English Български
Следвай ни
Абонамент
Търсене : [ ]
|

Общата селскостопанска политика трябва да направи младите фермери приоритет

публикувано на , , София

Младите трябва да бъдат основният приоритет на Общата селскостопанска политика (ОСП) след 2013 година, тъй като статистическите данни показват тревожни тенденции. Това беше едно от основните послания на започналата днес в Брюксел конференция за бъдещето на ОСП след 2013 година, организирана от Европейската комисия. В събитието участват представители на гражданското общество, на различни земеделски организации, световни форуми и на научните кръгове. Домакин е еврокомисарят на земеделието Дачан Чолош.

До десет години се очаква 4.5 млн. фермери да излязат в пенсия, което изисква незабавни действия, призова Йорис Беке, млад фермер от югозападна Холандия, който е и председател на холандската Организация на младите фермери. От общо около 13 милиона земеделци в целия Европейски съюз, само 7 на сто са на възраст под 35 години. Затова е необходимо секторът да бъде направен привлекателен за тях, тъй като в момента основните пречки са труден достъп до обработваема земя и до кредитиране. Основният проблем с отдаването на земя за обработка са, че има хора, които са привързани към земята си, но не я обработват. А в някои страни липсват стимули собствениците на земя да я дават под аренда.

Сериозен проблем пред младите земеделци е и това, че те са принудени да напускат селските райони заради липсата на услуги като публичен транспорт, инфраструктура и други. Според Франческо Мантино, директор изследвания в италианския Национален институт за селскостопанска икономика, именно по тези причини чистото стимулиране на доходите на фермерите не е достатъчно. Нужно е да се обърне внимание и върху предоставянето на публични услуги в селските райони. Той добави и още един проблем, който трябва да бъде изчистен в следващия програмен период (20013-2020 г.) - припокриването и дублирането на двата стълба на ОСП (директните плащания и програмата за развитие на селските райони). Неговото предложение е по първия стълб директната помощ да бъде регионализирана.

Според Орели Труве, лектор по икономика, в момента ОСП стимулира повече райони с прекомерна концентрация на капитали и ресурси, а от друга страна програмата за развитие на селските райони е с прекалено малък бюджет. Следва да се отчете и фактът, че има страни, в които стандартът на живот е твърде нисък, което подбива цените. Освен нея, имаше и други призиви за регулиране на пазарните цени в ЕС.

На фона на призивите за повече стимули и разходи за европейско земеделие прозвуча и критика, че европейската селскостопанска политика е неефективна. Необходимо е повече прозрачност при разходването на публични средства и да се сложи край на директните плащания, като вместо това се премине към система на таргетирани помощи.

Съвсем естествено в дискусията централно място зае и темата за опазването на околната среда. Чуха се и призиви за създаването на трети стълб на ОСП, който да се занимава изцяло с опазването на околната среда, намаляването на парниковите газове и развитието на планинските райони. Според Франческо Мантино обаче, няма нужда от трети стълб. Ариел Брунер от природозащитната неправителствена организация BirdLife International, постоянно се налага мнението, че селското стопанство в Европейския съюз е намалило вредните си емисии. Това мнение се базира на статистика, която обаче не отчита, че това намаление на емисиите се дължи на срива на производството в новите страни-членки.

Отделно от това, в статистиката на селското стопанство не влиза и производството на торове. Вместо това тези данни са включени в индустриалните емисии, което създава грешна представа за приноса на селското стопанство към промените в климата. Друг участник в конференцията съобщи, че в момента между 30% и 40% от парниковите газове в ЕС са принос на земеделието. Грешно е да се изчисляват емисиите само на територията на ЕС, каза още участникът, тъй като около 30 млн. хектара обработваема земя на практика са извън европейската общност, но обслужват европейските потребители.

Европейската селскостопанска политика беше разгледана и в глобален контекст. ОСП може да допринесе много за намаляването на глада в световен мащаб, където в момента около 1.2 млрд. души нямат достъп до храни. В този смисъл беше подчертано обаче, че всъщност не става дума за недостиг на храни изобщо, а за неравномерното им разпределение. Има райони, които произвеждат определени култури в излишък, но имат недостиг на ежедневна храна. Такива, например, са районите, които произвеждат кафе или какао. Именно заради тези излишъци, цените на световните пазари на двете суровини са спаднали драстично, причинявайки обедняването на производителите им.

Костас Стамулис, директор на отдела за земеделско и икономическо развитие на Организацията по прехраната и земеделието цитира данни, според които от 1996 година досега гладът постоянно се увеличава, независимо, че за същия период е отбелязан сериозен икономически ръст (като се изключва настоящата криза). Сериозно предизвикателство е и фактът, че през 2050 година ще трябва да бъдат изхранени 9 млрд. души население, което означава, че ще трябва да се произвежда 70 на сто повече храна. Големият проблем на тези прогнози е, че няма реална възможност за увеличаване на обработваемите площи с повече от 5%, а също и недостигът на водни ресурси. Така че, заключи г-н Стамулис, производителността е ключът за посрещане на земеделските нужди и за намаляване на бедността.

В контекста на производителността професорът по земеделски системи Марк Дефюмие посочи следните данни: в Сенегал един работник обработва 0.5 хектара, докато във Франция на един работник се падат 100 хектара. В Сенегал производителността е 1.1 метрични тона на хектар, докато във Франция - 5 метрични тона.

Макар да не предизвика сериозна дискусия, беше повдигнат и въпросът за недопускане на генномодифицирани организми в европейското земеделие. Беше отправен и призив ОСП след 2013 година да обърне по-голямо внимание на биопроизводителите, тъй като техните разходи са по-големи.

В края на първия панел беше отправена критика срещу еврокомисар Чолош, който присъства през цялото време на дискусията, но не взе участие в нея. В отговор, г-н Чолош обясни, че целта на конференцията е Европейската комисия да изслуша колкото се може повече мнения. Идеята е през есента всички мнения, изслушани до момента както на днешната дискусия, така и по време на публичния дебат, да бъдат обобщени и Комисията да излезе със съобщение за насоките на ОСП в следващия програмен период.

коментари
Ако имате коментар, може да го напишете тук.
Име:  
Полето 'Име' не е задължително. Ако го оставите празно, вашия коментар ще бъде създаден с автор: 'anonymous'. Можете да се регистрирате на нашия сайт и тогава коментарите ви ще бъдат наименовани автоматично с името на вашия потребител.