English Български
Follow Us
Subscribe
Search : [ ]
|

В сянката на България и Румъния, Хърватия върви уверено към ЕС

Published on , , Загреб

На Хърватия й остава да изпълни десет задачи до присъединяването си към ЕС на 1 юли 2013 г., ако разбира се процесът на ратификация на договора на страната върви по план. Засега опасност има единствено Словения да забави ратификационния процес, но все още е рано да се прогнозира. Европейската комисия представи днес специалния си доклад за напредъка на Хърватия по изпълнението на изостаналите ангажименти от подписването на договора за присъединяване досега. Лошият опит с присъединяването на България и Румъния неподготвени, обаче, виси като Дамоклиев меч над правителството в Загреб. Двете страни са най-младите членки на ЕС. Те бяха приети през 2007 г., но за да не изпуснат "устрема си за реформи" (по израза в мониторинговия доклад на ЕК от 2010 г.) , бяха приети неподготвени и със следприсъединителен механизъм в областта на правосъдието и вътрешните работи, който работи вече 5 години със смесени резултати.

Именно тези смесени резултати са причината не една или две страни-членки на ЕС да блокират интеграцията на двете източноевропейски страни към Шенген, а също и да запазват максимално разрешения от ЕС срок за забрана на достъпа на български и румънски работници до пазара на труда на 10 страни-членки. Опасността от следприсъединителен мониторингов механизъм висеше и над Хърватия, но идеята бързо беше отхвърлена именно заради не особено добрите резултати, които този механизъм донесе в София и Букурещ. Затова и еврокомисарят на разширяването Щефан Фюле обяви днес, че проблемите в точно тези сфери ще бъдат в центъра на разширяването за страните от Западните Балкани оттук нататък, а за Хърватия заяви, че няма никакви основания да предполага, че тя няма да изпълни поетите ангажименти. Нещо повече, увери той, Комисията разполага с достатъчно инструменти, за да въздейства в случай на конфликт между поетите ангажименти и реалността. Той обаче не посочи кои точно са тези инструменти.

Комисията досега е реагирала остро в два случая - Унгария и Румъния като и в двата упражни силен натиск върху правителствата на двете страни. В случая с Румъния ЕК има доста по-голямо поле за въздействие заради механизма, по който тя ще излезе отново с доклад в края на годината. За Унгария пък помогна това, че страната пое за първи път председателството на ЕС. Доколко обаче този натиск би бил ефективен в бъдеще и при липсата на тези обстоятелства си остава отворен въпрос, чийто отговор по всичко личи ще се търси при евентуални промени на договорите на ЕС, за каквито вече се говори.

Десетте задачи на Загреб

От Загреб се очаква да изпълни десет задачи до 1 юли 2012 г. като работата по много от тях е или започнала, или е пред приключване.

1. Приватизацията в страната е проблем във всеки доклад още отпреди подписването на договора за членство на 9 декември миналата година. И сега се отбелязва, че процесът на раздържавяване върви бавно. Хърватия трябва да подпише приватизационен договор за корабостроителницата "Бродосплит", за която вече е избран купувач, както и да реши каква да бъде съдбата на другите две безжизнени корабостроителници "3 май" и "Бродотрогир".

2. Трябва да бъдат приложени незабавно краткосрочните мерки за увеличаване на ефективността на съдебната система и за намаляване на броя на нерешените дела, които задръстват съдебната система. Като цяло работата по тази точка върви добре, с което не може да се похвали например България. Това, което остава на Загреб да направи е да гарантира добрата работа на Съдебната академия, която обучава професионално бъдещи магистрати. В доклада е посочен риск заради намаляването с 28% на бюджета на академията за 2012 г. В момента Хърватия е в тежка икономическа ситуация и се опитва да ограничи ръста на задлъжнялостта и бюджетния дефицит, което принуждава правителството да реже разходи. Според Брюксел обаче, трябва да се обърне внимание на това подготовката на съдии, които ще прилагат европейското законодателство, да бъде напълно гарантирана.

3. Хърватия трябва да приеме нужното законодателство, което да гарантира прилагането на съдебните решения и намаляването на броя на решените дела, които трябва да влязат в сила.

4. Една от задачите, на които ЕК поставя силен акцент и именно опитът с България кара изпълнителния орган на ЕС да е особено предпазлив, е създаването на Комисия за конфликт на интереси, която трябва да е започнала работа до 1 юли догодина.

5. От страната се очаква още да приеме нов закон за достъпа до информация, за да може да подсили правната и административна рамка в тази сфера.

6. Трябва да се довърши и приемането на съпровождащото законодателство, за да се гарантира прилагането на полицейския закон.

7. Трябва да приключи строителството на пропускателни пунктове по коридора "Неум". Става дума за отсечката от хърватското крайбрежие, прекъсната заради излаза на Босна и Херцеговина на Средиземноморието. На 19 септември в Брюксел се състоя среща между министрите на външните работи на Босна и Херцеговина и на Хърватия с участието на няколко ресорни комисари, сред които на разширяването Щефан Фюле, на регионалното развитие Йоханес Хан, на защитата на потребителите и здравеопазването Джон Дали и др., като целта на срещата беше да се уговорят подробностите от уреждането на преминаването на стоки през коридора.

8. За 2012 г. трябва да завърши назначаването на определения брой гранични полицаи.

9. Завършване и приемане на миграционната стратегия, в която ясно да се определят мерките за интеграция на най-уязвимите групи имигранти.

10. Увеличаване на капацитета за превод и ревизия на европейското законодателство, acquis communautaire.

Тези десет оставащи задачи пред Хърватия станаха повод за твърде негативна статия [на немски език] във влиятелното немско издание Frankfurter Allgemeine Zeitung, което още в заглавието посочва: "Брюксел призовава Хърватия: условията за присъединяване не са изпълнени". Вестникът пише, че хърватското правителство все още не е достатъчно подготвено да прилага европейското законодателство и че Комисията иска да си остави вратичка, но не се споменава изрично, че ще се търси отлагане на членството. Тази статия е широко коментирана в хърватските медии днес. Щефан Фюле обаче беше категоричен, че е извън всякакво съмнение способността на Хърватия да се справи със задачите.

Отделно от тези 10 задачи, в доклада са посочени и някои други проблеми, с които страната трябва да се справи. Един от тях е защитата на малцинствата. Докладът предупреждава, че все още не е изпълнен планът на правителството за осигуряване на заетост за малцинствата в държавната администрация и съдебната система. Посочва се също, че е нужно да се работи още по изграждането на дух на толерантност към малцинствата и по-специално към сърбите, които все още са обект на заплахи, дискриминация, враждебност или насилие. Ромското малцинство също има проблеми, които се нуждаят от внимание, най-вече по отношение на образованието, социалната защита, здравеопазването, заетостта и достъпа до лични документи.

comments
If you have a comment, please post it here.
Name:  
login not required