата съдебна система и върховенството на закона за засилването на демокрацията и в подкрепа на инвестициите и икономическата активност. Хърватия е призована да предприеме допълнителни действия, за да подобри независимостта и ефективността на съдебната система като намали броя на затлачените дела и като осъвремени законодателството си по отношение на изпълнението на съдебните решения. Franziska Katharina Brantner (Германия) и Marije Cornelissen (Холандия) от името на групата на Зелените и Европейския свободен алианс допълват обаче, че съдебната система трябва да е отчетна, безпристрастна и професионална. За отчетност призовава и докладчикът в поправка към собствения му текст.

Като цяло тонът на резолюцията и на внесените поправки е позитивен и не са много областите, в които се настоява за действия. Така например се посочва, че Хърватия е в график по изпълнението на останалите изисквания. Franziska Katharina Brantner и Marije Cornelissen обаче препоръчват да се подчертае, че са нужни повече усилия, особено по засилването на върховенството на закона и борбата с корупцията. Проекторезолюцията призовава правителството в Загреб да завърши десетте конкретни задачи, които Комисията очерта в своя доклад през октомври, но двете евродепутатки посочват, че е важно това да стане по прозрачен и включващ начин с участието на хърватския парламент и гражданското общество.

Повечето предложения за поправки на Monica Macovei са в сферата на правосъдието. Към текста на проекторезолюцията, който отбелязва "със задоволство", че Хърватия е създала солидна институционална и правна рамка за борба с корупцията и който призовава хърватските власти да се възползват максимално от наличните инструменти, за да гарантират безпристрастно и успешно съдебно преследване, тя предлага да се добави призив към хърватските власти да подобрят прилагането на правната рамка за конфискация на имущество на принципа "следвай парите". Тя иска да се подчертае също така, че независимата разследваща журналистика трябва да бъде поощрявана, тъй като е от жизненоважно значение за разкриването на корупция и организирана престъпност.

Друго нейно предложение за поправки е свързано с работата на новосъздадената Комисия за конфликт на интереси, която беше и една от десетте точки на ЕК. Monica Macovei призовава правителството да консолидира рамката за превенция на корупцията и измамите, особено в публичната администрация. Тя настоява също и за пълното прилагане на законодателния пакет за обществените поръчки и за финансирането на политическите партии и предизборните кампании.

Кога ще се присъедини Хърватия към ЕС?

Отговорът на този въпрос може да ви се струва съвсем подразбиращ се, но ако се съди по документа с поправките към проекторезолюцията на Европейския парламент, има, макар и съвсем тънка, разлика. Всяка страна се присъединява към ЕС тогава, когато договорът й е ратифициран от всички страни-членки на Съюза. В договора на Хърватия е записана дата на присъединяване 1 юли 2013 г. До момента 22 страни-членки са го ратифицирали и вероятно до юли ще са го направили всички. Съмнения поражда обаче конфликтът между Словения и Хърватия около нерешен постюгославски спор, заради който Любляна отказва дори да започне процедурата по ратификация. В своята проекторезолюция докладчикът е записал, че Хърватия е планирано да се присъедини на 1 юли 2013 г., но словенският му колега Alojz Peterle (ЕНП) е предложил поправка, която гласи, че Хърватия е планирано да се присъедини на 1 юли, но в момента се очаква успешното приключване на процедурите по ратификация.

С други думи, поставя се известна условност, че ако процедурата не приключи, страната няма да може да стане пълноправен член на предвидената дата. Двете страни наскоро активизираха усилията си за намиране на решение на спора им и изразиха воля това да стане навреме. Нещо повече, хърватският външен министър Весна Пусич обяви, че е възможно Словения да ратифицира договора в края на февруари. Всичко зависи обаче от това как ще протекат контактите помежду им. Словенският премиер Янез Янша, който е в центъра на тежка политическа криза от няколко седмици, отказа наскоро да подаде оставка като един от мотивите му беше именно ратификацията на хърватския присъединителен договор.

Човешките права, отношенията със съседите и с трибунала в Хага

Това е основна група от предложения за поправки, въпреки че критиките не са много, особено на фона на проблемите, които има съседна Сърбия, на която обаче предстои дълъг път към европейско членство. Ivo Vajgl (АЛДЕ, Словения) предлага към призива в проекта хърватските власти да бъдат бдителни за спазването на правата на човека и да продължат да се борят с всякакви форми на дискриминация да се запише също, че някои изявления и действия на Католическата църква в Хърватия по никакъв начин не допринасят за засилването на европейските стандарти и уважение на различните малцинства. Според евродепутата някои висши представители на Църквата редовно използват език, който открито призовава към нетолерантност към хомосексуалистите.

През последната половин година, откакто следя отблизо събитията в Хърватия, икономическата тема беше изместена само веднъж от централното си място в обществото. Това стана в началото на годината, когато се разгоря конфликтът между правителството и Църквата, предизвикан от решението на кабинета на социалиста Зоран Миланович да въведе здравно възпитание в средните училища. В материала за гимназиалните класове се разясняват освен сексуални теми, също и хомо- и транссексуалните прояви. Това предизвика гнева на Църквата и доведе до размяна на остри реплики и дори обвинения във фашизъм от страна на църковните власти към правителството. Зоран Миланович беше принуден да забрани на министрите си да дават изявления в отговор на църковни представители.

Друга поправка, която засяга правата на хомосексуалистите, е внесена от Franziska Katharina Brantner и Marije Cornelissen, които предлагат изцяло нов параграф, в който да се запише, че правата на LGBT общността (лезбийки, гейове, бисексуални и транссексуални) са напреднали значително, включително и в сферата на наемането на работа, но въпреки това Хърватия трябва да обмисли допълнителни правни подобрения. Предлага се страната да премахне изискването за хирургическа намеса в процедурите за административна промяна на пола, както и да продължи да гарантира адекватна полицейска защита по време на ежегодните паради на LGBT общността.

По отношение на военните престъпления се препоръчва Хърватия и Сърбия да си сътрудничат в преследването им, за да може да се постигне справедливост и истинско помирение в региона. Този текст е предложен отново от Franziska Katharina Brantner и Marije Cornelissen. Те изразяват притеснения от възможни отрицателни последици, които новият закон за обявяването за невалидни на някои правни актове на бившата Югославска национална армия може да породи.

Българският евродепутат от групата на ЕНП Надежда Нейнски пък предлага да бъдат приветствани усилията на правителствата на Сърбия и Хърватия за нормализиране на отношенията. Тя призовава двете страни да засилят сътрудничеството помежду си. По отношение на спора между Словения и Хърватия тя призовава двете страни да намерят решение на спора си по конструктивен начин и припомня, че двустранните въпроси не бива да пречат на процеса на интеграция на настоящите страни-кандидатки. Проекторезолюцията ще бъде разгледана от външната комисия на ЕП на 18 февруари. Тогава ще видим кои предложения за поправки са взети предвид в окончателния текст.

comments
If you have a comment, please post it here.
Name:  
login not required