English Български
Follow Us
Subscribe
Search : [ ]
|

Гърция - приказка без край

Published on , , Брюксел, Twitter: @AdelinaMarini
Last change on

Най-голямата новина от извънредната среща на върха на страните от еврозоната е, че Гърция най-сетне представи нещо като предложение, което се очакваше от нея в продължение на четири месеца, откакто беше взето решението за удължаване на настоящата спасителна програма с четири месеца - до края на юни. През всички тези месеци гръцкото правителство се опитваше да води идеологическа битка със своите партньори/опоненти в ЕС, докато времето и парите на Гърция изтичаха. Десетки срещи на Еврогрупата, изявления, множество статии на гръцкия министър на финансите Янис Варуфакис без никакъв хоризонт, че това може някога да свърши. До четвъртък следобед, когато шефът на Европейския съвет Доналд Туск свика извънредната среща на върха на страните, споделящи общата валута. 

След свикването на срещата бившият полски премиер разпространи видеообръщение, в което на практика отправи ултиматум към Гърция. "Близо сме до точката, когато гръцкото правителство ще трябва да избира между приемането на това, което аз смятам за добро предложение за продължаване на подкрепата, или да мине към фалит. В крайна сметка, това е и може да бъде единствено гръцко решение и гръцка отговорност", каза г-н Туск. 

От "Осанна" до "Разпни го" или от Гризход към Гроставане

Явно ултиматумът е свършил работа, защото късно в неделя започнаха да се появяват съобщения, че гърците подготвят предложение. В ранните часове на понеделник стана ясно, че е имало грешка - гърците са изпратили около полунощ грешното предложение. Малцина бяха тези, които проявиха разбиране и казаха, че на кого ли не се е случвало в последния момент, под огромен стрес да изпрати грешния документ. Още повече че верният документ е бил изпратен часове по-късно. Независимо от това обаче, понеделник сутринта настроенията рязко се смениха. Вече не се говореше за Грихзод. От Комисията започнаха да пристигат позитивни съобщения, че най-сетне има основа за преговори, че споразумението е на една ръка разстояние, че най-сетне кризата е към края си. Целият този оптимизъм се изпари още по обяд, когато в Брюксел започнаха да пристигат министрите на финансите от еврозоната, за да подготвят срещата на върха няколко часа по-късно.

Повечето бяха песимисти и имаха твърде ниски очаквания, основно заради малкото време за разглеждане на новото предложение. Ирландският финансов министър Майкъл Нунън, очевидно невпечатлен от поредната емоционална статия на гръцкия му колега Варуфакис за ирландската публика, публикувана в The Irish Times през уикенда, уточни, че именно заради объркването на версиите на предложението са му ниски очакванията. Всички бяха предпазливи по отношение на съдържанието, като някои се радваха, че все пак има предложение, но всички бяха единодушни, че то тепърва трябва да мине през техническия екип и чак тогава да се обсъжда от министрите. Все пак шефът на Еврогрупата Йерун Дайселблум беше оптимист, че новото предложение прави впечатление на нещото, което се очакваше от Гърция толкова дълго.

Настроението на изчакване и несигурност се запази и за срещата на лидерите, които се събраха в 7 вечерта централноевропейско време в понеделник. Нещо повече, сред мнозина от тях имаше раздразнение. Най-сърдит беше премиерът на Финландия, чийто предшественик, а сега министър на финансите Александър Стуб заяви съвсем директно преди началото на Еврогрупата, че всички ще направят излишни въздушни мили. Премиерът Юха Спила беше изцяло в тон с настроението на министъра си като заяви, че не очаква много. Председателстващият срещите на еврозоната Доналд Туск отново беше строг и сдържан като призова да се сложи край на "този политически хазарт". Срещата продължи малко по-дълго от очакваното на фона на предхождащите я настроения, но с донякъде предизвестен резултат - Гърция получи още един шанс.

Всички бяха единодушни, че ще се работи денонощно, за да може това, което Гърция е представила, да бъде облечено в подходяща форма и съпроводено със съответния политически ангажимент, тъй като според институциите, макар предложението на Атина да е доста по-цялостно и конкретно, в него все още липсва списък с реформите, които трябва да бъдат направени и съответните срокове. Настроенията след срещата в понеделник вечерта бяха смесени. Някои лидери продължаваха да са фрустрирани и дори отказваха да коментират. Сред тях е италианският премиер Матео Ренци, който заяви на излизане от срещата само, че работата продължава. Шефката на Международния валутен фонд Кристин Лагард обяви, че работа има много, но времето е малко. 

Шефът на ЕК Жан-Клод Юнкер изрази увереност, че всичко ще приключи още тази седмица. Нещо повече, той каза, че тази игра е без продължения. Това хвърли в размисъл медийната общност, тъй като означава на практика, че не може да се очаква удължаване на сегашната вече веднъж удължена програма. За това намекна холандският министър на финансите и лидер на Еврогрупата Йерун Дайселблум наскоро. В такъв случай очевидно става дума за по-дългосрочно споразумение, но то трябва да е финансово подплатено и съответно одобрено от гръцкия парламент, а ако има промяна във финансовите параметри, и от други парламенти. Това е невъзможно да се осъществи до края на юни, когато изтича сегашният срок на програмата. От Комисията и Съвета не успяха да обяснят какво точно ще се случи. Според тях, важното е да се постигне споразумение, а едва след това може да се мисли и как точно да се реализира то. Основата в крайна сметка е договореното на 20 февруари.

В него обаче се посочва, че удължението от четири месеца изисква до края на април да бъде договорен списъкът с реформи, за да може това да доведе до приключване на петия преглед на програмата и съответно до отпускането на оставащите траншове. Тогава никой не е очаквал, че Гърция няма да е готова с нищо конкретно не до края на април, а до края на юни. Опитът показва, че не е задължително Гърция да е изпълнила договореното, за да приключи прегледът на програмата, но шефът на Еврогрупата Йерун Дайселблум многократно натъртваше през последните месеци, че Гърция освен че трябва да представи списък с реформи и срокове, този списък трябва и да се приложи преди да бъдат отпуснати следващите пари. Той повтаряше науморно, че основният проблем е липсата на доверие. 

Очевидно е, че това е невъзможно да се осъществи дори и да се развие най-добрият сценарий днес в Еврогрупата да бъде договорено споразумение. Още повече че от изтеклите данни за новото гръцко предложение става ясно, че то ще бъде много трудно прието в самата Гърция, особено от мнозинството на крайно лявата партия Сириза. Тъй като от Гърция се очаква да увеличи приходите в бюджета, за да постигне първичен бюджетен излишък (без лихвите по кредитите), а правителството упорито отказва да намалява заплати и пенсии, основният фокус е в увеличаването на данъчната тежест. Фискалните мерки са на стойност 8 млрд. евро, като от тях най-голям дял - 7.3 млрд., според EUobserver, имат увеличението на данъците и социалните осигуровки. ДДС ще се увеличи с 23%, като ще се запази диференцираната ставка за хранителните продукти, електричеството и лекарствата, но ще се премахнат някои регионални облекчения. Предвижда се и значително увеличение на корпоративния данък. 

Гърция се присъединява наново

Мнозина икономисти критикуваха мерките като силно непродуктивни и изразиха скептицизъм относно осъществимостта им. По-големият проблем обаче е друг и той е много по-дългосрочен от спестяването на някое и друго евро в бюджета. Става дума за мащабната институционална реформа, която би следвало да промени не само начина, по който функционира държавата, но и манталитета на гърците. Миналата седмица след провала на Еврогрупата гръцкият финансов министър Янис Варуфакис призна, че проблемите с ниската данъчна събираемост няма да се решат с увеличаване на данъците, а с борба с неплащането на данъци, сивата икономика и корупцията. Това са продължителни и мъчителни битки, особено ако няма силна политическа воля и подкрепа от страна на данъкоплатците или неплатците. Към момента липсва и силен европейски механизъм за натиск по подобие на механизма за България и Румъния. 

В този смисъл залогът в момента е не да се сключи поредното споразумение, което да доведе до следващата финансова инжекция и така до безкрай. Залогът е дали Гърция ще започне присъединяването си към ЕС и еврозоната отново. Много от мерките, които се очакват от правителството, приличат на онези, по които в момента работят страните-кандидатки за членство в ЕС. Сред мерките, които г-н Варуфакис предложи миналия четвъртък, но без конкретни числа и срокове, е мащабна приватизационна програма, която да продължи до 2025-а година; създаването на независим данъчен и митнически орган; реформа на съдебната система и на гражданския процесуален кодекс; либерализиране на пазара на продукти и услуги; елиминиране на дублираните такси; реформа на публичната администрация чрез въвеждането на система за оценка на персонала, намаляване на разходите, несвързани със заплати; борба с корупцията; приемане на кодекс за поведение на електронните и печатните медии.

"Да, колеги, гърците се нуждаят от допълнителна консолидация. Отчаяно се нуждаем от дълбоки реформи, но ви призовавам да обмислите сериозно важната разлика между реформи, които атакуват паразитното и рентиерско поведение или неефикаността, и параметричните промени, които вдигат данъците и намаляват социалните придобивки за най-слабите", призова г-н Варуфакис на 18 юни вечерта. По-дълбок размисъл върху тези му думи показва, че на Гърция й предстои повторно присъединяване. Дали тя ще излезе от еврозоната (и съответно от ЕС) преди това или ще го прави паралелно с проблематичното си членство е въпрос, който трябва да бъде решен скоро. В стратегията на ЕК за разширяването за тази година се казва нещо, което важи с пълна сила за проблематични държави като Гърция. "Добре подготвен процес на присъединяване гарантира, че разширяването няма да е за сметка на ефективността на съюза".

Търпението обаче вече е изчерпано както към Гърция, така и към приемането на неподготвени страни. Литовската президентка Далия Грибаускайте беше, както обикновено, откровена до болка. Тя припомни, че много страни са преминали през тежки икономически кризи и са правили огромни консолидации.

Една от тях е самата Литва, която е направила консолидация от 12% от БВП. Някои страни са направили това с помощ отвън, докато други са го направили сами. "През цялото време чуваме само 'дайте още пари' и 'ние не можем да направим това'. Става дума за отговорност", добави г-жа Грибаускайте като натърти, че никой не може да свърши работата на гърците. Те трябва да я свършат сами. А преди седмица шефът на ЕЦБ Марио Драги припомни, че на всичко това може да бъде сложен край чрез политическо решение в Еврогрупата. Днес в 1900 часа централноевропейско време министрите на еврозоната се събират отново с ангажимента да работят, ако трябва през цялата нощ, докато постигнат споразумение, което лидерите на страните-членки да приветстват утре. Според източници от Съвета, на срещата на върха преговори с Гърция няма да има. Ако има сделка в Еврогрупата, то лидерите само ще я приветстват. Никой на този етап не е в настроение да обсъжда какво ще стане, ако няма. Далия Грибаускайте е на мнение, че гърците все още не са наясно какъв е мащабът на бедствието. 

Проблемът е, че това се превръща все повече и в бедствие за самата еврозона. Ако Гърция получи поредната съмнителна сделка в името на целостта на еврозоната, това ще превърне проблема в перманентен. Нещо повече, колкото повече продължава тази приказка безкрай, толкова по-деморализиращо е за онези, които наистина направиха огромни жертви да излязат от своите кризи и платиха висока цена за оставането си в еврозоната, а ако щете и за влизането си в еврозоната. 

comments
If you have a comment, please post it here.
Name:  
login not required