English Български
Follow Us
Subscribe
Search : [ ]
|

Сърбо-хърватските отношения са добри ... засега

Published on , , Загреб, Twitter: @euinside
Last change on

През последните близо три години отношенията между Сърбия и Хърватия са на постоянни приливи и отливи. Ту настъпва подобрение и се създават перспективи за решаване на множеството отворени проблеми помежду им, ту се появява нов призрак от миналото, който моментално поставя на изпитание добросъседските отношения. Като се започне от избора на Томислав Николич за президент, който като бивш съратник на сръбския радикал, обвинен за военни престъпления от трибунала в Хага Воислав Шешель, заяви малко преди изборите през 2012 г., че Вуковар, който е най-болното място в новата хърватска история, е сръбски град. Мине се през оправдателните присъди на генералите Анте Готовина и Младен Маркач и се стигне до освобождаването на Шешель и отказа на сръбските власти да се дистанцират от скандализиращите хърватската общественост негови изявления. 

В паузите между появите на исторически призраци, хърватската ляволиберална управляваща коалиция, водена от премиера Зоран Миланович, се опитва да играе ролята на зрял член на ЕС, който не иска да бъде ментор за бившите си партньори от Югославия, а да споделя опит и да им оказва активно помощ за присъединяването им към Съюза. Нещо повече, като страна, чието членство на няколко пъти висеше на косъм заради натиска на Словения да се решат стари двустранни проблеми, Хърватия реши, че няма да се държи като своя северозападен съсед и гласува в Сабора (парламента) декларация, с която обяви, че двустранните проблеми никога няма да застанат на пътя към европейско членство на останалите страни от района на Западните Балкани.

От другата страна на границата, в Белград, дясно-лявата коалиция, водена от премиера Александър Вучич, самият той с мрачно професионално минало, полага усилия да наложи пред света и региона имидж на реформатор и на човек, който гледа напред, а не назад, на прагматик. Досега взаимодействието между двете правителства, въпреки спадовете, по-скоро отбелязва напредък. Преди две години започнаха редовни дискусии по три групи нерешени двустранни въпроси, създадени са работни групи и посещенията на високо равнище зачестиха. Видима е волята и на двете правителства да заобикалят появяващите се спънки в името на общата цел - Сърбия да се присъедини към ЕС, като по този начин гарантира сигурността на региона. Това обаче е възможно да се промени след парламентарните избори в Хърватия тази година, ако бъдат спечелени от дясната опозиционна партия Хърватски демократичен съюз (HDZ), ръководена от бившия шеф на хърватското контраразузнаване Томислав Карамарко.

Откакто той пое ръководството на партията преди три години, HDZ започна бавно да се придвижва към крайно дясното. Засили се националистичната реторика, военноветераните трайно заеха общественото внимание, протестирайки вече над 100 дена пред Министерството на ветераните, името на първия президент на независима Хърватия Франьо Туджман се споменава по начин, който навява спомени за култ към личността. Не на последно място се засили и християнският консерватизъм. Всичко това си пролича особено силно по време на кампанията за президентските избори в началото на годината, спечелени от кандидатката на HDZ Колинда Грабар-Китарович, която макар да подкрепя присъединяването на Сърбия към ЕС, изглежда, че ще бъде доста по-взискателна от предшественика си Иво Йосипович.

И тъй като на практика предизборната кампания вече е започнала, битката е между двете най-големи партии - социалдемократите на Зоран Миланович и демократите на Томислав Карамарко. Тази битка се води не само на домашната политическа сцена, но има силно отражение вече и върху външната политика на страната. На моменти може да се каже, че Хърватия има два центъра за провеждане на външна политика - единият е през правителството на Зоран Миланович, където за външната политика и европейските въпроси отговаря първият вицепремиер Весна Пусич, лидер на младшия коалиционен партньор либералната Хърватска народна партия (HNS), а другият е на HDZ, който провежда външната си политика през президентката и през представителите си в Европейския парламент, които имат солидно представителство във външната комисия и са изключително активни. Нещо повече, техен депутат държи ключов пост във външната комисия - Андрей Пленкович е заместник-председател на втората по влиятелност комисия в Европарламента и е лидер на делегацията за отношенията с Украйна. 

Сложният казус на Велько Марич

За това колко мощно може да бъде влиянието на опозиционна партия върху националната политика говори повдигането на случая на военния ветеран Велько Марич от евродепутатите на HDZ по време на обсъждането на доклада за напредъка на Сърбия към европейско членство. Темата присъстваше и в предизборната кампания на Колинда Грабар-Китарович. Още от самото начало на обсъжданията в Европарламента, след като ЕК обяви доклада за напредъка, те се опитваха да наложат блокада над членството на Сърбия в ЕС по този комплициран казус. Велько Марич е осъден през 2011 г. в Белград на 12 години затвор за военни престъпления. Проблемът, според хърватските евродепутати, е, че той е осъден по спорен закон, който налага регионална юрисдикция, а не досега известната национална или универсална. Дебатът във вторник късно вечерта по резолюцията на Европарламента премина почти изцяло под знака на казуса на Велько Марич, като създаде напрежение в залата.

В критиките към хърватските евродепутати се включи дори и еврокомисарят по преговорите за разширяването Йоханес Хан, който призова, без да споменава случая конкретно, да не се поставят изисквания, които не фигурират в европейското законодателство или в преговорната рамка. "Важно е двустранните спорове да не пречат на общите преговори", каза той. Словенската евродепутатка Tanja Fajon от групата на Социалистите и демократите директно критикува хърватските си колеги, но отново без да спомене случая специално. "Доста съм притеснена, когато виждам общи тенденции и натиск, свързани с въпроси, които отиват много отвъд двустранните въпроси. Да се изисква Сърбия да преразгледа закона си за военните престъпления не е част от преговорите. Някои европейски страни имат подобно законодателство. Комисията е съгласна с него. Затова бих предложила да гласувате срещу тази поправка. Не бива да използваме тази зала, за да се опитваме да спечелим национални точки", завърши словенската евродепутатка, с което предизвика серия от реплики от страна на хърватските депутати.

Тяхната основна защита е, че не става дума за самия закон за военните престъпления, а за това, че се създава прецедент с въвеждането на регионална юрисдикция. Това може да бъде заплаха и за словенски граждани, предупреди Marijana Petir (ЕНП). Тя е известна като силно консервативен политик в Хърватия. На страната на хърватските евродепутати застана и българският им колега Ангел Джамбазки от групата на Европейските консерватори и реформисти, който използва случая, за да напомни за положението на българското малцинство в Сърбия. Въпреки споровете обаче, в гласуваната в четвъртък резолюция фигурира призив Сърбия да преразгледа закона си за компетентността на съда, който отговаря за военните престъпления в дух на помирение и сътрудничество със съседите и с Комисията. Комисар Хан също пое ангажимент да има предвид този проблем. "Напълно разбирам чувствителността на този въпрос и Сърбия и нейните съседи трябва да гледат към бъдещето в дух на регионално сътрудничество и помирение", каза той в края на дебата, продължил малко повече от час. 

Нов живот в сърбо-хърватските отношения

Темата беше централна и за срещата между първите вицепремиери на Хърватия и Сърбия - г-жа Весна Пусич и г-н Ивица Дачич в Загреб тази седмица (11 март). Те се срещнаха почти по същото време, когато резолюцията се гласуваше в Страсбург. Това беше първата им среща след известен застой, провокиран от освобождаването от хагския следствен арест на Воислав Шешель. Според източници на euinside, срещата е трябвало да се състои през есента, но е била отложена именно заради напрежението между Загреб и Белград, провокирано от Шешель. Според самия Ивица Дачич обаче, става дума за редовни срещи, "така че не мислете, че има някакви извънредни причини за нашата среща". По-късно в интервю за хърватската телевизия RTL той каза, че е имало договорка срещата да се отложи за след президентските избори в Хърватия. 

Весна Пусич обяви в началото на пресконференцията, към която имаше силен медиен интерес в Загреб, че "обновихме или вдъхнахме нов живот на нашето сътрудничество". "Оценката ни е, че отношенията между Сърбия и Хърватия са много добри, че са на ново ниво, съответно днес между Сърбия и Хърватия без значение от различните виждания и теми, винаги има отворен канал на комуникация. Това е предварително условие за решаване на проблемите", добави тя и веднага премина към темата за Велько Марич. Г-жа Пусич припомни, че г-н Марич излежава присъда на базата на регионална юрисдикция, която не е позната в правния свят и не е в хармония с европейските стандарти. Настоя, че Велько Марич трябва да бъде прехвърлен да доизлежи присъдата си в Хърватия или цялото дело да се прехвърли на хърватското правосъдие. 

Ивица Дачич, както обикновено словоизлиятелен, даде ясно да се разбере, че Сърбия е готова да демонстрира добра воля по този случай. Той припомни, че премиерът Александър Вучич лично се е ангажирал с решаването на казуса по време на срещата му с новоизбраната президентка Грабар-Китарович, като най-вероятно ще се използват хуманитарни причини. Г-н Дачич обаче изрази почуда, че въпросът се повдига чак сега. Досега никой не го е критикувал. "Този закон получи най-високите възможни оценки от страна на онези, които се занимаваха с изследване на военните престъпления. Този закон даде възможност да се обвинят 170 души за престъпления, извършени на територията на Хърватия, Босна и Херцеговина. От тях само двама са хървати. Останалите са сърби. Да я нямаше тази юрисдикция, те нямаше да може да бъдат осъдени, но както и сами казахте, в процеса всички тези въпроси може да бъдат предмет на дискусии и търсене на най-добрите решения", добави сръбският външен министър. 

В отговор на журналистически въпрос той обяви, че ако се докаже, че този закон не е съобразен с европейските стандарти, ще бъде променен. В този смисъл колежката му Весна Пусич призова за бързото отваряне на глава 23 от преговорите, в рамките на която всички подобни въпроси може да бъдат решени. В началото на дебата по резолюцията за Сърбия в Страсбург обаче, комисарят Хан обяви, че тези глави може да бъдат отворени чак в края на годината, независимо че прегледът на сръбското законодателство ще приключи в края на март. Ивица Дачич припомни в Загреб, че Хърватия е гласувала декларация, с която обещава, че двустранните въпроси няма да бъдат пречка за Сърбия, а Весна Пусич потвърди, че това не се е променило. Дали ще остане така и след изборите в Хърватия обаче, си остава отворен въпрос, особено като се има предвид, че Велько Марич е съвсем малка част от множество нерешени следвоенни проблеми между Сърбия и Хърватия.

Тези проблеми са разделени в три групи. Две от тях са свързани с миналото и войната, а третата е свързана с ЕС и бъдещото членство на Сърбия. Според Весна Пусич и по трите групи се работи, а Ивица Дачич увери, че става дума за конкретни въпроси, а не за теории и философии. "Позицията на Сърбия е, че напредъкът в отношенията и сътрудничеството с Хърватия е приоритет. Освен това е от особено значение за стабилността на целия регион. Сърбия иска да изгражда добри отношения с Хърватия. Готови сме за конструктивен политически диалог, за създаване на условия за решаване на всички отворени въпроси. В този смисъл очакваме да засилим решаването на отворените въпроси от миналото". Това е протегната ръка, но и много дълъг и трънлив път. От изключителна важност за успешното му извървяване ще бъде политическата воля и от двете страни да се запази. Важно е също ЕС да не бъде страничен наблюдател, защото става дума за общата стабилност и сигурност. Любопитна подробност в този смисъл е, че докато по време на обсъждането на случая "Марич" в дебата за Сърбия се отправяха критики срещу Хърватия, подобни критики не бяха отправени към гръцките или български евродепутати по време на обсъждането на доклада за Македония. 

comments
If you have a comment, please post it here.
Name:  
login not required