English Български
Следвай ни
Абонамент
Търсене : [ ]
|

Има сделка за регулацията на извънборсовите деривати в ЕС

публикувано на , , София

Европейският парламент и Съветът на финансовите министри на ЕС постигнаха споразумение по новото законодателство за регулация на търговията с извънборсови деривати. Преговорите между двете институции започнаха в началото на октомври миналата година. Година по-рано, през септември Европейската комисия представи предложението си, което стана основа за приемане на позиции на Парламента и Съвета и оттам - за преговори.

Целта на законодателството е да осигури повече прозрачност в търговията с извънборсови деривати. Те представляват един вид „залог” за бъдещата стойност или статус на базовия актив, който стои зад него (например промяна в лихвените проценти или в стойността на определена валута, или евентуален фалит на длъжник). Проблемът при тези сделки е, че за разлика от борсовите операции, при тях липсва всякаква информация кой, какво, за колко и на кого продава. Смята се, че тези финансови инструменти имат съществен принос за финансовата криза, защото търговията с тях не е регулирана по никакъв начин, а същевременно обемът им е огромен - през 2009 година общата им стойност е била 425 трилиона евро.

Според новите правила търговците на деривати трябва да предоставят информацията за сделките си в централни информационни центрове или т.нар. депозитари. Те от своя страна, ще я предоставят на Европейския орган за пазарите и ценните книжа (ЕОПЦК). „Ерата на непрозрачност и сенчести сделки приключи”, обяви патетично еврокомисарят по вътрешния пазар и услугите Мишел Барние. С изваждането на деривативните договори на светло не само регулаторите, а и политиците ще имат по-добър поглед върху процесите и събития като кризата с гръцкия дълг, например, би могла да бъде предсказана и овладяна.

С цел по-голяма сигурност, клирингът на стандартизираните извънборсови деривати (т.е. отговарящи на предварително определени критерии за допустимост, например висока степен на ликвидност) трябва да се извършва чрез централни контрагенти. Клиринговите къщи посредничат между двама контрагенти при транзакция и така стават „купувач за всеки продавач“, както и „продавач за всеки купувач“. Целта е да не се допусне фалитът на определен играч да предизвика „верижна реакция”, която да застраши цялата система.

Трудно е да се каже къде точно е постигнат компромис преди да се види окончателния текст на новите правила. Знае се, че спорните моменти бяха няколко: обхватът на законодателството - дали да обхваща всички или само извънборсовите деривати, както и какви изключения са допустими; правомощията на ЕОПЦК; правилата за клиринга. Според съобщението на Европейския парламент, всички сделки с деривати трябва да бъдат докладвани на централните депозитари, но само извънборсовите подлежат на клиринг. Отдавна се знае, че по този въпрос Лондон има особено мнение, като държи новите правила да се прилагат за всички деривати, а не само за извънборсовите, а националните регулатори да останат отговорни за клиринга на повечето сделки.

Въпреки че според съобщението на ЕП е извоювана по-силна роля на европейския регулатор по отношение на това кой може да извършва клиринг, от съобщение на групата на Зелените в ЕП става ясно, че „по настояване на Великобритания, ЕОПЦК може да отхвърли решение на национален регулатор само с единодушие”. В борда на европейския орган са представени 27-те национални регулатори в ЕС. Това означава, че Лондон има възможност да блокира всяко едно решение, което не отговаря на неговия интерес. Точно това се случи на Европейския съвет на 8 декември, когато именно заради спорове по финансовата регулация британският премиер Дейвид Камерън блокира опитите на останалите страни за промени в европейските договори с цел засилване управлението на еврозоната.

За разлика от Лондон, Германия настояваше новите правила да важат изрично и само за извънборсовите деривати. Световните медии откриха причината за това в очакваната сделка по сливането на нюйоркската фондова борса NYSE Euronext с франкфуртската Deutsche Boerse. В резултат щеше да се получи най-голямата борса в света с 90% дял в борсовата търговия с деривати. Сделката обаче беше блокирана от ЕК, при това само броени дни преди новината за споразумението относно регулацията на дериватите. Мотивът на Комисията е именно, че сливането би довело до монопол на търговията с деривати. Вероятно новината е накарала мнозина в Лондонското сити да въздъхнат облекчено и е направила преговорите между Парламента и Съвета за новата европейска регулация значително по-лесни.

Предстои новото законодателство да бъде окончателно одобрено от двете институции, преди да влезе в сила. В срок от три години ЕК трябва да направи оценка на приложението на новите правила, специално по отношение на централните контрагенти и ролята на европейския регулатор.

коментари
Ако имате коментар, може да го напишете тук.
Име:  
Полето 'Име' не е задължително. Ако го оставите празно, вашия коментар ще бъде създаден с автор: 'anonymous'. Можете да се регистрирате на нашия сайт и тогава коментарите ви ще бъдат наименовани автоматично с името на вашия потребител.