English Български
Follow Us
Subscribe
Search : [ ]
|

Годината на Централна Европа

Published on , , София

Така я определи българският външен министър Николай Младенов в края на миналата година, тъй като през 2011 Европейският съюз ще бъде председателстван от две централноевропейски страни - Унгария (в първата половина на годината) и Полша във втората. Новото десноцентристко правителство на Виктор Орбан ни провокира с някои свои законодателни решения да пишем за първото унгарско председателство, но в унеса си не споделихме в крайна сметка на какви приоритети залага то в следващите шест месеца. Независимо как ще се справи Унгария, на която пожелаваме успех, от сега е ясно, че на 1 юли съюзът ще добие нов облик с встъпването в председателството на Полша.

Унгария залага на добре отъпкания път

Унгарската програма за шестте месеца начело на съюза стъпва на четири основни стълба, по които не едно или друго председателство са развивали идеи. Будапеща ще заложи на икономическия растеж, заетостта и социалното включване; на по-силна Европа; на ЕС близо до своите граждани; и на разширяването и глобалната роля на съюза. Всъщност и четирите теми, макар и да звучат някак кухо, са фундаментални за Евросъюза и неговото бъдеще.

Под приоритета икономически растеж, заетост и социално включване Будапеща разбира консолидация на икономическия растеж на европейската икономика като основна цел. Освен това Унгария смята да продължи усилията на предишните две страни от председателското трио (Белгия и Испания) в затягането на европейското икономическо управление. Освен това унгарците обещават да се погрижат необходимите промени в основополагащите Договори, наложени от нуждата за създаване на постоянен механизъм за управление на кризи, да бъдат прокарани възможно най-бързо.

В рамките на дискусиите, които ще се водят и под унгарското председателство за създаването на нови работни места, иновации и изобщо програмата Европа 2020, Унгария ще се фокусира специално върху детската бедност и социалната интеграция на ромите. Нещо повече, специален приоритет на Будапеща ще бъде приемането на европейска рамка за национални стратегии за включването на ромите и за намирането на реално решение на този европейски проблем.

Унгария поставя на едно от първите места в програмата си и работата по Акта за единния пазар, предложен от еврокомисаря на общия пазар Мишел Барние в края на миналата година. Според председателството, успехът на реформата в икономическото сътрудничество, както и засиления надзор на финансовите пазари и ефикасно прилагане на стратегията Европа 2020 изисква завършването на изграждането на вътрешния пазар чрез премахването на оставащите бариери пред свободната и честна конкуренция.

Вторият приоритет на председателството - "по-силна Европа" - включва работа по някои от най-важните общностни политики. Това ще бъде истинско изпитание за Будапеща, тъй като реформирането на някои от тях винаги е водило до особено тежки спорове в Европейския съюз. Сблъсъци се очакват по няколко политики: Общата селскостопанска политика (ОСП), по която се очаква Комисията да представи законодателни предложения тази година; по кохезионната политика; създаването на наистина обща енергийна политика (точно така е записано в програмата на унгарското председателство) и, не на последно място, по следващата многогодишна финансова рамка.

Тези теми са изключително тежки и са водили до ожесточени битки, приключвали след денонощни дебати по ризи и без вратовръзки. Особено интересна ще бъде обаче дискусията по общата енергийна политика, защото това е нов приоритет за Съюза и досега по него битки не са се водили. За целта на 4 февруари ще се състои и първият специален Европейски съвет, който ще бъде изцяло посветен на енергийната политика и на иновациите. Според председателството, постигането на европейската енергийна сигурност е най-голямото предизвикателство пред ЕС. За целта е необходимо създаването на общ енергиен пазар, изграждането на необходимата инфраструктура, постигане на съгласие по общностни методи за финансиране, постигане на единна позиция за действия спрямо външните партньори на ЕС, разнообразяване на източници, маршрути и доставчици.

Отделно от Енергийния съвет на 4 февруари, унгарското председателство планира и провеждането на политическа дискусия на неформален Енергиен съвет, на който ще се обсъди подготовката на пътна карта за нисковъглеродна енергия до 2050 година. Приятно е да се прочете в унгарската програма, че председателството иска да обърне специално внимание на водната политика на ЕС в контекста на промените в климата, както и на биоразнообразието.

"Съюз близо до своите граждани" е третият приоритет в програмата на унгарското председателство, по който Унгария смята да се заеме сериозно със Стокхолмската програма в областта на правосъдието и сътрудничеството в областта на вътрешните работи. Друг фокус под този приоритет ще бъде борбата с организираната престъпност и киберпрестъпленията. Не на последно място, Унгария ще се бори и за ускоряване на прилагането на разпоредбите по една от новостите, въведени с Лисабонския договор - Европейската гражданска инициатива.

В рамките на третия си приоритет Унгария ще се застъпи и за приемането на България и Румъния в Шенгенското пространство за сигурност в първата половина на 2011 година, но ако двете страни изпълняват необходимите изисквания. В програмата не се посочва изрично дали става дума за техническите изисквания или за политически, нито се посочва нещо повече от написаното.

Друго приятно впечатление прави четвъртият приоритет на унгарското председателство, а именно разширяването. Според Унгария е важно Хърватия да изпълни всички изисквания преди да приключи преговорите, а също и да не забавя приключването им. Освен това, за Будапеща е важно интеграционният процес на Западните Балкани да бъде продължен. Също толкова важно е, се посочва в унгарската програма, да се запази тласъкът в преговорите с Турция, както и да започнат преговорите по същество с Исландия.

Европо, чуваш ли?

Изключително самоуверено звучи текстът, написан от полския външен министър Радек Сикорски за изданието на списание "Икономист" "Светът през 2011". Помня, че когато за първи път срещнах Радек Сикорски във Вашингтон преди повече от 5 години, ме впечатли неговата убеденост. Наистина, четейки човек си мисли, че текстът звучи самоуверено, но когато разговаряш на живо с г-н Сикорски, разбираш, че той просто е един добре образован и зрял прагматик.

Статията му в "Икономист" започва така: "Нека започна първо с едно предсказание. През 2011 година светът най-сетне ще се събуди и ще осъзнае, че Полша се е превърнала в страна, с която в Европа се съобразяват. Ние оцеляхме по време на рецесията: през 2009 бяхме единствената страна в Европа с положителен икономически растеж, а през 2011 г. очакваме да се възползваме максимално от европейското възстановяване. Оцеляхме ужасното изпитание на нашата демокрация: след трагичната смърт на президента Лех Качински през април 2010, нашата конституция проработи - проведохме нови избори и в момента имаме нов президент, Бронислав Коморовски".

Звучи самоуверено, но пък човек трудно може да оспори аргументите. В същия стил, но с още повече аргументи полският външен министър излага и основните приоритети на полското председателство на Европейския съюз през втората половина на 2011 година. Полша ще се концентрира върху инициативата "Източно партньорство", чиято основна цел е разширяване на връзките на Европейския съюз с Беларус, Украйна, Молдова, Армения, Азербайджан и Грузия. Впрочем, за първи път Източното партньорство ще бъде поставено като приоритет в програмата на европейско председателство.

Радек Сикорски демонстрира зрялост и по отношение на Русия. Ето какво пише той: "Ние се надяваме също, че през 2011 Русия най-сетне ще започне истинска реформа на политическите си и социални институции в подготовка за новите й усилия да стане част от широко дефинирания Запад. Не всички руски ръководства са работили за това да се присъединят към Запада, което означава приемане на западните стандарти и условия като свои интереси. Не всички от тях съзнават, че каквито и каги да имат с Варшава или Вашингтон, те скоро ще избледнеят пред екзистенциалната промяна, пред която са изправени източните и южните граници на Русия".

Разбира се, както и преди 5 години, така и днес, Радек Сикорски отдава голямо значение на трансатлантическите отношения. Според него Америка ще бъде твърде обсебена от вътрешните си проблеми през тази година, за да може да обръща вниманието, което европейските й съюзници очакват. Затова друг полски приоритет ще бъде общата европейска отбрана. Г-н Сикорски смята, че САЩ вече не се страхуват, че могат да изгубят влиянието си в НАТО, ако ЕС изгради собствена отбрана, но, според него, трансатлантическите отношения ще продължат да бъдат учтиви, но не и вълнуващи.

И точно тук Сикорски поставя подзаглавието "Чуваш ли, Европо?", под което пише, че е дошъл моментът на Европа, тъй като Америка вече не се страхува, че евентуална обща европейска отбрана може да застраши НАТО. Напротив, Америка ще приветства един Европейски съюз с по-добре организирани отбранителни способности. "Нещо повече, предвид съкращенията на бюджета за отбрана, които САЩ ще трябва да направят, ние трябва да бъдем подготвени за деня, когато Европа трябва да поеме грижата за собствената си сигурност - поне що се отнася до периферията й. Имаме нужда от по-голяма специализация и по-голяма военна координация между европейските държави: 2011 е отлична година за такова начало", пише още Радек Сикорски.

Визията на полското председателство е доста по-глобална, за разлика от унгарското, поне ако съдим по текста на Радек Сикорски преди да е излязла официалната програма за председателството на Варшава, което се очаква да стане в началото на лятото. Но, съдейки по статията на външния министър, Полша ще гледа на проблемите глобално и ще иска действия локално. "Всеки, който следи усилено демографските и икономическите тенденции ще заключи, че западните страни трябва да работят заедно: нуждаем се от повече стратегическа интеграция, не по-малко. Драги западни политици, моля водете си записки", завършва статията полският външен министър.

Полша вече неведнъж даде заявка, че Европа трябва да се съобразява с нея при това без да изтъква на преден план размерите си. Полша е шестата по големина държава в ЕС и седмата по големина икономика. Тя неведнъж е давала ясно да се разбере, че държи гласът й да бъде чут и в това очевидно успя, ако си спомним споровете й с Русия преди няколко години. Полша се превърна и в гласа на новите страни-членки като поиска разходите за пенсионни реформи да бъдат приспадани от бюджетния дефицит в разгара на дълговата криза в еврозоната. Така че, макар да желая на Унгария успех с европейското председателство, смятам че Полша ще наложи нов тип председателстване на ЕС, независимо от това какво е записано в Лисабонския договор.

comments
metonaidenov
6 януари 2011 01:12
Трудно е да се предположи към днешна дата каква ще бъде програмата на българското председателство на ЕС през 2018 г., но е добре отсега да си водим записки как се правят нещата. Ако не заради друго, то най-малкото защото след 7 години оправданието, че сме "най-младите членки на Съюза" (заедно с румънците) просто няма да бъде правдоподобно. Всъщност все пак мисля, че една точка от програмата на България  можем да предвидим с голяма доза сигурност: (предстоящото) приемане на Сърбия, Черна гора и Македония в ЕС :)
If you have a comment, please post it here.
Name:  
login not required