English Български
Следвай ни
Абонамент
Търсене : [ ]
|

Бой последен за данъка върху финансовите сделки

публикувано на , , София
Последна промяна на:

Данъкът върху финансовите сделки (ДФС) за пореден път раздели депутатите в Европейския парламент. Въпреки че като цяло ЕП настоява за въвеждането на данъка от близо две години, между отделните политически групи има сериозни различия по въпроса. Това ясно пролича в икономическата комисия в парламента по време на обсъждането на доклада на Anni Podimata (Социалисти и демократи, Гърция) по предложението на Европейската комисия, представено миналата есен.

Мотивите на докладчика повтарят вече изложените от ЕК: че данъкът може да донесе нови приходи и същевременно - да възстанови справедливостта в данъчното облагане, защото финансовият сектор генерира огромни приходи, но се облага по-малко; че финансовият сектор е бил спасен от публичния сектор (според ЕК това е струвало 4,6 трилиона евро) и сега трябва да му се издължи; че ДФС може да ограничи спекулацията и рисковата търговия и да допринесе за стабилизирането на пазарите. И емпиричният аргумент, изтъкнат от депутатите, подкрепящи данъка - че той работи успешно на много места по света и носи приходи.

Основните изменения, направени от докладчика, са свързани с разширяването на обхвата на данъка и намаляването на възможността да бъде избегнат. "Искам по-затворена рамка, за да обхване повече сделки и да сведе до минимум интереса за избягване на данъка”, заяви г-жа Podimata пред колегите си. Затова към принципа на установяване (с данъка да се облагат контрагентите по сделката, регистрирани в ЕС) тя добавя и принципа на емитирането - да се облагат всички сделки с финансови инструменти, емитирани от субекти в ЕС. Това е принципът на „гербовия налог”, прилаган във Великобритания. Докладчикът запазва минималните ставки, определени от ЕК (0,1 % за акции и облигации и 0,01 % за деривати), както и правото страните-членки да определят по-високи ставки на национално ниво. В това отношение групата на Зелените обяви, че ще внесе изменения, така че да бъде обърнато по-голямо внимание на високочестотната търговия.

Един от най-спорните въпроси е как да се въведе ДФС, при положение, че много страни-членки са против него. На първо място е Великобритания, която вече има подобен данък и не иска да го дублира с европейския. Британските аргументи против са, че данъкът ще прогони финансовия бизнес вън от Европа и ще намали европейския БВП (по изчисления на Европейската комисия с между 1,76% и 0,53%). Но Лондон далеч не е сам в опозицията си срещу ДФС- други страни (Люксембург, Латвия, Румъния, Словакия, Ирландия, Дания, Чехия, Швеция, България) също са против или имат резерви към предложението, както стана ясно от дискусията на финансовите министри миналия ноември. Парламентите на Швеция, Малта и Кипър са изпратили в ЕП мотивирани становища против предложението (можете да ги прочетете тук). Италия, която по времето на Берлускони клонеше против, сега премина в лагера на привържениците на ДФС.

По този въпрос в доклада се казва, че „приемането на директивата чрез единодушие е най-добрият начин за осъществяване на предложението, с цел да се избегнат нарушения и да се осигури по-нататъшната интеграция на финансовите пазари в ЕС.” Но предвид факта, че някои страни вече имат подобни данъци, а други са против, „ако приемането на директивата според правилото на единодушие е невъзможно, държавите-членки могат да въведат законовите разпоредби на настоящата директива по правилата на засиленото сътрудничество.” Много от изказалите се депутати бяха категорични, че ако не може да се въведе в целия ЕС, данъкът трябва да бъде въведен поне в еврозоната под формата на засилено сътрудничество. Подобна е позицията на Германия и Франция, а френският президент Никола Саркози вече обяви, че Париж ще въведе едностранно данъка, ако не бъде взето европейско решение.

За разлика от социалистите и зелените, десницата зае по-балансирана позиция по време на дебатите. Депутатът от ЕНП Corien Wortmann-Kool (Холандия) заяви, че принципно подкрепя идеята финансовият сектор да плати справедлив дял по отношение на данъците и финансовата система да стане по-устойчива. Въпросът, обаче, е в точния дизайн на ДФС и как да бъдат привлечени всички 27 страни от ЕС да го въведат, подчерта тя.

Колегата й от Люксембург Astrid Lulling (ЕНП) се изказа твърдо против данъка, като се позова на позицията на президента на ЕЦБ Марио Драги и на предшественика му Жан-Клод Трише. Ако въведем ДФС в еврозоната, това ще е най-големият подарък за Великобритания, коментира г-жа Люлинг и призова колегите си да забравят за този данък, ако не бъде приложен глобално.

Sampo Terho (Финландия) от групата „Европа на свободата и демокрацията” също се изказа крайно против данъка. Според него тъй като не всички страни от ЕС ще приложат ДФС, планираните от ЕК приходи вероятно няма да бъдат събрани, а в крайна сметка има риск, вместо да платят банките, да платят потребителите.Тази директива, насочена срещу спекулацията е сама по себе си спекулативна, защото поемаме висок риск срещу ниска възвращаемост, коментира депутатът.

Представителите на Алианса на либералите и демократите за Европа (АЛДЕ) също се обявиха против ДФС. Депутатът Olle Schmidt (Швеция) го определи като несправедлив и попита колко най-малко страни трябва го въведат, за да има смисъл. „На мен ми звучи като само Франция и Германия, това достатъчно ли е?”, попита депутатът, а колегата му от АЛДЕ Sylvie Goulard (Франция) репликира: По-скоро само Франция”. „Вие да не се кандидатирате за президент?”, пошегува се Olle Schmidt.

Социалистът Udo Bullman (Германия) обвини либералите, че непрекъснато говорят за единния пазар, но когато стане дума за данъци, разглеждат въпроса от гледна точка на страните-членки, а не от гледна точка на единния пазар. „Какво искате да обложите в тази криза? Труда ли? Енергията? Нещо трябва да се обложи”, заяви депутатът. Подкрепи го и колегата му Elisa Ferreira (Португалия): „Плащаме ДДС за мляко, за храна, за електричество, а защо хората, които купуват финансови продукти не плащат?”

Pascal Canfin (Франция) от Зелените заяви, че данъкът трябва да се въведе дори и това да не може да стане във всичките 27 страни от ЕС. Според него трябва да се постави краен срок до септември и ако дотогава не се постигне съгласие, да се пристъпи към засилено сътрудничество между страните, които искат да въведат ДФС.

Другият спорен въпрос е свързан с разпределението на приходите от данъка, които според ЕК ще бъдат около 50 милиарда евро годишно (ако бъде въведен в целия ЕС). ЕК предлага парите да се разпределят между ЕС и страните-членки и да се използват като собствени ресурси в европейския бюджет 2014-2020, което би намалило националните вноски. Според доклада на Anni Podimata с приходите от ДФС могат да се финансират политики като помощта за развитие, борбата срещу изменението на климата, устойчивото развитие и системата за социална защита в ЕС. Въпросът е, че някои от страните, които подкрепят данъка искат приходите да остават изцяло в националните бюджети. От своя страна пък ЕП предупреди, че няма да приеме следващата седемгодишна бюджетна рамка без решение за собствените ресурси.

Докладът за въвеждането на данъка върху финансовите сделки трябва да бъде гласуван от икономическата комисия през април и да влезе в пленарната зала през юни. В същото време, съгласие по темата все още не е постигнато и в Съвета на министрите. През февруари девет страни изпратиха писмо до датското председателство на съюза да ускори преговорите по въпроса, за да бъде постигнато съгласие на първо четене до края на юни. Под писмото са се подписали Франция, Германия, Италия, Белгия, Австрия, Финландия, Испания, Португалия, Гърция. Любопитна подробност е, че всички са членове на еврозоната и са точно девет, колкото според Лисабонския договор е минималният брой страни за установяване на засилено сътрудничество. В близките дни се очаква Европейската комисия да представи ревизирано становище за отражението на данъка върху реалната икономика.

коментари
Ако имате коментар, може да го напишете тук.
Име:  
Полето 'Име' не е задължително. Ако го оставите празно, вашия коментар ще бъде създаден с автор: 'anonymous'. Можете да се регистрирате на нашия сайт и тогава коментарите ви ще бъдат наименовани автоматично с името на вашия потребител.