English Български
Follow Us
Subscribe
Search : [ ]
|

Превод на цялата европейска реч на Дейвид Камерън

Published on , , Лондон
Last change on

Тази сутрин искам да говоря за бъдещето на Европа. Но, нека първо си припомним миналото. Преди 70 години Европа беше разкъсана от втория катастрофичен конфликт в рамките на едно поколение. Война, която изпълни улиците в европейските градове с руини. Небето над Лондон беше осветено от пламъци нощ след нощ. И милиони мъртви по целия свят в битка за мир и свобода.

Докато си спомняме саможертвата им, трябва също да си спомним и как се осъществи промяната в Европа от война към устойчив мир. Тя не стана, както промените във времето. Стана, благодарение на усилената работа на поколения наред. Ангажимент за приятелство и решимост никога повече да не се връщаме към мрачното минало - обещание, превъплътено в Елисейския договор, чиято 50 годишнина беше отбелязана тази седмица.

След като падна Берлинската стена, аз посетих този град и никога няма да го забравя. Изоставените пропускателни пунктове. Чувството на възбуда за бъдещето. Знанието, че един велик континент се обединява. Зарастването на онези рани от нашата история е централната история на Европейския съюз. Това, което Чърчил описа като близнаците-мародери - войната и тиранията - почти изцяло изчезнаха от континента ни. Днес стотици милиони живеят в свобода - от Балтика до Адриатика, от Западните подстъпи до Егейско море. И като не забравяме, че не бива да възприемаме това за даденост, първата цел на Европейския съюз - да осигури мира - беше изпълнена и трябва да отдадем почит на всички онези в ЕС, заедно с НАТО, които направиха това възможно.

Днес обаче, основната движеща сила на ЕС е различна: не да спечелим мира, а да осигурим просперитет. Предизвикателствата не идват от континента, а извън него. От надигащите се икономики на Изток и на Юг. Разбира се растящата световна икономика е от полза за всички ни, но не бива да имаме никакви съмнения, че в момента тече нова глобална надпревара между страните. Надпревара за богатство и заетост в бъдеще. Картата на глобалното влияние се променя пред очите ни. И тези промени вече се усещат от предприемача в Холандия, работника в Германия, семейството във Великобритания.

Така че, искам да говоря пред вас днес с усещане за спешност и откровеност за ЕС и за това как той трябва да се промени - като осигури просперитет и запази подкрепата на народите си. Първо обаче искам да изложа духа, в който ще подходя по тези въпроси. Знам, че Обединеното кралство понякога се възприема като конфронтационно и дори самостоятелен член на семейството от европейски нации. И е вярно, че нашата география определя психологията ни. Ние имаме манталитет на островна държава - независими, прями, страстни в отстояването на суверенитета ни. По-лесно ще е да пресушим Ламанша, отколкото да променим британския манталитет!

И заради този манталитет, идваме в ЕС с нагласа, която е по-скоро практична, отколкото емоционална. За нас ЕС е средство към целта - просперитет, стабилност, утвърждаване на свободата както в Европа, така и отвъд нейните брегове - а не самоцел. Ние постоянно питаме: Как? Защо? С каква цел?

Но това не означава, че ние сме един вид неевропейци. Факт е, че нашата история не е просто островна, тя е континентална. За всички наши връзки в останалия свят - с които основателно се гордеем - ние винаги сме били европейска сила и винаги ще бъдем. От Цезаровите легиони до Наполеоновите войни. От Реформацията, Просветлението и Индустриалната революция до победата над Нацизма. Ние помогнахме да се напише европейската история, а Европа помогна да се напише нашата. През годините Великобритания направи своя собствен уникален принос към Европа. Ние предоставяхме убежище на онези, които бягат от тиранията и преследването. А в най-мрачните времена на Европа, помагахме да се запази огъня на свободата запален. Из целия континент, в тихи гробища лежат стотици хиляди британски военнослужещи, които са дали живота си за свободата на Европа.

В по-скорошните десетилетия ние изиграхме нашата роля за разкъсването на Желязната завеса и защитавахме влизането в ЕС на онези страни, които изгубиха много години под Комунизма. И в тази история се съдържа същината на Великобритания, нашият национален характер, нашата нагласа към Европа. Великобритания се определя не просто чрез независимостта си, но най-вече чрез откритостта си. Ние винаги сме били страна, която протяга ръка, която обръща лицето си към света ... Която води битката за глобална търговия и против протекционизма. Това е Великобритания днес и тя винаги ще бъде това: независима - да, но и отворена също. Не искам никога за издърпаме моста обратно и да се оттеглим от света. Не съм британски изолационист.

Аз не искам просто по-добра сделка за Великобритания. Аз искам по-добра сделка и за Европа. Затова, говоря като британски министър-председател с положителна визия за бъдещето на ЕС. Бъдеще, в което Великобритания иска и трябва да иска да играе активна и ангажирана роля. Някои може да попитат: защо да се повдигат фундаментални въпроси за бъдещето на Европа, когато Европа е в центъра на дълбока криза? Защо да се задават въпроси за британската роля, когато подкрепата във Великобритания изтънява? Винаги ще има гласове, които призовават да не се задават трудните въпроси.

Но е важно за Европа, а и за Великобритания, да направим това, защото сме изправени пред сериозни предизвикателства днес. Първо, проблемите в еврозоната движат фундаментални промени в Европа. Второ, има криза с европейската конкурентоспособност, докато други страни по света се извисяват напред. И трето, има пропаст между ЕС и гражданите му, която се разрасна значително през последните години. И която представлява липса на демократична отчетност и съгласие, което, да, се усеща особено остро във Великобритания. Ако не се заемем с тези предизвикателства, съществува опасност Европа да се провали, а британският народ да се плъзне към изхода. Не искам това да се случи. Искам ЕС да бъде успешен. И искам такива отношения между Великобритания и ЕС, които да ни запазят вътре.

Затова съм тук днес - да призная естеството на предизвикателствата, пред които сме изправени. За да изложа по какъв начин ЕС трябва да отговори на тях и да обясня какво искам да постигна за Великобритания и нейното място в ЕС. Нека започна с естеството на предизвикателствата. Първо еврозоната. Бъдещата форма на Европа в момента се кове. Има някои сериозни въпроси, които ще определят бъдещето на ЕС и бъдещето на всяка страна в него. Съюзът се променя с цел да поправи валутата, а това има дълбоки последствия за всички нас, независимо дали сме в единната валута или не.

Великобритания не е в единната валута и не искаме да бъдем. Но имаме нужда еврозоната да има правилното управление и структури, за да осигури успешна валута в дългосрочен план. А тези извън еврозоната трябва да получат съответните гаранции, например че нашият достъп до единния пазар няма по никакъв начин да бъде накърнен. И е правилно да започнем да подхождаме към тези проблеми сега.

Второ, докато има някои страни в ЕС, които се справят доста добре, като цяло делът на Европа в световното производство се очаква да спадне с близо една трета в следващите две десетилетия. Това е предизвикателството на конкурентоспособността и голяма част от нашата слабост в посрещането му си я причиняваме сами. Сложните правила, ограничаващи пазарите на труда не са някакъв природен феномен. Също както и прекомерната регулация не е някаква външна чума, която е сполетяла нашия бизнес. Тези проблеми ги има от много време, а напредъкът към справянето с тях е прекалено бавен.

Както канцлерът Меркел каза, ако в Европа днес живее малко над 7% от световното население, произвежда около 25% от глобалния БВП и трябва да финансира около 50% от глобалните социални разходи, то тогава е очевидно, че ще трябва да работим доста усърдно, за да запазим просперитета си и начина ни на живот.

Трето, увеличава се раздразнението, че ЕС се смята като нещо, което им се причинява на хората, вместо да се прави от тяхно име. И това се засилва със самите решения за справяне с икономическите проблеми. Хората стават все по-недоволни от решенията, които се взимат все по-далече от тях и намаляват стандарта им на живот чрез принудителни мерки за ограничаване на разходите или като се използват данъците им за спасяване на правителства в другия край на континента. Вече виждаме това в демонстрациите по улиците на Атина, Мадрид и Рим. Виждаме това в парламентите на Берлин, Хелзинки и Хага. И, да, разбира се ние във Великобритания виждаме това недоволство в ЕС много драматично.

Лидерите на Европа имат дълг да чуят тези притеснения. Нещо повече, те са длъжни да реагират на тях, а не само да поправят проблемите в еврозоната. Защото, точно както при спешните случаи, трябва да планираш за последиците, докато едновременно с това се бориш с кризата, така и в средата на настоящите предизвикателства ние трябва да планираме бъдещето и как светът ще изглежда, когато трудностите в еврозоната бъдат преодолени. Най-голямата опасност за ЕС произтича не от онези, които отстояват промяната, а от онези, които я отхвърлят като ерес. В дългата си история Европа има опит с еретици, които се оказват прави. Моята гледна точка е следната. Повече от същото няма да осигури дългосрочно бъдеще за еврозоната. Повече от същото няма да гарантира на ЕС, че ще запази темпото с новите икономически сили. Повече от същото няма да приближи ЕС повече към гражданите му. Повече от същото ще произведе само повече от същото - по-малко конкурентоспособност, по-малко растеж, по-малко работни места.

А това ще направи страните ни по-слаби, вместо по-силни. Затова се нуждаем от фундаментални, дълбоки промени. Нека да ви изложа визията си за нов ЕС, подходящ за 21-и век. Тя стъпва на пет принципа. Първият е конкурентоспособността. В ядрото на ЕС трябва да бъде, както и сега, единният пазар. Великобритания е в центъра на този единен пазар и трябва да остане. Но когато единният пазар остава незавършен в сферата на услугите, енергетиката и цифровите технологии - точно тези сектори, които движат съвременната икономика - това е само половината от успеха, който може да се постигне. Нелепо е, че хора, които пазаруват онлайн в някои части на Европа, не могат да получат най-добрата оферта, само заради това къде живеят. Искам завършването на единния пазар да бъде нашата основна мисия.

Искам да бъдем в авангарда на договарянето на трансформиращи търговски сделки със САЩ, Япония и Индия като част от нашите усилия за свободна глобална търговия. И искам да се борим за изключването на най-малките предприемачи в Европа от още директиви на ЕС. Това трябва да са задачите, с които европейските чиновници стават сутрин и работят до късно през нощта по тях. А ние спешно имаме нужда от това да се справим със склерозиралия, неефективен процес на взимане на решения, който ни дърпа назад. Това означава създаването на по-постен, по-малко бюрократичен съюз, безмилостно концентриран върху това да помогне на членките си да се конкурират.

В глобалната надпревара можем ли да оправдаем огромния брой скъпи периферни европейски институции? Можем ли да оправдаем това, че Комисията става все по-голяма? Можем ли да продължим с организация, която има бюджет в размер на милиарди паунди, но няма достатъчно фокус, за да контролира разходите и да закрива програми, които не работят? И аз бих попитал: кога контурентоспособността на единния пазар е толкова важна, защо има съвет по околна среда, по транспорта, образованието, но няма съвет за единния пазар?

Вторият принцип трябва да бъде гъвкавостта. Нужна ни е структура, която да осигури разнообразието на своите членове - Север, Юг, Изток, Запад, големи, малки, стари и нови - някои от които обмислят по-тясна икономическа и политическа интеграция, а много други, включително Великобритания, не искат изобщо да приемат тази цел. Аз приемам, разбира се, че за да може да функционира единният пазар, са нужни общи правила и начин за прилагането им. Но ние се нуждаем също и от това да можем да отговорим бързо на най-новите тенденции и събития.

Конкурентоспособността изисква гъвкавост, избор и отвореност - или Европа ще осъмне в ничията земя между нарастващите икономики на Азия и пазарно-ориентираната Северна Америка. ЕС трябва да може да действа със скорост и гъвкавост на мрежа, а не с твърдостта на тромав блок. Ние не бива да се оставяме на натиска на единния подход към всички проблеми, който възприема, че всички страни са на еднакво ниво на интеграция. Факт е, че те не са и не бива да настояваме да бъдат. Някои ще кажат, че това обижда централния елемент на основополагащата философия на ЕС. Аз казвам, че това просто отразява реалността в ЕС днес. 17 членки са част от еврозоната. 10 не са. 26 страни-членки са членки на Шенген, включително четири извън ЕС - Швейцария, Норвегия, Лихтенщайн и Исландия. 2 страни-членки на ЕС - Великобритания и Ирландия - запазиха граничния си контрол.

Някои членки, като Великобритания и Франция, са готови и желаят да могат да предприемат действия в Либия или Мали. Други не се чувстват комфортно с употребата на военна сила. Нека приемем различието, вместо да се опитваме да го потушим. Нека спрем да говорим за двускоростна Европа, за бързи и бавни писти, за страни, които изпускат влакове и автобуси, и целия този изтощителен парад от метафори. Вместо това, нека започнем от тази отправна точка: ние сме семейство на демократични нации, всички членуваме в ЕС, чиято съществена основа е единният пазар, а не единната валута. Онези, които са извън еврото, признават, че тези вътре вероятно ще се нуждаят от някои големи институционални промени.

По същия начин членовете на еврозоната трябва да приемат, че ние, а всъщност и всички страни-членки, ще получат промените, които са им нужни, за да ни се гарантират интересите и да се подсили демократичната легитимност. И трябва да можем да осъществим тези промени. Някои казват, че това ще съсипе принципа на ЕС и че не може да си подбираш основата, от която се нуждае страната ти. Но вместо да съсипе ЕС, това всъщност ще обвърже членките по-тясно, тъй като такова гъвкаво, доброволно сътрудничество е много по-силно спойващо, отколкото натиска от центъра.

Позволете ми да направя още едно еретично предложение. Европейският договор ангажира страните-членки да "положат основите на все по-тесен съюз сред народите на Европа". Това постоянно се тълкува, че се отнася не до хората, а до държавите и институциите, допълнено от Европейския съд, който постоянно подкрепя по-голяма централизация. Ние разбираме и уважаваме правото на другите да поддържат ангажимента си към тази цел. Но за Великобритания, а вероятно и за други, това не е целта. И ние ще се чувстваме много по-комфортно, ако Договорът изрично казва, че освобождава онези, които искат да продължат по-нататък, по-бързо, да направят това, без да бъдат задържани от останалите.

Така че, на онези, които казват, че нямаме визия за Европа, аз казвам, че имаме. Ние вярваме в гъвкав съюз на свободни членки, които споделят договори и институции, и преследват заедно идеала на сътрудничеството, за да представят и разпространяват ценностите на европейската цивилизация по света. За да придвижим напред нашите споделени интереси като използваме колективната сила на отворените пазари и да изградим силна икономическа база в цяла Европа. И вярваме, че нашите страни трябва да работят заедно, за да защитават сигурността и разнообразието на нашите енергийни доставки. Да се справим с промените в климата и глобалната бедност. Да работим заедно срещу тероризма и организираната престъпност. И да продължим да приветстваме нови страни в ЕС.

Тази визия на гъвкавост и сътрудничество не е същата, като на онези, които искат да изградят по-задълбочен политически съюз, но е също толкова валидна. Третият ми принцип е, че правата трябва да може да се връщат на страните-членки, не само да им се отнемат. Това беше обещано от европейските лидери в Лаакен преди десетилетие. То е включено в Договора. Но обещанието така и не беше изпълнено. Трябва да изпълним този принцип както трябва. Затова нека използваме този момент, както наскоро предложи холандският министър-председател, за да проучим задълбочено какво ЕС като цяло трябва да направи и какво да спре да прави.

Във Великобритания ние вече започнахме прегледа на баланса на компетенциите, който ще ни даде информиран и обективен анализ на това къде ЕС помага и къде пречи. Нека не се подвеждаме от илюзията, че по-дълбок и работещ единен пазар изисква всичко да се хармонизира, да се въздиша по недостижими и безкрайни равни правила на играта. Страните са различни. Те правят различни избори. Не можем да хармонизираме всичко. Например нито е правилно, нито нужно да твърдим, че целостта на единния пазар или пълноправното членство в ЕС изисква работното време на лекарите в британска болница да се определят в Брюксел, без значение какви са вижданията на британските депутати или практикуващи.

По същия начин трябва да проучим дали балансът е правилен в толкова много сфери, където ЕС има законодателство, включително по отношение на околната среда, социалните работи и престъпността. Нищо не бива да остава извън преговорите. Четвъртият ми принцип е демократичната отчетност: нуждаем се от по-голяма и значителна роля на националните парламенти. Според мен няма единен европейски демос. Има национални парламенти, които са и ще останат истинския източник на реална демократична легитимност и отчетност в ЕС. Ангела Меркел отговаря пред Бундестага. Андонис Самарас прокарва през парламента мерките за ограничаване на разходите на правителството. Аз се отчитам пред британския парламент за преговорите по бюджета на ЕС или опазването на мястото ни в единния пазар.

Това са парламенти, които внушават уважение и дори страх у националните лидери. Трябва да признаем това в начина, по който ЕС работи. Петият ми принцип е справедливостта: каквито и нови договорки да влязат в сила за еврозоната, те трябва да са справедливи и към онези извън. Това ще бъде особено важно за Великобритания. Както казах, ние няма да се присъединим към единната валута, но няма никаква икономическа причина единната валута и единният пазар да делят обща граница, точно както единният пазар и Шенген. Нашето участие в единния пазар и нашата способност да помогнем за определянето на правилата са основната причина за нашето членство в ЕС. Така че, за нас е от жизненоважно значение да защитим целостта и справедливостта на единния пазар за всички негови членки.

И точно затова Великобритания е толкова загрижена за разпространението и отстояването на единния пазар, докато еврозоната пренаписва правилата за фискална координация и банков съюз. Тези пет принципа, вярвам, са правилният подход към ЕС. Така че, нека се върна към това какво означават те за Великобритания. Днес обезверяването на обществото от ЕС е рекордно високо. Има няколко причини за това. Хората усещат, че ЕС се движи в посока, с която те никога не са се съгласявали. Те ненавиждат намесата в нашия национален живот на нещо, което те виждат като ненужни правила и регламенти. И се чудят какъв е смисълът от всичко това. Просто казано, много питат "защо не можем да имаме това, за което гласувахме да се присъединим - единен пазар?"

Те са разгневени от някои съдебни решения в Европа, които имат последици върху живота във Великобритания. Част от тази антипатия към Европа като цяло наистина е свързана с Европейския съд по правата на човека, а не толкова с ЕС и Великобритания води европейските усилия за решаване на този проблем. Вярно е, че има много какво още да се направи на този фронт. Но хората също така чувстват, че ЕС вече се движи към ниво на политическа интеграция, което е далече извън зоната на комфорта на Великобритания. Те виждат договор след договор да променят баланса между страните-членки и ЕС, и отбелязват, че никога не са ги питали.

Обещаваха им референдуми, но не им ги осигуряваха. Те виждат какво става с еврото и отбелязват, че много от нашите политически и бизнес-лидери призоваваха тогава Великобритания да се присъедини. И не са видели никакви симптоми на угризения. И гледат стъпките, които еврозоната предприема и се чудят какво ще означава по-дълбоката интеграция на еврозоната за страна, която не е член на еврото. Резултатът е, че демократичното съгласие за ЕС във Великобритания вече е изтъняло. Някои казват, че е безотговорно да се каже това, че създава несигурност за бизнеса и поставя въпросителна за мястото на Великобритания в ЕС. Но въпросителната вече я има и пренебрегването й няма да я накара да изчезне.

Даже е точно обратното. Онези, които отказват да обмислят консултации с британския народ, според мен, правят по-вероятен нашия изход. Ако просто бъде поискано от британския народ да продължи да приема европейския начин на работа, по което те имат малък избор, е начин да се гарантира, че когато най-сетне бъдат попитани, а това на някакъв етап ще трябва да се случи, ще е много по-вероятно британският народ да отхвърли ЕС. Затова аз съм за референдум. Вярвам, че трябва да се изправим пред проблема, да го моделираме и да водим дебатите, а не просто да се надяваме трудностите да отминат.

Някои твърдят, че решението е да се проведе референдум сега. Разбирам нетърпението да се направи този избор незабавно, но не вярвам, че взимането на решение точно в този момент е правилната стъпка както за Великобритания, така и за ЕС като цяло. Евентуален вот днес между статуквото и напускането ще бъде изцяло фалшив избор. Сега, докато ЕС е в постоянна промяна и когато не знаем какво бъдеще му предстои, и какъв ЕС ще се появи след кризата, не е подходящото време да се взима толкова съдбовно решение за бъдещето на страната ни.

Грешно е хората да бъдат питани дали да останем или да си тръгнем преди да сме имали възможността да си уредим взаимоотношенията. Как можем смислено да отговорим на въпроса "вътре или вън", без да можем да отговорим на основния въпрос: "в какво точно избираме да останем или да напуснем?" Европейският съюз, който ще изплува от кризата в еврозоната ще бъде много различна структура. Вероятно тя ще бъде трансформирана така, че ще бъде трудноразпознаваема. Трябва да дадем време това да стане и да помогнем това бъдеще да се моделира в ЕС, така че когато дойде време за избора, да бъде истински.

Истински избор между напускането и това да си част от новата договорка, в което Великобритания формира и спазва правилата на единния пазар, но е защитена от справедливи гаранции и е свободна от фалшиви регламенти, които вредят на конкурентоспособността на Европа. Избор между оставането и това да си част от договорка, в което Великобритания е в авангарда на колективните действия по въпроси като външната политика и търговията, и където ще оставим вратата напълно отворена за нови членове. Нова договорка, което ще бъде обект на демократична легитимност и отчетност на националните парламенти, където страните-членки комбинират гъвкаво сътрудничество, уважение към националните различия, не винаги опитващи се да ги елиминират и които са доказали, че някои права може всъщност да бъдат връщани на страните-членки.

С други думи, договорка, която ще бъде изцяло за запазване на мисията за осъвременения ЕС, който ви описах днес - по-гъвкав, по-адаптивен, по-открит и подходящ за предизвикателствата на съвременната епоха. А на онези, които казват, че нова договорка не може да бъде постигната, бих искал да кажа да слушат вижданията на други партии в други европейски страни, които се борят правата да се върнат на страните-членки.

А вижте също и какво сме постигнали вече. Прекратихме задължението на Великобритания да спасява страни от еврозоната; запазихме Великобритания извън фискалния пакт; започнахме процес на връщане на някои съществуващи права в сферата на правосъдието и вътрешните работи; осигурихме протекции от банковия съюз; и реформирахме политиката по рибарство. Така че, започваме да формираме реформите, от които се нуждаем сега. Някои няма да изискват промени в договорите, но съм съгласен и с председателя Барозу и останалите, които казват, че на някакъв етап в следващите години ЕС ще са нужни промени в Договора, за да се запишат измененията, свързани с дългосрочното бъдеще на еврото, и да се впише разнообразната, конкурентна, демократично отчетна Европа, към която се стремим.

Вярвам, че най-добрият начин да стане това е чрез нов Договор, така че се присъединявам към онези, които вече призовават за това. Моето силно предпочитание е тези промени да влязат в сила за целия ЕС, не само за Великобритания, но ако няма апетит за нов договор за всички ни, тогава разбира се Великобритания трябва да е готова да посрещне промените, които са ни нужни чрез преговори с нашите европейски партньори. Следващият консервативен манифест през 2015 г. ще поиска мандат от британския народ за консервативно правителство, което да договори новата сделка с нашите европейски партньори в следващия парламент.

Това ще бъдат отношения, в основата на които ще бъде единният пазар. А когато договорим тази нова сделка, тогава ще дадем на британския народ референдум с много прост избор - вътре или вън. Да останем ли в ЕС с тези нови условия или независимо от това да излезем. Това ще бъде референдум за или против. Законодателството ще бъде готово за следващите избори, а ако консервативно правителство бъде избрано, ще въведем незабавно това законодателство и ще го прокараме до края на същата година. Ще довършим преговорите и ще проведем референдум в рамките на първата половина от следващия парламент.

Време е британският народ да си каже думата. Време е да се уреди европейският въпрос в британската политика. Аз казвам на британския народ: това ще бъде ваше решение. И когато дойде този избор, ще имате важен избор за съдбата на нашата страна. Разбирам желанието да продължим сами, да чертаем собствен път, но това ще бъде решение, което трябва да вземем на трезва глава. Защитниците от двете страни на аргумента трябва да избягват преувеличенията. Разбира се, Великобритания ще си проправи собствения път в света, извън ЕС, ако изберем това, както и всяка друга страна-членка. Но въпросът, който трябва да си зададем е този: това ли е най-доброто бъдеще за нашата страна?

Трябва да претеглим внимателно къде се намират нашите истински интереси. Сами бихме били свободни да взимаме наши си решения, така както бихме били освободени и от нашето тържествено задължение да защитаваме съюзниците ни, ако напуснем НАТО. Но ние не напускаме НАТО, защото е в наш национален интерес да останем и да се облагодетелстваме от колективната отбрана. Имаме повече сила и влияние - дали по отношение на налагането на санкции срещу Иран или Сирия, или разпространението на демокрацията в Бирма - ако действаме заедно. Ако напуснем ЕС, няма разбира се да напуснем Европа. Тя ще си остане за много години нашият най-голям пазар и завинаги нашето географско съседство. Ние сме обвързани в сложна мрежа от правни ангажименти.

Стотици хиляди британци приемат за даденост правото им да работят, живеят и да се пенсионират в друга страна-членка на ЕС. Дори и да се изтеглим напълно, решенията в ЕС ще продължат да имат дълбок ефект върху нашата страна, но ще сме изгубили всички наши останали вето-права и гласа ни в тези решения. Така че трябва да преценим много внимателно последствията от това да не бъдем повече член на ЕС и неговия единен пазар като пълноправен член. Достъпът до единния пазар е от жизнено значение за британския бизнес и британските работни места. От 2004 г. насам Великобритания е дестинация за една на всяка пета вътрешна инвестиция в Европа, а участието ни в единния пазар е ключово за този успех.

Ще има достатъчно много време да тестваме всички аргументи задълбочено - в подкрепа и срещу новите договорености, но нека засегна един проблем, за който слушам много. Има хора, които смятат, че можем да се превърнем в Норвегия или Швейцария - с достъп до единния пазар, но извън ЕС. Но наистина ли това е нашият най-добър интерес? Възхищавам се на тези страни и те са наши приятели, но те са много различни от нас. Норвегия е разположена върху най-големите енергийни ресурси в Европа и има собствен суверенен фонд от над 500 млрд. евро. И докато Норвегия е част от единния пазар и плаща за принципа, тя изобщо няма думата в определянето на правилата. Само прилага директивите.

Швейцарците трябва да договарят достъпа си до единния пазар сектор по сектор. Приемането на правилата на ЕС, за което те нямат думата, не им дава пълен достъп до единния пазар, включително и в ключови сектори като финансовите услуги. Факт е, че ако се присъединиш към организация като ЕС, има правила. Те не винаги са това, което искаш, но това не означава, че трябва да напуснеш - не и ако ползите от оставането и работата заедно са по-големи. Трябва внимателно да обмислим и последиците върху нашето влияние върху международните работи. Няма съмнение, че сме много по-силни във Вашингтон, Пекин, Делхи, тъй като сме мощен играч в ЕС. Това има значение за британските работни места и сигурност.

Това има значение за нашата способност работата да бъде свършена в света. Има значение за САЩ и другите ни приятели по света, заради което много ни казват съвсем ясно, че искат Великобритания да остане в ЕС. Трябва да помислим много внимателно преди да се откажем от тази позиция. Ако напуснем ЕС, това ще бъде еднопосочен билет, без връщане. Така че, ще имаме време за подходящи, разумни дебати. И в края на тези дебати вие, британският народ, ще решите. И аз казвам на нашите европейските партньори, някои от които без съмнение са раздразнени от британската позиция: работете с нас по този въпрос.

Помислете за изключителните стъпки, които членките на еврозоната предприемат, за да запазят еврото цяло - стъпки, които допреди година бяха немислими. На мен не ми се струва, че стъпките, които ще са нужни да накарат Великобритания, а също и други, да се чувства по-комфортно в ЕС са непременно невъзможни и безмислени. И точно както вярвам, че Великобритания трябва да поиска да остане в ЕС, така и ЕС трябва да поиска ние да останем. Защото ЕС без Великобритания, без една от най-силните сили в Европа, страна, която в много отношения изобрети единния пазар и която придава истинска тежест на Европа на световната сцена, която играе по правилата и която е сила за либерална икономическа реформа, ще бъде много различен Европейски съюз. И е трудно да се оспори, че ЕС ще бъде значително смален от напускането на Великобритания.

Нека завърша днес като кажа следното. Нямам илюзии за мащаба на задачата пред нас. Знам, че ще има хора, които ще кажат, че визията, която ви изложих, ще бъде невъзможна да се постигне; че няма начин нашите партньори да сътрудничат; че британският народ вече е тръгнал към неизбежния изход; и че ако не се чувстваме удобно в ЕС след 40 години, никога няма да бъдем. Но отказвам да заемам толкова пораженческа позиция - както за ЕС, така и за Европа. Защото с кураж и убеденост вярвам, че можем да осигурим по-гъвкав, адаптивен и открит ЕС, в който интересите и амбициите на всички негови членки могат да бъдат изпълнени. С кураж и убеденост вярвам, че можем да постигнем нова договорка, в която Великобритания може да се чувства комфортно и всички наши страни могат да процъфтяват.

И когато дойде референдумът, нека ви кажа отсега, че ако договорим такава сделка, ще се боря за това от сърце и душа, тъй като дълбоко вярвам в нещо. И то е, че британският национален интерес е най-добре защитен в гъвкав, адаптивен и открит ЕС и като такъв ЕС е най-добър с Великобритания в него. През следващите седмици, месеци и години няма да спра, докато тези дебати не са спечелени. За бъдещето на страната ми, за успеха на ЕС и за просперитета на нашите народи за идните поколения.

*Реч на Дейвид Камерън за бъдещето на Европейския съюз и Великобритания. Коментар по речта на г-н Камерън може да прочетете тук.

comments
Ирина стоянова
24 януари 2013 11:18
Невероятна реч на Камерън. Дълбоко съм впечатлена от начина по който застава зад интересите на страната и народа си. Такива политици ни трябват в БГ.
Асен Кънев
24 януари 2013 11:33
Много съм любопитен да видя коментарите на българските политически партии по речта на Камерън. Опасявам се, че за повечето от партиите темата за българския национален интереси в ЕС  е извън интереса и капацитетът им.
Иван Станев
24 януари 2013 11:55
http://blogs.reuters.com/mark-leonard/2013/01/23/camerons-backward-looking-speech/
Един по-смислен анализ от дадения в линка под речта.
Георги Петков
24 януари 2013 14:53
И какви са ви доводите г-н Станев?
Защото простото сравнение между двата коментара - единия (от ройтерс) на вътрешно-английска тематика и другия (по-нестойностния според Вас) на външно-английска тематика ми се струват мааааалко несравними.
Дайте някакви доводи че да се получи смислена дискусия.
 Иначе коментара ви звучи злобливо, като на провинциален учител по полит-икономия владеещ чужди езици
Виктор Стоянов
24 януари 2013 15:19
Явно другите са се групирали, така че думата на Великобритания вече няма същата тежест. Пинципно затова ги боли от много време насам заради националният им комплекс на бивша империя, нека да излязат да видят колко бързо е се превърнат в провинция каквата са били и без специфичният преход на запад, който се обърна вече на изток ще станат отново. Добро впечатление ми направи напомнянето за войната. Както е казано всяко поколение трябва да си я извоюва иначе тя се губи и изражда и върху това трябва да се помисли за регулиращата роля на войната. Ето, че без войни и жените ни се качиха на главата и сега като няма на кой друг да се качат настана криза, докато като има войни и се озъптяват самички и не реват за изкуствено желаното равенство. Започна да изброява изключения в съюза и много удобно не се сети да спомене, че България и Румъния все още имат граници с ЕС защото естествено, че ако го беше направил, щеше да се сметне за наша подкрепа. Като цяло добивам представа, че той самият има желанието да са в ЕС, но деградиралото им общество отново се е самозабравило и искат обратното. Би било пагубно да напуснат, но и сега е така с множеството си изключения, които са си извоювали.
Alfa
24 януари 2013 17:11
Много откровена реч. Англичаните са изумиелно цинични. Час по- скоро да направят референдум- дано апуснат ЕС, но нека да знаят, че на следващият ден ще имат мита. Чутовна наглост е да искаш да участваш в ползите- общ пазар и достъп до него, а да не искаш да плащащ, да направиш компромис със суверенитета или да не приемаш решенията на ЕСПЧ. Те просто трябва да решат дали са европейци или островитяни и ако е второто да им пожелаям успех и да ги третираме като Украйна.
ААА
24 януари 2013 18:44
Някой може ли да каже каква е основната теза в речта?
Сами Камерън
24 януари 2013 22:43
Основната му теза е - може ли и душата в рая :)
Левскар
25 януари 2013 16:24
Единния европейски пазар и единната европейска валута са двете лица на една монета. Тоя човек не знам как си ги представя разделени. Не вярвам да мечтае, че паунда или някоя единична европейска валута може да бъдат използвани като международно разплащателно средство на фона на долара и даже на китайския юан. Еврото обаче може, но англичаните не са в Еврозоната. Искат хем да имат права, хем да не ги задължават с нищо. Е не може така. Ако в бъдеще Великобритания напусне ЕС може да изпаднат в ситуация бившата им колония Индия да има по-голяма икономика от тяхната да не говорим за САЩ или Китай. Но докато са в ЕС тяхната икономика ще върви в пакет с тази на Общността и поне според мен това ще им покаже, че няма да имат абсолютно никаква изгода от излизането им от този съюз. Сега просто помпат мускули и пробват да извият максимално ръцете на ЕС за да си постелят по-удобно.
tuman
2 февруари 2013 06:41
Дотук-добре. Ако приемем, че Камерън намеква, че е еретикът на Европа, който после ще се окаже прав, и приемем,че се опитва да извива ръцете на ЕС в техен, британски национален интерес, кой у нас, макар и не с такъв патос и професионализъм ще нареди една подобна реч за нашите, български национални интереси, кой ще сложи диагнозата на обединена Европа от наша гледна точка и ще предложи решение.
И как ще го предложи, спрямо какви национални интереси, ние и национална доктрина нямаме, а новият стар президент навъртя вече една година стаж.Не можем да кажем просто така, че европейските интереси са и националните интереси на България. Това не е евродиректива и закон, да ги ратифицираш или хармонизираш националното законодателство.
За такова говорене трябват идеи, а за идеите трябват лидери от друг калибър.
Е, идват изборите, да видим кой ще е българският Камерън. Както се казва, всички имат равен шанс.
Само че, кой ли може по тези ширини да предизвика катарзис, нали ще го сложат веднага в графа: този е зелен,червен или пембян и ще докажат, е познават сестра му...
anonymous
3 февруари 2013 18:54
Нещата са много прости: Не може Камерън да се опълчва срещу Меркел, Оланд, Монти,Рахой и т.н.взети заедно. Да не е по-умен, или по-силен от тях? И какво ако британците напуснат? Но те не го искат, защото ще загубят повече. Политическо говорене, нищо повече. Въпросът е кой какво ще извоюва при предоговарянето. Отсега виждам каузата на островитяните като по-слаба от тази за по-централизирана Европа.
СС
4 февруари 2013 22:30
Уважаеми коментатори,
да прочетеш такава реч от начало до край само по себе си изисква съответната култура и прочее. Още веднъж моето уважение.
Да не я коментираме като на раздумка в Ганковото кафене?!
Малко повече респект все пак...
Левскар
6 февруари 2013 19:07
Респектирай с коментар за статията, а не с личното ти мнение относно качеството на коментарите. Хората сме драснали някое мнение за нея, а Вие и това не сте направил :).
Иван Даракчиев
10 февруари 2013 23:32
До tuman

Диагнозата от наша гледна точка е поставена отдавна, в книга излязла от печат през 2011, на англ. ез. В превод на български някои глави са поместени на www.zaedno.mobi, където е и посочен единственият път към благоденствие, за България.
london
9 февруари 2015 20:44
prosto samite britanci iskat izlizane , a politicite se opitvat da gi izlajat da ostanat
london
9 февруари 2015 20:47
no oboknoveniq britanec e mnogo glupav , Sega sa mnogo po dobre , ako UK izlezne ot EC I primerno 2 miliona evropeici se varnat v evropa , to togava britanskata ikonomika vliza v golqm kolaps . Imotniq pazar na London se spukva , sledva v golqm spad v stroitelstvoto I mnogo golqma bezrabotica
If you have a comment, please post it here.
Name:  
login not required