English Български
Follow Us
Subscribe
Search : [ ]
|

Послание от София към Западните Балкани

Published on , , София

Отношенията между страните на Балканите често са пропити от десетилетни и дори столетни вражди, конфликти и спомени. Не случайно на района му се носи славата на "барутен погреб", защото историята досега е показвала, че ако не може да се намери решение, направо се вадят пушкалата. Дали обаче е дошло времето за промяна? Силен сигнал за това даде българският външен министър Николай Младенов по време на представянето в София на 25 ноември на докладите за напредъка на Европейската комисия за страните от Западните Балкани. Г-н Младенов умело използва случая, за да очертае основните акценти от българската външна политика към балканските съседи.

Европейският съюз и трите основни стълба

Едно от важните неща, които министър Младенов направи по време на близо 40-минутното си изказване, беше да признае основните грешки, които България допусна в процеса на присъединяването си към Европейския съюз, както и да сподели проблемите, до които тези грешки са довели сега. Затова, преди да отправи посланието си към всички страни от Западните Балкани и към Турция, той очерта трите основни стълба, с които "не трябва да се прави никакъв компромис".

Тези три стълба са вътрешните реформи, регионалното сътрудничество и добросъседските отношения и именно на тях Николай Младенов наблегна няколко пъти по време на изказването си. Освен това, той отправи и упрек към Европейския съюз, без да дистанцира България от него, като заяви, че все още в съюза не се е състоял същинският дебат за това, което трябва да се направи в подкрепа на страните от Западните Балкани по пътя към присъединяването им. Макар да призна, че си има основателни причини за непровеждането на този разгововр, а именно финансовите проблеми в Европа и политическите реалности във всички страни-членки, все пак той подчерта:

"Опасността от забавянето на нашия вътрешен европейски дебат за разширяването към Балканите, обаче, е много сериозна. Тази опасност поставя в риск всички хора на Балканите, които са заложили живота си, за да видят страните си като част от ЕС. И аз не искам да се събудим един ден, когато социолозите направят социологическо проучване и се окаже, че в страните от Западните Балкани, където в момента има солидно мнозинство от хора про-реформаторски настроени, искащи страните им да бъдат част от ЕС, готови да извървят пътя на реформите, това мнозинство вече е малцинство".

Според него е необходимо също Европа постоянно да си припомня ангажимента, който е поела към тези държави като водещата роля трябва да имат държавите от Централна и Източна Европа. Може би именно затова, той определи 2011 като годината на Централна и Източна Европа, тъй като за първи път в европейската история две нови страни-членки ще председателстват съюза - в първата половина Унгария, а във втората - Полша. Нещо повече, без да дава конкретни предложения или сериозни аргументи за оптимизъм, той си пожела преди българското председателство на ЕС, което ще бъде през 2018 година, всички страни-кандидатки от Западните Балкани или да са част от ЕС, или да са на последната права от присъединяването си. Доколко това е възможно?

Искрено и лично за Хърватия

Трудно може да се каже нещо лошо за страна като Хърватия, но чест прави на българския външен министър, че каза това, което България трябва да каже особено в момент, когато сериозно се спекулира с това дали Хърватия ще осъмне също като България и Румъния с механизъм за контрол. "Хърватия има подкрепата на България по този път и България няма намерението да използва инструменти, които нямат нищо общо с присъединяването на Хърватия към ЕС, за оказване на политически натиск в една или друга посока. Казвам това, защото знам какви слухове обикалят не само в България, но и в някои други страни. Казвам това, защото смятам, че проблемите, които ние имаме да си решаваме, няма да бъдат решени нито в Загреб, нито в Брюксел, те ще бъдат решени в София и не трябва да се превръщат в инструмент, който да пречи на останалите страни."

Косово, Хага, Западните покрайнини

Страната от Западните Балкани, която по всичко личи, че има най-много работа за вършене, е Сърбия. Най-много работа не защото е най-зле по някои от критериите на ЕС за членство, а заради изпълнението на два от трите стълба, изложени от г-н Младенов като фундаментални за евроинтеграцията й. Сърбия вече направи крачка към този процес като подаде молба за членство в Европейския съюз, а Брюксел откликна на тази молба като изпрати дежурния въпросник. Има, обаче, няколко големи но-та. Първото, съвсем очаквано, е Косово. Според Николай Младенов Косово не може да остане дупка на картата на Югоизточна Европа и е необходимо максимално бързо да се пристъпи към разработването на пътна карта за либерализирането на визовия режим и за косовските граждани.

По второто българският първи дипломат направи още една сериозна крачка напред във формулирането на ясна и зряла позиция, която вписа умело в европейския контекст.

Впрочем, той започна отдалече като отговори задочно на неколкократните призиви в западната ни съседка, че ако нещата не вървят добре с Европа, Сърбия има друга алтернатива. Българският външен министър обясни, че за страните от Балканите няма друга алтернатива освен европейската и се обърна директно към проблем, често загърбван от българската дипломация досега: "Обръщам се към тази тема, защото не виждам друга рамка, в която правата на нашите сънародници [в Западните покрайнини] в Сърбия да бъдат гарантирани, освен европейската рамка. Не виждам друга перспектива за тяхното икономическо развитие на регионите, в които те живеят, за тяхното социално развитие, за тяхната интеграция в обществото, освен стриктното спазване на европейското законодателство. Това е най-добрата гаранция за нас, това е най-добрата гаранция за тях, това е най-добрата гаранция за всички граждани на република Сърбия".

Романтичната страница в българската история

И още един сигнал за дипломатическа зрялост - посланието, което министър Младенов отправи към Македония беше освен твърдо, но и създаващо усещането, че друга алтернатива няма. "И затова аз смятам, че всеки отговорен политик в един момент трябва да си зададе въпроса - кое ми е по-важно миналото или бъдещето? Ако избере миналото, то тогава ще загуби бъдещето. Ако избере бъдещето, то тогава ще може да реализира много по-големи успехи за своята страна отколкото само, ако се основава на търсенето на обяснения, на причини за съществуването си в историческите книги, в изграждането на паметници и т.н".

Нещо повече, външният ни министър призна, че предвид продължаващата поява на обидни квалификации в македонското публично пространство по адрес на България, в момента страната ни се въздържа от директно общуване с Македония. "Това не е признак на добросъседски отношения и ние не можем да го приемем по никакъв начин, защото бидейки първата страна, признала нашите съседи за независими, признала ги под конституционното им име, няма нито една причина, поради която те да са видяли нещо лошо от нашата страна". Независимо от това, България ще продължи да подкрепя Македония по пътя й към Европа, защото стабилността на страната е важна за всички в региона, но, разбира се, това ще стане само, когато Скопие осъзнае какво означават добросъседските отношения.

Дойде ли времето Босна и Херцеговина да излезе от Дейтън?

Триетническата държава също се оказа важна в изказването на българския външен министър за стабилността на региона. Затова той призова страната да успее да намери новия консенсус, който ще осигури конституция, гарантираща правата на трите общности в страната и предоставяща гаранции, че нито една от трите няма да вземе превес над останалите. Нещо повече, Николай Младенов постави въпроса дали Босна е готова да излезе от рамката на Дейтън и да поеме отговорност за собствените си институции, без да има нужда от постоянния международен протекторат. Според Младенов, основен елемент от гарантирането на босненската стабилност е получаването на перспектива за НАТО, с което, смята той, България може активно да помогне.

Тази трудна тема Турция

В отговор на критиките, че българската дипломация досега е била пасивна по отношение бъдещото членство на Турция, Николай Младенов успя да изложи дипломатично виждането си за тази страна. Ще цитирам изявлението му точно, защото то просто няма нужда от допълнителни обяснения:

"Не може да не обърнем внимание и на другия ни съсед, не на Западните Балкани, а на ъгълчето от източните Балкани - Турция. Не може, защото Турция също е страна-кандидат за членство в ЕС, към който Европа е приела правнообвързващ ангажимент да води преговори. Скоростта на тези преговори, обаче, зависи от реформите, които се изпълняват в самата Турция. Скоростта на тези преговори зависи и от начина, по който Турция ще върви, реформирайки цялото свое общество в изпълнение на европейските критерии и норми. България е последната страна, станала част от ЕС и няма да бъде първата, която да се противопостави на членството на никой друг в ЕС. Но, бидейки последната страна, присъединила се към ЕС и виждайки собствените си трудности с прилагането на общото законодателство в някои области, България ще бъде и първата страна, която ще настоява всеки следващ оттук нататък да бъде напълно подготвен да бъде част от ЕС. Защото ние сами си даваме сметка за отговорността, която сега носим, за трудния път, който сме извървяли и за това, че нашите съседи на изток и на запад трябва да могат подготвени да поемат същата отговорност".

Според министър Младенов, ЕС не може да се откаже от преговорите си с Турция, защото това е единственият инструмент за реформиране на турското общество. Още повече, че напредъкът, който Турция ще отбележи по пътя към евроинтеграцията си, ще създаде "огромни възможности и предимства" на България за сътрудничество в областта на енергетиката, транспорта, икономическото сътрудничество.

Доста по-малко време Николай Младенов отдели на Черна гора и Албания, като отбеляза само, че и двете страни трябва да извършат не по-малко сложни реформи. В заключение той отново демонстрира зрялост като заяви, че най-голямото предизвикателство на Балканите е да докажат, "че реформите не се правят само за да има някакъв елемент на показност пред европейските ни партньори, а реформите се правят, за да бъдат устойчиви и да покажат реален резултат тук в нашите страни, да покажат реален напредък пред нашите собствени съграждани. Това е големият урок от присъединяването на България към ЕС. И този урок, ако ние го занесем на нашите съседи и им помогнем да го разберат, ще им спестим много от болката, която ние изживяхме през последната година и в някои области продължаваме да изживяваме".

comments
Левскар
30 ноември 2010 15:59
Твърдо вето на фюром и Сърбия докато не ни се върнат Западните покрайнини и фюромците не признаят българският си произход. Твърда подкрепа за Хърватия в ЕС. Босна и Херцеговина имат големи залежи на нефт и газ и дори да не искат ще влязат в ЕС. Косово ще спъне влизането на сърбите в ЕС и затова ще ги подкрепяме с всички сили. Албания и Черна гора - няма проблем, ще ги подкрепиме. Турция или ще признае Кипър или няма и да помирише ЕС.

Това е моето мнение по въпроса и не ангажирам никого с него :)
Аделина
30 ноември 2010 16:01
Ухаааа, е тва се казват позиции. Е, за щастие или съжаление не може точно така да се случи. А за западните покрайнини, просто абсурд
Левскар
30 ноември 2010 18:40
Дори да е абсурд, наши са и трябва да си ги поискаме. Мисля, че е по-абсурдно Сърбия да ни ги върне доброволно.... следователно искаме си ги. Или по-правилно е да направят гласуване в бившата ни област и ако хората искат да се върнат в границите на България да направим нещо по въпроса. За съжаление или за щастие това едва ли някога ще се случи....
anonymous
30 ноември 2010 20:34
Ми то  - много "весело стана", че може и да си поплачем чак. Толкова много
свесни каузи сме пропиляли тук на тези Балкани!! А да не говорим колко глупости сме сътворили. Е не точно всички ние, но купища правителства и управляващи още от много време (столетия навярно). Е колко ли ще трябва да минат, та да се пооправят някои грешки. А дотогава може и да няма вече
България и българи!!
If you have a comment, please post it here.
Name:  
login not required