euinside

Cause and Effect in European Politics and Law

ЕС въвежда предпазна клауза в Шенген

Аделина Марини, June 24, 2011

Лидерите на Европейския съюз препоръчват въвеждането на предпазна клауза като част от нов механизъм, чиято цел ще бъде задействането на определени правила в случаите, когато шенгенското пространство е изложено на риск. Това става ясно от проекта на заключенията от двудневната среща на върха в Брюксел, с които euinside разполага. Според формулировката, механизмът ще се състои от серия от мерки, които ще бъдат прилагани постепенно и в пълна координация, така че да се помогне на страна-членка, която е изложена на силен натиск по външните си граници. Отделно от това, като крайна мярка се предвижда и задействането на предпазна клауза.

"Предпазна клауса може да бъде активирана, за да позволи извънредното възстановяване на вътрешния граничен контрол в истински критична ситуация, при която страна-членка не е способна да се справи със задълженията си по Шенгенското законодателство по отношение на превенцията на нелегална имиграция от трети страни, с отрицателни последици върху други страни-членки", е записано в проекта. Посочено е обаче, че тази мярка може да бъде приложена само на базата на конкретни обективни критерии и обща оценка за ограничен период от време и само в спешни случаи.

Европейската комисия е натоварена със задачата през септември да излезе с предложение за механизма.

И още нещо много важно - предвижда се създаването на система за оценка в Шенген, чиято цел е "засилването, адаптирането и разширяването на критериите на базата на европейското законодателство." Оценката и наблюдението ще се извършват от експерти от страните-членки, Комисията и компетентните агенции. Предвижда се Комисията да докладва редовно за резултатите от оценките и където е необходимо да предложи мерки за посрещане на идентифицираните недостатъци. Този механизъм много напомня на реформата на икономическото управление на еврозоната, което продължава да се договаря на европейско ниво.

Интересното е, че в проектозаключенията по темата в самото начало се припомня, че свободното придвижване на хора е едно от най-силните и успешни постижения на европейската интеграция и е основна свобода. Но също така се казва, че политическото сътрудничество в шенгенската зона трябва да бъде подсилено допълнително, да се засили взаимното доверие между страните-членки, които са "еднакво отговорни за гарантирането, че всички шенгенски правила се прилагат ефективно, съобразно с договорените общи стандарти и с фундаменталните принципи и норми".

Преди началото на Съвета на 23 юни, след срещата на върха на лидерите от ЕНП в Брюксел българският премиер Бойко Борисов е заявил, че ще настоява България да се присъедини към Шенгенското пространство при настоящите условия, гласи прессъобщението на правителствения пресцентър. Нещо повече, г-н Борисов е заявил, че България ще настоява да бъде определена дата за членството: „До този момент всичко, което Брюксел постави като изисквания към нас, е изпълнено на 100% и ние ще настояваме да бъде определена дата за приемането на България и Румъния в Шенгенското пространство при сегашните условия. След това сме готови, ако има допълнителни критерии за страната ни, да ги изпълняваме.”

Дали премиерът е настоял и каква е била реакцията на колегите му очакваме да разберем по-късно днес. Тази сутрин г-н Борисов не се спря пред журналисти на влизане в сградата на Съвета, а по-късно го видяхме да разговаря с председателя на ЕК Жозе Мануел Барозу преди началото на днешното заседание. В ранния следобед се очаква и пресконференцията на президента на Европейския съвет по обсъжданите днес теми: миграция, реформата на шенгенското пространство, ситуацията в Южното Средиземноморие и Хърватия.

Както се и очакваше, в проекта на заключенията лидерите приветстват усилията на Хърватия и приемат препоръките на Комисията технически преговорите по оставащите 4 преговорни глави да бъдат приключени до края на юни, а присъединителният договор да бъде подписан до края на годината. Както euinside писа, Комисията препоръчва Хърватия да се присъедини към ЕС на 1 юли 2013 година. Според лидерите, това ще донесе нов тласък на европейската перспектива на Западните Балкани, ако обаче страните от този регион продължат по пътя на реформите.

Споменато е и предаването на хагския трибунал за бивша Югославия на бившия лидер на босненските сърби генерал Ратко Младич. В документа се приветства ареста му, "който представлява положителна крачка за международното правосъдие, както и в контекста на сръбската европейска перспектива".