English Български
Follow Us
Subscribe
Search : [ ]
|

Чудовището от Сребреница

Published on , , София

Първата поява на най-издирвания съвременен военнопрестъпник на Европа, генерал Ратко Младич, пред трибунала за военните престъпления в бивша Югославия в Хага, макар и чисто протоколна успя да зададе тона на предстоящия дълъг процес. Бившият военен лидер на босненските сърби беше въведен в залата от охраната, като беше придържан и от двете страни, с което остави усещането, че вече възрастният Младич (69 години) има сериозни здравословни проблеми. Нещо, което той сам каза по време на предварителното изслушване. Въпреки че демонстрираше желание да сътрудничи на трибунала Младич даде ясно да се разбере, че неговата гледна точка е друга.

Опипване на почвата

При влизането си в залата, Ратко Младич изглеждаше напълно спокоен, но имаше видими затруднения в говора, както очевидно и със слуха. Той говореше на родния си език (сръбски) и използваше слушалки с превод, от който се оплака няколко пъти, но помоли трибунала да бъде търпелив към един "много болен човек". Съдия Алфонс Орие поиска да разбере от Ратко Младич дали се е запознал с обвинителния акт, внесен в килията му на родния му език. Актът е дълъг 32 страници. След известно неразбирателство около превода и с призив за конкретен отговор на конкретните въпроси, генералът потвърди, че е получил документа, но не е могъл да се запознае с него, тъй като е бил в много тежко състояние. На въпроса дали да му бъде изчетен целия или съкратената версия, бившият лидер на босненските сърби заяви: "Не искам да ми се прочита и една буква или изречение от обвинителния акт".

Все пак съдия Орие реши да му изчете съкратения вариант, който съдържа 11 обвинения: две от тях са в геноцид, а останалите са за преследване, изтребване, убийство, депортация, нехуманни действия, терор, незаконни нападения над мирни граждани и взимане на заложници, нарушения на законите и обичаите на войната, престъпления срещу човечеството. През цялото време, докато съдия Орие четеше кратката версия на обвинителния акт (около 20 минути), Ратко Младич изглеждаше напълно спокоен, дори на моменти даваше вид сякаш заспива.

След това той заяви, че ще са му необходими най-малко два месеца, за да се запознае подробно с обвинителния акт, за който той каза, че е чул в него "чудовищни думи", които не помни да е чувал преди това. Той отправи и забележка към служебно назначения му адвокат, сърбинът Александър Алексич. По думите на Младич, той освен от повече време, ще има нужда и от още един адвокат, като спомена, че не познава настоящия си служебен защитник, който на всичко отгоре е и от Сърбия. Съдия Орие даде срок от 30 дена и насрочи следващото заседание на трибунала по делото "Младич" за 4 юли в 10 сутринта централноевропейско време (11 българско).

В петък, когато се състоя първото явяване на Младич пред съда, имаше и закрита част на заседанието, по време на която беше обсъдено здравословното му състояние. Прекратяването на прякото предаване на процеса за обсъждане на здравословното състояние на Младич беше по негово желание. Близките и защитата му твърдят, че той е в прекалено тежко състояние, за да издържи подобен процес. По време на делото за екстрадиране от Сърбия на 31 май, защитата на Младич заяви, че той е болен от рак на лимфните възли.

Предистория на обвинението

Първоначалното обвинение срещу Ратко Младич е в комплект с това на тогавашния президент на босненските сърби Радован Караджич и беше потвърдено на 25 юли 1995-та година, в което те са обвинени в геноцид и други обвинения срещу цивилните граждани в Босна и Херцеговина по време на войната в периода 1991-1995-та година. Второто обвинение беше потвърдено на 16 ноември 1995-та година и се отнася до събитията в Сребреница през юли 1995-та година, когато близо 8,000 мюсюлмани (мъже и момчета) са били избити. През октомври 2009-та година делото срещу Младич е официално отделено от това срещу Караджич, който също се намира в ареста на трибунала в Хага и срещу него тече процес.

Според вече индивидуалния обвинителен акт, на Младич ще се търси отговорност за това, че между 12 май 1992-ра година до 30 ноември 1995-та година е участвал в съвместна престъпна организация с цел трайното отстраняване на босненски мюсюлмани и босненски хървати от териториите на Босна и Херцеговина, обявени тогава като територии на босненските сърби. Младич е действал заедно с други членове на съвместната престъпна организация, добре познати имена: Караджич, Момчило Краишник, Слободан Милошевич (който почина от инфаркт по време на процеса срещу него в Хага), Биляна Плавшич, Воислав Шешель и други.

По-нататък обвинението твърди, че между 12 май 1995 и ноември 1995 г. Младич е участвал в друга престъпна група за извършване на кампания за избиване на цивилното население в Сараево, с основна цел всяване на терор сред населението. Между 11 юли 1995-та година и 1 ноември 1995, той е започнал изпълнението на план за елиминиране на босненските мюсюлмани в Сребреница, избивайки мъже и момчета, насила отделяйки ги от жените, малки деца и възрастни хора.

Младич е обвинен и за това, че през май и юни 1995 е участвал в престъпна група за взимане на заложници на служители на ООН, с основна цел да се упражни натиск върху НАТО да не извършва въздушни удари срещу военни обекти на босненските сърби. В обвинението се посочва, че в качеството си на командир на основния щаб Младич е бил най-високопоставеният офицер и в това си качество е имал контрол над всички военни сили, които са участвали в престъпленията в този период. С други думи, Младич е знаел или е имал причини да знае за предстоящите да бъдат извършени престъпления от сръбските сили под негов контрол. По този начин той не е счел за необходимо да предприеме мерки да предотврати извършването на тези престъпления.

Засега Младич нито отрича, нито коментира тези обвинения, като само заяви, че това са "чудовищни думи", които досега не е чувал. Той разпалено обясни, че е защитавал страната си, а не себе си. Съдията обаче му обясни, че той се явява пред съда в качеството си на гражданин и ще отговаря именно като такъв. Преди да бъде закрито делото в петък и насрочено за 4-ти юли, Младич се оплака от отношението към него. Според него, не се налагало да бъде съпровождан от охраната и да бъде държан, тъй като можел да си ходи и сам.

Медиите в Сърбия

Хората и народът не са пилета или ключ в джоба, които можем да преместваме тук и там … Не можем да водим война на всеки фронт, нито срещу народа, затова ви предлагам да вземем решение да не влизаме във война, а ако бъдем нападнати, ще се защитаваме и няма да водим война нито против мюсюлманите като народ, нито против хърватите като народ, а срещу тези, които поведоха и настроиха този народ срещу нас … Освен това, не можем да направим прочистване, нямаме решето, през което да пресеем само сърбите. Това … не знам как господин Караджич и господин Краишник ще обяснят това пред света … Хора, това е геноцид.”

Тези думи, колкото и невероятно да звучи са на Ратко Младич. Произнесени са на 12 май 1992, когато на закрито заседание на парламента на Република Сръбска Радован Караджич и Момчило Краишник представят целите на войната: разграничаване на сръбския от останалите народи и заграбването на 80% от територията на Босна и Херцеговина. Белградският седмичник „Време” ги цитира в статията си „Деконструкция на мита: Как Ратко Младич се предаде на геноцида” като пример за последния случай, в който у Младич могат да се видят нещо като морални скрупули.

По-късно, с големи червени букви Младич ще запише името си в историята като организатор на най-страшното престъпление в Европа след Втората световна война, пише още „Време” и добавя: „Това не е метафора: на военната карта от щаба на войската на Република Сръбска, която тези дни медиите (отново) показаха, районът около Сребреница е ограден с червен флумастер, а до кръга е написано с големи, почти детски букви: „Това е било и сега е сръбско!” И за да няма никакво съмнение, Младич се е подписал под изречението и е сложил дата: 12.07.1995.

Без съмнение е бил убеден, че някога тази карта ще стане експонат във Военния музей. Вместо това, тя беше предадена като доказателствен материал на Международния съд за военни престъпления за бивша Югославия, а най-вероятно след това ще стане музеен експонат, но в сбирката на някой от същестуващите музеи на геноцида", пише още "Време".

19 години по-късно, вече изправен пред съда в Хага същият човек ще заяви: „Аз съм генерал Ратко Младич и целият свят знае това”. Действително, днес целият свят знае кой е Младич и защо е изправен пред Международния трибунал за военни престъпления в бивша Югославия. Знаят го най-добре „Майките на Сребреница”, които в деня, в който Младич се появи за първи път след 16 години бягство, за да отговаря за престъпленията си, пред Трибунала в Хага, намират сили, за да се съберат и заедно да видят появяването му.

Това е небходимо заради истината, заради правдата и заради жертвите. Лично аз на 12 юли 1995 година видях Младич в Поточари (село на 6 км от Сребреница). Тогава бях с мъжа си, който беше отведен и убит. Останах и без сина си, който беше кореспондент в Сребреница. Затова ме боли, че Младич се прави на луд, а всички знаем, че е е вменяем,” казва председателката на „Майките на Сребреница” Хайра Чатич.

Всичко това са политически игри. Все пак, важното е, че Младич е арестуван. Късно е, за но за живите последната надежда е една – присъда за геноцид,” казва Чатич.

Според друга от „Майките на Сребреница” Младич използва тактиката на други обвиняеми преди него и на съдиите ще им бъде тежко да водят процеса.

"Но се надявам съдиите да не толерират Младич да се държи, както е решил. Най-важното е той да получи присъда, която да даде възмездие на жертвите на геноцида и на нас – майките, които сме изгубили най-скъпото си", казва Хатиджа Мехмедович, цитирана от босненския ежедневник «Дневни Аваз».

Фактът, че ще се опита да „надхитри” съда, доказват и думите на Младич, цитирани в понеделник от белградския вестник „Блиц”. „Допуснах огромна грешка в живота си, че не се самоубих и не се самоосъдих. Но сега, след като вече съм тук, искам да изпълните исканията ми и веднага да ми осигурите медицински грижи, посещение на семейството ми, на съпругата и сина ми, както и адвокат. В противен случай, ще престана да вземам лекарствата, които имам и ще отказвам храната, която ми носите,” е казал Младич при идването си в Хага, е научил „Блиц”.

Вестникът пише още, че Младич не е болен от рак, но е преживял два мозъчни удара, през 1996 и през 1998. След първия е бил лекуван във Военномедицинската академия в Белград, а след втория е вземал същите лекарства, предписани му при първия, но без консултация с лекар.

Процесът срещу Ратко Младич идва в изключително удобен момент, не само, за да затвори още една глава от най-срамната война в съвременната история на Европа, а и защото в момента Босна и Херцеговина изпитва сериозни затруднения със своето политическо и държавно устройство. Затруднения, които ако не бъдат решени в скоро време, заплашват да създадат ново напрежение в район, в който старите вражди ни най-малко не са забравени.

comments
Цивилен
30 юни 2017 06:23
Този не е генерал, а едно гнусно и миризливо лайно!
If you have a comment, please post it here.
Name:  
login not required