English Български
Follow Us
Subscribe
Search : [ ]
|

Хърватия трябва да смени модела на мислене

Published on , , Загреб

Наскоро хърватското правителство получи добри новини от агенцията за кредитен рейтинг "Фич", която запази рейтинга на страната, но повиши перспективата от "отрицателна" на "стабилна". Това се оказа на практика потупване по рамото от страна на международните агенции за усилията на правителството в свиването на публичните разходи и в увеличаването на данъчните приходи. Дали обаче тази оценка е адекватна? Този въпрос си зададох по време на разговора ми със Зоран Аралица, икономист от Института за икономика в Загреб. Той смята, че агенциите трябва по-внимателно да оценяват развиващите се страни, особено когато става дума за страни, които нямат силни традиции по отношение на демокрацията и нямат прозрачна публична политика, какъвто е случаят със западните икономики. Г-н Аралица е на мнение, че много по-усърдно трябва да се проучва как работят правителствените институции, вместо да се подходи по начина, който би се приложил за страни като Австрия или Германия.

Според анализатора сегашното коалиционно правителство, водено от социалиста Зоран Миланович, е първото, което се опитва да прави нещата прозрачно. Въпреки това обаче, трябва да се подобри функционирането на правителствените институции, да се създаде нов тип мислене в посока политики. Хърватия не вярва в политиките или по-скоро в това, че те могат да доведат до нещо добро, казва още икономистът. Освен това през последните 20 години правителства наред не положиха никакви усилия да променят икономическия модел. В момента хърватската икономика страда от ниска конкурентоспособност, нарастваща безработица и липса на чужди инвестиции. Голям проблем, казва още Зоран Аралица, е нивото на публичния дълг, доближаващо вече нива от 50% от БВП. Той отново подчерта, че настоящото правителство е първото, което представя нови мерки за намаляване на "смущаващото ниво", по неговите думи, на дълга.

Страните от Западните Балкани и Югоизточна Европа като цяло нямат стабилни политически структури и да се говори при тях за финансова криза, независимо от какво е резултат, е неточно. Става дума за политическа криза. За политическа криза говори и председателят на ЕК Жозе Мануел Барозу в годишното си обръщение за състоянието на съюза на 12 септември, когато изненадващо предложи ЕС да върви към федерация на националните държави. Хърватия има богат опит с федерациите, смята Зоран Аралица. По думите му голямата разлика между страните от бивша Югославия и останалите социалистически страни е именно наличието на федерация. Големият провал на този съюз е фактът, че той е пренебрегнал пазарния елемент, обяснява още анализаторът. В този смисъл ЕС ще извлече много ползи, ако проучи внимателно и задълбочено югославския казус, казва още Аралица.

Така или иначе за ЕС няма друг изход, добавя той, защото основата е поставена още с промяната на Маастрихтския договор през 1992 г., когато е изоставена Европейската общност и се преминава към Европейски съюз с акцент върху финансовия сектор. През последните 20 години обаче политическата структура изостава от либерализацията на финансовия сектор и затова решението, което Жозе Мануел Барозу предлага е оптимално. То освен това ще балансира нарасналата през последните години мощ на Франция и Германия.

Най-доброто нещо, което ще се случи на Хърватия след присъединяването към ЕС догодина ще е сбогуването с остатъците от социалистическото мислене, надява се Зоран Аралица. Риск е обаче високата конкуренция, която страната ще срещне с отварянето на единния пазар и това ще е едно от големите предизвикателства за правителството. Той каза и още нещо много важно, което си заслужава институциите в Хърватия да вземат предвид, тъй като то се оказа грешен подход за България и Румъния - фокусирането върху еврофондовете. Нужно е да се мисли с какво Хърватия може да допринесе към ЕС, с какви иновативни идеи може да влезе тя. Той даде за пример Чехия и Полша, които действат креативно на европейско ниво. Уверява обаче, че Хърватия не разглежда членството в ЕС като политическа панацея, която би могла да реши всички проблеми на страната. Членството е нова надежда за нова посока, завърши той. Цялото интервю със Зоран Аралица вижте във видеофайла.

comments
If you have a comment, please post it here.
Name:  
login not required