English Български
Следвай ни
Абонамент
Търсене : [ ]
|

Цената за оставането на Великобритания не е ли твърде висока?

публикувано на , , Twitter: @euinside

Ако се съди по предложението [на английски език] за сделка с Великобритания, то четвъртата кошница с искания (социалните помощи за имигранти от ЕС) се оказва най-лесната и може би най-справедливата, а не, както се смяташе от мнозина, най-трудната. Най-лесната, защото втората, която засяга въпросите за конкуренцията, регулацията и единния пазар, е на практика решена. Най-трудните кошници са първата, която обхваща отношенията между страните от еврозоната и тези извън нея, и третата, покриваща исканията за връщане на национален суверенитет. С писмото на председателя на Европейския съвет Доналд Туск на практика всички искания на Обединеното кралство се удовлетворяват. Някои незабавно, а други, когато дойде времето за това. Проблемът е обаче, че с някои от тях, въпреки направените декларации, се слага прът в колелото на интеграцията в еврозоната. 

В проектодекларацията на лидерите, които ще я обсъждат на извънредната среща на върха на 18 и 19 февруари в Брюксел, е записано, че неевро-членките няма да пречат на прилагането на правните уредби, свързани директно с функционирането на еврозоната и ще се въздържат от мерки, които биха могли да попречат на усилията за постигане на целите на валутния клуб. Посочва се изрично, че законите на ЕС за банковия съюз се отнасят само до страните, които споделят общата валута или които са се съласили да участват в банковия съюз. Същевременно обаче, законодателство, свързано с еврозоната, чието приемане изисква гласуването на всички членове на Съвета може да бъде блокирано, ако определен брой (оставен е да се определи от лидерите) неевро-страни имат "аргументирано възражение" срещу приемането на такъв акт с квалифицирано мнозинство, тогава Съветът ще трябва да обсъди проблема. 

Страните, които са против предлаганото законодателство ще трябва да обосноват съпротивата си като посочат по какъв начин предлаганите мерки не спазват принципите в проектодекларацията. В проектодокумента се казва изрично, че не бива да се допуска една или повече страни-членки да налагат вето върху ефективното управление на банковия съюз или бъдещата интеграция на еврозоната. Представените формулировки все още не показват, че е възможно вето, но ако бъде представено аргументирано възражение, това ще вкара Съюза в продължителни дискусии, като по този начин обсъжданото законодателство ще бъде в най-добрия случай забавено, а в по-лошия случай променено в ущърб на по-дълбоката интеграция. 

В момента 9 страни-членки на ЕС са извън еврозоната, като само две са договорили право да не участват, докато останалите са задължени по договор да приемат единната валута, когато изпълнят условията за това. Извън еврозоната са България, Хърватия, Чехия, Дания, Унгария, Полша, Румъния, Швеция, Обединеното кралство. В предложения документ обаче те се третират еднакво като страни, които са извън еврозоната. Това може да се окаже противоречие в спорен момент, тъй като страна, която е задължена да се присъедини към еврозоната на практика гласува против нея. 

Ситуацията се влошава драматично с предлаганите промени по третата кошница "Суверенитет". След продължително обяснение какво точно означава фразата "към по-тесен съюз" в преамбюлите и договорите на Великобритания се дава обещание, когато се стигне до отваряне на договорите за поправки, да се запише, че страната няма ангажимент към допълнителна политическа интеграция в Съюза. Същевременно обаче се удовлетворява искането й националните парламенти да имат право на вето на европейско законодателство. Националните парламенти ще могат да представят "аргументирани мнения" за прилагането на принципа на субсидиарност и пропорционалност. За ветото ще е необходимо да се съберат повече от 55% от гласовете на националните парламенти в рамките на 12 седмици от представянето на проектозаконодателството. 

Председателството ще трябва да включи точката в дневния ред на Съвета. Ако желанията на възразилите държави-членки не бъдат изпълнени, ще се спира обсъждането на предлаганото законодателство. За целта ЕК ще създаде механизъм за преглед на съществуващото европейско законодателство дали спазва принципите на субсидиарност и пропорционалност. 

По отношение на свободата на движение и правото на социални помощи в предлаганата сделка исканията на Великобритания също се удовлетворяват напълно. Всяка страна-членка ще има правото да въвежда ограничения за определен период от време (който предстои да се уточни на срещата на 18 и 19 февруари). Става дума за така наречената "аварийна спирачка", която дава възможност на правителствата да наложат ограничения за изплащането на социални помощи. Предлагат се и промени в регламента за координация на системите за социална сигурност, така че да се забрани изнасянето на детските надбавки от страната, в която се изплащат. Така, ако българско семейство получава детски във Великобритания, то няма да може да ги взима, ако ги прехвърля в родината си. 

Предложението за сделка ще влезе в сила, само ако Великобритания реши да остане в ЕС. Затова все по-усилено се говори за провеждане на референдума за членството още това лято. Това обаче поставя на дневен ред въпроса дали оставането на Обединеното кралство няма да се окаже по-скъпо за ЕС от напускането му. Всичко ще зависи от това как ще протече гласуването, тъй като един много близък резултат (за какъвто подсказват социологическите проучвания) означава, че британският въпрос ще продължи да създава проблеми на ЕС. Ако Лондон реши да остане, това ще отвори възможността за промени на устройствените договори, така че да се осъществи задълбочаването на интеграцията в еврозоната, за което вече има принципно съгласие. Отстъпките към Великобритания обаче може да се окажат сериозна пречка за това и значително да забавят този процес. 

В проекта, представен от Доналд Туск, нашироко се обяснява, че договорите на ЕС допускат многоскоростен Съюз, но практиката показва, че това са само политически декларации, които нямат общо с реалностите, особено когато става дума за общата валута. От предлаганата сделка се вижда, че има сериозна непропорционалност между това, което Великобритания иска и нейната ангажираност към ЕС. В началото на документа се припомнят всички изключения, с които страната се ползва в членството си: има право да не приема еврото; да не участва в Шенген; да запази граничния контрол за хора; да избере дали да участва или не в мерките, които се приемат в сферата на свободата, сигурността и правосъдието; има право да не прилага (от 1 декември 2014-а година) голяма част от законодателството на ЕС в сферата на полицейското и съдебното сътрудничество по наказателни въпроси.

С други думи Великобритания е повече извън Съюза, отколкото в него, което поставя въпроса дали в името на формалното й оставане ЕС не плаща прекалено висока цена с предлаганите отстъпки. Отговор на този въпрос ще получим на срещата на върха след 2 седмици, когато лидерите на страните-членки ще обсъдят подробно всеки аспект от сделката. 

коментари
никола
3 февруари 2016 10:20
Частта със социалните помощи звучи смислено. И когато тълпата наши (неработещи) сънародници се пренасочи към Германия, най-вероятно ще се позоват на вече съществуващото законодателство и ще спрат помошите и те.
Ако имате коментар, може да го напишете тук.
Име:  
Полето 'Име' не е задължително. Ако го оставите празно, вашия коментар ще бъде създаден с автор: 'anonymous'. Можете да се регистрирате на нашия сайт и тогава коментарите ви ще бъдат наименовани автоматично с името на вашия потребител.