euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Босна не е забравена от ЕС дори в момент, когато Съюзът е силно ангажиран с Украйна, но дали Сараево помни какви ангажименти има към ЕС? Така може да се обобщи първият Съвет по външни отношения на ЕС, който прие специални заключения [на английски език] за Босна и Херцеговина по инициатива на няколко страни-членки, сред които Хърватия, която излезе с особено иновативно предложение. Уви, много страни-членки прецениха, че идеята на Загреб Босна да получи статут на специален кандидат-член е твърде ексцентрична на този етап и затова министрите на външните работи се обединиха около доста по-умерени или по-скоро реалистични заключения. В тях се повтаря за пореден път, че ЕС си остава изцяло ангажиран с европейския път на Босна и Херцеговина, но това не е еднопосочен процес. Нужно е много повече от страна на босненските власти.

Съветът настоява досегашните условия за започването на евроинтеграционния процес на БиХ да бъдат изпълнени и чак тогава да се премине към следващата фаза. Новото в заключенията обаче е, че се признават проблемите, които доведоха до масовите демонстрации в страната в началото на годината и се признава, че ЕС може да направи повече по този въпрос. Съюзът ще приложи в страната "пакт за растеж", чиято цел е да помогне на институциите на страната да идентифицират конкретни социалноикономически структурни реформи, които биха помогнали за вливане на енергия в икономиката и за създаването на работни места. Очаква се резултати да има в средносрочен план. Освен това Съветът застана зад идеята Европейската комисия да разшири текущия диалог на високо равнище за правосъдието като включи малко по-общо върховенството на закона и борбата с корупцията.

С цел реализирането на тези и по-старите идеи за вдъхването на живот в Босна и Херцеговина Съветът призовава за ускоряване на вече договорените проекти, финансирани с европари, но припомня със съжаление, че заради вътрешни разногласия БиХ не е била способна да осигури изпълнение на критериите за отпускането на европейската предприсъединителна помощ. 

Успех или провал са заключенията на външните министри?

На фона на амбициозната хърватска идея с Босна и Херцеговина да започнат незабавни преговори за членство, а всички досегашни предварителни условия да бъдат изпълнявани по време на същинските преговори, което на практика ще рестартира процеса, договореният от външните министри текст на 14 април може и да звучи силно разочароващ. Повечето реакции обаче досега показват, че всъщност тези заключения са голямо постижение. Хърватският първи вицепремиер и министър на външните и европейските въпроси Весна Пусич изглеждаше със смесени чувства по време на коментара й за euinside [прикаченото видео е само на английски език]. От една страна тя е благодарна за усилията и на върховния представител на ЕС за външната политика на ЕС Катрин Ащън, и на колегите си, защото, по думите й, все пак темата за Босна и Херцеговина намери място в дневния ред на Съюза. "Всички се съгласиха да обсъждат БиХ, която е проблем, смятан от мнозина за не толкова важен колкото Украйна, Източното партньорство, Сирия или Южното Средиземноморие, но мисля, че всички осъзнаха, че страна, която е проблем за Европа, ако не получи подобаваща реакция в подходящия момент, може да се превърне в по-голям проблем и аз съм много щастлива, че всички се включиха в дебатите", поясни г-жа Пусич.

Тя каза, че почти всички са участвали в дискусиите, но няколко министри са представили писмени идеи. Това са Австрия, Унгария, Словения, Великобритания, Италия. Това, според хърватския външен министър, е сигнал, че има политическа воля да се направи нещо и да се запази темата в дневния ред. Според нея постигнатото е успех, но до реализацията на хърватската идея все още има дълъг път. Нека минат европейските избори, да се сформира новата Комисия и чак към края на годината може да се види как върви дискусията. Хърватия обаче няма да спре да търси подкрепа, стана ясно още от разговора на този сайт с Весна Пусич. 

Хърватските предложения крият рискове

България изцяло подкрепя заключенията на Съвета от 14 април, защото смята, че сега топката е в полето на политическите лидери в Босна и Херцеговина. В отговор до euinside българското Министерство на външните работи посочва, че процесите трябва да се инициират отвътре, а не отвън, въпреки че ЕС е готов на помощ. Политическите лидери на страната са тези, които трябва да положат усилия за справяне с проблемите и за изпълнение на поставените условия за напредък в процеса на европейска и евроатлантическа интеграция. София смята, че хърватското предложение представлява на практика отклонение от приетата методология на процеса на разширяване. Това би могло да доведе до ревизия на предварителните условия, поставяни пред БиХ, а именно прилагането на решението на Европейския съд по правата на човека по казуса Сейдич-Финци. "Превръщането на Западните Балкани в специфичен случай държава по държава може да доведе до блокиране на разширяването като процес, усложнявайки го и създавайки отделни правила за всяка държава", се казва в отговорите на МВнР, изпратени по имейл. 

България също така смята, че ревизията на Дейтънското мирно споразумение се очертава все повече като ключов въпрос от гледна точка на гарантирането на нормалното функциониране на Босна и Херцеговина като държава. Този разговор обаче не е полезно да се води преди изборите през октомври. София се притеснява също така, че изборите може и да не доведат до бързо сформиране на ново правителство, което да поеме конкретни ангажименти и да започне необходимите реформи. 

Словакия застъпва сходна позиция. В отговорите си до euinside словашкото външно министерство посочва, че за разлика от БиХ други страни в региона са подготвили свои визии и приемат решителни мерки за реформа и модернизация на страните си и за подобряване на живота на своите граждани. Логиката зад договорените заключения на 14 април е, че ЕС не само продължава да подкрепя и помага на БиХ, но е готов и да разшири програмата си и ангажимента си към страната. "Но не може да има никакъв напредък без политическа воля, убедителни усилия и резултати, демонстрирани от босненските институции и ръководство. Ние просто не можем да направим домашното вместо местните лидери. Визионерски политик или визионерско ръководство биха могли да трансформират недостатъците в предимства и ЕС е на линия да помогне процеса", се казва в отговора на словашкото външно министерство, който е изцяло в хармония с досега изразяваната позиция на министър Мирослав Лайчак по темата. 

Една от страните със собствена идея за излизане от застоя в БиХ е Словения. Словенският външен министър Карл Ерявец смята, че е по-добре към страната да се приложи формулата, която Катрин Ащън приложи за Сърбия и Косово. В своето писмо [на английски език] от 14 февруари до върховния представител на ЕС за външната политика г-н Ерявец посочва, че Съюзът трябва да осъзнае, че налагането на постоянни условия не работи и е необходима по-сериозна ангажираност. Според него проактивният подход в диалога Белград-Прищина е много подходящ. Нещо повече, Любляна, както и България, е на мнение, че назрява моментът за ревизия на Дейтънското мирно споразумение. "Всички сме наясно, че Дейтънското споразумение сложи край на войната, но не създаде функционираща държава. Ето защо вярвам, че ЕС трябва да задвижи и да ръководи подходящ процес с подкрепата на международните си партньори. Този процес трябва да бъде добре подготвен, добре пласиран във времето и, което е най-важното, да бъде добре реализиран".

Като цяло, Словения е удовлетворена от заключенията на външните министри, защото, според словенското външно министерство, много от предложенията на Любляна са намерили място в тях. Словения е сред страните, които се притесняват, че хърватските предложения може да бъдат възприети като сваляне на летвата, нещо, което г-жа Пусич категорично отрича. "Значителна по обем домашна работа трябва да бъде извършена от страна на Босна и Херцеговина", се казва в отговорите на словенското външно министерство като се посочва изрично, че е пресилено да се говори за рестартиране на евроинтеграционния процес на БиХ в словенското писмо. 

Твърде много неизвестни

На този етап е видно, че ЕС наистина е ангажиран със ставащото в Босна и Херцеговина, но не е ясно дали от всички страни-членки се споделя виждането, че Дейтънското мирно споразумение е изчерпано и трябва да се отвори. На фона на нестихващата криза в Украйна и възможността тя да продължи да създава сериозни политически проблеми на ЕС в следващите години едва ли е реалистично да се очаква започването на процес на предоговаряне на устройството на БиХ. Доколко това е наложително ще се изясни в края на годината, когато станат ясни резултатите от изборите в страната през октомври, както и когато новата Комисия сподели вижданията си за процеса на разширяване. От изключителна важност за това ще бъде и структурата на бъдещия Европарламент и дали евроскептичните партии, които не са настроени особено положително към разширяването, ще имат значително влияние в него. И всичко това на фона на зачестяващите анализи, че ставащото в Украйна в момента силно наподобява на събитията в бивша Югославия в началото на 90-те година на миналия век.