English Български
Follow Us
Subscribe
Search : [ ]
|

Социалният стълб на ЕС - последния мохикан на националния суверенитет

Published on , , Загреб, Twitter: @AdelinaMarini
Last change on

През февруари 2012 г. гуверньорът на Европейската централна банка Марио Драги обяви прословутия европейски социален модел за мъртъв, заради огромната младежка безработица, която обхвана ЕС. По-късно в отделна статия г-н Драги посочи, че задълбочаването на европейската интеграция няма да е краят, а възраждането на европейския социален модел. Статията беше публикувана в навечерието на серията от предложения за задълбочаване на европейската интеграция, станала популярна като съвкупност от съюзи - икономически, фискален, банков, дори и политически. На социалния елемент започна да се обръща внимание в края на миналата година, когато в резултат на мерките за въвеждане на строга фискална дисциплина, безработицата достигна рекордни нива във всички най-тежко засегнати от кризата страни-членки.

През юли 2013 г. броят на безработните в 28-те страни-членки на ЕС беше 26.5 милиона души, от които 19.2 милиона само в еврозоната. Една четвърт от икономически активното младо население в Европа е без работа - 23.4 процента или 5.6 милиона души в ЕС28 и 24% (3.5 милиона) в еврозоната (ИПС17). Бедността и социалното изключване са в процес на увеличение от 2009-а година, особено в южните и източните членки на съюза. Заради тези предизвикателни за политическата стабилност данни, страните-членки натовариха Комисията и президента на Европейския съвет Херман Ван Ромпой да излязат с конкретни предложения за засилване на социалния аспект в мерките за преодоляване на кризата. Като първа стъпка и съвсем ad hoc беше договорена младежката инициатива за безработица на стойност 6 млрд. евро.

След консултации със страните-членки и на базата на идеите на парламента, както и отделни позиции, ЕК представи тази седмица "социалното измерение на ИПС". Предложението [на английски език] има амбицията да е петия стълб на европейската интеграция, но на практика ще бъде последния мохикан на националния суверенитет. В документа от близо 20 страници се подчертава неколкократно, че каквото и да се прави, става дума по-скоро за диалог и дебати, отколкото за реални действия на европейско ниво и че националните компетенции ще бъдат уважавани напълно. Посочва се, че политиките на заетост попадат изцяло под юрисдикцията на страните-членки и затова Комисията предлага инициативи, които само да насочат вниманието към проблемите в ЕС.

Затова и всички идеи са в рамките на Европейския семестър и се простират до наблюдение и координация, но без никакви санкции за неизпълнение, както е при някои фискални политики например. Това, което се предлага е да бъдат увеличени индикаторите, които се следят в рамките на Годишния преглед на растежа и в Процедурата по макроикономическите баланси. Основните точки в документа са засилване на надзора върху предизвикателствата за заетостта и социалната политика, и координация на политиките; подсилване на солидарността и действия в подкрепа на заетостта и трудовата мобилност; засилване на социалния диалог.

Докато чете документа човек остава с впечатление, че той признава провала на десетгодишната икономическа стратегия на ЕС Европа 2020, правена на база очаквания, нямащи нищо общо със ситуацията, която създаде кризата от 2009-а година. Сякаш усетили, че този ключов документ ще бъде изхвърлен в кофата, от Комисията изрично посочват, че десетгодишната визия, наследник на Лисабонската стратегия, е поставила за първи път социалната политика в сърцето на европейската икономическа стратегия и че всъщност със социалното измерение на ИПС се подпомагат държавите-членки в постигането на 10-годишните цели, които предвиждат заетостта на населението между 20 и 64 години да достигне 75%, както и застрашените от бедност да намалеят с 20 милиона.

Резултатите за първите 3 години от работата по Европа 2020 са достигане на рекордни нива на дългосрочната безработица в целия ЕС, постоянен ръст на бедността от 2007 г. досега, довел до 24.2% от населението на ЕС да са изложени на риск от бедност и социално изключване. Само в Гърция делът на младежите без работа от общия брой безработни е 63%. Комисията обаче не губи кураж и смята, че със социалното измерение може всичко това да бъде преодоляно. За целта ЕК предлага към Европейския семестър да бъдат включени следните допълнителни индикатори:
- размер на участието на пазара на труда;
- равнище на дългосрочната безработица;
- равнище на младежката безработица, която да включва също и заетостта на безработните младежи в образователния процес;
- размер на риска от бедност и социално изключване.

По данни на ЕК нивото на презгранична трудова мобилност в ЕС е все още изключително ниско. Само 2.6% от населението на съюза са се преместили да живеят в друга страна-членка. В еврозоната пък по-малко от 4 на сто от хората в активна трудова възраст работят в друга членка, а 17% планират преместване. Това ниско ниво на трудова мобилност се обяснява с няколко фактора, сред които културни и социални (езикови и културни бариери, пазар на жилища, семейни връзки), както и разнообразието от данъчни системи, различни професионални квалификации, правни или административни бариери.

Това, което може да се направи незабавно и да влезе в Европейския семестър още от догодина, е разработването на Съвместен доклад за заетостта, в който ще има подробна класация. След като бъде одобрена, тази класация ще се превърне в част от Годишния обзор на растежа, който ЕК публикува всяка есен като начало на Европейския семестър. Друга мярка, която ЕК предвижда, е по-активен социален диалог. Планира се ЕК да се среща със социалните партньори преди да приеме обзора на растежа в рамките на Комитета за социален диалог, за да получи мнението им за предстоящите приоритети, както и вижданията им за резултатите от предходния Европейски семестър. Посланията от този диалог ще бъдат споделени със Съвета по време на тристранната социална среща на върха, която традиционно се провежда всеки октомври. Резултатите от диалога ще бъдат включени като анекс към Доклада за индустриалните отношения.

С това обаче диалогът не приключва, а напротив. Предвижда се ЕК да организира дебати по Годишния обзор на растежа и по Съвместния доклад за заетостта със социалните партньори на европейско и национално ниво. На практика социалното измерение на икономическия и паричен съюз ще има чисто аналитична и диалогична стойност. Една от причините за липсата на смелост да се върви към отдаване на суверенитет и в тази сфера е, че мандатът на ЕК изтича, времето за европейските избори наближава, а с него се задълбочава и конфронтацията между евроинтеграционалистите и евроскептиците. Шефът на ЕК Жозе Мануел Барозу влезе в публична полемика с британския премиер Дейвид Камерън, който поиска преразглеждане на договорите на ЕС, за да може от тях да отпадне ключовата фраза "към все по-задълбочен съюз".

По всичко изглежда, че социалният стълб на европейската интеграция всъщност има популистка роля да охлади вече твърде екстремните антиевропейски настроения, провокирани от болезнената политика на ограничаване на разходите от последните 4 години. Европейските лидери поискаха това в отговор на острите критики от страна на Европарламента, а също и в отговор на множеството политически сътресения в най-засегнатите страни-членки, като така прехвърлиха топката към далечния и лош Брюксел. Жозе Мануел Барозу обаче отказва да поеме цялата отговорност като в съобщението до Парламента и Съвета от 1 октомври дава ясно да се разбере, че предложението е изцяло съобразено с мнението на всички заинтересувани страни, като припомня обаче, че той лично е предложил решение, което може реално да решава проблемите на европейско ниво.

В своята пътна карта за задълбочаването на интеграцията в еврозоната Барозу споменава за създаването на бюджет на ИПС, с който да се финансират успешните структурни реформи, а също и да може да се поемат разходите от икономическите сътресения. В съобщението си от онзи ден той доразвива идеяте си като предлага на практика застрахователна схема за безработни. Тази схема ще поема асиметрични шокове и ще изисква нетни плащания, които ще бъдат отрицателни в добрите времена и положителни в лошите. Така например, пише в документа, страните-членки ще плащат редовни вноски, които ще бъдат съобразени с размера на държавата и с производството й.

Друг вариант може да бъде създаването на система, подобна на американската за обезщетяване на безработни, при която федерален фонд ще поеме 50% от обезщетенията за безработни над определен стандартен срок. За да се въведе тази система обаче, ще са необходими промени в Договора, което на този етап е изключено. Германия вече възрази срещу подобна мярка. Пълните реакции по съобщението на ЕК се очакват през декември, когато лидерите на страните-членки ще се съберат за обзорната си годишна среща и тогава ще решат дали и социалното измерение ще се развива с дребни крачки, както и всички останали стълбове на по-дълбоката интеграция или ще се прибегне до по-значителен скок.

Дори и да се приеме скромната интеграционна стъпка за самонаблюдение на социалните процеси в страните-членки, това пак ще е положителна стъпка, тъй като ще се разкрие доста по-ясна картина на взаимообвързаностите между страните-членки в социалната сфера. Ще се покаже ясно и степента на развитие на общия трудов пазар или до каква степен всъщност той е единен.

comments
If you have a comment, please post it here.
Name:  
login not required