English Български
Follow Us
Subscribe
Search : [ ]
|

Асиметрия на конкурентоспособността

Published on , , Загреб, Twitter: @AdelinaMarini
Last change on

Ако не беше кризата, едва ли щеше да се стигне до битка с данъчните убежища, както и с пречките пред завършването на единния пазар за енергия в ЕС. Реплика в този дух изрече президентът на Европейския съвет Херман Ван Ромпой след края на една странна и кратка среща на върха на ЕС на 22 май. Всъщност, целта на срещата съвсем не е била толкова амбициозна, колкото изглеждаше на пръв поглед. Според г-н Ван Ромпой, целта е да бъдат "размразени" много теми, от които еврокризата отклони изцяло вниманието, а председателят на Еврокомисията Жозе Мануел Барозу заяви, че статуквото повече не е решение и трябва най-накрая да бъдат приложени взетите решения. Съветът, макар и кратък, извади за "разтопяване"  две основни теми - борбата с данъчните измами и данъчните убежища, и завършването на общия енергиен пазар. 

Енергийната революция, която ЕС е на път да пропусне

Темата за енергетиката е доминирала неколкочасовата среща, като по думите на ирландския премиер Енда Кени (от името на ротационното председателство) разговорите по нея са отнели две трети от времето. Херман Ван Ромпой обясни, че това е бил най-подходящият момент за стратегически дебати "по простата причина, че светът е в епицентъра на енергийна революция, съпроводена от надпревара за ресурси. Скоро Европа ще бъде единствения континент, който все още зависи от вноса на енергия. Домакинствата усещат тежестта на високите цени. На промишлеността й е трудно да се конкурира с чуждестранните фирми, които плащат наполовина от цената за електричество, като САЩ например". 

Напредъкът на презокеанския партньор, както и неговите значителни конкурентни предимства бяха в центъра на дискусиите на много от лидерите в ЕС, въпреки че срещата може условно да се подели на три групи: защитници на шистовия газ, данъчноентусиазирани лидери и интровертни лидери, интересуващи се повече от младежката безработица, отколкото от дългосрочните препятствия пред развитието на европейската икономика (ерго на националната). 

Като основен говорител на първата група изпъкна британският премиер Дейвид Камерън, който започна националната си пресконференция на 22 май следобед в Брюксел с думите, че Европа има около 75% или три четвърти от количествата шистов газ, с които разполага САЩ. Независимо от това обаче, американците в момента помпат от 10 000 кладенеца годишно, докато в Европа се обработват по-малко от сто. "Така че не е изненада, че за последното десетилетие американците са увеличили добива си от шистов газ от 1 до 30%. А европейците тук плащаме двойно по-скъпо от това, което плащат американците за газ на едро. Това е огромна пропаст по отношение на конкурентоспособността", обясни Камерън. Той не каза директно, че Европа трябва да премине към ускорен режим на извличане на газ от шисти, но заяви, че трябва да се направи така, че всички правила, насочени към различни технологии, да "не ни дърпат назад". 

Въпреки че новият италиански премиер Енрико Лета се концентрира изцяло върху вътрешните италианско-европейски проблеми, той все пак засегна за кратко енергийната тема като заяви, че напредъкът на САЩ в сферата на шистовия газ създава "асиметрия на конкурентоспособността между САЩ и Европа, което притеснява всички". Той обаче се задоволи да добави само, че дискусията е била продължителна и че САЩ в момента имат много силно конкурентно предимство. Ирландският премиер на свой ред се въздържа да взима страна като се съсредоточи само да информира ирландските журналисти какво точно е било обсъдено. Както euinside прогнозира, фракингът е бил основната тема на разговорите. В този контекст ЕК е представила презентация, от която става ясно, че цените на газа за промишлеността са се увеличили с 35 на сто в ЕС, а в САЩ са спаднали с 66 процента, "което има огромни последици за конкурентоспособността", каза Кени. 

Той обаче цитира полския министър-председател Доналд Туск, според когото ако Полша реши да се заеме с фракинг, разходите ще бъдат около 15 млрд. евро преди изобщо да започне извличането. Ирландският премиер припомни обаче, че енергийният сектор създава работни места. И пак даде за пример Съединените щати, където за последните 12 месеца са създадени един милион работни места само в енергийния сектор. И въпреки че шистовият газ е доминирал дневния ред на срещата, от заключенията и изказванията на шефовете на ЕК и на Европейския съвет става ясно, че разделението по темата е било още по-доминиращо. Според г-н Ван Ромпой е необходимо енергийната и климатичната политика да станат по-предвидими.

"Да, това включва шистов газ, който би могъл да стане част от енергийния микс на някои страни-членки, вероятно по-малко при едни, отколкото при други. Разбира се всяка страна ще решава сама за себе си какъв да бъде енергийния й микс. По-общо лидерите се договориха за необходимостта да се координират по-добре, особено предварително по важни национални енергийни решения, които имат последици върху други страни", каза шефът на Европейския съвет [подчертаванията са на euinside]. А в заключенията е записано, че Комисията ще направи оценка на "по-системното използване на разположени на сушата и в морето местни енергийни източници с оглед на тяхната безопасна, устойчива и икономически ефективна експлоатация, като същевременно се зачита избраният от държавите членки енергиен микс". 

Ако се съди по резултатите от срещата, може да се каже, че шистовият газ е още един елемент, който задълбочава разделението между страните-членки. Макар че казват в своите заключения, че е от решаващо значение по-нататъшното засилване на диверсификацията на енергийните доставки за Европа и разработването на местните енергийни ресурси, лидерите все пак настояват на националния подход. Договарят се, че ще засилят сътрудничеството си, така че то да отрази по-тясната взаимосвързаност на вътрешния и външния енергиен пазар, но не е посочено какво конкретно означава това. Договорено е също да се предприемат "последващи действия във връзка със заключенията си от ноември 2011 г. и ще направи преглед на развитието на външната енергийна политика на ЕС, включително на необходимостта от осигуряване на равнопоставеност по отношение на трети държави". Това не означава нищо друго, освен действително притопляне на договорките от февруари 2011 г., когато пак амбицията не беше голяма, но и по нея нищо не е постигнато до този момент.

Единствените конкретни резултати се очакват от страна на Комисията, която освен доклада за шистовия газ, ще представи до края на тази година и анализ за определящите фактори на енергийните цени и разходите за енергия в страните-членки, като се фокусира специално върху тежестта за домакинствата. И сегашните данни, които Комисията разпространи седмици преди съвета, са достатъчно показателни. От тях става ясно, че най-бедната страна-членка на ЕС, която е и най-зависима от един-единствен енергиен доставчик, консумира най-скъпия природен газ в ЕС. 

За един укрит долар

Почти толкова продуктивни са и резултатите по данъчната част на срещата. Лидерите се договориха да разширят автоматичния обмен на информация на ниво ЕС и на световно равнище. Като цяло обаче битката ще се води първо на глобално равнище - в рамките на Г8, която тази година се председателства от Великобритания. Между другото данъчната тема беше значително по-интересна за журналистите в Брюксел, отколкото енергийната, независимо от обратната пропорционалност на дискусиите. Въпреки по-значителния медиен интерес и пикантността на темата, данъчната политика също маркира разделението между 27-е. В заключенията от 22 май е записано, че на международно равнище ЕС ще играе "важна роля за насърчаване на автоматичния обмен на информация като нов международен стандарт, при
отчитане на съществуващите договорености на ЕС. Европейският съвет приветства текущите усилия в рамките на Г-8, Г-20 и ОИСР за разработването на световен стандарт
".

Става дума за решение, което беше одобрено от министрите на финансите малко преди срещата на върха, на пет страни-членки (Франция, Германия, Италия, Испания и Великобритания) за създаването на нов глобален стандарт по модел, договорен със САЩ. По този въпрос Дейвид Камерън заяви, че това лято има амбицията "да разбием стените на корпоративните тайни и днес се договорихме да се борим за нов международен стандарт за автоматична размяна между данъчните власти и да помогнем на тези власти да се борят с укриването на данъците с информация кой всъщност притежава и контролира всяка отделна компания". Като цяло обаче и по тази тема националните мерки ще преобладават, което не е добра новина за усилията на Жозе Мануел Барозу, който имаше големи амбиции за този съвет.

Безработицата преди всичко

Премиерът на Италия наблегна по време на срещата си с италианските журналисти в Брюксел след края на данъчно-енергийния съвет, че е най-удовлетворен от това, че неговата идея борбата с младежката безработица ще бъде включена в дневния ред на срещата на върха в края на месеца (28-29 юни). Потвърждение за този ангажимент направи и президентът Херман Ван Ромпой, който седмица по-късно се срещна с Лета в Рим и заяви, че се е договорил с него младежката безработица да бъде включена много напред в програмата на Европейския съвет. В момента в Европа има повече от седем милиона млади хора, които нито са включени в образователната система, нито имат работа, каза г-н Ван Ромпой. Само че той охлади италианския плам като заяви, че преди всичко социалните и политиките по заетост са си основно национална отговорност.

Независимо от това обаче, Херман Ван Ромпой ще се опита да прокара пет от идеите, обсъдени с Енрико Лета, на срещата след няколко седмици. Първата е ускоряване на новите инициативи за борба с младежката безработица чрез осигуряване на съфинансирането за регионалните проекти от 1 януари 2014 г.; ускоряване на създаването на схемите за младежка безработица във всички страни-членки; насочване на всички налични ресурси, като например от ЕИБ и Европейския глобализационен фонд към борбата с младежката безработица; включване на социалните партньори и работодателските организации в търсенето на по-практични решения и в обмяната на най-добри практики; увеличаване на трудовата мобилност в ЕС. Последното със сигурност няма да се хареса на британския премиер Дейвид Камерън. И не само на него.

Още отсега е ясно, че прекалено големи надежди се възлагат на лидерите да вземат неотложни решения по много европейски проблеми, но по всичко личи, че фокусът отново ще бъде върху банковия съюз и неговото бъдеще. Това е и нещото, за което върху ЕС се упражнява силен натиск отвън, чрез Международния валутен фонд. Според приключилата наскоро мисия на Фонда в Германия, чиито първи резултати бяха публикувани [на английски език] на 3 юни, растежът на германската икономика се очаква да се забави тази година. Заради несигурността в останалата част от еврозоната, брутният вътрешен продукт се очаква да нарасне с 0.3%. Фондът препоръчва на Германия да не се престарава с фискалната консолидация, което е директно попадение във войната между привържениците на строгата бюджетна дисциплина и така наречените харчисти. 

По отношение на Испания пък, заключението [на английски език] на Фонда е, че за да се избегнат рисковете, е необходимо да бъдат предприети действия и на ниво еврозона. Такива действия могат да бъдат "навременното създаване на банковия съюз и гарантирането, че ще се поддържа достатъчно гъвкава парична позиция". Всичко това подсказва, че предстои поредна изключително напрегната юнска среща на върха, след която вече никой няма да си спомня за данъчно-енергийните теми. Те ще бъдат отново "размразени" през февруари догодина, когато се подготвя специален Европейски съвет, посветен на конкурентоспособността и индустриалната политика. Разбира се, не е изключено тези теми да излязат отново начело в дневния ред на Европа, ако доставките за някоя страна-членка бъдат нарушени или ако още някой европейски данъчен рай се окаже пред фалит. 

comments
If you have a comment, please post it here.
Name:  
login not required