English Български
Follow Us
Subscribe
Search : [ ]
|

Казусът Сейдич-Финци държи европейската врата затворена за Босна

Published on , , София

Че Босна и Херцеговина я чака дълъг път, докато заслужи членство в Европейския съюз е факт, за който никой не си прави илюзии. Че страната има тежко минало, но че откакто има ново правителство е постигнала много, също никой не отрича. Че ЕС няма да изостави страната, също се потвърждава сравнително редовно. За да може обаче Босна и Херцеговина да тръгне по този път, е необходимо едно-единствено условие - поправката Сейдич-Финци, по която има решение на Европейския съд за правата на човека. Това стана недвусмислено ясно по време на първата визита в чужбина на новия президент на федерацията Бакир Изетбегович (син на покойния Алия Изетбегович), която беше в Брюксел на 21 март.

Казусът Сейдич-Финци

Става дума за две отделни дела, които впоследствие бяха слети в едно дело от Европейския съд по правата на човека през 2009-а година. Ищци по делото са Якоб Финци, евреин и Дерво Сейдич, ром. Според конституцията на Босна и Херцеговина само етнически бошняци, сърби и хървати може да бъдат избирани за членове на председателството на БиХ и на парламента. Господата Финци и Сейдич обаче протестират срещу тези положения. Европейският съюз постоянно настоява федерацията да се съобрази с решението на съда и да направи поправки в конституцията си, така че да гарантира правата на всички малцинства в страната.

До момента обаче лидерите на шестте основни партии в Босна не успяват да постигнат споразумение за начините, по които да бъде изпълнено решението на съда. Беше съставена специална парламентарна комисия, натоварена със задачата да излезе с поправки в конституцията, които да се съобразят със съдебното решение, но мандатът й изтече на 12 март. Това беше крайният срок и за постигане на споразумение между политическите партии, съобщава Balkan Insight.

Решението на европейския съд изисква поправките да позволят не само на представители от малцинствените групи да се кандидатират за държавни постове, но също така и представители на трите основни етнически групи да могат да заемат обществени постове във всички области, включително държавното председателство и парламента. Това означава сърби да могат да заемат публични длъжности в Мюсюлмано-Хърватската федерация, а бошняци и хървати в Република Сръбска.

За съжаление обаче, в крехката държавност на Босна и Херцеговина все още липсва политическа зрялост. Заради поставяните от ЕС, от Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ) и от Европейския съд условия, някои политически представители открито се противопоставят. Има босненски лидери, които казват, че няма да позволят да бъдат притискани за крайни срокове налагани отвън, а лидерът на Сръбската демократична партия Младен Босиц дори заяви, че е по-важно да се постигне споразумение, което е в интерес на гражданите на Босна, отколкото да "се задоволяват интересите на някой в Брюксел или Чикаго", според Balkan Insight.

Часовникът за Босна цъка

Европейският съюз обаче изглежда твърде изтощен от собствените си проблеми и от наистина мъчителното разширяване в последните години и не дава вид да дава ухо на подобни упреци. С хладна твърдост европейските лидери уведомяват босненските си партньори какъв е пътят и не оставят и грам съмнение в своята непреклонност. Вчерашната визита на Бакир Изетбегович в Брюксел не беше изключение. Може би най-сърдечен беше шефът на Европарламента Мартин Шулц, който се опита да даде нещо повече на госта си като посочи, че е пристигнал в сградата на парламента дори по-рано от германеца Шулц, което "е добър сигнал, че БиХ тича напред". Шулц каза още, че фактът, че г-н Изетбегович е избрал Брюксел за своя първа визита в чужбина също е силен сигнал за про-европейския ангажимент на страната.

Въпреки това обаче, Шулц припомни, че Босна трябва да се съобрази с решението на съда по делото Сейдич-Финци. От своя страна Изетбегович посочи, че страната му е постигнала много в последните седмици след формирането на правителство 15 месеца след изборите. По думите му, Босна най-сетне е успяла да постигне нещо сама. "Важното е, че това е първият път след Дейтън, когато ние излизаме с изцяло наш продукт, нещо постигнато с вътрешни усилия", каза президентът и изрази надежда, че следващият път няма да са нужни 15 месеца, за да се решават проблемите, а не повече от 15 дена. По думите на новия босненски президент може по други важни въпроси да няма консенсус в страната му, но по отношение на европейската интеграция има. "Ние сме европейци, заобиколени сме от ЕС и се надявам в следващите 10 години да завършим този процес", каза още Бакир Изетбегович и добави, че Босна ще подаде молба за членство през юни.

Председателят Шулц натърти няколко пъти на думата "интеграция", която по думите му е била най-повтаряната в срещата му с Изетбегович. Той дори обясни какво означава тя - добре балансирана структура в страната, която уважава всички специфични обстоятелства, отговаря на разумните искания на отделните групи, но също така уважава общия интерес на суверенна държава.

Може би най-дистанциан с госта си беше шефът на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу, който се появи след срещата си с Изетбегович и застъпвайки си думите четеше с изключителна бързина от предварително подготвената реч, сякаш искаше всичко това да свърши по-бързо, за да може да се оттегли към доста по-важните си задачи за деня. Без да губи време в излишни приказки г-н Барозу заяви, че въпреки отбелязания напоследък напредък, от Босна се очаква напредък по делото Сейдич-Финци. "Както знаете, ЕС е изграден върху култура на диалог и компромис. Политическата отговорност и готовност за намиране на договорени решения е от съществена важност, за да може Босна и Херцеговина да постигне допълнителен напредък в процеса на европейска интеграция", подчерта Барозу, с което даде ясно да се разбере, че Босна и Херцеговина има още много хляб да изяде, докато достигне онази политическа зрялост, която ще позволи на съставните й части да преговарят в дух на партньорство и да постигат компромиси в името на общия си интерес - ЕС.

Президентът на Европейския съвет Херман Ван Ромпой също отбеляза след срещата си с боснеския гост, че бъдещето на Босна и Херцеговина е в нейни ръце. "Ние силно поощряваме Босна и Херцеговина да приложи изцяло решението на Европейския съд по правата на човека по делото Сейдич-Финци и по този начин да отвори вратата за своята по-нататъшна европейска интеграция", бяха думите на Ван Ромпой.

И тримата европейски лидери (Шулц, Барозу, Ван Ромпой) подчертаха, че Босна трябва да се възползва от раздвижването, което се забелязва в момента на Балканите (по думите на Жозе Мануел Барозу) - Хърватия подписа договор за членство и от 2013 ще стане 28-ият член на ЕС; Сърбия най-сетне получи статут на страна-кандидатка и очаква да започне преговори; с Косово започва диалог за визова либерализация. Към списъка на Барозу можем да прибавим и решението на ЕК да започне диалог за присъединяване с Македония, който замества реалните преговори, блокирани от Гърция заради спора с името на Македония. Босна трябва да се възползва от всичко това и да предприеме нужните стъпки, за да постигне европейското си бъдеще. Ако Босна направи достатъчно усилия, за да съобрази конституцията си с решението на съда, това ще гарантира влизането в сила на Споразумението за асоцииране, вече ратифицирано от всички страни-членки.

comments
If you have a comment, please post it here.
Name:  
login not required