English Български
Follow Us
Subscribe
Search : [ ]
|

Роучек: Хърватия няма нужда от следприсъединителен механизъм за наблюдение

Published on , , Загреб-Страсбург, Twitter: @AdelinaMarini

Докладчикът за Хърватия в Европарламента Libor Rouček (Социалисти и демократи, Чехия) е твърдо убеден, че страната няма нужда от следприсъединителен механизъм за наблюдение, подобен на този, наложен върху България и Румъния през 2007 г. Причината, според него е, че Хърватия е напълно готова за членство, ако разбира се донапише домашното си. В интервю за euinside г-н Rouček изрази несъгласие с предложената поправка към неговата проекторезолюция за напредъка на Хърватия към европейско членство от страна на колежката му Monica Macovei (ЕНП, Румъния). Тя предлага на Хърватия да бъде наложен следприсъединителен механизъм за наблюдение, тъй като според нея корупцията остава сериозен проблем в Хърватия.

Според г-жа Macovei, механизмът трябва да следи хърватските усилия в борбата с конфликта на интереси, корупцията и организираната престъпност, както и изпълнението на плана за реформи на съдебната система. С други думи, точно същият механизъм, който беше условието България и Румъния да се присъединят на 1 януари 2007 г., вместо когато са готови изцяло с реформите. Libor Rouček обаче е на мнение, че с всяка следваща вълна на присъединяване, кандидатките са все по-подготвени, тъй като се трупа опит и се адресират конкретните проблеми. Хърватия е много по-подготвена за членство в ЕС в сравнение с някои страни от голямото разширяване през 2004 г. или в сравнение с Гърция преди 30 години.

Докладчикът подчерта обаче, че това не означава, че усилията на хърватските власти трябва да спрат с членството. Напротив, хърватските граждани имат нужда от правова държава, чиито институции работят, която да е способна да усвоява европейските фондове. Реформите трябва да продължат и след 1 юли, припомни той.

Теоретично е възможно Хърватия да не успее да се присъедини навреме, заради проблеми с ратификацията. До момента само в три страни-членки процедурата по ратификацията не е започнала. Това са Дания, Германия и Словения. Последната е и най-голямата спънка за ратификационния процес, тъй като поставя условия, за да започне процедурата - решаването на спора с фалиралата югославска Люблянска банка. В момента първите дипломати на двете страни - Весна Пусич и Карл Ерявец - провеждат серия от срещи, заедно със специалните финансови експерти, назначени от правителствата в Загреб и Любляна със задачата да намерят експертно решение. Последната среща помежду им завърши на 6 февруари след маратонски преговори в Словения, след които двамата министри обявиха, че са намерили решение, но отказаха да го съобщят, докато премиерите на двете страни - Зоран Миланович и Янез Янша - не го одобрят.

Постигането на взаимноприемливо решение е в надпревара с времето, тъй като Словения се тресе от политическа криза и разпадът на управляващата коалиция се отлага буквално заради ратификацията на договора за присъединяване на Хърватия. Партията на пенсионерите на външния министър Ерявец ще се оттегли от коалицията на 22 февруари, което означава, че дотогава решението трябва да е задвижено и ратификацията да е започнала.

Libor Rouček казва, че постоянно напомня на словенските си колеги, че е в интерес и на Словения да няма проблеми. Двете страни трябва да покажат не само на своите граждани, но и на Европа, че са достатъчно зрели и когато имат проблем, могат да седнат да го обсъдят, да намерят решение или компромис. Той изрази надежда, че това ще стане, но призна, че вече в много европейски столици съществуват опасения, че нерешените двустранни проблеми между страни-членки и страни-кандидатки застрашават процеса на разширяване, особено към страните от Балканите. Той припомни пречките, които създаваше Италия през 2003 г. около присъединяването на Словения, а също и проблемите между Чехия и Германия, но изрази надежда, че в крайна сметка разумът ще надделее и проблемите ще бъдат преодолени.

Пълен текст на интервюто:

euinside: Г-н Роучек, като докладчик за Хърватия мислите ли, че Хърватия е готова за членство в ЕС?

Libor Rouček: Разбира се, че Хърватия е готова за членство в ЕС, защото ако не беше, нямаше да има определена дата. Датата е 1 юли. Така че, Хърватия е готова. Естествено, тя все още има малко работа преди първи юли, но като цяло страната е подготвена.

euinside: Мислите ли, че е по-добре подготвена от първата следкомунистическа вълна през 2004?

Libor Rouček: Трудно е да се каже. Мисля, че всички страни, които се присъединяват сега, след 2004 г., можем да кажем, че са по-добре подготвени от, да речем, Гърция. Защото, ако се върнем към 70-те и 80-те години, всеки, който искаше да се присъедини, биваше приеман, но понякога без да е завършил нужната домашна работа. Така че, с разширяването през 2004 и 2007 г. и сега, разбира се, с Хърватия тази година, условията са определени какво трябва новите членки да изпълнят по отношение на политическата демокрация, на функционирането на пазарната икономика, човешките права и т.н. Така че, можем да кажем, че тези страни са по-добре подготвени от например Гърция преди 30 години.

euinside: Така е, но предвид проблемите с България и Румъния, и този много специален механизъм, който те имат, смятате ли, че опасенията, че Хърватия може да бъде следващата България или Румъния, са основателни?

Libor Rouček: Разбира се, с всяко ново разширяване се трупа опит. След 2004 г. и особено 2007 с България и Румъния се поставя повече акцент върху функционирането на публичната администрация и това, което ние разбираме под върховенство на закона, правосъдието, борбата с корупцията. Така че, в този смисъл, можем да кажем, че Хърватия, в отговор на предишния Ви въпрос, вероятно е по-добре подготвена от някои от страните, които бяха приети през 2004 г.

euinside: Да, но видях поправките към Вашата проекторезолюция на Вашата колежка Моника Маковей, която предлага да се наложи механизъм за наблюдение като този за България и Румъния. Мислите ли, че тази идея може да бъде гаранция или че е основателна?

Libor Rouček: Убеден съм, че такова наблюдение на този етап не е необходимо и затова не го и предлагам. Може да попитате Моника Маковей защо предлага това. Може би тя иска да види още една страна в същата категория като Румъния и България. Това, което искам да постигна и мисля, че това е и позицията на Европейската комисия, че за момента няма нужда от допълнително наблюдение. Но, разбира се, Хърватия трябва да си напише домашното. Освен това, трябва да мислим, особено хората в Хърватия - както правителството, така и местните администрации - че реформите не важат само до 1 юли, а и след това, тъй като е в интерес на Хърватия държавата да работи подобаващо, да се прилага върховенството на закона, а също и Хърватия да може да използва в максимална степен парите, които ще й бъдат предоставени. По тази причина е от жизненоважен интерес за Хърватия да гарантира, че всичко работи добре не само преди 1 юли, но и след.

euinside: А мислите ли, че е възможно поправката на Моника Маковей да бъде приета?

Libor Rouček: Ще обсъдим всички предложения за поправки тази седмица. Ще ги прегледам всичките, така че ще видим, но както казах, не съм съгласен с тази поправка.

euinside: Виждате ли някакво препятствие, което би могло да попречи на Хърватия да се присъедини на 1 юли?

Libor Rouček: Теоретично, разбира се Хърватия трябва да си напише домашното, но също така и 27-те страни-членки трябва да ратифицират. Имаме ратификации в 22 или 23 страни досега, трябва да бъде завършена работата в оставащите четири. Така че, теоретично, да, може да има препятствие и се надявам, че това на практика няма да стане.

euinside: Как гледате на усилията, които Хърватия и Словения в момента полагат, за да решат двустранните проблеми помежду им?

Libor Rouček: Разбира се в интерес на Хърватия е, но аз казвам и на нашите словенски приятели, че е в интерес и на Словения да няма спънки, да няма проблеми, що се отнася до ратификацията, тъй като според мен това е добра възможност и за двете страни да покажат зрялост пред своите граждани, но и пред Европа, че и двете са достатъчно зрели, когато има проблем да седнат, да говорят за него, да намерят решение, компромис и да свършат работата. Така че, все още има шанс това да бъде направено.

euinside: Мислите ли, че изискването всяка страна-кандидатка да е решила регионалните и двустранните си проблеми преди членството не е някак компрометирано, тъй като очевидно и Словения се е присъединила към ЕС без да е решила двустранните си проблеми с други страни в региона?

Libor Rouček: Има опасения в много европейски столици, че тези двустранни проблеми, особено на Балканите, може да попречат на по-нататъшното разширяване. Така че, в интерес на всяка страна, наистина всяка страна на Балканите, е да работи по такива въпроси още преди началото на преговорите или преди разширяването. Това е що се отнася до двустранните въпроси, тъй като никой не желае да се повтаря ситуацията и между другото, това не е само между Хърватия и Словения. Ако вземем Словения за пример, през 2003 г. италианците се опитаха да използват възможността и да повдигнат някои нерешени въпроси от миналото. Или част от германския политически спектър се опита да направи същото спрямо моята страна - Чехия - но за щастие и двете страни - Италия, Германия - изиграха много конструктивна роля и затова вярвам, че Словения ще направи същото.

euinside: И накрая, Хърватия премина през процеса на присъединяване сама, което е различно, защото България и Румъния бяха заедно и можеха да се конкурират помежду си, 10-те страни през 2004 също си имаха компания, мислите ли, че това някак лиши Хърватия от някаква форма на стимул и как мислите, че ще се чувства страната, присъединявайки се към разкъсван от криза ЕС, самата тя в криза?

Libor Rouček: Лично аз не смятам, че това е недостатък за Хърватия, тъй като за Хърватия нямаше натиск, какъвто беше с голямото разширяване през 2004 г., когато дори преди 2004 г. имаше дебати колко страни да се присъединят - дали да са 1, 2, 3 или 5 и накрая бяха 10 страни. Така че, Хърватия не премина през този процес. Това означава, че Хърватия трябваше да изпълни изискванията самостоятелно. Никоя страна не чакаше Хърватия и Хърватия не изчакваше никоя страна. Така че, тя беше оценявана на базата на собствените си заслуги. Трябва да поздравим Хърватия за това й постижение.

euinside: Благодаря Ви много за това интервю и за времето, което ни отделихте.

Libor Rouček: Благодаря Ви много и аз.

comments
If you have a comment, please post it here.
Name:  
login not required