English Български
Follow Us
Subscribe
Search : [ ]
|

ЕС върви една крачка след събитията в Босна и Херцеговина

Published on , , Брюксел, Twitter: @euinside
Last change on

След дълги години застой на пръв поглед изглежда, че процесът на евроинтеграция на Босна и Херцеговина започва да се отлепя от мъртвата точка. Това стана възможно, след като миналата година Хърватия поде инициатива за по-силно ангажиране на ЕС с евроинтеграцията на Босна и Херцеговина в отговор на социалните протести в тази страна в началото на миналата година. Хърватската инициатива беше приета в началото хладно, тъй като за ЕС тогава много по-належащ въпрос беше ситуацията в Украйна, но по-късно възприе сериозността на възможността на Балканите да се възпали стар конфликт. В края на годината Великобритания и Германия излязоха със собствена инициатива, която беше бързо одобрена от Съвета на министрите и от Европейския съвет. Условието беше политическите лидери в Босна и Херцеговина да подпишат писмен ангажимент, че евроинтеграцията на страната им ще бъде техен основен приоритет. В замяна ЕС обеща да размрази споразумението за стабилизиране и асоцииране (ССА).

Писменият ангажимент [на английски език] беше подписан от политическите лидери на 29 януари и беше одобрен от парламента на Босна и Херцеговина на 23 февруари по време на посещението на върховния представител на ЕС за външната политика и сигурността Федерика Могерини в Сараево. С този ангажимент институциите на всички нива на управление в може би най-сложно устроената държава в света се ангажират да провеждат всички реформи, необходими за напредъка на Босна и Херцеговина към пълноправно членство в ЕС. Те обещават и да създадат ефективен механизъм за координация между институциите по европейските въпроси - нещо, за което ЕС настояваше от години. Само че в писмения ангажимент няма конкретен срок. Записано е: "колкото се може по-скоро". 

Сред изброените реформи са икономически и социални мерки в рамките на пакта за растеж и заетост, приет за Босна и Херцеговина миналата година; създаване на функционираща пазарна икономика; въвеждане на върховенство на закона, борба с корупцията и организираната престъпност; ускоряване на процеса на помирение; подсилване на администрацията. 

И ЕС не се забави с ответните мерки като одобри [на английски език] по време на срещата на външните министри на ЕС на 16 март в Брюксел размразяването на Споразумението за стабилизиране и асоцииране. То е подписано още на 16 юни 2008-а година, а ратификацията му от всички страни-членки на ЕС приключи през февруари 2011 година. Споразумението обаче никога не влезе в сила, тъй като от Босна и Херцеговина се очакваше да приложи решението на Европейския съд за правата на човека по казуса "Сейдич-Финци". Именно този казус държеше вратата на ЕС затворена досега. Той изискваше от Босна и Херцеговина да направи промени в Конституцията си, така че да допусне и хора от етноси, различни от изброените в основния закон три етноса (хървати, сърби и бошняци), да участват в управлението на страната. В своя писмен ангажимент Босна и Херцеговина поставя прилагането на присъдата на съда на втори план.

"Институциите на управление в Босна и Херцеговина ще постигнат напредък на по-късен етап (след първоначалните реформи) относно изпълнението на допълнителни реформи за подобрение на функционалността и ефективността на всички управленски нива в Босна и Херцеговина и ще обърнат директно специално внимание на изпълнението на решението на Европейския съд на правата на човека по казуса Сейдич и Финци срещу Босна и Херцеговина", е записано в писмения ангажимент на страната. 

Година и малко след като ЕС се ангажира сериозно с размразяването на евроинтеграционния процес на Босна и Херцеговина е ясно обаче, че неговите действия са позакъснели. Причината е, че докато течеше процесът на договаряне на писмения ангажимент, в съседна Хърватия президентските избори спечели Колинда Грабар-Китарович, кандидатката на Хърватския демократичен съюз (HDZ), който има сестринска организация в Босна и Херцеговина, ръководена от Драган Чович. В предизборната си кампания, а и след избирането й г-жа Грабар-Китарович многократно призоваваше за провеждането на нова международна конференция за създаването на трети ентитет в Босна и Херцеговина. В момента те са само два - Република Сръбска и федерацията Босна и Херцеговина. HDZ обаче настоява за отделянето на хърватите от федерацията Босна и Херцеговина в трети собствен ентитет. 

Лидерът на хърватския HDZ Томислав Карамарко наскоро предизвика остри реакции в Босна и Херцеговина като изпрати писмо до хърватския парламент в страната, с което подкрепи искането им за предоговаряне на Дейтънското мирно споразумение. На 1 март хърватското народно събрание в Мостар гласува подробна декларация [на хърватски език], в която се посочва, че устройството на Босна и Херцеговина след Дейтън не е задоволило исканията на хърватския народ. Според босненските хървати дейтънското устройство е "узаконило неправдата, нанесена с военните анексии и прогонването на населението". Те смятат още, че териториалната организация и държавното устройство на страната е нерационално, нефункционално и неуправляемо. 

Декларацията настоява за коренна конституционна промяна, която да включва нова териториална организация и изравняване на правата на трите народа в страната. Босненските хърватски депутати си дават сметка, че това ще бъде изключително трудно и затова призовават, ако не бъде постигнат консенсус за толкова дълбока конституционна промяна вътре в страната, да се търси решение чрез международна конференция. "Предвид, че сегашната Конституция сме получили на международна конференция като част от мирното споразумение и с гаранцията на Съвета за сигурност на ООН, смятаме, че ако няма вътрешен консенсус, най-логично е Босна и Херцеговина да получи нова конституция на нова международна конференция за БиХ. Конституция, която ще създаде симетрична федерална държава спрямо трите конституционни народа", се казва в декларацията. 

И макар че тя е гласувана преди само две седмици, темата не е била обсъждана по време на срещата на външните министри на ЕС, чийто фокус беше Африка, нова стратегия за миграция, Украйна. Федерика Могерини изрази надежда, че активирането на ССА ще "запази енергията и устрема, който открих в Сараево последния път по процеса на реформи за приближаване към ЕС". Според хърватската външна министърка Весна Пусич, пътят пред БиХ е ясен - изпълняване на условията в ССА, които са подготовка за реалните преговори за членство. Напредъкът ще зависи от това как страната ще ги изпълнява. Това може да отнеме 3,6 и дори 10 години. А може и повече, каза тя, натъртвайки, че още от самото начало никой не е настоявал за различни условия и преференции за никоя страна, желаеща членство в ЕС. 

Българският външен министър Даниел Митов от своя страна отговори на въпроса на този сайт, че в момента се обсъждат много идеи, но първо трябва да бъдат разгледани всички и чак тогава ще се прецени кой е най-правилният подход в случая. От действията на ЕС досега става ясно, че стремежът на Съюза е да се опита да избегне ново предоговаряне на Дейтън. Съществува реална опасност обаче, процесът на евроинтеграция отново да замръзне, заради липсата на съгласие вътре в Босна и Херцеговина. 

comments
If you have a comment, please post it here.
Name:  
login not required