English Български
Follow Us
Subscribe
Search : [ ]
|

ЕС прие регламент за късите продажби и суаповете за кредитно неизпълнение

Published on , , София

Съветът на финансовите министри от ЕС одобри регламент за късите продажби и някои аспекти на суаповете за кредитно неизпълнение. Преди това по регламента беше постигнато съгласие с Европейския парламент, който го одобри през ноември миналата година. Регламентът предвижда общи европейски правила за прозрачност и хармонизира правомощията на регулаторите в извънредни обстоятелства. Именно правомощията на европейския регулатор (Европейския орган за ценните книжа и пазарите - ЕОЦКП) са били основното притеснение на британците. В писмо до Съвета Великобритания и Чехия са заявили, че няма да подкрепят член 28 от регламента, който определя правомощията на европейския орган да се намесва при извънредни обстоятелства. Според официалното съобщение на Съвета обаче единствено британската делегация се е въздържала при гласуването.

Защо е важно да има общ регламент?

През септември 2010 година Европейската комисия представи предложение за регулацията на късите продажби. Особеното при тези сделки е, че продавачът заема акции, които продава с намерението по-късно да ги купи обратно и с очакването за печалба от разликата в цената, за да може да ги върне. Още по-фрапантен е случаят с т.нар. "голи" къси продажби, при които продавачът дори не заема предварително акциите, които продава. Т.нар. суапове за кредитно неизпълнение (CDSs) представляват застраховка срещу фалит. Смята се, че мнозина са се облагодетелствали от дълговата криза в еврозоната например като са купували “голи” застраховки - без да имат отношение по заема. Това създава стимули инвеститорите да спекулират срещу емитента на дълга, което увеличава печалбите им, но повишава неговия риск, лихвите по заемите му и съответно задлъжнялостта му.

В резултат на кризата различни европейски страни предприеха различни мерки спрямо тези финансови инструменти (Германия например забрани голите къси продажби, други страни наложиха временни ограничения), което наложи нуждата от общ хармонизиран подход, както и механизъм за реакция при извънредни обстоятелства. Още повече, че мерки за ограничаване или забрана на късите продажби бяха приети от трети страни като САЩ и Япония. В резултат на предложението на Комисията Европейският парламент и Съветът на финансовите министри приеха позиции и започнаха преговори, които приключиха с компромис миналата есен.

Много правила и още повече изключения

Според регламента инвеститорите ще бъдат задължени да оповестяват значителните си нетни къси позиции в акции пред регулаторния орган, когато те са над 0,2 % от емитирания акционерен капитал. А когато достигнат над 0.5% от него, информацията трябва да се оповести и пред участниците на пазара. Притежателите на нетни къси позиции по отношение на суверенни дългове са длъжни да уведомяват националните регулатори. Нетната къса позиция се изчислява към 24.00 ч. в деня за търговия, в който физическото или юридическото лице притежава съответната позиция. Уведомяването или оповестяването се извършва до 15.30 ч. на следващия ден за търговия.

Що се отнася до непокритите (голи) къси продажби, инвеститорите ще бъдат задължени преди да извършат къса продажба да са заели съответните инструменти, да са сключили договор за това или споразумение, че отдаването им е гарантирано. Същите ограничения важат и за държавните дългове. Търговците могат да сключват сделки със суапове за кредитно неизпълнение ”само, когато тази сделка не води до непокрита позиция в суап за кредитно неизпълнение”.

Но, както става ясно от позицията на Европейския парламент темата е деликатна, пазарните участници (включително държавите) могат да имат най-различни мотиви и интереси и няма как всичко да се сведе под общ знаменател и да се наложи еднозначна забрана. Затова са предвидени случаи, за които забраната на „голите” суапове не се прилага. Отделно националните регулатори имат право да отменят ограниченията, ако преценят, че това може да увеличи цената на заемите за държавните емитенти или да засегне способността им да емитират нови дългови инструменти. Премахването на ограниченията първоначално действа за срок от най-много дванайсет месеца и може да бъде удължавано като всеки следващ срок е не повече от шест месеца.

Националните регулатори могат да налагат ограничения за късите продажби и суаповете за кредитно неизпълнение при извънредни положения, когато „има неблагоприятни събития или тенденции, които представляват сериозна заплаха за финансовата стабилност или доверието на пазара в съответната държава-членка или в една или повече други държави-членки”, но при условие, че това „няма да има отрицателни последици за ефективността на финансовите пазари, които да са непропорционални спрямо ползите от мярката”. Регулаторите имат право да налагат краткосрочни (в рамките на дни ) ограничения на късите продажби и в случай на значителен спад в цената на финансовите инструменти.

В извънредни ситуации директно европейският регулатор може да забрани на физическите или юридическите лица да извършат къса продажба или да им постави определени условия. ЕОЦКП има право да разследва „определен случай или практика, свързан с къси продажби или с използването на суапове за кредитно неизпълнение, за да прецени дали съответният случай или практика създава заплаха за финансовата стабилност или доверието на пазара в Съюза”. Европейският орган има координационна роля спрямо националните регулатори и може да предприема мерки в ситуации, които имат трансгранично отражение.

comments
If you have a comment, please post it here.
Name:  
login not required
gallery
newsletter


You can unsubscribe here from our newsletter

follow us
Абонирайте се за мен в YouTube
partners Citizen-E
Open Montenegro
One Europe
euinside