English Български
Follow Us
Subscribe
Search : [ ]
|

Задълбочаването на интеграцията в еврозоната - да не слагаме каруцата пред коня

Published on , , Twitter: @euinside
Last change on

Политическата есен започна ударно в ЕС с първите сериозни дискусии за бъдещето на еврозоната, скицирано в доклада на петимата президенти, представен за първи път на юнската среща на върха. Първоначалните очаквания бяха, че докладът ще потъне заради прекалено многото други проблеми, с които ЕС се сблъсква в момента, но след като гръцката криза доведе до сериозното обсъждане на ГРизход, страните-членки все пак се съгласиха, че така повече не може. Докладът беше обсъден за първи път от министрите на финансите по време на неформалната им среща в Люксембург на 11 и 12 септември, а след това и в икономическата комисия на Европарламента. Двете обсъждания очертаха сближаване между доминиращите доскоро противоречиви тези - да се върви към задълбочаване с ново институционално изграждане от една страна и от друга - първо да се приложи изцяло сегашното законодателство и чак тогава да се мисли за промени. 

Нова еврозона до 2025

Министрите на финансите са отделили по-голямата част от времето си именно на обсъждането на президентския доклад, като по думите на Пиер Граменя, люксембургският министър на финансите, дебатът е продължил близо три часа. Постигнато е съгласие, че крайната цел за завършване на задълбочаването на Икономическия и паричен съюз трябва да е 2025-а година. Нещо повече, постигнато е съгласие да се върви с двете фази паралелно. Това означава, че докато се работи по краткосрочните мерки за намаляване на риска за еврозоната, да се обсъжда и споделяне на риска. Както обясни по-късно в икономическата комисия на Европарламента еврокомисарят по икономическите въпроси Пиер Московиси (Франция, Социалисти и демократи), докато се работи по изпълнението на съществуващото законодателство, в страните-членки трябва да започнат националните дискусии за дългосрочните цели. Това включва нови институции и допълнително споделяне на суверенитет.

Важна част от дискусиите на финансовите министри е била разговора за баланса между страните-членки на еврозоната и тези извън. По думите на министър Граменя, имало е много добри изказвания на нечленки, някои от които нямат намерение да приемат еврото. "Слушахме внимателно и разбрахме необходимостта да подобрим диалога", каза той. Министрите са възложили на ЕК да изготви пътна карта за работа по първата фаза. Заместник-председателят на ЕК, отговарящ за еврозоната, Валдис Домбровскис (Латвия, ЕНП) съобщи, че ЕК ще е готова с времевата линия до средата на октомври. Той въведе нов термин за първата фаза в типичния брюкселски сленг - "задълбочаване чрез изпълнение" (deepening by doing). Това, което се крие зад тази фраза, е задълбочаване чрез изпълнение на наличното законодателство. 

Според г-н Домбровскис, ЕК ще продължи да работи по подобряването на Европейския семестър. Процес, който е започнал миналата година и който на този етап има спорен ефект. По думите му фокусът ще се измести върху най-големите социално-икономически предизвикателства, пред които са изправени страните-членки. За целта ще се създаде борд на фискалните съветници, който ще координира работата на националните фискални съвети, чието създаване беше договорено с фискалния пакт. Освен това предстои създаването на мрежа от национални органи по конкурентоспособността, чийто мандат ще бъде да следи нивото на заплатите и конкурентоспособността в страните-членки. Валдис Домбровскис подчерта, че този пореден опит за задълбочаване на интеграцията в еврозоната ще бъде успешен, само ако се осигури баланс между отговорността и солидарността. 

Като част от първата фаза е и доизграждането на банковия съюз, на който му липсва третия елемент - общата схема за гарантиране на влоговете. По тази точка обаче има сериозни разногласия между страните-членки. Както каза люксембургският финансов министър, "нека не впрягаме каруцата пред коня". Той добави, че има готовност сред министрите за такава система, но тя трябва да бъде последица от споделянето на риска. А споделянето на повече риск е възможно само, след като е направено всичко за намаляването му. Това означава страните-членки да изпълняват препоръките на ЕК, фискалните и икономическите правила. Нещо, което в последната година отслабна с новия "политически" подход на ЕК. Въпреки острата съпротива на определени страни-членки, начело с Германия, шефът на Комисията Жан-Клод Юнкер обяви в обръщението си за състоянието на съюза, че ЕК ще представи до края на годината предложение за такава схема.

Заместникът му Домбровскис уточни, че това ще стане във втората половина на октомври, но обеща, че преди да изготви предложението ЕК ще се консултира със страните-членки. Беноа Кьоре, член на управителния съвет на ЕЦБ (Франция) заяви от своя страна, че е имало широко съгласие сред министрите най-напред изцяло да се приложи директивата за преструктуриране и оздравяване на банките преди да се мисли за друго. В контекста на банковия съюз беше обсъден и фонда за банково преструктуриране, който трябва да заработи от 1 януари, но все още не е ратифициран от всички страни-членки. Валдис Домбровскис каза, че макар че целта е фондът да се финансира постепенно от банковия сектор, в момента има нужда да се предостави временно финансиране, докато се вземе решение за финансовата му подплата. 

Според българското Министерство на финансите, фондът трябва да получи директна кредитна линия от Европейския стабилизационен механизъм (постоянния спасителен фонд на еврозоната), тъй като така ще се гарантира "еквивалентност" между членките на банковия съюз от еврозоната и тези извън нея. 

Кога ще има промени в договорите?

По отношение на втората фаза на задълбочаването на еврозоната Валдис Домбровскис каза пред евродепутатите, че в момента се създава експертна група, която ще размишлява върху втория етап. ЕК ще представи бяла книга по въпроса до 2017-а година. Пиер Московиси добави, че втората фаза ще представлява истинското задълбочаване на еврозоната, когато тя ще стане политическа. Нещо, което със сигурност ще изисква промени в договорите, но нито той, нито г-н Домбровскис можеха да се ангажират кога евентуално може да се говори за отваряне на договорите за промени. И ако на срещата на финансовите министри изглеждаше, че атмосферата е била позитивна и конструктивна, в икономическата комисия на Европарламента докладът беше посрещнат враждебно от всички страни - и от тези, които са против задълбочаването на евроинтеграцията, и от онези, които се застъпват за федерализация.

Любопитното е, че имаше сближаване в позициите по национален принцип между членове на групи, които се различават в схващанията. Германците Маркус Фербер (ЕНП) и Бернд Луке (ЕКР) изразиха на практика позицията на германския финансов министър Волфганг Шойбле. Г-н Фербер заяви, че докладът обединява рисковете и ги прави общностни. "Не трябваше ли да се концентрираме повече върху вече договореното?". Бернд Луке пък изрази директно притеснение, че се върви към "голям трансферен съюз". Той настояваше да получи отговор на множеството въпроси, които идеята в доклада за създаването на европейски министър на финансите поражда. По време на дебата избухна разпра между него и други евродепутати, които атакуваха Пиер Московиси и Валдис Домбровскис за това, че нямат отговори на тези важни въпроси, които обаче са изцяло във втората фаза на задълбочаването на еврозоната, по която липсват конкретни предложения. 

Групите в лявата част на политическия спектър, които като цяло се застъпват за по-общностни решения, също критикуваха доклада, но защото не е достатъчно смел. Филип Ламберц (Зелени, Белгия) заплаши, че без механизъм за финансова солидарност еврозоната е обречена. Перванш Берес (Социалисти и демократи, Франция), докладчик именно по бъдещето на еврозоната, критикува идеята за създаване на две нови агенции - борда от фискални съветници и агенцията за конкурентоспособност. Според нея, няма нужда от нови институции, а от управление на еврозоната и от обща схема за гарантиране на влоговете. 

България предпазлива в позицията си, Хърватия е по-категорична

Българската позиция по доклада е свързана основно със запазването на баланса между членките на еврозоната и тези извън. Според Министерството на финансите, мерките за задълбочаване на еврозоната не бива да водят до по-голямо разделение между членките и нечленките. Подобно на британската позиция, България също настоява целостта ЕС28 да се запази. Единният пазар е основен приоритет за България, е мнението на София. 

Хърватия следи изкъсо какво става в еврозоната, защото страната е силно евроизирана, обясни в интервю за euinside шефът на комисията по европейски въпроси в хърватския парламент Даниел Мондекар (Социалдемократическа партия). Според него, по-дълбоката интеграция в еврозоната ще реши проблемите й, тъй като "тя [по-дълбоката интеграция] най-накрая ви научава, че страните не са острови, които не ги засяга нищо ставащо извън тях. По-дълбоката интеграция ще има онзи ефект на пеперудата, който може наистина, ако има способни и отговорни политици, да има в пъти по-голям ефект на ниво държави". Той смята обаче, че отварянето на договорите за промени е отваряне на кутията на Пандора. Много неща може да се направят и без промени в Лисабонския договор. Дори британските искания може да бъдат задоволени без промени.

comments
If you have a comment, please post it here.
Name:  
login not required