euinside

Cause and Effect in European Politics and Law

Президентският доклад започва да отделя еврозоната

Аделина Марини, October 14, 2015

Само преди два-три месеца изглеждаше, не само че едва ли скоро ще започнат някакви значителни стъпки към по-дълбока интеграция в еврозоната, но и че едва ли някой ще обърне внимание на поредната визия за бъдещето й, каквато е докладът на петимата президенти, представен официално в края на юни. Тогава, в пика на кризата с Гърция и все по-детабуизираното говорене за ГРизход, докладът попадна в епицентъра на настроенията "сега не му е времето". Началото на есенния политически сезон в ЕС обаче напълно обърна представите. Не само че докладът се обсъжда много и все на високи нива, но по него вече се и работи, което хвана страните, които не споделят единната европейска валута, неподготвени. На 5 октомври в Люксембург се състоя среща в необичаен формат. Преди редовното заседание на Съвета на министрите на труда и социалните въпроси на ЕС - не особено привлекателен формат за брюкселската журналистическа гилдия - се срещнаха министрите на труда на страните от еврозоната. 

Срещата на 19-те социални министри се състоя за първи път в историята на ЕС по инициатива на Люксембургското председателство. Целта й беше да се обсъди подсилването на социалното измерение на управлението на еврозоната, където социалното разделение, предизвикано от дълговата криза, вместо да намалява започна да расте. Министърът на труда на Люксембург Николас Шмит обясни решението за провеждането на срещата с това, че страните от Икономическия и паричен съюз са изправени пред "конкретни общи предизвикателства" и "споделят същите интереси и отговорности". Без социалното измерение еврозоната е обречена, каза той и предложи Съветът на социалните министри да се превърне в също толкова важен играч, какъвто са Еврогрупата и Съвета на министрите по икономическите и социалните въпроси. По традиция всички срещи на министрите на икономиката и финансите (ЕКОФИН) винаги са предшествани от среща на Еврогрупата (министрите от еврозоната). Николас Шмит смята, че това трябва да се случи и със социалните министри.

Той се позова на доклада на петимата президенти, където се говори за необходимостта от доброто функциониране на пазарите на труда и социалните системи. За целта се предлага по-дълбока интеграция на националните пазари на труда чрез улесняването на географската и професионална мобилност, включително и чрез по-добро признаване на квалификациите, по-лесен достъп до работни места в публичния сектор за граждани на други членки на еврозоната и по-добра координация на системите за социална сигурност. 

По време на социалната Еврогрупа министрите са обсъждали няколко въпроса, поставени от Люксембургското председателство, първият от които е дали са съгласни този формат да стане редовен и да се отчита за работата си на срещите на върха на еврозоната, за които има договореност да се провеждат най-малко два пъти годишно. Друг въпрос е как да се формализира процеса на сближаване, който е основен стълб в доклада на петимата президенти - на ЕК, ЕЦБ, Еврогрупата, Европейския съвет и ЕП. Третият въпрос е бил как да се осигури връзката със страните извън еврозоната. Последният се оказа много по-важен въпрос от първите два, тъй като не закъсняха и острите реакции срещу тази неочаквана и голяма крачка към по-дълбока интеграция в еврозоната.

Веднага след срещата българският министър на труда и социалната политика Ивайло Калфин на английски написа в Туитър възмущението си: "Създаването на съвет на социалните министри в еврозоната е лоша идея. Кохезията [изравняването] е въпрос за всички. Вместо това да се засили ролята на Съвета на социалните министри". Критично реагира и хърватският му колега Мирандо Мърсич, който след заседанието в понеделник заяви: "За нас ЕС означава общност и сме притеснени от ситуацията, която умишлено дели Европа на две части, каквото несъмнено е провеждането на такава среща непосредствено преди Съвета по социални въпроси. Политиките, за които отговаряме, са важни за всички ни и трябва да работим по тях заедно". 

Люксембургският министър на социалната сигурност Ромен Шнайдер увери, че страните извън еврозоната няма да бъдат изолирани. Николас Шмит беше категоричен, че ако срещите в Еврогрупа-формат продължат, те няма да бъдат орган за взимане на решения, както не е и самата Еврогрупа. Основният орган си остава Съветът на 28-те, добави той. Това обаче не е точно така. Ролята на Еврогрупата е уредена в Протокол №14 към Лисабонския договор. Заради необходимостта от по-добра координация на икономическите политики на страните-членки на еврозоната, в протокола е записано, че срещите във формат "Еврогрупа" ще бъдат неформални. На тези срещи ще се обсъждат въпроси, свързани с единната валута като на тях ще присъстват представители на ЕК. Канят се и представители на ЕЦБ. 

Еврогрупата може да си избира и председател. Неговият мандат е от две години и половина. В момента, за втори мандат начело на групата е холандският министър на финансите Йерун Дайселблум. И ако срещите са наистина неформални по своя характер, тоест не се взимат конкретни решения, това не е точно така в случая с Гърция. По отношение на спасителната програма за Гърция Еврогрупата има ключова роля. Дотолкова, че държавните и правителствени глави на страните-членки заявяваха неколкократно, че съдбата на програмата се решава от Еврогрупата. В протокола за този формат е изрично записано, че става дума за координация на икономическите политики в еврозоната.

Правните експерти на Съвета и ЕК ще трябва да излязат със становище дали социалните политики са част от икономическите или са отделни, защото ако са напълно самостоятелни и равностойни, тогава социалната Еврогрупа ще трябва да получи адекватно формализиране с отделен протокол или друго правно решение. Предвид вече съществуващата съпротива, това ще се окаже доста трудно. От изказванията, направени по време на срещата, става ясно, че Люксембургското председателство е твърдо решено да се бори за социалната Еврогрупа до край. Министър Николас Шмит заяви, че има много силен и враждебен натиск срещу ЕС и еврото. Общата валута се възприема единствено като инструмент за бюджетна дисциплина. "Ако посланието [че реалните цели са растеж, заетост и социална защита] не бъде излъчено и европейският проект не е подкрепен от гражданите си, ЕС ще тръгне назад", каза министърът. 

Социалното измерение в ЕС е доста слаба брънка в разработването на политики за справяне с дълговата криза на еврозоната, нищо че за него се говори все повече през последните години. Уви, основно само приказки. Независимо от говоренето, социалната защита си остава основно национална кауза, както euinside писа преди 2 години. Шефът на ЕК Жан-Клод Юнкер обаче обяви за свой основен приоритет през петгодишния му мандат (до 2019 г.) постигането на "отличен социален рейтинг" за Европа. Един от пътищата за това е създаването на "европейски стълб за социални права". В момента ЕК подготвя пакет за трудова мобилност, който ще бъде представен до края на годината. Той беше основна тема на изнесеното в Страсбург заседание на колежа (еврокомисарите). 

Според заместник-председателя на ЕК за еврото Валдис Домбровскис, кризата е имала ефект не само върху икономическия растеж, но е задълбочила и социалните различия. В резултат на това започна силно да расте съпротивата срещу свободното движение, въпреки очевидните ползи от това. Пакетът за трудова мобилност ще включва мерки за подобряване на координацията по отношение на социалната сигурност и преглед на директивата за командироване на работници. Бъдещето на еврозоната през доклада на петимата президенти ще бъде една от темите в дневния ред на октомврийския Европейски съвет на 15 и 16 октомври в Брюксел.